Лятото вече дойде, хайде СЕПТЕМВРИЙЧЕ на планина и/или море

Веси, никак не ти е лесно с дете като Мая и без помощ от никъде. Възхищавам се на позитивизма и на куража ти. Не знам от къде намираш сили не само да се справяш с всичко по домакинството, но и толкова много да се занимаваш с нея. И то без да мрънкаш и да се оплакваш. Сигурно е въпрос на организация, както пишеш, но също и на воля и характер. Разбира се, когато нямаш друг избор се стягаш и даваш най-доброто от себе си, още повече когато става въпрос за детето ти. Какво по-голяма мотивация от тази. Дано сега есента Мая като тръгне на ясла, без много травми да успее да се адаптира, за да може поне малко да ти поолекне. Само че, както е привързана към теб и не е свикнала с никой друг, ми се струва, че тежко ще изживее една такава промяна. Жалко, че няма и подходяща среда от приятелчета и й е трудно да общува с деца. В крайна сметка, ако не се получи с яслата, винаги можеш да я спреш. Поне не си притисната от обстоятелствата да я пуснеш на всяка цена.
Лек полет утре и приятна почивка!
И мерси за рецептата, ще я пробвам задължително, може пък да се одобри от "мис каприз". Откакто започна да ходи на градина се светна, че след хранене се полага десерт и не забравя да си поиска. Затова гледам да съм заредена с нещо домашно приготвено. И понеже бисквитите са едни от малкото позволени сладки неща за купуване от магазин, пусто моите все не мога да ги докарам като купешките. Добре, че във фризера винаги имам домашен сладолед, та спасявам положението.
Велизарка, щом като си навита за второ, хич недей да се бавиш, ами действай! Толкова е хубава малката разлика между децата. Ето моите вече започнаха да си играят заедно, търсят се, общо взето са на един акъл почти, особено в щуротиите. Друго си е детето да си има другарче, да се научи да споделя нещата и пространството си, да мисли за другия, да се защитават един друг. А и все още нещата са ти пресни и си набрала инерция. Така, че кураж и смело напред!
jos вкъщи много хапваме сурови ядки и просто нямаше как да опазя Никола да не опита. Затова още от миналото лято започнах да му давам първо слънчогледови и тиквени семки, после смлени орехи или бадеми в домашни бисквити и накрая вече цели орехи, бадеми, лешници, кайсиеви ядки, също стафиди и фурми. Нямах притеснения, че ще се задави, защото той е захранен не с гладки пюрета, а с парченца варени зеленчуци и можеше да дъвче хубаво. Пуканки (домашни, не от тези за МВ) също се е случвало да опита инцидентно и с тях се е справял. И фъстъци е хапвал, когато понякога за гости сме пекли, така че и с тях нямаме проблеми. Относно лененото семе аз също достигнах до информация, че не е подходящо за деца, даже обсъждахме преди време в темата. Но започнах от време на време пак да слагам в хляба по малко. Така че, щом динените семки плюе и не се задавя с тях, може да почнеш първо с белени слънчогледови семки, после да начупиш на по-дребно орехчета и така полека ще свикне с ядките.
Мед и ние имаме домашен и след годинката започнах да слагам в чайовете. Сега понякога давам да си ближе от лъжицата или мажем палачинките с мед, правя меденки. Имаме и боров мед и него също обича.

Ето ме и мен . Почнала съм си от вчера поста, копирала го бях, сега продължавам .

Може и октомврийска среща да направим, и то по-накрая, че ние тогава май ще сме при нашите във Фондовите. monioni, май ще сме близо там, трябва да се видим и с вас с Ивайла. Много ви е хубава новата снимка !

vesy_evi, вие се приготвяте сигурно и може и да не ни прочетеш чак докато се върнете, ама аз да драсна в отговор и на темичките между нас.
Значи теб отдавна съм те усетила, че си чела разни по-съвременни неща. Може да не си чела точно този тип книги, но си си доста запозната явно от другаде. Ти щом се притесняваш дали я занимаваш достатъчно Мая, дето толкова неща правите заедно! В интерес на истината аз изпитвах вина в това отношение, но преди. Сега се опитвам максимално каквото мога да дам от себе си. Ама че не е това, което доста майки правят - всеки ден разни творчески проекти, занимания... е ми толкова мога на този етап. Преди около половин година ме гонеше вина и че не чистя достатъчно (ама до толкова, че ще ме е срам някой да влезе у нас просто така). И че нямам време да й правя разни завъртяни неща за хапване, че тя евентуално да яде повече. Но сега съм по-спокойна, а и детето ми няма нужда от перфектна майка, и без това толкова стрес ни се събра от доста време. Някой беше писал преди няколко дни за фразата "достатъчно добра майка" - е ми това трябва да ни е целта.
За граматическите родове - на повечето им е много рано. Общо взето запомват даден глагол в определен род и число, и така си го казват. Мая може и по-рано да почне да се чатка за граматиката де , тя нали проговори доста преди другите.
За безопасността на играчките - да, донякъде се притеснявам и гледам препоръчаната възраст, особено ако има разни връвчици. Ние си познаваме децата, но си знаем, че винаги може да ни изненадат, и то в неподходящ момент. То не че шанса не е 0,0001 да се случи нещо с някои неща, ама все пак. Ето преди няколко седмици й давам на Дара да си играе със зрял боб на масата. Тя много добре знае, че не се яде, аз й го напомних също. А й бях сигурна, че няма да си сложи в устата. Да, ама не! По едно време я гледам лапнала едно зърно. То не че кой знае какво може да стане точно със сурово бобено зърно, ама си има риск от задавяне все пак. Та не им знаем въображението какво ще роди, колкото и да си ги познаваме. То това им е работата на тая възраст - да им работи мозъчето и да измислят хиляди нови неща, пък били те и не по правилата на цивилизацията . А аз не съм и чак толкова стриктна с някои играчки, ако обърнеш внимание на половината, които бях посочила, възрастта им е над 3 години. А също доста се чудя преди нещо да купя, защото все пак не знам дали ще има интерес, и не ми се ще да стои сума-ти време, само защото й е рано още. Та затова винаги чета отзивите, да видя на каква възраст им е интересна дадената играчка на повечето деца.
Аз вече поръчах подаръците, не всичко взех, което бях дала тук. И аз преди месец много се чудех дали да не й взема колело без педали. Казват, че с тях много бързо схващат баланса, за разлика от тези с помощните, които всъщност не ги учат да пазят равновесие. Но все пак го оставих за догодина.
Отказах се и от това, което е като мозайка, но всъщност взех подобно, но дървено, и с две страни (цветна и безцветна), пак на тази марка Мелиса&Дъг. Това повече за grix го пиша, понеже тя явно харесва техните продукти, а и дървените въобще. Ето и линк http://www.amazon.com/Melissa-Doug-Sort-Color-Match/dp/B0037UP9O … a+%26+doug+button

