И понеже спомена гърнето, да се похваля, че след 2 месеца тоалетно обучение, Никола вече започна да си казва и за пишкането, сам сяда на гърнето и от скоро не сме имали фалове. А дано продължава все така и не е само инцидентен проблясък.
Щом ще се съберем повече, може и да не е в западния парк, въпреки че там си е хубаво. Но явно ще се пробваме от септември, само тогава да не кажете, ми то кой на ясла, кой на работа



Сега последните бисквити ги правихме заедно с нея с формичките за пластелин, много добре ни се получиха, прибирам ги в кутия в хладилника и сега доста време ще имаме за следобедните закуски
Иначе ентусиазъм и време и аз нямам много, но то е въпрос на организация, а и предвид това, че не се прави всеки ден....То вече сме станали с по 4-5 ръце, аз честно казано понякога се задъхвам само като си помисля колко неща успявам да свърша ежедневно, но като яхна метлата и така цял ден, накрая в 11 вечерта тя като заспи разбирам примерно, че сядам за първи път днес...Всеки ден приготвям за нея отделно 4те и ядения, извеждам я 2-3 часа преди обяд и 3 часа следобяд, готвя за нас през ден, всеки ден има нещо за чистене, всеки ден играя с нея вкъщи и останалите не малко домашни задължения. Никои не ме отменя и за секунда, таткото не го виждаме почти, обикновено се прибира 10мин преди тя да си легне и това е и събота и неделя, най-много да го видим веднъж в месеца за 2 часа някоя неделя.....не беше така първата година, но сега от една година насам сме все така....сами...баби няма наблизо....май се пооплаках
сега като не е на яслата малката, се редуваме татито, бабата, аз да гледаме дребосъчка вкъщи.
Не мога да му смогна, много ги обича, няма значение какви, само на бразилския орех му се мусеше, защото му идва по-твърд. Види ли отворен пакет с някакви ядки и се нахвърля като муха на мед 
Просто го махнах и всичко се случи неусетно и много бързо...даже не знам как се прави, ако някои ме попита няма да мога да дам съвет, като го махнах не бях прочела и една дума по въпроса, не знаех нито какво да очаквам, нито точно как да процедирам, ама явно всичко сме нацелили както трябва. Успех и търпение на всички борещи се....ще мине и това и то сравнително бързо....аз още не мога да си отдъхна от бебешкия проблем колики...по-добре е, но не е стабилно коремчето и често се чувства дискомфортно...казаха, че ще го израсте, чакам!
Просто го махнах и всичко се случи неусетно и много бързо...даже не знам как се прави, ако някои ме попита няма да мога да дам съвет, като го махнах не бях прочела и една дума по въпроса, не знаех нито какво да очаквам, нито точно как да процедирам, ама явно всичко сме нацелили както трябва. Успех и търпение на всички борещи се....ще мине и това и то сравнително бързо....аз още не мога да си отдъхна от бебешкия проблем колики...по-добре е, но не е стабилно коремчето и често се чувства дискомфортно...казаха, че ще го израсте, чакам!
То 2 часа са си много време, аз и не мечтая за повече, толкова биха ми били повече от достатъчни, но.....до такава степен съм вързана с нея, че да съм жива и здрава, че легна ли аз на легло, край! И с 40 градуса Т съм я гледала сама по 24 часа...и като си и вечно недоспал, защото и ние не сме от безпроблемно спящите, всичко става сложно, но съм стиснала зъби, гледам позитивно и знам, че ще дойдат и по-добри дни
Сега се радвам, ако веднъж в месеца таткото я вземе за един час сутрин да поспа, но максимума е един час, защото после трябва да ставам да и дам закуската....баща и нито може да и я направи, нито пък тя ще яде от някои друг....и така.
Просто го махнах и всичко се случи неусетно и много бързо...даже не знам как се прави, ако някои ме попита няма да мога да дам съвет, като го махнах не бях прочела и една дума по въпроса, не знаех нито какво да очаквам, нито точно как да процедирам, ама явно всичко сме нацелили както трябва. Успех и търпение на всички борещи се....ще мине и това и то сравнително бързо....аз още не мога да си отдъхна от бебешкия проблем колики...по-добре е, но не е стабилно коремчето и често се чувства дискомфортно...казаха, че ще го израсте, чакам!
То 2 часа са си много време, аз и не мечтая за повече, толкова биха ми били повече от достатъчни, но.....до такава степен съм вързана с нея, че да съм жива и здрава, че легна ли аз на легло, край! И с 40 градуса Т съм била и пак сама съм я гледала денонощно...и като си и вечно недоспал, защото и ние не сме от безпроблемно спящите, всичко става сложно, но съм стиснала зъби, гледам позитивно и знам, че ще дойдат и по-добри дни
Сега се радвам, ако веднъж в месеца таткото я вземе за един час сутрин да поспа, но максимума е един час, защото после трябва да ставам да и дам закуската....баща и нито може да и я направи, нито пък тя ще яде от някои друг....и така.

