За частното образование

Фактът го изтъкнах във връзка с чуденката на alegra относно ползата от частното образование в начален курс.

Именно!
Ще повторя Stella Maria, но е неизбежно - за мен да дискутираш нечие материално състояние е  признак на лошо възпитание, както не е прието да се пита кой какво възнаграждение получава и не случайно в добрите фирми това е тайна.
Наша работа е да възпитаме децата си така, че за тях да не е водещ материалния статус на даден човек, а други негови качества - ако в това не успеем, то не сме никакви родители, а най-обикновени кифли независимо от пола.
Никога не съм акцентирала на имането и нямането на коли, вещи и скъпи парцалки - синовете си възпитавам по същия начин засега виждам добър резултат, надявам се и с по-малките да е по същия начин.
За мен също плащането на образованието на децата ми не е жертва, а инвестиция - така го приемам и съм готова дори на известни лични рестрикции, ако се налага  

Така че alegra, ако успеете да дефинирате профила на вашето дете - неговите интереси, неговите силни страни и откриете подходящото за него частно училище, особено в началния курс бих казала, че няма такова държавно училище, което да ви осигури подобни условия за работа с детето ви. Не омаловажавам държавните училища и двамата ми големи сина са били съответно до 3-ти и 4-ти клас в такива, но виждам добре предимствата на едно сполучливо частно училище  

Признавам, че се затруднявам в началото на първи клас да определя бъдещите интереси на детето си. Другото обстоятелство, което ме затруднява е да отлича частно училище, което да предпочета.
Ще съм признателна, ако родителите с опит ми посочат КОНКРЕТНИ разлики в образоватението на на частните и държавните училища в начален курс. ПРиемам, че средата е важна, но за сега тази с която е заобиколено детето ми изклежда добра и безопасна  Училището е с добра база и оборудване, учителката е много опитна и внимателна. Ние държим детето да се подготвя слетобед вкъщи и затова целодневните занимания не са предимство. 
За мен беше важно детето да не е капсулирано в затворена система.... допускам обаче че може и да съм сгрешила и не отхвърлям вероятността да се наложи да се преместим в частно училище.....

Алегра, аз точно имах притеснения, детето ми да не е в "затворена среда".
Благодаря на Лени, че ми отвори очите за тези ми терзания.
Нямам особени впечатления, но да споделя опита до тук:
* малък клас, строг контрол
*децата са постоянно под наблюдение на преподавател, играят на двора по групи, пак под наблюдение
* охраната е на ниво
* комуникацията с преподавателите е забележителна, имат какво да споделят, аз също
* не давам джобни, телефон, не се притеснявам за изхранването
* не заплащам допълнителни курсове по език( 600лв предходните години), не заплащам допълнителни занимания по интереси и спорт ( до 600лв на година за нас, за други и повече)
* Индивидуален подход към темперамента на всяко дете, работа за неговата самостоятелност, разграничаване на децата като личности.
* Не се притеснявам за учебния процес, въпреки старанието ми да го правя

Съвет от мен - следи темата за първи клас, поне тема-две

п.п Детето ми още няма интереси, надявам се да ги открием

Алегра, ако детето ви имаше някакви специални наклонности, то вие вече щяхте да се ориентирате. И естествено са много малко децата, които още в първи клас са художници, музиканти, филолози или математици - всъщност по-скоро са абсолютни изключения, всичко друго са родителски амбиции и желания  
Тоест вие имате едно напълно нормално дете и искате да се убедите, че ще му дадете най-доброто без излишно да се изхърляте. Съвсем разбираем довод, който също съм имала и аз навремето давайки синовете си в държавни училища в началната степен на обучение.
Виждам, че Ms.Gorgeous вече ви е дала много голяма част от доводите, които и аз бих ви дала, също така не мога да не цитирам и този пост

Категорично и на 100% вярно.

