Лятото вече дойде, хайде СЕПТЕМВРИЙЧЕ на планина и/или море

Преди няколко дни ми дадоха за пример майка ,която научила детето си да ходи на гърне ,като му давала шоколад при свършена робота там  .
Не искам да се заяждам с никого  .Искам само да го споделя с вас и най-вече факта ,че ми я дадоха за пример.

Аз да питам момичета с какво  мислите да изненадате дечицата за рождения ден

С ходене до Велинград 
РД на Сами е на 10-ти и това е точно понеделника след 4-те почивни дни.

Засега съм решила да купя хубава магнитна дърка (похвалиха ми дъската на Фишър). И много се чудя за едно Пуки с 2 колела.

За клубче леееко се чудя, че имаме малко ходене по лекари.

Това с наградите за ходене на гърне наистина не е хич добра идея, доста обърква детето....да не говорим, че много бързо се научават да изнудват и ще има да вика пишка ми се, ака ми се и без да му се ходи, само и само, за да си получи наградата. Достатъчни са похвалите и нашата радост при свършена работа, Мая се радва много всеки път като пишка, защото е забелязала колко много я хваля и е разбрала, че това е нещо много хубаво, което носи радост и на двете ни

Бонбонче, днес разглеждах брошурата на Лидъл и видях чудесна детска кухня, която би била много хубав подарък за 2-год. момиченце. На Ивана взехме на тази възраст кухня Smoby Mini Tefal и досега е една от най-ползваните и от двамата играчки.  Друго предложение, което май и преди съм споменавала, са играчките на fisher price от серията little people. Ние имаме зоопарка, виенското колело, детската площадка, училищния автобус и като ги наредят всичките си играят с часове с тях. Отделно фигурките ги разнасяме като пътуваме.
jos за викането съм съгласна с теб, че това не е метод на възпитание, но понякога е животоспасяващо средство, с което да се привлече вниманието на детето и да се спечели време, за да го настигна примерно, като е хукнал към улицата или пък се кани да извърши нещо друго, с което може да се претрепе или нарани. Така, че много зависи от самото дете и ситуация. Никола е много спокоен и трудно ще го стресирам с някой и друг вик. Но виж Ивана ми е коренно различна - чувствителна и нежна душичка ми е тя и при нея не си позволявам крясъци и викове.
Веси, ох, това реване от инат ми е до болка познато. Ивана понякога като изпадне в такава фаза, може да откара по един час, ако не стане на нейната. Имам чувството, че само ме провокира да й викна, да я ударя, защото с разсейване и гушкане само се влошават нещата. Когато се случи да ме извади от равновесие и да реагирам по-остро, тогава й минава по-бързо. Като че ли и тя самата знае, че не постъпва правилно, чувства се виновна за това и иска да получи наказание, за да се освободи от вината. По принцип е много сериозна, отговорна и праволинейна, даже прекалено за такова малко дете.
bubolechence и ти няма смисъл да се упрекваш! За жалост не винаги нещата се стичат така, както на нас ни се иска. Зависим от толкова външни фактори, трябва да се съобразяваме с много условности и в крайна сметка нещата често опират и до финансите. Затова няма за какво да искаш извинение от детето си.

v_spasova - ние на НГ му подарихме на Ивайло магнитна дъска с магнити. Купихме от Office1 най-обикновена бяла дъска, много голяма и я залепихме на стената. След време ще му купя маркери за да рисува в/у нея, ама засега още не смея, защото всичко ще стане в маркери .

https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10150579041610572&se … ype=3&theater - ето тук се вижда дъската с магнитите. Много съм доволна.

О ,да и на мен често ми се налага да крещя в подобни ситуации ,но за тях не се чувствам виновна ,наистина понякога това е решаващ момент.Чувствам се виновна ,когато й кресна ,тъй като упорито и с постояннство се е опитвала да ми попречи на дейноста.Виновно ми е защото знам ,че детето се опитва да ми привлече вниманието и примерно дърпа дрехите от простора ,защото иска да си играя с нея ,а не да се занимавам с прането.
Мирка ,а местноста на Камбаните ,къде по-точно се намира?