За наградите за ходене на гърне... не съм сигурна дали съм изцяло против. Не смятам засега да ги ползвам, но ние сме съвсем в началото, да не кажа зациклили до никъде. Казват, че ако се дават награди, то първо да е при дете, което знае кое-какво, и да е наистина готово за тази задача. И второ, да не са неща за ядене, както каза Мирка лесно ще се се изхитрят и ще почнат да ни изнудват. По-скоро символични неща - стикери, такива работи.

Мирка, много интересни работи пишеш за тези есенции. Ама никога не ми е хрумвало да ги проуча повече. Специално за кърменето, как смяташ - защо Никола почти не те търси вече? Мислиш, че е искал да суче основно, за да се успокои или нещо друго? Въпросът всъщност е точно на кой "проблем" са подействали тези комбинации при него? Че тя Дара някой път и от скука ме търси за сукане. Понякога успявам да я разсея с нещо друго, но не винаги.
А за Ивана понеже пишеш - освен, че и от теб е взела някои черти и поведение, сериозността и това, че е прекалено отговорна за тази възраст, май и от зодията й идват .

За викането - на мен не ми се е случвало да викам до сега, сигурно и това ще ми се случи де. Но определено си струва да си запазим и този похват за най-опасните ситуаици, абсолютно съм съгласна тук, то в някой случай няма да имаме друг избор.

Gergan_ka, благодаря ти за думите ! Ама чак толкова спокойна не съм. Понякога подтискам гнева в себе си, а това също не е никак добре, нито за мен, нито за този, на когото е трябвало да кажа или да покажа някак си, че нещо не е наред. Та всички имаме какво да научим в тоя живот.
А ти наистина имаш нужда от хора около теб, които да те разбират повече. Това е трудна работа, особено когато става въпрос за най-близките. Онзи ден си говорех с нашите по скайпа, и сестра ми беше там с бебето, тя е почти на два месеца вече. Гледам го баща ми разнася бебето на рамото, а сестра ми започна директно с оплакване - как татко я обвинявал, че това бебе много плачело. И от друга страна, че тя пък щяла да се изтощи и психически, и физически, защото само се разнасят, и т.н. Аз набързо го скастрих, защото знам колко тежко може да се почувства една млада майка, като чува подобни обвинения, и то от най-близките си. Щото бебка наистина е много неспокойна откакто се роди, но аз все си мисля, че това ще мине след месец-два. Та баща ми така "Какво било това? Ние не сме били такива неспокойни? Изобщо едно време май били по-спокойни бебетата. Пък не ги дондуркали нон-стоп.....". Други близки пък вече я посъветваха да остави малката да се нареве, за да се научи. А тя все пак няма и два месеца, къде сега ще я наревават?! Ако изобщо някой използва този метод за научаване, то не го виждам при новородено едва ли не. Сигурна съм, че си мислят, че сестра ми от мен се учи и ще свикне детето да не спи, както и Дара не спи. И все ни се дава за пример една наша братовчедка, чието момиченце е спи много добре и спокойно. Тя я учеше от новородена да не я взима като плаче. Детето сутрин си играе само в креватчето за час-два майка й докато стане. Освен това не одобрявам голяма част от нейния начин на гледане и възпитание. Ама не! Точно нейните методи ще ни дават за пример нашите . Малко ни е кофти така. Те за добро, това е ясно, не искат да ни виждат да се мъчим, ама начина на изказване на всеки, кото се тревожи и иска да се намеси, трябва да е много дипломатичен.
Та така.. исках да ти кажа, че е нормално всеки да си има своите виждания и опит. Аз мнения и съвети не отказвам. Но искам да се уважава и моята гледна точка. Ако толкова не разбират защо правя еди-какво си и се притесняват, да вземат и те да почетат. Аз не винаги мога или искам да им разяснявам всичко.
Герганче, а ти наистина имаш нужда от повече увереност, че като цяло се справяш добре. И аз съм съгласна с другите, че прекалено се упрекваш. Помисли си кое може да ти помогне да бъдеш по-спокойна и уверена в това отношение. Аз за себе си, е ясно - четенето ми е давало и ми дава спокойствие.
За конкретния случай - със сигурност Матея не се е разболяла от студения чай. А разстройството само доказва, че е било нещо вирусно. Тук ако знаеш всички как си пият газираните напитки - половината са кубчета лед. И децата така. Аз сладките напитки не ги одобрявам, ама за студеното - лошо няма, на който така му харесва. То не само гриповете, ами и почти всички настинки идват от вируси и вирусчета. По-добре да са по-калени децата. То и за обличането са така. Не вярвам, че човек да го лъхне малко студено, и се разболява, не. И аз я обличам както себе си обличам общо взето. Нищо, че свекърите се потрисат като я видят как е облечена още от първите месеци . Е, свекър ми посвикна уж де, нали беше тук да ни помага доста време.