И така все пак да добавя и аз нещо.
В едно частно училище учителите и директора и всички, които имат досег с детето ви ще имат интерес да търсят и открият всеки негов талант, същите тези учители ще са заинтересувани да му дадат максимума знания във всяка една област. В държавното училище това не може да се случи. Първо защото класовете са по 30 деца и дори да има ( а аз знам, че и там има сърцати учители), те просто не могат физически да обхванат с такова внимание всяко дете.
Във едно частно училище на детето ви ще бъде отделяно време и за възпитание - говоря за това как да се държи то в колектив, как да взаимодейства с другарчетата си, как да ги уважава и как да получава уважение от тях. Дори да възникнат конфликти, те бързо биват потушавани и се намират решения, защото децата непрекъснато са под надзор. За сравнение първите нецензурни думички средният ми син "донесе" във 2-ри клас на държавното училище, считано за най-доброто в квартала ни. В същия втори клас се случиха 2-3 доста цветисти случки, касаещи дисциплината, които не бих допуснала че могат да минат през акъла на едно дете на 7-9 години .... но е факт. Да не говорим, че в двора на никое частно училище няма да видите учители или ученици с цигари в уста, а да не говорим за алкохол, докато ако надникнете зад оградата на което и да е държавно школо - няма начин да не се натъкнете именно на тази гледка.
Имам още много доводи, но смятам тези за напълно достатъчни.
За себе си аз търся училище по следния начин
Пръво естествено чета за почти всички, които открия. После отхвърлям тези с далечна и неудобна за мен локация, никак не маловажно естествено определям и ценовия клас, в който бих могла да се вместя  не е нужно непременно да е безбожно скъпо. Това стеснява кръга достатъчно и тогава вече търся профила на родителите, които избират дадено училище - тук вече всеки има своите предпочитания и негативи.
Естествено за мен най-важния критерий си остават хората - преподаватели и директор, затова непременно посещавам лично избраните училища, говоря с преподаватели, говоря с дирекора и така се убеждавам дали това би било подходящо място за децата ми.
В случая със сегашното ни училище на първата ми среща се запознах с директорката и преподавателката по английски - беше ми напълно достатъчно да видя как създадоха контакт с детето буквално за 5 минути и отделно сравних с впечатленията си от другите 2 училища, на които бях се спряла. Училището, в което сега учат децата ми не беше в моя списък - дори не знаех, че има такова - намерих ги на изложението на частните училища случайно.
Тогава им поверих най-големия си син и вече 5-та година не спирам да се радвам, че го направих. Логично след не особено успешният ми опит с малкия да намерим добро държавно начално образование, реших, че е напълно достатъчно до 3-ти клас да бъде в държавно училище, след което и той попадна в частно. Смея да кажа, че тази година (4-ти клас ) той буквално изпревари с много част от бившите си съученици, в областите, които смятахме за важни - математика, езиково обучение и български език. Отделно спокойствието и най-вече видимата промяна в държанието му, нещо което всъщност считам за изключително важно на тази възраст. Защото ако не стане математик, може да стане художник или спортист, но за мен е важно на първо място да стане добър и възпитан човек - уважаващ другите, ценящ, подкрепящ.
Надявам се да съм била достатъчно полезна.  

Много, много благодаря!!! Ще чета и ще събирам впечатления, пък дано формирам някакво становище  Да си призная на мен ми е трудно да съм категорична сигурна в избора си за едно или друго училище. Непрекъснато се съмнявам 
А относно постнатото от Черна станция, че в ЧУ "будните деца преобладават или са повече от тези в ДУ" не зная дали може да се каже такова нещо... все пак става дума за деца в първи клас

Това е неизбежен процес. В развитите страни децата на заможните родители са по-мотивирани, по-нахъсени и по-будни. И у нас вървим в тази посока. Точно в 1 клас напредъкът на детето зависи от средата и домашното обучение. Децата от заможни семейства отрано се срещат с компютри, образователни играчки и книжки. Обект са на родителски амбиции и с тях се "работи".  Е, разбира се не всички заможни деца са будни, но с оглед на ниското ниво на образованието като цяло точно родителите на будните деца се страхуват децата им да не бъдат теглени надолу и затова им търсят подходяща среда и условия за развитие  и са готови да плащат за това. Преди 10-15 години не беше така, но явно има някаква еволюция.

Да - точно така е.
Децата на родителите, нека не ги наричаме заможни, за да не е дразнещо, но заинтересовани категорично се занимават с тях. Книжки с тестове, които са забавни, но и развиват ума, други книжки за четене, ранно езиково обучение, системни спортни занимания, запознаване с възможностите на компютрите, музикално образоване, занимания подпомагащи развитието на фината моторика като рисуване и приложни изкуства - да речем това са нещата, които един родител може да направи за детето си, ако има интерес да се занимава с него, не е задължително  непременно да е много добре обезпечен финансово, но определено помага. Иначе голяма част от заниманията можете да ги прилагате и сами или в кооператив с още 2-3 деца и родители, които пък имат други дарби...
Та това дете, попадайки в първи клас и поне до края на 3-ти определено изпъква на фона на дете, което просто е било оставяно в Детската градина за хранене, спане и игри.
Смятам, че така дефиницията е по-ясна и коректна, за не се дразни някой от изтъкването на материално превъзходство.
От двамата ми големи сина по-големият беше по-буден и отракан в първи клас, въпреки че докато беше бебе и до 4-5 годишната му възраст изобщо не съм имала материалната обезпеченост, с която после си помагах, но пък имах много време, което му посветих и резултатите сега са видни, както и за жалост част от пропуските ми в заниманията с по-малкия, въпреки че на него му осигурихме по-скъпи и определено по-добри като качество занимания в областите, в които проявяваше интерес. Добре, че бързо се усетихме и горе долу мога да кажа, че го "вкарахме в час", макар и след дребно закъснение. Та понякога имането на пари и възможности не е непременно достатъчната причина едно дете да напредва.
Има страшно много деца да речем, които живеят в провинцията, но с тях пък са работили родителите и много сърцати учители и на финала те се оказват дори по-качествен материал в някои от водещите училища. 