Магнитна дъска за нас е хладилника.Целия е осеян с фигурки на дървени магнити  .

Хайде и Ники се разболя. От снощи е с 39,7. Спада до 38 и това е. Ходихме на един педиатър - прегледа го и отчете вирусна ангина, пусна му кръвна картина и каза, че щом левкоцитите са добре няма нужда от антибиотик. Не че се натискам, даже съм против (не е пил досега АБ), но пък много му е висока Т-та. Уффф, оплаках се.....
За капак и мъжо го боли гърлото. Този път всички по реда си. А имаме роднини от София на гости при свеки и не можем да се видим. Но да се оправи детето, това ми е важно.
Чета - подаръци обсъждате. Още не съм мислила, а и идея си нямам какво да му вземем. Харесва ми тази магнитна дъска. Иначе си мислех като аissa за бяла дъска и маркери. Така и аз ще му рисувам и с рисунки ще му показвам и обяснявам какво-що. Но никакъв интерес не забелязвам у него към към този вид изкуство. Е, все ще изберем нещо, но дали ще уцелим...

Мирка, напълно съгласна съм с мнението ти за викането! Понякога си е животоспасяващо. Същото е и с думичката "не". При нас е сведена до абсолютен минимум, но има ситуации, в които я казвам преди да измисля начин да я избегна . Ето на, вчера засили шишето си с вода и един крем Бочко през прозореца! Ами ако паднат на нечия глава (опазил господ)!
Уфф, тази детска кухня май ще е идеална за моя син, ама цените нещо не ме устройват. Изключително много се занимава в кухнята, постоянно си играе в шкафа с посуда, качва се на стола до печката, бърка с дървената лъжица... Много ми пречи и се стигна до там, че да готвя след като заспи вечер или баща му да довърши готвенето
велизарка, горкото Ники, дано му мине бързо! За нещо хомеопатично не мислиш ли?

Често казано при такава Т. не знам дали ще подейства и Belladonna ако ще да е. Чак толкова висока не е имал. Сега заспа, но смятам като се събуди да го заведа при нашата педиатърка. Някак по-голямо доверие и имам. И сега четох, че щом левкоцитите са в норма, значи е вирусно и АБ не са нужни. За което съм доволна, но все пак и тя да го види. А и много е в час с хомеопатията и предимно това му предписва.

velizarka_8 ,при последните високи Т на Йоана ,винаги и само мокрите дрехи са й помагали.Последните два пъти е сваляла 39 и нещо само по този   .Сега поне е топло времето и можеш да му устроиш едно къпане в басейн примерно.