grix, за семейната атмосфера като цяло - напълно съм съгласна. Аз не че правя нещо целенасочено, просто като си разменихме тези реплики с мъжа ми, и аз се плеснах по челото "Еей, ма това беше класическа ситуация за онзи подход, как не се сетих?!" . Ама и с него ми е по-трудно, щото аз по характер съм доста търпелива и дори като се караме, говоря с уважение към него. Докато той избухва лесно, не си мери думите и често си пуска Скорпионските жила, та май на него му трябва четене, не на мене . Но виж, с Дара е много, много спокоен. Което много ме радва. Като че ли му идва отвътре. Но и не съвсем - по ирония на съдбата, въпреки че ме взима на подбив понякога с моето четене, точно една книга, нямаща нищо общо с децата, го накара да вземе съзнателното решение да не използва наказания. Една книга за болките в гърба, предизвикани от подтиснат гняв, страх, стрес, го накара да вземе това решение... представяш ли си? За което аз съм супер доволна, защото иначе щеше да ми е много по-трудно да го убедя и да му предам всичко, което аз знам в това отношение.
За "Твоето компетентно дете" мислиш, че е от превода ли, че трудно се чете? Ами то аз нали на английски я четох, но според мен това си е начин на изразяване на автора, аз на няколко пъти си помислях, че е могъл и по-достъпно да пише .
Да, и на мен ми е направило приятно впечатление как jos разбира отношенията с детето си.

Ох, за домашните бисквитки и соленки - аз си колекционирам рецепти предимно . До сега съм пробвала само домашните крекери, които Мирка пусна преди време. Правим ги от време на време. Много са лесни, бързи и вкусни. На мен те ми приличат на солети на вкус.
Мирка, да те питам за тези домашни солети (чиято рецепта също ми е запазена във Фаворитите като си я пускала ), все пак можеш ли да кажеш колко брашно слагаш. Че хич не обичам така като напишат - колкото поеме..., или да стане като тесто за кекс..., и ей такива, обичам по-точно, поне за първия път. Понеже и двете с grix споменахте отново за лененото семе, ще пусна линка към крекерите http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=284025.150, но на предпоследната страница, за да видите поста и на labrex с малко по-различно инфо, от което съм се водела и аз в общи линии. Но сега почти не й давам, защото няма много в какво. Ако й ръся нещо някъде, то е основно смлян сусам и пшеничен зародиш. Преди много неща успявах да й набутам в плодовите кашички, сега е на по-сухи неща.

Велизарче, да не е било розеола в крайна сметка при Ники? Той няма вече температура, нали? А сега и пъпчиците .
За климатиците - ние сме нон-стоп с климатик, защото първо, че това лято е доста горещо, както и при вас. И второ - нашата сграда по някаква причина държи много топло, и още от април-май се случва да пускаме климатика. А Дара от първия ден е на климатик, иначе щяхме да го побъркаме детето. Просто не слагаме на много студено, и естествено струята да не е насочена към мястото, където спи. Та винаги ми е много чудно защо повечето хора в България така се плашат от тези климатици .

grix, значи и ти го правиш медовика, страшен е, нали? И аз го правя чат-пат от две-три години насам. В повечето случай го правя без сливите, пак е супер. Но винаги си го правя с крема по рецепта - на тези блатове просто им отива заквасената сметана, с другата сметана няма да е същото. Аз я правих за първия рожден ден на Дара, като тогава имаше голяма торта за нас и една мини тортичка за нея, като в нейната сложих доста по-малко захар, май кафява сложих. И не слагах орехи. Сега май ще правя пак нея и пак ще са май две, защото пък аз не искам да се лиша от ядките . И в тая връзка аз пък да кажа, че не съм й давала цели ядки и май скоро няма да го направя. Препоръките за даване на цели ядки са за чак над 3-4. Аз се съгласявам, защото я виждам как не дъвче съвсем като нас. Тя почти от началото на захранването хапва и парченца, но си дъвчеше и мачкаше с венците. Тя все още е с 12 зъба, така че внимавам с още няколко неща, поне докато изкара кучешките - царевицата й я намачквам съвсем леко. Тя е мека, но много лесно  може да се задави и възрастен. Аз ям редовно царевица, и като кажа нещо с пълна уста, редовно се задавям - много бързо заминава в кривото гърло. А на нея и да й казвам да не говори с пълна уста, я ме послуша, я не. По същата причина - и граха, и зрял боб. Гроздето го режа на половинки обикновено, че не знам - люспата ли й се залепва понякога на небцето и с някои други става така - като затвори уста и не ще да говори сума-ти време, и знам, нещо още й стои в устата, и едвам я накарвам да го изплюе. Та въобще не ми се дават цели, че и половинка ядки. Давала съм й редовно преди смлени бадеми и орехи, сега много няма къде и тях да сложа. Но редовно закусва филийка с фъстъчено масло, което си е само фъстък.
За меда - въведох й го де факто с медовика на рождения й ден, после й капвах по две-три капки в кашичката, много рядко й мажа по малко на палачинка или нещо подобно.

