С разбити колене и ожулени глави, Февруарчета не спират, правят все бели!- 32

Добро утро!
Е, ще ви поднеса кафе отново, какво да се прави, нали сме си ранобудни...



Мимоза, не се притеснявам от пъпките и белезите, притеснява ме факта, че не зная, до кога ще е преносител на вируса, заради други деца. Аз предупредих майките на децата, с които в събота игра, тогава още не знаех, че е този вирус, ама другата седмица ще сме на рожден ден на детенце и се чудя дали ще е безопасно?!?! Както и да е, той няма температура, весел си е и му се играе в парка, ама с тези пъпки, някакси ми е неудобно да го пускам.

jatze, радвам се, че Явор се оправя.
Ако правилно съм разбрала от наши приятели, на които настаниха детето в инфекциозн болница заради усложненията от този гаден вирус (възпаление на мозъчната кора), изписаха ги след 3 дни, така че би трябвало вече да не е заразен този вирус, щом се е проявил. Дано, де!

Evridika, честито студентство! Дано пък ти хареса!

Да се похваля ние от 2 дни сме на морето. Всичко е прекрасно, само дето надцених Лора. Понеже рядко я водим някъде и е свикнала да си спи в собственото легло, тук изпада в истерия. Вчера опищя плажа, та се наложи да си тръгнем 40 мин след като отидохме. Страх я е и от морето, но от басейна не може да я извадим. Сега всичките мъже отидоха на плаж, а аз си останах с нея по женски - тя спи , а мама с кафето на басейна. Аз съм голяма пъзла и не обичам да ходя по дъното на морето, за да не ме "изяде" някое раче, та тук на басейна дори ми и е по-добре .
Голяма жега обаче.

 завид завид...

Да си изкарате страхотно, аз с едно не се решавам да тръгна, а с три не ми се мисли...  

Малкият разбойник бавно, но славно започва да не иска да се отделя от мен, само ме търси и ме мамосва, даже и с баща си не иска... надявам се, да е период, много се дразня, даже ми се залепя за полата и 'гуш,гуш...", това преди не е било...

Кремена, много е хубаво, че стигнахте до морето, след перипетите с "номер 2", той вече сигурно е забравил за раната, щом е на море...
Нямам търпение да тръгнем и ние за морето, малко ще отложим с един ден тръгването, че първо трябва мъжа ми да кръсти детенцето на семейството, на което сме кумове, ама нищо де. А като си помисля, че и ученичке трябва да стягам, нищо не съм купувала, ама нищо...

Привет!
Дани, поздравления! Сигурна съм, че ще се справяш и ще си примерна ученичка. 
Кремена, приятна почивка!
Ятзе, първокласничка ще си имате след месец, така ли?  Трескавата подготовка тепърва предстои.

 Ние ще слагаме райбери. Дребното успя да отвори ВЪНШНАТА врата, включително да отключи заключващото устройство, и да стигне до цветенцата отпред, преди колабиращата му майка да го настигне.
Олимпиадата ме дразни адски много, по-скоро каналът с правата за излъчване на Олимпиадата. Показват интересните състезания на запис в удобно време за зрителите.    Не чета новини по интернет, защото ще разбера всички резултати преди да имам възможност да ги видя "на живо". Йордан Йовчев, или както му казват Джордан Джовчев,  ми пълни сърцето. 

Хайде и аз да с епоразпиша малко, че все не ми остава време  

Дани, и аз да те поздравя за записания курс. И на мен ми се иска, ама ... аз като родих записах Екология и опазване на околната система - магистърски курс от 2 г., но така и не се явих на нито един изпит, само дето платих 2 семестъра   . Ама то с това чудо(вище) в нас накъде по напред да огрея  

Кремена, завиждам и аз за морето, макар че ходихме вече един път. Иска ми се да повторим, но май май няма да ме огрее. Възхищавам се и аз като другите на духа ти и отглеждането на 3-те деца. Ей такива майки-героини са нужни за стимул на младото поколение   Дано скоро Лора се престраши от морето и да идете двете да постъпчете някое раче, току виж и на теб ти дошъл куража като имаш подкрепа в нейните очи  

Ятце, браво за бързото оздравяване на Явор. Радвай се, че си хапва, а за карантинния срок или както там се казва не бери грижа - най-вероятно одавна е минал. А да, и за белезите от пришките (пъпките) - и от тях няма да остане и помена след месец - два  

