Лятото вече дойде, хайде СЕПТЕМВРИЙЧЕ на планина и/или море

Здравейте момичета,
Велизарка, Честит рожден ден - всичко най-хубаво и по много.
Аз четох четох и много се чудих дали да пиша, но най-накрая се престраших.
Имам чувството, че тук аз съм най-големият тъпанар и най не си гледам детето като ви чета.
С Матея рядко играем на определени игри, обикновено се гушкаме и гоним, но не остава много време и за това. Сутрин се храним излизаме и играем навън с децата или пазаруваме, после обядваме спим и пак сме навън. Понякога много гушка децата, друг път от радост им бърка в очита, роши им косите и такива неща. Но никога не се спира на едно място и няма никакъв инстинкт за съмосъхранение. Ако аз не кажа, че нещо не трябва да се прави или че ще се нарани се впуска с главата напред. Та аз много викам. Наясно съм, че не е правилно, но едно че съм такава личност, избухлива и нервна и друго, че тя винаги си прави каквото си иска. Книги все нямам време да чета. Не е оправдание просто наистина е така. Гледам като е заспала, да хапна, да събера пране, да изгладя, да изчистя, да подредя и т.н. и все има недоволни около мен. Всички си мислят, че съм тромава и бавна и като спи детето аз съм с краката на масата и си гледам кефа.
Много ми се иска да прочета някоя от посочените от вас книги и се надявам скоро да успея да го направя. Убедена съм обаче, че тогава още повече ще се депресирам, защото ще видя, че хич не се отнасям и възпитавам детето си правилно. Толкова много я обичам, а толкова ме е страх, че не мога да й осигуря правилно възпитание, достатъчно доброта и подкрепа и отделно всички материални неща. При нас семейната обстановка почти не съществува, знаете от предишните ми тиради защо и милата като види някой да ме прегръща или целува (близки роднини или приятели) и започва да ме дърпа и реве...кога е виждала тя такива неща. Но за едно съм съгласна напълно, детето много се влияе от обстановката и отношенията вкъщи. Аз също сега осъзнавам всимко това и знам защо съм такава, което не ми помага много, но май ще навреди на дъщеря ми.
Записах я на частна ясла и от септември е ученичка. Не ми се мисли тогава колко ще страдам и как ще се справим и двете. Много се отпуснах....искам само последно да ви кажа, че наистина се възхищавам на повечето от вас как си гледате децата, как се занимавате с тях и как  се отнасяте. Браво.
Целувки на порасналите ни дечица и поздрави на всички майки.

Велизарка, Честит Рожден Ден!!!  

Gergan_ka, не се упреквай!

Не ти е лесно на теб и съм сигурна, че правиш най-доброто за детето. Вероятно се справяш много по-добре, отколкото ти самата си мислиш.

 

gergan_ka  , вярвам, че детето ти ще оцени колко много го обичаш, и че даваш всичко от себе си, за да осигуриш нейното щастливо детство! и аз не се чувствам най-добрата майка, не мога да изброя всички неща, които си мисля, че не правя добре....По-добре горе главата и да не се самокритикуваме толкова! Правим каквото е по силите ни.

Не мислех да пиша, че хич нямам време в момента, но не можах да пропусна поста на Gergan_ka. Мила моя това, че някои майки обичат да четат книги за възпитание, за подходящи игри, за развитие и т.н. не ги прави по-добри майки от тези, които не успяват по една или друга причина да четат...нещата са доста по-сложни, ако ставаше с четене на книги, сигурна съм всички щяхме да четем и да щракаме с пръсти. Хората са различни едни имат нужда от това, други от друго, просто сме различни, но това не прави едните или другите по-добри и съответно по-лоши майки. В психологията има един термин "достатъчно добра майка" и повярвай ми той не е свързан с това дали майката чете книги. Разбира се това в момента не са камъни в градината на четящите...и едните и другите са достатъчно добри майки по свой си начин за своите си деца, все пак всеки носи своята индивидуалност и слава богу че е така!
Ще си позволя един съвет към теб - бъди себе си! И не се съмнявай в себе си като майка, това ще е най-доброто, което можеш да направиш за Матея, защото дори и да се насилиш и намериш време да направиш нещо, само защото се чувстваш зле от това, че другите го правят, то на теб едва ли ще ти донесе тези ползи, както ако през това време си свършила нещо, което идва от твоето сърце, от твоите пориви, желания, идеи. Децата усещат нашата несигурност и е спорно кое е по-лошо да правиш всичко като по книга, но неуверено или да грешиш понякога, но да си сигурен в себе си и последователен в методите и изискванията си......ох и още много други неща, но нямам грам време сега, пък и едва ли имаш нужда от толкова поучаване

velizarka_8, честит рожден ден!!! Желая ти преди всичко здраве, много късмет и повече сбъднати мечти! Нека сърцето ти винаги прелива от обич и щастие! Весел празник, изпълнен с приятни изненади и искрени усмивки!