vesy_evi, лелее, и Мая ли била така като Дара с децата - същата работа, че и по-зле сме! Аз май се оплаквах веднъж, но не съм сигурна де. Но преди повече се притеснявах, сега не толкова, ще го израсте. При Дара, ако дойде някое детенце наблизо и не иска нищо от нея, тя свиква бързо с присъствието му и не я притеснява. Обаче ако дойде някое по-агресивно или пък плачещо или викащо, направо й виждам паниката, изписана на лицето . Доста ме смущаваше това преди, после почетох и разни други майки казваха същото, нормално било. Днеска същата история - даже не искаше да се качва на една катерушка, която просто беше в сравнителна близост до едни момченца . И понеже надойдоха повечко деца от обикновено, ами аз я държах почти през цялото време . И от мухи и мравки се страхува.. същата като майка си де, ама тя не ме е виждала как подскачам, ако нещо ме полази . И изобщо е супер предпазлива - как се катери, къде ходи... питала съм се аз ли й предавам тези страхове... нищо чудно за някои от тях, и аз съм доста, даже прекалено предпазлива за физически опасности, а и изобщо. Нали това си говорим - съзнателно се стремим да ги възпитаме, както искаме, ама личния пример често теи повече. Но дано все пак повечето да е от възрастта и обичайните страхове у всяко дете.
Ама, да ти кажа, ако се съберем с вас, ще сме голяма картинка - или Дара и Мая ще стоят усамотени някъде двете, или ще стоят разделени и от децата, и една от друга .
За липсващите мами - точно за тях трите се сещам в последно време и аз, дано се разпишат! Аа, виждам, че Машончето е на балкона .
Хайде лек полет на вас и приятен престой във Варна!

Веси, Люляче  радвам се, че се сещате за мен.
Ние сме добре, в София сме и нищо интересно не се случва при нас. Децата си растат, аз все още съм вкъщи. Део сега е ваканция, но от средата на септември тръгва на градина, а Ема от началото на октомври на ясла. Аз малко след това тръгвам на работа. Ще ходя на Стройко за една седмица в края на октомври, после до края на годината ще бъда на половин ден на работа. А от началото на Новата година на пълен. Притеснява ме как ще свикне Ема с градината, дали ще боледува. Как ще го съчетавам с работата...Ей такива мисли са ми сега в главата.
Чета ви често, но сега в хубавото време седим до късно навън и нямам възможност да се включвам.