bubolechence, и аз съм съгласна с теб, че не само ние, родителите, сме фактор във възпитанието. И това със сигурност се превръща в огромен проблем, когато поотраснат. Но все пак ние играем най-важна роля в живота на децата ни, и така трябва да си изградим връзката с тях, 4е нашето влияние да остане за тях най-важно възможно най-дълго време.
За липсата на време, абсолютно ви разбирам всички. Аз преди време казвах - добре, че вече имам някакво време за четене - в автобуса, дори и на работа чат-пат, и по малко за заспиване. Но това не са романи, които ако се четат много бавно, и започваш да забравяш до къде си стигнал. Това са книги, които могат да се четат колкото бързо или бавно има възможност да ги чете човек.
 Когато започнах да чета такива книги, 4естно казано изпитах облекчение - че може би има и по-позитивен начин на възпитание. За дисциплината чрез наказания - някак си вътрешно се съпротивлявам . За това и преди време, когато бяхме започнали да си говорим на тази тема, някои от вас споделиха, че вече са наказвали, и аз ви попитах за какво. Защото и аз си давах сметка, че вече се налага да се налагат ограничения, но някак си не ми идваше отвътре да наказвам Дара, затова, че примерно пипа копчетата на печката, а й е било казано няколко пъти вече, че не трябва да се пипат. Защото тя не е виновна, че е в етапа на развитие, в който има нужда да изследва всичко, има нужда да установи своето "аз" като прави точно обратното на това, което й е казано. Не е виновна, че не е запомнила все още всички правила, които й налагат възрастните, и т.н. и т.н. Та тогава, когато ви попитах в кои случаи наказвате, започнах да се питам дали пък няма да се окажа родител, който разрешава прекалено много. Спомням си даже, че iv4i беше писала, че звуча точно като такъв родител (iv4i, просто го споменавам във връзка с тези мои мисли, не съм се обидила по никакъв начин, няма и за какво). Тогава идеята ми как ще я наказваме като запо4нем, беше, че ще използвам толкова популярния тайм-аут, както и лишаване от любими неща, и други подобни. Горе-долу по това време се зачетох в книгите за възпитанието, и с голямо облекчение, както казах, открих, че има не малко автори, описали възпитание без наказания, и също така много родители, обикновени хора, които прилагат тези подходи, и то успешно.
Искам и аз да се обърна към мама Gerganka  - Герганче, ти винаги си писала много искрени и спонтанни постове, за това, което ти тежи. Както направи и сега, между другото. Другите майки ти написаха много мили и верни думи, и аз се присъединявам към тях. Но ще кажа още нещо - не сме "по-малко" майки, ако не четем. Но моя искрен съвет към всички, които биха го приели, е да се 4ете, колкото и когато може 4овек. Но има книги и книги, тук вече интуицията ни ще ни покаже кои отговарят на нашите убеждения.
Често някой, който знае, че чета доста по детските въпроси, казва, че дете не се гледа по книга. Аз пък вярвам в следното: много родители си мислят, че се водят само от собствената си интуиция и че не се учат от никой. Но това не е така - те се учат от своите майки, от своите свекърви, от приятели, от лекари, учат се от примера на всички, които виждат около тях (добър или лош). И не на последно - учили са се цял живот от примера на собствените си родители (пак добър или лош), и често правят точно това, което са правели те. А аз просто избирам да се уча и от книгите, това е.
А в тази връзка никак не ми е трудно да се надсмивам над себе си - все пак аз съм тази, която е прочела две книги за съня, а детето й спи най-зле от всички. И аз съм тази, която не разбра, че ражда въпреки всичкото четене (любим лаф на мъжа ми ), и въпреки че непосредствено преди да ми изтекат водите някъде около полунощ, аз се приспивах с главата за раждането и по-точно с пасажа за падането на тапата... (За какво ли ги чета тия книги? Те не ми казаха, че с тапата може да изтече и бистра кръв ).