Герганка, аз пък истински се възхищавам на теб, защото е цяло геройство в наши дни да отглеждаш сам детето си. Само ти си знаеш какво ти коства това и затова няма смисъл да се сравняваш и да гледаш другите. Напълно съм убедена, че при дадените обстоятелства даваш възможно най-доброто от себе си за Матея. Не се притеснявай и не се обвинявай, че не си перфектната майка. Никоя от нас не е. А когато всичко чака само на теб и няма на кой да разчиташ, нормално е да не ти стига времето за нищо. Просто правиш каквото можеш и продължаваш напред.
geryaleksandrova, наскоро бяхме на детски РД на Камбаните. Има много маси и ако отидете по-рано със сигурност ще си намерите място. Сенчесто е и сравнително просторно.
monioni напълно е възможно след първоначалния успех, вече да не й е интересно. Просто се запаси с повече търпение и я подканяй по-често. Лично аз съм против наградите, защото бързо се изхитряват и от тук пътят до изнудването - "ще направя еди-какво си, ако ми дадеш сладко" - е много кратък. Не че не се е случвало да подкупвам, но определено не е най-добрия начин да накараш детето да свърши нещо, макар и понякога да е единствения. 
А за викане - викам си, ама с такова голямо диване като Никола, просто и най-здравите нерви няма да издържат. Наистина е способен да направи няколко магарии за нула време. Само да се обърна и вече главата му е родила поредната беличка. Е, виковете ми не му пречат да продължи намисленото, но поне се спира за миг, колкото да реагирам и да предотвратя събитието, ако съм наблизо.
Giada точно колело без педали ще е подаръкът ни за Никола. Миналата година за РД му взехме на Пуки най-малкия модел на 4 колела и с голям кеф продължава да си го кара. Сега пак към тази марка сме се ориентирали и ми се струва, че ще се справи да го подкара. А голяма дървена кукленска къща си подарих за 3-тия РД на Ивана и тогава май аз бях по-въодушевена от нея. Какво да се прави, някои май не сме порастнали много...
Други подаръци, които съм намислила са -
- още едно дървено влакче и повечко релси от Икея, да разширим тези, които сега имаме;
- още дървени кубчета на Eichhorn, за да правим по-големи постройки;
- едра мозайка, подобна на тази, която Люляк е предложила
- гараж, по възможност дървен - харесала съм си този, но ми идва доста скъпичък и ще се поразровя за подобен от някой чужбински сайт

и .... ще продължа по-късно, защото пак трябва да приключвам. 

Все едно аз съм го писала  !
gergan_ka ,наистина горе главата и всички имаме съмнения в себе си  !

Мирка, Камбаните ни е близо ,а никога пък не сме били там  ,заинтригува ме с мястото.

Герганка - през вечер напоследък ми се случва да рева от изтощение, и че не мога да се справя със собственото си дете. Че не знам как да го възпитавам, че съм лоша майка и т.н. Но в момента в който ме гушне и почне да целува, знам, че го обичам най-много от всичко и че той ме обича и аз съм НАЙ–ДОБРАТА майка за него . Важното е да ги обичаме и да го усещат това.

Лека нощ от нас  

Макар и със закъснение, Честит Рожден Ден на velizarka_8! Бъди здрава, радвай се на малкото си съкровище и нека любовта, и вярата ти дават сили да постигаш мечтите си!

Нека и малкият ти племенник бъде жив и здрав, и да се радва на страхотно детство!  

Снощи седнах да пиша един пост, обаче стана много късно и го оставих. Не очаквах честно казано, такива реакции, заради споменаването на няколко книги относно възпитанието. То дори не се стигна до обсъждане на идеите в тях. Никой няма претенции да бъде "най-добрата майка", но е факт, че сме Единствената майка, която децата ни имат. И това, както от една страна е страхотно призвание, така и голяма отговорност, която всички добре съзнаваме, която на моменти ни плаши и поражда доста съмнения, относно това как се справяме и дали въобще се справяме. Бъдещето ще покаже, но децата ни заслужават да положим усилия да бъдем по-добри, разбиращи, толерантни, внимателни, изслушващи, зачитащи нуждите и чувствата им и обичащи ги безусловно.

Giada играчката с ключалките я поръчахме от английския амазон. Ето я.
Сега само защото попитахте  , ще дам една книга в електронен вариант, за тези от вас с електронните четци. Още не съм я чела, само си я свалих, но една много мила и умна мама ми я препоръча. Казва се "Как децата учат" на Джон Холт и може да се свали от тук Не е за възпитание, засяга по-скоро въпроси свързани с това как децата усвояват нови знания в ранна детска възраст и как можем да подкрепим тези им умения.