Ееее Люляче, принципно би трябвало да стягам багаж (и дим да ме няма  ), но ноща е пред мен, та седнах малко и даже успях да прочета целия ти пост   то форума ми е като роман, започнала съм го, чета си го   Няма да се сетя да отговоря на всичките неща, че ми е малко хаотично всичко в момента, но каквото се сетя.
За книгите, да, чела съм професионална литература така да се каже (клиничен психолог съм), работила съм малко и с деца, планирам някои ден да продължа развитието си в тази насока, но предимно както бях споменала с деца с увреждания и коне (хипотерапия), разбира се и с нормални дечица.
За играчките сигурна съм, че избираш най-подходящите за Дара, просто тогава поста ти ме присети да спомена това, че има такава идея, че играчки за по-голяма възраст стимулират развитието, но разбира се трябва да се съобразят доста неща.
Ооооо значи си приличат двете калпазанки, има вероятност ако са заедно всъщност да се заиграят или поне да не бягат една от друга За Мая виждам, че все още има шанс да обърне внимание на дечица с по сходно на нейното поведение, случвало се е...но като цяло както казваш много предпазлива, много внимателна...да не кажа страхлива и ако ти имаш с какво да си го обясниш, то на мен ми е трудно с друго освен характер, темпарамент и период на развитието, т.е. нищо от мен....аз съм кастрирана от чувство за страх, дори прекалено, яздя коне, карам мотори, като дете съм била винаги супер дива, къде каквото има за катерене, бягане, скачане, бой, банди и т.н. аз съм там....та сега понякога я гледам и се чудя защо е такова това дете...Не че искам да е като мен (дори се моля да не е), но все пак е прекалено скована, тя така реално пропуска възможността в много ситуации просто да си играе, да се забавлява, вместо това стои някъде отстрани....е, не че не си играе, тя всъщност винаги е анагажирана, но с някакви си нейни неща, несоциални обикновено....аз също не съм много социална, но като дете си играех с децата де.
За достатъчно добрата майка аз го споменах, това е термин от психологията, той включва много повече неща, отколкото могат да се разберат само от самото название, но и така е достатъчно добре казано
За солетите, ето ти малко по-ясно от моята рецепта (принципно е абсолютно същата):
Продукти
За тестото:
270 гр.вода
1 ч.л.мед
2 ч.л.сол
3 с.л. зехтин
500 гр. брашно
1 п.мая на прах
За гласзурата: 1 жълтък и една супена лъжица вода
1 пакетче белени слънчогледови семки за поръсване
Начин на приготовление
Загрява се водата, добавят се меда и маята към нея, смесват се хубаво и се оставя за 10 минути. След което се добавят солта, зехтина и брашното, замесва се тестото хубаво, разточва се на 0,5мм. Изрязват се ленти, наръсват се със слънчогледовото семе и се усукват.Върху хартия за печене ги поставяме и ги намазваме с жълтъка. Пекът се за 12 минути на 200º
За заниманията, абе занимавам, занимавам, ама все ми се вижда, че не е достатъчно и като взема да шетам и все се чувствам виновна, че сега съм я оставила сама и скучае примерно, разбира се това не е правилно, то се дължи на някакви мои тревожности и проблеми, детето трябва да си играе само то е ясно. Но във връзка с това аз също искам второ с малка разлика, но за сега няма да стане...иначе винаги съм искала да са си две, да си играят, даже исках близнаци....много харесвам близнаци
Още неща имаше, но се разсеях и забравих....
Grix, супер е че мъжът ти участва така в грижите за Мая и на мен ми се искаше, но не се получи, къде заради заетостта, къде заради човека...
Благодаря на всички ви за милите думи, подкрепата и добрите пожелания, добре ми подействаха...принципно да, изобщо не обичам да се оплаквам, мълча си и търпя, те така са свикнали и хората около мен и малко се злоупотребява, защото знаят, че каквото и да става аз ще се справя, пък и гък няма да кажа, ама....все пак до един момент
Машонка  а така вземи се отчети, какво си мълчиш
Е, айде да взема да спра вече, да ям и да оправям багаж, евентуално и да поспя.
Приятни емоции и вълнуващи почивки на всички!

vesi_evi Като го казах това за мъжа ми и после си дадох сметка, че може би не е съвсем на място. Но пък ти бегло се запозна с него и реших да споделя. Аз всъщност исках да напиша, че ти свалям шапка, защото на твое място не бих могла да се справя сама, не и за дълъг период от време.
Насладете се сега на гостуването си и се пооплаквай от време на време, в крайна сметка и ти си човек, нищо, че си на първо място майка. 

Още нещо искам да кажа, чудесно е, че Мая е уникална, защото ще ти покаже света от нейна гледна точка.

Утре ще взема отношение по поста на Люлячето, че днес пиша от мобилния си и е малко трудно така. В селото, където сме сега, няма временно интернет и единствено мога да ползвам 3G мрежата.
До скоро и лека нощ!

Мирка, може ли инфо какъв точно домашен сладолед правиш? Аз се опитах един път и Лора ме отсвири, та си го ядох сама...

Велизарка, действай смело. За мен е хубава малката разлика, понеже децата са на един акъл и е много по-лесно да им измисляш занимания.
Една позната ме зарадва, че чака 3-то детенце - много позитивно е настроена и е убедена, че ще се справи.

Машонка, надявам се, че Ема няма да боледува сериозно. При нея как са нещата? Може и да си писала, но не помня.
А го има и моментът, че вече си минала една адаптация на дете към яслено-градинските вируси. Друго си е като можеш по-отрано да усетиш, че нещо тръгва.

Вчера поръчах от есенциите на Бах за себе си и за детето. Обаче направих комбинации. Та първо ще изпробвам върху себе си и като дойде време за яслата след месец ще видим как ще се повлияе Ники. Снощи като сме тръгнали за работа 10 мин. плакал, бабчето ми мислела че иска навън и го разхождала по етажите нагоре-надолу, защото навън вече имало комари. Ще ме умори бабчето!!! Много прилепчив е станал, а не беше такъв. Драми като тръгваме, ревове.... Та не на Бах и на Моцарт ако има ще поръчам, плаша се сериозно от яслата. Въпроса е дали съм направила правилната комбинация.
Мирка, не че съм навита, изобщо даже, но ми идват понякога на ум такива мисли.  Просто психически не съм готова. Както и не бях за Ники, но дойде момент в който само това ми беше в главата. Предполагам ще усетя и за второ кога съм готова, но не е сега момента, сигурна съм. Помня, че до лятото на 2010 не исках и дума да се отваря за дете, а есента това ми беше главната цел в живота, чувствах че сега е момента и искам такава промяна в живота си. Уф, че стана дълго  и объркано, но такава съм си аз - водя се по сърцето си и се радвам, че досега не ме е излъгало! Иначе спор няма, хубаво е да си имат братче или сестричка или и двете! Да си играят заедно, да се защитават, да си споделят и да се карат от време на време...  
Люляче, минаха пъпчиците за един ден. Предполагам е от претопляне или реакция към Нурофен-а, например (не бях давала до сега), но на другия ден нямаше и следа от тях. Не се беше изривал така жестоко, затова се стреснах. Обриви, подсичания не е имал и малко се шашкам като видя нещо по телцето му. Но вече добре детето, само маааалко хремичка има и понякога кашля от нея.
Веси, Ники също е много добричък, взимат му играчката от ръцете, а той никаква реакция - отива и си намира друга. Удрят го - пак няма реакция или ако било силно заплаква за малко и пак си продължава играта. Но като цяло отбягва по-щурите деца и си играе с кротичките. Но трябва да свикне и да се научи, че има и по-буйни деца и е добре преди яслата, докато имаме поглед няд тях, че и това ще ни е още едно притеснение. Чак се притеснявам колко е добородушен. А и като Дара на Люляче е много внимателен къде стъпва, как стъпва, изобщо много е предпазлив.
Буболеченце, всичко ползвам на Бочко (без мокрите кърпички) и съм много доволна. Благодаря за идеята, за следащия път ще знам!  
jos, не съм давала ядки, но вече е време. Пък и са полезни и то много. Има ли такива, които не бива да се ядат на тяхната възраст или няма ограничения? Ще му предложа бадеми и орехи, че в сурово състояние не са толкова безвкусни, като някои други. Пък и ги имам от свеки.
А за памперсите пак сме на нулева позиция. Отново не иска на гърне, реве, тръшка се като го сложа. Постоянно е на периоди. Една седмица добре, една зле. Май нямам шанс до яслата да приключим с това.