Сега да посделя за мойто чуод вкъщи - от няколко дни реши че ще съобщява ако върши нещо (ако или пиш), само дето ми го казва, като се напъва (това е знака), после вземаме гърнето, тя сяда, след малко става, слага кукла или нещо друго на гърнето, кляка го него и....си върши работата на земята   . Ама аз съм си виновна май май, понеже като не искаше гърнето и аз постоянно слагах куклите и и показвах че се напъват, та сега си сърбам попарата, дето си я надробих...А иначе продължавам упорито да си я държа с памперса  

Абе, я чакайте да ви посъбера малко тука

Бобчо, досега ги гледах ей такива голи до кръста да плувкат в олимпийското басейнче
Ама този, дето си сложила си ми е специална слабост, може ли да го подмина
Смях се на разказа за гърнето, макар, че не е за смях Хич не мисля да махам памперс, ама майка ми нещо се е амбицирала, щяла да го учи, да я видим 
Лена, честити ти райбери
Мен пък ме досвидя да давам между 5 и 8 лева на стопер за шкафове и чекмеджета и да видите какво е "направи си сам" в нас. Ластици за коса, кариолки и с други подръчни материали сме заковали всичко А вратите, слава Богу, още са му високи и тежки, а външната и аз не мога да я отварям лесно, баси волта за сейф дет са ни сложили
тва е, моите началници идват тези дни, може да се поизгубя, ама съм тук  
цун и лека

Какъв ти смях, на мене ми се реве вече от "махането" на памперса  как отстрани толкова лесно изглежда, на на практика моето ли не иска да схване за какво иде реч, незнам къде бъркам, обаче ми се скапаха нервичките... Пика си момъка където му е кеф, само не и на гърне, на канал в банята, или където мога да го счета за нормано... Иначе като се напишка и идва и си държи гащите и скимти и вика - "пишш", аз - "къде се напишка", той ме води до локвата, аз - а къде се пика? той важно - "баня"...демек теорията сме я усвоили, ама ни куца практиката яко...до сега 2 пъти сме имали пиш в банята на канала, ама странното е, че противно на моето мнение , че тръгнеш ли да пишкаш не можеш да спреш, нашия успява да поддтисне някак си физиологията си/утрепайте ме незнам как успява... /, тръгне ли да пишка в банята и като се усети какво прави поглежда пишлето и спира...после ако го замотам пак пикне малко...и чак после някъде се усамоти и се изпишка хубаво 

Добро Утро,
ето ме пак тук- успях да издиря февруарската тема и като взех да ви чета ми стана едно носталгично по старото време. За късмет или не Валентин вчера и днес спи до към 8, може би защото е болен и отпаднал  ...та мога да си изпия кафето и да се сетя за форума. От  няколко дни е с високат температура, вчера вече я смъкна, след започване на прием на антибиотик, понеже се оказа, че кара гнойна ангина. Ама пък и следобеда вчера установих, че е доста изринат- на гърдите, на гърба, едни ситни петна червенки. И съм се зачудила от жегата и изпотяването ли ще да са, понеже последните дни не сме го къпали, само дупето михме или пък алергична реакция от антибиотика, че е пеницилинов. Та май, като стане, ще ходим пак до докторката...
Надявам се всичко да е наред при вас. Ще се опитам да попрочета от темата колкото успея...
 

Здравейте!
Бобчо, Миленче, не се връзвайте на номерата им, ще се научат малките хитрушани и да казват и да пишката и акат на определеното място, ама .... като му дойде времето, да не казвам - друг път.....
И ние вече цяло лято в къщи стоим без памперс, ама най-голямото ни постижение е, като пишне в гащите, да дойде при мен и мрънкащ да го заведа в банята, където се изпишква, но и според мен се стиска, защото после и навън пишка, абе - цистерна... За акото не си и помислям кога ще го отказваме от памперса, че той на гърне не сяда, ще трябва да измъкна детската седалка за голямото гърне и там да го пробвам. Рано или късно, ще станат нещата.
Софи, оздравявайте бързо, а пъпчиците ми приличат като да са от горещините и при нас излизат такива.
Зелда, няма спасение от малките бандити, всичко пипат, отварят. Явор вече спокойно си отваря всички врати, само входната не съм видяла да напъва още, дано не се пробва скоро, че ..... Той успешно си ги и затваря и само се крие по стаите.

Ето ви нещо за закуска, аз такова поднесох на фемилито, е, разбира се - купих ги, нямам време да обтягам тесто, кога ли пък и да го замеся...