И още нещо - това, че четем, нищо не значи още. Учим се в действие, а не с прочитането.
Gerganka, ти написа още нещо, на което искам да ти отговоря - това, че ако прочетеш дори и една от тези книги, ще се депресираш като установиш, че не правиш нещата, както трябва. Трябва да ти кажа, че няма по-успокояващи от тази гледна точка, от тези няколко книжки, които аз прочетох. Всяка една прави всичко възможно да увери всички майки, че всичко, ама всичко, което могат да изпитат, е нормално. Каквато и вина да изпитваме като майки (а тя не е малка, знаем си) направо се изпарява като ги прочетем. Отделя се специално внимание на това, че да си родител значи да изпитваш и голям гняв, и други отрицателни чувства, а не само любов към детето си. И дават насоки как да се справяме с тези чувства. Друг основен момент в тази литература е да научим и детето как да разбира и да се справя със собствените си чувства. Нещо, което ще му е от полза за цял живот. Толкова много изписвам пак, а дори не се впускам в подробности, за да ви опиша книгите, които четох. Това, което казвам е много общо, звучи малко като ала-бала, знам. А е толкова интересно като се четат, и примерите в тях, и всичко.
ще ви дам един пример как реагирах неправилно в една ситуация с мъжа ми онзи ден.  На другия ден на него му предстоеше да ходи на изпит, за който у4и от много време. Понеже го мъ4и сериозно безсъние напоследък и ми каза: "Сигурно няма да мога въобще да заспя тази нощ". Аз му отговорих с типи4ното: "Не се притеснявай. И не искам да се притесняваш, ако не го вземеш." Той щракна във въздуха с пръсти и каза: "щрак! ... Не се притеснявам.". В тая момент осъзнах, 4е си пропуснах шанса да използвам един основен подход от книгите, които 4етох. Тои просто е имал нужда от малко съ4увствие и да си излее страха. Като му казвам не се притеснявай, как наистина ще му помогна да не се притеснява. Така 4овек остава неразбран.
Освен това имам 4увството, 4е постигам някакъв успех и с Дара. ще ви дам пример. Гледала е примерно филм4ета около половин 4ас и се налага по някаква при4ина да ги спрем ве4е. И тя по4ва "Къп къп, къп къп!" (клип4ета ). Ние и казваме, 4е не може пове4е, защото еди-какво си. Тя естествено продължава и ве4е е нацупила усти4ката. И аз й казвам: "Дари, знам, 4е много ти се гледат клип4ета. Ти много оби4аш Маша и ме4ока, нали? И на мен толкова ми харесва! Ех, да можеше да го гледаме цял ден!"... неща в тоя дух. И трябва да ви кажа, 4е като й говоря така, т.е. показвам й, 4е разбирам какво 4увства (което е идеята), тя се упокоява бурзо и превклйу4ва към не6то друго. Та има доста неща в книгите, преведени на бг, които могат да се прилагат ве4е и на тази възраст. Но имайте предвид, 4е има техники, за които е малко рано, но след година-две - със сигурност ще разбират достатъ4но и за тях. Аз препоръ4ах ве4е една книга на grix, защото тя поръ4ва и от Амазон - Discipline Without Distress - в същия дух като другите, но е разделена по възрасти и има много конкретни техники специално за от 1 до 3, от 3 до 5, и така. Много я харсвам нея. Някой, ако иска да погледне, мога да му изпратя страниците, които съм сканирала (на места малко трудно се 4ете, защото не съм я сканирала добре).
aissa80, понеже каза, че смяташ да прочетеш "Твоето компетентно дете", ако може един съвет да дам - на мен ми дойде малко трудна за четене, писах вече, и Десиник спомена такова нещо. Аз бих започнала с "Детето и ние" на Хаим Гинът или с "Как да говорим, че детето да слуша..." на Адел Фабер и другата авторка. Тези двете са по един подход. А "Твоето компетентно дете" е страхотна също, но бих я прочела след това.
Като имам възможност ще пиша още, защото не отговорих по-конкретно на няколко неща, които написахте и вие в тази връзка, а и по другите теми4ки.

