Тархана чорбица за 49 гладни ВЕП-ски романтично мечтателски душици- TR 49

хм, бегониите са странни цветя, признавам ги. едно време имахме едно много нещастно в стаята със сестра ми. почти само по пръчки беше останало, а тя от мъка горката, понеже беше "нейно" да вземе една вечер да го полее с ракия (нашите държаха домашна в пластмасови бутилки). и то от тогава като се разбуя, разцъфтя, разлисти. човек не може да го познае! хахава работа, бегонийска. Ашето като каза за сочните стъбла, че от там се сетих... веднага оклюмваше ако остане неполято милото... но що м у хареса така ракийката никога не разбрах...

ха! отдавна не сме обсъждали езиците  

аз пък на Тео му говоря на английски, когато за дълго не се вижда с татко си, четем книжки или когато имаме англоговорящи гости и общуваме всички заедно... поне него не ми го отрича, докато ако кажа нещо на турски веднага ми се сопва да съм му говорела на български.   понеже с баща си комуникират на английски, на Тео като не му достигат думички и пита мен. много е странно, тъй като знае че баща му говори турски, но никога не се обръща към него на турски... да видим до къде ще я докараме... за сега има акцент и на трите езика, като се опитва да пробута английското "р" и на български и на турски. много е смешно, но не се смеем естествено, а го поощряваме дори да говори грешно. по-добре с грешки отколкото никак  

форца Италия!!!

Хихихи...Горкото нищо неподозиращо детИ!  
Анджи,а какво стана с италианския?...Отказахте ли се,или само го отложихте?

Джорди,като говорихме по-рано за спорт,мислех да ти кажа,но пропуснах...От личен опит стигнах до извода-както и в училище,с учителите,така и в спорта,особено в началото,най-важен е треньорът!...Препоръчвам ти да търсиш треньор с подход към малките деца...Не е толкова важно какъв ще е спортът...За началото е най-важно детето да ходи с мерак на тренировките...После,като поотрасне,то само ще си намери неговия спорт...И няма лошо,ако смени няколко спорта-така ще разбере кой му харесва най-много...Аз по начало си бях решила,че обезателно ще направя така,че синът ми да се научи да плува добре...Беше 4-5 годишен,когато го заведох на басейна...Попаднахме на треньорка-младо,хубаво момиче,обаче подход и мерак за работа с деца-нула!...Понеже присъствах на тренировките,докато го изчаквах и виждах какво става-мацката седнала отстрани на басейна (веднъж не я видях вътре!) и ще се съдере да крещи на децата!...Не можехме и да отидем при друг треньор,заради колегиалността помежду им...Тогава си дадох сметка,че с такава треньорка,освен да намрази плуването,друго няма да постигне и е по-добре да го отложим,за да не се стигне до по-тежки щети...Започнах да търся треньор по какво да е,но който да го задържи в залата...Тогава намерихме клуба по айкидо и треньор,който обичаше спорта заради удоволствието от него,а не заради победите в състезанията...Там синът ми ходи 1-2 години,после се върна към плуването и самостоятелно се насочи към кикбокса (въпреки голямата ми съпротива)...
Много е интересно това,дето Тео не ти дава да говориш турски и не говори на турски с баща си...Аз си мисля,че е психологическо-за него "твоите" езици са българският и английският,а езикът на баща му е английският (нали от самото начало мъжът ти контактува с него на английски?)...Предполагам,че когато говорите на език,който "не е ваш",в неговите очи изглеждате,сякаш слагате някаква маска,сякаш хем сте вие,хем не сте и точно това усещане не му харесва...Не знам дали обясних така,че да ме разберете  ...Примерно,моята майка гримираше очите си много рядко (използваше само червило)...Спомням си,че като дете изпитвах странно неприятно чувство,когато я видех с гримирани очи...Сякаш не е тя...Не я исках такава  ...Предполагам,че Тео изпитва нещо подобно...

Хаки,искам и аз такава лимонада!...Обаче се страхувам от корите на лимоните,защото съм чувала че ги обработват с много токсични препарати  

Италианския го отложихме. Ще видим до кога.
Джорди, аз много се радвам на опита на много езичните семейства. Мислила ли си обаче, ако и двамата говорехте турски или български  как бихте подходили към езиковото обучение?

Павел , мъжът ми , без малко да се роди в Германия. Родителите му се прибрали в България  когато майка му била в осмия месец и естествено , като се родило детето тя си го разнасяла, и си му говорила на немски.Докато в един момент не я чул свекър и и не секнал с фразата : "Булка , що не спреш с тия глупости?" Факт е обаче, че един от най-ранните спомени на мъжа ми е как майка му го носи на ръце и му показва луната и едно коте и единствените две думи на немски, които знае са дер монд ( луна) и ди катце( котка). Той е най-големия сеирджия като се караме с Христо на английски.

