Значи това е достатъчно? Ми то не било толкова трудно колкото го мислех.
А какво правим като започнат въпроси от рода на "защо не ме обича?търси?" Да казвам, че не знам?
А, като иска отново да изпратим нещо? Просто не искам постоянно да таи някаква надежда за нещо което е предрешено и ясно като бял ден (за нас, но не за децата).
Kiara, прочети ме пак. Казах това:
Активният родител може само да им предостави пространство да преработват и осмислят всички емоции, свързани с отсъстващия родител. Да се приучават децата да не мислят за него е отровно.
Ако ти се струва малко и лесно, радвам се за теб, на мен ми се вижда доста трудна задача.
I.Hr, има много дебела граница между това да се знае истината ("Баща ти не те търси и това е безотговорно, така не се прави и вината не е твоя") до "Баща ти не става за баща, мани го тоя загубеняк". Не знам дали имаш личен опит като дете нетърсено от баща си, аз имам. И от първа ръка, и чисто теоретично те уверявам, че накрая активният родител го отнася заради тези обобщения (описано е многократно в психологическата литература този феномен). Най-малкото, детето е в риск да развие идентитет и самооценка тип "аз съм дете на идиот". Здравословната позиция на активния родител е да остави детето само да се поблъска и да направи съоветните изводи, детето така или иначе просто няма да му повярва истински, а с годините ще преработва и доусложнява цялата картина, докато е готово да приеме истината. А иначе тежка е работа на активния родител. Детето ще скърби, ще се гневи и пак ще скърби. Много активни родители не могат да го понесат. Не само, защото им е жал, но и защото се чувстват виновни, задето са избрали тъкмо този човек за баща на детето си и сега то страда заради техния избор.
Когато те пита "защо не ме обича и не ме търси" отговаряш всички тези неща, които дъвкахме дотук. Защото не всички хора са годни за родители, защото ... и т.н. Ако избълваш "защото е идиот", ще ти олекне на теб, на детето ще му дотежи двойно повече, а никой родител не иска това.Важното е лайтмотивът да е "Не си виновен ти". Виж, въпросът, за който аз не съм подготвена е "Защо го избра да ми е баща тогава". В тази връзка, освен, че е почти престъпно да се омаловажава значението на отсъстващия родител и той да е тема-табу, много е важно и да не се преекспонира. Да те забрави баща ти далеч, ама далеч не е най-лошото, което може да се случи на едно дете и върши работа да му се повтаря честичко. Аз смятам да обяснявам на сина ми, че, да, биологичният му баща не се престарава в контактите с него и е тъжно, че никога не се сеща да му подари нещо, но пък ето - има чудесен живот, мъжа ми и аз го обграждаме с любов, внимание и всичко нужно, вкл контрол, а пък и биологичният му баща се появява отвреме на време и ето ти - получава най-доброто от трите свята.