Напълно съм съгласна с горното! Много добре казано   

Lennyh , респект!!!

Здравейте!
Включвам се и аз в разискваната тема за избора частно или държавно. Моята девойка е на 6г. и половина и догодина трябва да е първокласничка.
Честно казано от всичко, което четох досега в нета съвсем се обърках !
При мен проблемът е че съпругът ми работи в провинцията и аз трябва да разчитам предимно на себе си за всичко свързано с детето, като жонглирам и с работата си!
Майка ми не може да ми помага много, но за училището ми препоръчва 133-то Пушкин, защото й е близо - може да взима малката след часовете и да се занимава с нея.(понеже не кара кола, има и проблеми с продължително ходене - ние с малката сме в Лозенец, а баща ми е доста ангажиран, все още работи усилено).
Аз, от своя страна се двоумя - 133-то или ЧОУ Св.София. Но нещо доста противоречиви неща чета за него, а и е чак в Бояна - не ми се иска детето ми да се "дундурка " часове в бусчета...
Бих била благодарна за малко актуални отзиви за тези конкретни училища! Благодаря предварително!

jenidim това са две от най-добрите училища в своите класове в София. Пред теб отново остава дилемата Частно или Държавно. Отделно в 133-то знам, че има критерии и точки за влизане и ако нямаш връзки .... и не живееш в района, не е ясно дали ще се класирате за него. В Св.София също има сериозно пресяване на децата с входящи тестове. Работи се на много високо ниво и децата са супер добре подготвени.
Бих ти подсказала още една алтернатива за Държавно училище - 107-мо. Много качествена подготовка и много плюсове, най-вече от това че училището е само основно.
Успех

Lennyh, Много ти благодаря!И моите сведения за тези училища са горе-долу същите. За 107-мо се отказах, защото всички познати майки на децата от детската ни имат батковци и каки там и доколкото разбирам има доста минуси - уж го препоръчват, а в парка само се оплакват от учители, директорката(най-вече!), база, занималня и т.н. А и то не ми решава проблема с карането и вземането на детето от училище - пак трябва да го правя сама!
За Св. София,пък, един татко беше писал(не помня в кой от форумите, но от 2009г.), нещо в смисъл че е прекалено напомпано, храната не струва, подбират си децата така че накрая резултатите за кандидатстване, в проценти, да са им най-високи и т.н. Аз искам добро образование за детето си като всяка майка, но не и да отива в казарма от 1-ви клас!
Та така...Смятам да посетя и 133-то и Св.София - ръка да пипне, око да види...
Ще Ви пиша, когато имам впечатления наистина отблизо!

Ама изобщо няма какво да се двоумите. Подгответе се за изпитите в Света София (не е труден, но хората държат децата да имат някакво ниво) и повече не го мислите. Ако майка ви има желание да помага, ще се уговорите буса да оставя детето при нея. Света София е на челно място сред училищата в София до седми клас.

Винаги има и такива и други мнения за дадено училище.
Племеницата ми завърши 107-мо преди 3 години и получи страхотна подготовка. Нещата от които сестра ми и зет ми не бяха доволни за мен са в графа маловажни.
За 133-то също съм чувала, че е тип казарма и децата много се товарят, но ... доста родители го предпочитат и кандидатстват за там. Както е между другото и за 20-то и 73-то училище, които са с немска насоченост и също са сред най-добрите в началния курс на обучение.
За Св. София - да много здраво се учи, но децата получават страхотно обучение и подготовка и средата и базата им за обучение е много добра. Аз не избрах това училище за децата си само заради темперамента им, който определено не отговаря на натюрела на учещите там, но има родители с деца от това училище, които познавам и следя постиженията на децата им.
Страхотен наплив има също така и към училището на т.нар. Сдружение "Шилер" да речем и много хора са доволни от начина на работа с децата им там, но аз съм страшно разочарована - просто приех, че съм частен случай и спрях да се инетересувам.
Всичко, което ти изброих са факти, за да видиш че всяко мнение може да защитава позиция, която може да не съвпада с твоята, но пък има достатъчно хора, които са доволни от избора си  
Наистина обаче нищо не може и не трябва да замени личното ти впечатление и усещане.
Успех!