и аз тук, хоп. Чета ви с интерес, но май нямам какво толкова да казвам. И тъй като тук се обмениха много мнения, част от които покриват и моето, май нямам с какво да обогатя дискусията. Пък и на работа не мога да се концентрирам да пиша, повече чета.

Затова реших да разведря темата (не че е мрачна) със списък от думите, които Николета измисли напоследък:

кам - камък
кам, какам - химикалка
мака - муха
пум, папум - сапун
къца - круша, царевица, краставица, разбира се от контекста
оче - още
месее - месце
пъпа - пъпеш
деде - диня
къпа - къпя се, къпане
годе - горе, грозде
шляпа - хляб
колика - колело
тсиса - тича (за спринтьорите)
кице - кафе
няку - мляко
уф - лъв
бъля - вода

Е, слава богу, има и думи, които произнася правилно  Ще ми е забавно да прочета, ако и вашите дребосъци имат такива странни думи.

Giada, думичките които си написала доста се припокриват с тези на Ивайла )) Много ми е интересно, дечицата дали ги възприемат еднакво. Примерно ъф (лъв) сега е на дневен ред в къщи
На Ивайла сега й е много интересно да повтаря как се караме, примерно "Не така" и "Така не" ги казва толкова отчетливо и мръщи веждички и после се хили яко
Онзи ден баба й се караше на дядо й за нещо и тя като започна да нарежда : "Така не", "Оши баба" (Лоша баба - научи го това заради едно детенце, което я напдна в парка), и накрая "Долу баба" и вече всички бяхме под масата от смях ))
Люляче, ще се радвам като дойдете да се видим
Изобщо съм доста навита за среща с дечицата, дайте да се организираме, малко като захладнее?

Лелеееее, Мирка, май сгафих с капките на Бах. Нали направих комбинация за Ники, а то съдържало алкохол. Така ми се струва, че не е подходящо за дете... Като отворих шишенцето здраво ме лъхна миризмата и се усеща, дори разтворено във вода. Дали не сгреших, май е по-добре да ги поръчам като отделни и аз да ги смеся с вода през 2-3 дни.

Велизарка, да, в капките се използва алкохол като консервант, но съдържанието му в 4 капки, които се приемат е почти нищожно. На мен са ми предписвани като бременна от хомеопатичката ни, на Ивана също на 2,5 г. Според мен са абсолютно безопасни. Ако те притеснява, може да сложиш дневната доза от 16 капки в шишето на Ники с вода и така да ги приема през целия ден. Разбира се, ако и това не е вариант, може да си поръчаш есенциите поотделно и ти да му ги смесваш с вода и ябълков оцет, който пак запазва да не се развалят.
Ох, събудиха се... До скоро!

Мирка   ! Сега като помислих, Спешните капки пак са с алкохол и се дават на деца, та се успокоих. Смятам да започна да му ги давам седмица преди тръгването на ясла и 3 след това. А сега (от днес) ще пия от моята комбинация, да видим как ще ми се отрази...