Люляче ще се обадя за инфо относно курса и ще пиша на ЛС. Радвам, се че си поръча книгата, най-малкото можем да я обсъдим наесен.

И само да споделя по въпроса с викането. И аз понякога викам, по-скоро се карам с не много висок тон, че Мая е доста чувствителна и направо замръзва, или се разплаква, ако повиша рязко тон. Но знам, че викането и карането, създават един вид резистентност у децата и те колкото повече им се вика, толкова повече не чуват.

Мили майчета,
Много благодаря за всичко, което ми казахте. С поста си нямах за цел да разделям на четящи и нечетящи, просто в мен отново се събудиха някои колебания и реших да споделя. Отново много ви благодаря.

Благодаря ви за хубавите пожелания. А днес да почерпя за скъпото ми майче и малката кръстничка на Ники, които навършват съответно 53 и 12 години. Много обичам август месец. Много поводи и все хубави, много събирания... да сме здрави, все така да е!


Оххххх и аз да си призная съвсем не намирам време за книги. Единствено като пътувам за работа и то съвсем малко, защото последно време от жегата ли от какво, става ми лошо ако се вторача да чета. И аз понякога се питам дали се справям достатъчно добре и обратното дали не греша в нещо. Но "Децата си растат, докато ние побеляваме"! Едно знам, децата са барометър, всичко усещат и когато сме искрени и когато 'лъжем', когато сме несигурни и когато поемем нещата в свои ръце. Сигурно всяка от нас е изпадала в състояние на безпомощност, но както казва aissa, в момента в който ни прегърнат забравяме всичко и тези неща остават на заден план. Възпитавам детето си по усет, защото смятам че така е най-правилно. Всяка майка най-добре усеща детето си, но и книга в помощ, за да си обясним някои състояния на слънцата ни, никога не е излишна.
Искам и още да напиша, но усещам че ще започна да се повтарям, защото това е основното, което исках да споделя, а и не бива да пропускаме по-хладната част от деня, разходки ни чакат. Така че майчета, любовта е най-хубавото, най-важното и най-безценното, което можем да дадем на децата си и съм сигурна, че всяка една от нас го прави. Хубав и усмихнат ден..... и по възможност по-прохладен  

Герганка, не се шашкай толкова, че не четеш. Още малко като поотрасне Матея и ще имаш време и да четеш
А относно игрите - аз много се тормозех покрай Лора, че не успявам да я занимавам, че не я уча.  А като се появеше и някой, който да ми обясни как видиш ли еди-кое си дете си колко напред било...

Но се оказа, че просто за всичко трябва да си дойде точното време.
Говорих и с учителките на Лора - не е супер-хипер-мега - някои неща ги прави по-добре, други не чак толкова. Но те казаха, че е много важно, че се старае и има желание да прави нещата и задачките, койито дават.
Те ме предупредиха да реагирам спокойно на рисунките й - има желание милата, но няма да стане художник от нея определено
Но пък аз много й се радвам на ентусиазма и затова редовно купувам бои, моливи, флумастри, пастели.

И затова сега просто чакам малкия да порастне и да се 'освести'

Викането го усъвършенствах след като родих Сами  С Лора се стараех много да се въждържам, ама това беше до време.

Уф, и аз искам да купя за РД на Сами Пуки с 2 колела, ма моя не дава - нямало да може да го кара. И сега се чудя дали да не взема едно на моя глава  И май ще взема ...

grix, Люляче, пролетта присъствах на презентация на книгата на Томас Гордън и имаше безплатна лекция и представяне на програмата по нея. Честно казано лекторите, които бяха за София, не ме грабнаха. Може би все още им липсваше опит, защото програмата е съвсем нова за БГ, но така или иначе разиграването на ситуациите вървеше тегаво, говореха се наизустени неща и не ми се сториха особено подготвени. Тогава дори и не си купих книгата, а явно тя си е заслужавала и ще се поправя в най-скоро време.
bubolechence за съжаление са много права за влиянието на средата, която ни заобикаля и този проблем става все по-голям, колкото повече порастват и стават самостоятелни. Сега е много лесно да ограничавам това въздействие, защото още не ходи на ясла, вкъщи нямаме телевизор, аз определям с кого да играе. Но ето виждам при каката, че започва да държи повече на мнението на приятелчетата си и иска да им подражава. И тук наистина нашата роля е от особено значение, да им покажем и обясним защо и как. Не е лесно да се пребориш с всички изкушения, които ги заобикалят, но не е невъзможно и с много говорене и личен пример се получават нещата.
dessynik1 как е Ники? Надявам се, че напълно се е възстановил от вируса! Питаше ме за есенции за адаптация в яслата. На Ивана давах за градината Honeysuckle, Walnut, Red chestnut и Chicory, а първата седмица като тръгна и Рескю. Сега за Никола може би пак същата.
Иначе досега ефектът на есенциите върху Никола е повече от добър. През деня не ме търси за кърмене, дори и за обедното почти не цоца, а само се приспива. Вечер също поцоцва малко, казва "не повече" и си иска "чеме кижки" (да четем книжки). После само пак за кратко за приспиване се кърмим. Наваксваме през нощта, но напоследък започна доста да се буди с рев и да говори насън. Явно сънува и затова. Аз и Ивана също пием капки, но върху нея резултатите не са толкова ясни. Може би защото и проблемите са по-дълбоки. Иначе интересното е че, като определях кои есенции да пием, се оказа че доста от моите и нейните се повтарят. Явно съм й прехвърлила много от моите проблеми и страхове.