амчи ние с баща му си говорим турски 99% от времето по между си, колкото и да не ми се иска и да му натяквам, че е по-добре на английски...
аз съм привърженик на метода "един родител - един език", най-лесно, най-безболезнено и най-логично за детския ум е, ми се струва. естествено емпиричният ми опит е ограничен, но с интерес наблюдавам развитието.
тази година в градината имаха англйски само по час на ден, с турска учителка. и предполагам, понеже Тео я е чул първо да говори на турски, през по-голямата част от годината отказвал да се изяви на английски там. иначе с моите колежки и приятелки си говорят без проблем, след преодоляване на началните срамежливости, но наблюдавам влияние на турския изразяващо се в грешен словоред (особено като задава въпроси, както и като се мъчи да образува т.нар. tag questions тези с "нали" на български). обаче е най-интересно, когато Тео се опитва да комуникира на измислен бебешки език с момченцето на моята испанска приятелка, защото си мисли че то не разбира турски, понеже я чува нея да му говори на испански, както и него (той сега проговаря) да се мъчи да отговаря на майка си.
с една дума - при нас е весело 

Виждам отворили сте темата за езиците. В къщи се говорят турски и немски българския не успях да го вкарам опитах се но Дени всеки път като я питам нещо на български ми отговаря или на турски ( в 75% от случаите) или на немски. Минали година моите родители  когато са ни били на гости  се опитваха да говорят с нея на български но още щом разбра, че говорят те с баща и на немски отказа да им говори на български.  А не е като да не го разбира защото като гледаме българска телевизия всичко и става ясно онзи ден  даже разказа вечерта на баща два часа какво дават по българската телевизия. Мелис пък си говори  на нейния си език знае някакви думички и на трите езика но и е по лесно по бебешки и със сочене.

Лорич, така е, права си за спорта! И аз исках Тео да запише плуване първо, но като го гледам какво е коте - въобще не обича водата, за разлика от майка си - няма да стане мойта... с неговата структура атлетика сигурно ще е подходяща, но май е още малък за това... иначе съм навита и на баскет/волей, но не съм фен на футбола, че там много контузии ми се виждат. те сега имат уж йога в градината, но е доста несериозно, пък и на тази възраст, какво повече...
 А за опитването, аз лично съм опитвала какво ли не, но си спомням че най-много плаках като ме спряха от художествена и от плуване...

сигурно е така за езиците. просто е приел че с мен се говори първо на български и от време на време на английски. а и си дава сметка че турският не ми е силен, пък и аз подсилвам малко илюзията като го карам да се мъчи да си спомни думичките на български. понякога като ми разказва за градината или просто като се впечатли от нещо и първо му идва на турски, но аз настоявам да ми каже на български защото "не разбирам", например. но за баща му историята е по-странна и ще ти разкажа като се видим

Мира, според мен е трябвало да не се отказваш ами да си продължаваш на български, нищо че ти отговарят на турски, въпреки че знам че е лесно да се каже, но трудно да се осъществи. имам една приятелка тук, те са така - тя на български със примеси от турски, а дъщерята почти изцяло на турски. обаче когато аз съм им на гости с мен се опитва на български повече отколкото с майка си понеже аз настоявам и дори и повтарям думите утвърдително на български... обаче за съжаление с Тео двамата си говорят на турски, тъй като са по цял ден в градината заедно сред останалите деца...

Иии, подхванали сте много интересна тема за би и повече лингвизъм  Имам позната, която си направи доктората на такава тема, приложи го върху дъщеря си  и сега го преподава в Щатите/тя беше на конференцията в Истанбул миналия месец/. Та, от нея знам за някои зверски методики-като например се правиш, че не разбираш езика, на който се опитва да ти говори детето-казва ти вода и ти се правиш на 2 и половина, то реве, кряка-вряка, но докато не каже water, тя не дава. Стори ми се много садистична тази методика, но явно дава резултат.

Мира, твоите родители предполагам не говорят турски, тогава как ще комуникират с внуците си? Много мъчна тема при сеташната динамика на миграция из света ...

Аше, не че много обичаме немския език, да не си помислиш такова нещо, просто от чисто прагматична гледна точка-образованието в Австрия и Германия е най-евтино  и другият аргумент е, че немският език трябва да се учи като първи, за да стане що-годе говорим, а английският така или иначе е навсякъде край нас /моето дете го говори от 3 клас/ и не благодарение на баща си, който го преподава, а благодарение на курсове и братовчедка от Англия, с която прекарва летата тук в Бг 

Сикрет, понеже си любител на бегониите /а май и не само ти тук в темата/, препоръчвам горещо грудковите бегонии-невероятно красиви са, цъфтят обилно месеци наред, само трябва да им хванеш цаката /аз успях  /  Миналата година подарих такива грудки на Мистик, Ангелина и Хапка, но никой не се е похвалил  Явно са ги уморили скоропостижно. Ето как изглеждат:

http://www.zadoma.com/razni/images/1_1246440528.jpg
http://svejo.bg/wp-content/uploads/2009/01/ss_1011570882.jpg
http://flowersnet.info/images/a/184.jpg

Тази година купих и много нови грудки и като нацъфтят, ще снимам да покажа 

Добро утро момичета.