Народът спи и да взема да се включа по някои стари питания...
Люляче, започвам с твоите въпроси за Баховите есенции и кърменето - комбинацията, която пие Никола е за отказване от биберон (в случая биберонът съм аз). По-конкретно "проблемите", които решават 3-те есенции са - Red Chestnut - отделяне от майката, Walnut - дава се при промяна, Honeysuckle - лекува носталгията по миналото. Преди да започна тази терапия Никола искаше да суче, когато е гладен, жаден, уморен, разплакан, ядосан, от скука, когато му се спи или се събужда от сън, тоест задоволяваше му различни физически и емоционални нужди. Сега вече основно суче за приспиване на обед и вечер и през нощта, когато се събуди. Тоест, смятам че в известна степен е преодолял зависимостта си от кърменето. Само за пример ще дам, че преди, когато се размрънкаше по какъвто и да е повод, първата му дума беше "цоци", а сега е "гуш".
v_spasova домашен сладолед правя по тази рецепта. Само, че е със сурови яйца и затова ако не ти се рискува, може да го направиш не с кокоши, а с пъдпъдъчи яйца. Те не предизвикват алергии и в тях няма салмонела, защото имат много здрава ципа под черупката. Даже се препоръчва да се консумират сурови. Правя го с плодове или ядки, с някакво сладко през зимата, а последния път с какао и Ивана много го хареса. И тъй като нейният, а и моят най-любим сладолед е ментовия, последното ми попадение е тази рецепта за ментов сладолед. Много държах да не е с ментова есенция, каквито са повечето предложения, а с пресни ментови листа. Получи се наистина много добър на вкус и консистенция. Направо като истински.
За думичките на мъниците - хубава идея е да си ги запишете, поне по-интересните, защото се забравя. Сега се опитах да си спомня някои от думичките, които Ивана казваше на тази възраст и не се сетих за нито една. Никола обикновено пропуска първите срички и казва само края на думата. Така неговото име е Кола (както свикнахме да го наричаме и ние), самолетче - метче, доматче - матче, вода - да. Или да замества буквите, които са му трудни - супа - тупа, хляб - тяб, сок - ток. Или пък изпуска буквички - четеме книжки - чеме кижки.
Приятен и прохладен уикенд ви пожелавам!

Машонче, радвам се, че сте добре. Знаем ви вас, че скиторите по цял ден, ама ние профилактично си ви търсим поименно . Да бе, всички ни тресе тая треска с яслите. То при нас е много неясна тая работа - кога, как, дали изобщо ще се ходи скоро. На мен желанието ми е сто процента да тръгва вече до няколко месеца. И за детето е желателно вече на тази възраст по мое мнение, да не говорим, че не ми се и помисля свекър ми пак да идва за половин година. Ще дойде човека, жив и здрав да е, ако го викнем, помага, но е много трудно за толкова време с друг човек вкъщи, напрежението ми беше огромно. Та при нас има много въпросителни, но все пак става въпрос за пускане декември - януари.

vesy_evi, не знам дали поне не четеш от морето, но да ти благодаря за рецептата, ще я направим някой ден.
Оо, ти имаш много интересна професия! Разбирам от къде ти идват знанията. Вероятно и преди си казвала - нали бяхме си говорили преди за това кой какво работи, но не съм запомнила всички.
Ами на теб щом ти е такава "дива" натурата , не знам от къде идва предпазливостта при Мая. Едно е ясно - или е някаква фаза или си й идва от зодията .

v_spasova, аз домашен сладолед не правя, но пък точно взех едни силиконови формички за замразяване, та ще майсторим и ние разни бързи и полезни неща за фризера. Ще замразявам кисело мляко с каквото се сетиш (пресни плодове, стафиди, млени ядки, канела), както и само плодови варианти, като ги пасирам преди това. Може и с прясно мляко да опитам, но идеята ми е да хапва кисело. Всъщност вече направих първите, но понеже не слагам захар, а пасирах стафиди, та не съм го докарала на сладост. Та това е също някакъв вариант на сладоледите, само формички трябват.

Велизарче, и на Дара като й вземат играчката, тя никога няма да тръгне да си я взима обратно - все още не знае как, няма опит в тия среди . Ако не й направи много впечатление, аз нищо не правя, но ако я видя, че не й е приятно, казвам на детето вместо нея, нещо в смисъл, че тя още не е свършила да си играе и си я иска обратно. Но често не ми се и налага да правя нищо, защото родителите сами реагират и казват на детето си нещо подобно. Смятам, че тези реплики, които идват от нас, родителите, са по-скоро децата лека-полека да се учат как е социално правилно да делим нашите вещи с другите, и съответно да молим за техните. И най-вече в нашия случай - Дара да се учи как да си защитава правото да си играе със собствените си играчки, и тя да е тази, която да решава дали иска да сподели някоя или не. Ако носим примерно разни лопатки и кофички, т.е. няколко неща, и тя си играе с нещо, й предлагам да дадем другото нещо на детето. Наясно съм, че на тяхната възраст понятията за собственост и съответно да делиш нещо с някой, са мнооого смътни все още, та в доста ситуации се налага ние да се включваме.