Велизар4е, как е Ники? Гледам от онзи ден не си писала.

Ники е по-добре, нооооо 3 дни беше с много висока Т. Редувах Нурофен и Парацетамол. Оцетени чорапки и студени обтривания. Днес вече няма Т. Освен, че не ядеше нищичко, едва му напъхвах малко водичка в устата. Но днес е шен и попарката си изяде и вода пие. Сега се чудя след колко дни да го изведа с дружинката от блока, че да не разболея и другите деца. Засега ще щъкаме самотни из пейките.
И докато се притеснявах, че не казва нищо, от болестта като че ли се отприщи поне някакви срички да казва. То иначе и това го нямаше. А се бях втелила и започнах да търся къде да го водя, но засега ще отложа. То ще си проличи на яслата и ако там вече не започне да блещи...

Velizarka, радвам се, че Ники е по-добре вече, дано отминава всичко.
 

за викането навън, не викам, дори името й по-силно. Ако се е засилила нанякъде например към висок бордюр да се надвеси или към улицата, тичам да я хвана, тогава й казвам кое какво. Малка е да разчитам да ме чуе и да спре, дори и да го направи не мисля, че ще е всеки път.
Ако се плиска в локва с ръце, рови във фасовете до пейката, показва ми ги, казва, че е боклук и ги хвърля, а ние трябва да ходим до магазина и бързам, ако не ме чуе в дадения момент и се е заиграла по-дълго просто тръгвам към магазина, казвам й чао, тя седи още малко и до 15-20 метър и тя е тръгнала след мен вече. Винаги й обяснявам къде отиваме, какво правим, какво ще правим, къде ще отидем после, но ако се заиграе нещо, седне на земята да събира камъни и не ме чува, това ми е начинът.
Бързо идва до мен, гушка ме и й обяснявам защо бързаме, дали после иска пак да дойдем да ровим в локвата, дали иска на люлките като свършим работа.
Ако сме излезли да играем, внимавам да не бутне без да иска с колелото друго дете или нещо такова. Не бих й се скарала не само насаме, а и пред други хора, тогава най-вече. Но, порицавам. Всъщност като разлее чашата чай на паркета и то нарочно, знае че е направила беля, аз й се сърдя, нищо не й казвам, започвам да чистя, тя идва до мен, гушка ме, казва ми "беля" и взема кърпичка да чисти с мен. Аз вече съм преброила до три и ми е минало, обяснявам й, че това въобще не е хубаво, че е лошо и т.н. и очаквам повече да не прави така. след още два пъти такива вече не разлива оставя на масата чашата.
Тя е лудетина да скача на спалнята отгоре например, но иначе ме слуша, така че наистина е до дете.

А за проговарянето мисля, че не бива да се притеснявате, всичко по реда си, малки са още децата, нямат и две годинки все пак
аз и затова гледах кухнята в Лидъл да я добавим като подарък, но ми се струва за по-големи деца  
ние още играем с "тенджерите на мама", храни кукличките с нейните лъжички, бърка им манджа в кофичка от кисело мляко, прави чай от пластелин в едни малки съдове (от моето детство).

А Камбаните са като идвате от Бистрица по околовръстното посока Панчерево и Годубляне след Младост 4, и хипермаркетите, те са вляво, а отбивката за камбаните е в дясно като един завой, после завой наляво и сте в местността! Вижда се монументът "Знаме на мира"

Здравейте момичета,
Люляче, много ти благодаря за хубавите думи. Много те харесвам още от началото нищо, че не се познаваме лично. Винаги постовете ти са много приятни и информативни и винаги се радвам и честно казано завиждам благородно на хора, спокойни като теб. Аз съм много нервен тип и явно затова така реагирам на всичко. Свикнала съм и винаги да ме критикуват за това и онова, без значение колко добре се справям според мен, което също води до постоянните ме съмнения във всичко, не само в отглеждането на детето ми. Определон приличам на майка ми по повечето неща и в отглеждането също, но наистина също така искам да избегна доста от елементите на нейното възпитание, които вярвам не са за доброто на детето ми. И определено не става въпрос за бой, наказание и подобни, при нас винаги е царяло разбирателство и любов, но по-скоро това постоянно гонене на перфекционизъм и сравняване с другите. Права си, че постовете ми винаги са спонтанни и искрени и честно казано искам да кажа много повече и да го подредя добре, но мислите ми така се блъскат в главата, че едва успявам да надраскам някой ред. Затова като ви чета се радвам, че все пак има и други, с които си приличаме по това или онова, че детето ми също се развива нормално, колкото и хората около мен да ми подричат, че не говори, че не прави това или онова.....
Тези дни обаче ми е притеснено, защото наистина съм голям идиот. Онзи ден Матея толкова настояваше да пие от моя студен чай и аз с патешкия си акъл и дадох. През нощта вдигна висока температура, а сутринта лекарката каза, че е с много червено гърло. Цял ден се борихме с весока температура и започнахме антибиотик. Вярвайте ми идваше ми да скоча от десетия етаж заради глупостта ми. Но не стига и това, маи на следващия ден й дадох антибиотика направо от хладилника и разстройството, което беше поотминало отново се появи, но с болки в корема. Честно казано незнам какво ми става. Определено не съм тук. Ще си уморя детето от едната глупост. Днес пък като излязохме падна по очи в парка и обели коленете пред очите ми. Не мога наистина да ви опиша как се чувствам. Като се събуди ще ходим на лекар отново и само се надявам да се подобри състоянието й, защото иначе аз ще полудея. Е наистина няма такъв глупак като мен.
Наоплаквах се пак, извинете. Но честно казано освен една възрастна американка, с която общувам и някои майки тук, никой не ме разбира и не ме подкрепя. Сега хич не съм за подкрепяне и разбиране, но просто решх някакси да споделя глупостта си.
Целувки на дечицата и поздрави от нас с Матея.