Тази сутрин бях събудена в 7.00 часа - много рано, бееее!
Поне направих палачинки.
За памперса - нямам никакъв успех. Като е по бански, моята мома я държа без памперс за ужас на баща и, но тя като види гърнето и пищи, та се отказах, поне докато го забрави.
Спомените ми с големия ми син са, че за 10 дни се научи да ходи на гърне, след като тръгна на ясла (на 1.10г) беше тогава. Явно като се гледат едно друго и става лесно работата.

Сетих се една стара история (няма да правите буквални аналогии, ама си приличат нещата).
Имахме малко кученце и се опитвахме да го научим да пишка в канала на банята. Всеки път, ако се напишкаше някъде му натърквахме муцунката в напишаното и го водехме в банята да му покажем къде да върши работата и го "биехме" с един вестник (това всичко от една книга го четохме). Е резултатът беше, че животното си пишкаше където му хрумне, след това носеше вестинка и се скриваше зад вратата на банята и чакаше "ритуала"....не след дълго си се научи да пишка само като е навънка и не е имало проблем .

Вчера да ви кажа 1 час сме търсили ключовете от колата. Къде ли не рових, тук около къщата има градина, милиметър по милиметър я облазвах. Всички чекмеджета, джопчета и т.н. прерових. Накрая след като ММ уж беше погледнал в боклука, реших и аз да погледна и Слава Богу, ключовете бяха там . Голям филм шеше да стане. Резервните са в БГ. Само децата бяха щастливи, щото сме щяли да си останем тук да живеем.
После докато ме бяха оставили дежурна над котлона с едни калмарчета, Лора натискала нещо по устройството на кабелната телевизия и си беше пуснала порно . Аз като пълен технически индивид не знаех как да го махна, а големият ми син си играеше на компютъра в хола...изключих ТВ-то от контакта . После като си легнаха и му казах на ММ, той ме спука от бъзик. Вика ми, ти защо мислиш гледаме само CNN!? . Взех да превключваме каналите - 266, от които почти половината бяха с обяви за компаньонки и разни импулсни телефони, нищо не беше кодирано.

Кремена, ама голямо шоу е при вас
Разказа с кучето ми навява на нашата ситуация. Лорис като се наака в памперса и ММ му казва: "Махай се оттук, много ми миришеш, не искам да стоиш при мен" и т.н. при което детето направо изпада в истерия и започва много жално да плаче и да пищи... много ми става мъчно и не мисля че така ще се научи. Той си ака на гърне, пишка на гърне или в банята в канала, но не всеки път. Сега като съм отпуска, мисля да му купя гащи и да го държа без памперс вкъщи, пък дано да свикне.
С пишката също сме до никъде Като тръгна да я подръпвам по-силно и ми бута ръцете. Иначе той като си я дърпа не го боли, а си я разтяга бая, до ушите ще му стигне 

Хубав ден, момичета 

Ехой,

Софи това ми звучи като алергия към антибиотика, Симо съвсем наскоро беше така, а аз винаги съм си така към пенецилин и го познавам. Изписаха му фенистил капки 2 пъти по 10 и казаха да спре АБ-то. Но задължително доктор трябва да ви види, не само заради обрива, но и да прецени дали да спре или да смени АБ-то. Стискам палци!
Крем шоу на колела при вас 
Гърнетата или кукутата (дет им викам аз) ще си дойдат на място...
Симо пък почва да се напъва да ачка и в този момент да казва "куку" или "ака" Т.е. чисто информативно си говори, не с цел да се предотврати действието Но очевидно знае какво казва, само дето не може да разбере, че се казва преди, а не по време на действието 
едно ми е чоглаво, ама не знам що...
хайде да се разглезим

Мен пък ме мързи ... 

Бяхме на преглед. Точно алергия си е към АБ както каза Зелда. Добре, че не избързах да му го дам днеска, че какво щеше да стане, не ми се мисли Ама и аз съм наплашена от мен самата, понеже съм си патила от пеницилинов АБ и съм ставала цялата в петна...Та спираме го този АБ, въпреки че не е още доизлекуван- ще изчакаме 2 дни да отшуми обривът, ще даваме и ние фенистил и ще го наблюдавам, дано не вдигне пак температура.

Иначе за гърнето- слагах му гащи една седмица без памперс- ами напишкваше си се в тях, гледаше очуден локвичката под него и после я подминаваше. Като отмине сега зорът с боледуването, пак ще се пробвам. Ама и аз хич нямам търпението да го моля на всеки час, да го натискам да стои или да му играя театър. Единственият успех досега и при нас е, като се наака да каже куку, т.е. свърших си работата