Giada, страхотна идея да споделиш с нас смешните думички на Николета! Ние тук локуми разтягаме, а ти с десетина думички ми развесели деня онзи ден . На уф и бъля много се смях . Тя и Дара има супер смешни, ама нали ги чуваме постоянно и сме им свикнали, та много се разсмях на работа тогава. Иначе отдавна съм си мислела, че трябва редовно да си споделяме бисерите на малките. А те с напредването на речника, ще ги ръсят все повече.
Хайде и аз да споделя няколко наши:
Дала (по-скоро Дауа ) - Дара
виби - вода
ти, тебе - винаги значи Дара ("Дари, аз ли да ти помогна или ТИ искаш да го направиш?", и тя "Ти, тии!" )
майо - муха ("Мамо, майо, майо"! - паника в гласа )
хлапа (по-скоро хуапа) - хляб
къня - книга
юла - лъжица (Викам на мъжа ми "Думата лъжица, като се замисли човек, е толкова трудна. Колко по-лесно им е на американчетата - спуун и готово!" , а той с типичното си чувство за хумор "А представи си, Дара трябва да научи и двете." )
тапо - чорапи
юю - люлям, люлка
юя - люляк
уаба - жаба
пато/патьо - плаче
опки - наопаки
гойо - горещо
муя - музика
туа - танцувам
къп-къп - клипчета; мако къп! - да пуснем клипчета
гуня - да я гушнем
гхах (или нещо такова) - грах
пи - спи ("Яга пи Дауа" - Дара ляга да спи)
касо - коса
йеме - вземе
вими - пингвин
дуфа - духа
няма юк - няма звук (на компютъра разбира се)
коми - камион; макарони (Днеска излизаме и аз й нося остатъка от макароните за закуска, да ги хапне по някое време. Минаваме покрай паркинга на един магазин и тя казва "коми, коми", и аз "Макарони ли искаш? Следва мълчание, и аз "Аа, камион! Да, голям камион минава" и тя облекчено "Ааа!". След две секунди (явно съм я подсетила за макароните, и тя "Коми!", аз "Камион ли? Даа, камион", тя пак "Коми, коми!", и аз "Оо, искаш макарони!"
Та така... като се случва да ми казва нещо настоятелно, пък аз не разбирам, и честно си й казвам, че не мога да я разбирам. Като я видя, че много почва да се нервира от нашто "неразбирателство" и се майтапя "Ех, мама не я научила тая думичка!" или "Хм, какво ли е това дето казваш..." и почвам да се тюхкам , и тя се смее и вече забравя какво толкова важно е искала .
Аа, monioni, посмях се на бисерите и на Ивайла .

Мирка, много интересно как се е получило при вас с кърменето и Баховите есенции! Малко съм раздвоена обаче - нали става въпрос за емоции, как така тези есенции ще лекуват някои емоционални състояния? Да не ме разбереш погрешно (знаеш как е при писмената комуникация) - ясно ми е, че те са повлияли на Никола, но се замислих за принципа и целите на такъв вид терапия, просто философски се замислих, разбираш ли. Стана ми още по-интересно и ще се заинтересувам по-сериозно, когато имам възможност. Ти значи препоръчваш тази книжка, която даде, като добра за този вид лечение? Може и да си я взема като си дойдем.
Първата рецепта за домашен сладолед си я запазих - наистина може би е малко проблемна с тези сурови яйца, но заквасената сметана определено ме грабна.

Gerganka, изобщо не съм сигурна, че температурата е от студения чай. На мен лично ми звучи като вирус, постоянно е пълно с всякакви вируси. Имам книга на един доктор, който пише много смислени неща и в нея прочетох, че от настинки не се стига до високи температури и сериозни усложнения. И че примерно, ако някой ви обяснява, че изстинал и затова кашля, не е много за вярване и това са все различни вируси.
Освен това винаги съм давала кисело мляко на сина ми директно от хладилника и никога не е имал какъвто и да е проблем от това.  
И да - когато сме критикувани от родителите си, макар и да са ни огтглеждали с много любов и да са полагали много грижи, си оказва влияние после. Няма как да променим тези неща и характерите на родителите си. Просто си казвай, че е героизъм да гледаш сама дете. Трябва да се гордееш, че се справяш, а не де се упрекваш. Плюс че негативизъм и неувереност няма да са от полза на децата.
Коментарите на хората много пъти са просто вятър на устата. И аз преди да имам дете си мислех например, че тръшкащо се дете на улицата е просто лигаво. Или че на дете, което не яде или яде солети, на майката не и се готви и така е по-лесно. Но сега виждам нещата по съвсем друг начин. Синът ми от месеци не яде сготвена храна. Въпреки че бабите ни са много далеч, детска кухня тук няма, готвя и му предлагам по 5 любими неща. Не го карам насила, не знам каква хитрост не съм приложила и той просто не яде. Сутрин ставам и започвам да правя или солен, или сладък кекс, това е всяка сутрин. За да яде поне нещо, което съдържа кисело мляко и сирене и е домашно приготвено. Поне яде всякакви плодове, а зеленчуци му правя на сок и разреждам 50:50 с вода, за да не му дразни стомаха. Месо се радвам, когато понякога хапне, приготвено само на скара. Пие прясно мляко, чай с мед, сутляш понякога, хапва кисело мляко, но не винаги иска. Още му давам и АМ и това му е менюто.

Така че отстрани много лесно се говори наизуст. Изобщо не трябва да слушаш коментари  

Тук намирам доста идеи с какво да му разнообразя менюто.

Според вас да го оставя ли за малко без да го моля да яде само кекс, мляко и плодове и да изчакам да огладнее и да прояде манджа? Досега слушах съветите на педиатри за ду давам каквото иска само и така всъщност му играя по свирката да яде само сухи неща.  
До тази пролет той ядеше абсолютно всичко, не беше капризен и имаше голям апетит.  С никненето на кучешките зъби започна да не яде, те порастнаха отдавна, но продължи номерата с храната.  

Миналата седмица изкара розеола, 4 дни беше с 40 градуса температура. После му изби и обрива и след болестта положението с яденето е още по-зле. След вируса и отслабна видимо поне за мен.

grix и Люляче, може ли пак да напишете заглавията на книгите, които препоръчвате?  

Giada, синът ми от половин година има мотор без педали. Кара го като бесен и няма друго такова удоволствие за него.