Grix, всъщност книгите бяха повод всеки да изкаже мнение, притеснения, страхове и надежди, можеше и по друг повод да се стигне до тях, сега просто бяха книгите, но това са неща, които така или иначе са си били в нас и сега излязоха, та не мисля, че е лошо или пък че някои е бил засегнат или нещо такова, напротив много хубаво ни се раздвижи темичката, така че аз лично благодаря за темата, най-вече защото и аз си записах някои заглавия, които в удобен момент ще прегледам. А за идеите в книгите много хубаво би било да пообсъждаме и тях, но то предполагам при конкретен повод би станало....не знам дали на тези, които са чели обаче им се занимава да описват тези неща, но едно нещо, което предполагам вълнува всички ни е какви са най-честите съвети при ситуации на инат и тръшкане в този период 2-3г, когато основното, което правят децата е да се инатят, да се налагат....и това колкото и да е част от тяхното развитие определено е трудно за издържане и толериране във всеки един момент....оххх нямам шанс да пиша, на главата ми се е покатерила буквално....та, не знам какви глупости точно сътворих...
За викането и аз викам понякога, има моменти,  в които като ревне например и няма успокояване, рев от инат някакъв и нито говорене, нито разсейване върши работа, стискам, стискам зъби, ама няма спиране ви казвам, яко надува гайдата....започвам да и се карам строго, но накрая всичко ескалира и чак когато се развикам млъква и след 1 минута вече се хили забравила всичко, а аз не мога да се успокоя сумата време.....
Велизарка честити поводи за празнуване, да сте живи и здрави всичките и мноооого много щастливи  

Gerkanka, аз пък минавам покрай площадката  с играещи деца и си мъкна детето на работа, сред машини и стръмни стълби, яде там, играе си самичък с гаечни ключове и спи на един диван. Книгите и при мен си остават само пожелание. Знам, че не е правилно и се упреквам за това; определено не съм идеална майка, но просто нямам избор и се успокоявам, че е само временно. И че един ден, когато е достатъчно пораснал, ще ме разбере...  Всички си носим кръста и си знаем какви сме и какви бихме искали да бъдем, най-важното е детето ми да разбере, че го обичам безрезервно.
Велизарка, честити поводи за празнуване:)

и аз със закъснение - Велизарка, честити рожденици, здрави и щастливи!
надявам се всички дечица да са добре.
за Камбаните да пиша, че са супер местенце, и навътре след пейките има още полянки към гората. преди години беше дивно, сега има цял квартал къщи и палати, но не е взето всичко, само масичките са малки и на разстояние, иначе под борчета, но идити да видите.
за Дендрариума - по-иано - към 8 да иде някой ще има места. Пък и разтегателни маси да се сложат - става.
monioni, ако позволите, това с наградите за гърне не е добра идея.
това е естествена нужда, както и чистотата е нормална и се възпитава. не би следвалода очаква награда за това. по-скоро да сме търпеливи и постоянни във възпитанието. всеки решава сам, де  
Gerganka, и аз да дам малко кураж, че Вие сте майката, която я гушкате като е болна, която я целувате за лека нощ, която давате обичта си без да очаквате нещо в замяна. и когато насреща видите детската усмивка, всички съмнения се стопяват.
бъдете уверена в силите си. ако не харесвате нещо във възпитанието, не е късно да промените нещо, не се упреквайте, детето усеща.
за викането - не го практикувам, един път наскоро й креснах името й за една глупост... после се извинявах цяял час.
не съм я удряла, таткото също не вика и не шляпа.
това не е метод за възпитание за мен, детето може да се стресира, да блокира, да се затвори.
броя наум до три ако съм до нея, отивам в другия ъгъл, правя нещо друго и след това на спокойствие изясняваме нещата.