Кливе - Турски не говорят но немски да и малката ги хвана в крачка преди около две години, че говорят немски и вече не им говори на български. Голяма хитруша е само със сестра ми и то ако и е кеф говори на български  което е рядко обикновено след 2-3минути макс обръща на немски или турски. Спрях по едно време да и отговарям когато тя ми говори немски или турски но вместо да започне да говори на български с мен въобще спря да ми говори.

всички деца са различни... пък и нали разбира български, само не иска да говори? ако е така, то един ден ще го проговори, особено ако види смисъл за себе си.
аз преди да проговоря английски минаха години, а сега ела ме виж )
ние изкарахме късмет, защото тъкмо като проговаряше и си бяхме във Варна. там покрай братовчедките се отпуши...

Добро утро дами  

Много ви се радвам с тези езици...
Ние нямаме големи постижения, научават български моите моми докато излязат навън, а псоле минават на турски и отказват да говорят български. Ванесса ми каза: "Български - в България". И все се притеснявам, че ще го забравят, но се оказва, че не, при нужда се справят; със силен диалект, с разбъркан словоред, обаче се справят. Бебето Емили създава едни изречения от думи на 4 езика, не знам дали само си разбира изобщо  
Но аз ги уча и на руски, което обърква цялата подредена система в главата им.
Ванесса наскоро изяви желание да научи и арабски. Изненада ме... Там не мога да и помогна, но с персийския се справям и четем рубаи чат-пат. Всъщност, сега понеже са в Алания, нищо не правим. Но там в ситето им имало руски деца и Ванесса се похвали, че научила някоя нова дума и се оплака, че Емили, чуе ли чужда реч, млъква тотално и слуша, и отказва да говори дори турски.
С две думи - нищо от замисленото от мен не се случва; имат си свой начин. Но вече разбраха, че чужд език е нужен.
Бих помолила педагозите да ме посъветват с какъв интервал е добре да се внедряват следващите езици, понеже подозирам, че грешката е моя. Говоря 7-8, не че са полезни езици, но ги има, и май обърквам децата си.

На този ден църквата чества паметта на двамата Христови апостоли - Петър и Павел


  Голямото дете и татко днес имат имен ден, голям Павел и малък Павел , абе почти на 24г., ама е малкия  Да са ми живи и здрави!  От мен лятна почерпка 
Анжи, да ти е жива и здрава половинката и все в мир и зговор напред в годините 

О, да - честит имен ден на всички именници днес   

да са живи и здрави именниците ви Вайче и Анджи!      

относно паралелното усвояване на езиците, не съм много сигурна, Сикрет, до колко на брой е възможно. спомням си че бях чела, че за да се усвои един език като майчин, трябва поне 60-70% от времето човек (детето) да е изложено на него. което идва да покаже, че няма как да са би-три-четири-лингвистични нашите, ами ще са си предоминантно с основен турски. но аз съм на мнение, че ако има заложена основа всеки един от останалите езици, при добро желание, в последствие може да се развие до едно почти "майчино" ниво. така че на нас това ни е стремежа основно.

Аз не преследвам перфектност, искам само да поставя основа на езиците, които знам; нататък с времето ще им е по-лесно, като имат "посято". То език никога не се научава напълно, дори майчин.
Проблем ми е немския, сама не го знам а ще пътуват до Германия два пъти годишно. За целта съм замислила частен курс за мен и тях (и на мен ненадейно ми е нужен) а вече с пребиваване на място ще се усвоява, че то с курс... не става много. И точно този курс ми създава дискомфорт, понеже турски, български, руски и леко английски е програмата за момента, като в у-ще наесен ще започва английски Ванесса, а аз не искам да преча на у-щната система; та ако вкарам и немски (много ни е нужен сега) да не се объркат съвсем и накрая нищо да не научат.
Потенциала на децата е седем езика на 4 годинки, после с всяка година намалява по един език. Така твърдят детските психолози, с които съм разговаряла. Но практиката показва друго - Емили млъква и попива, после отговаря на език на който е слушала. Дума, две, три - това е Сезам. В мозъчето съответния език вече е намерил своето местенце. Но например не иска да пее детски песнички на турски вече, само на руски. Иначе пее "Джадделерде рюзгяр" на туски  С песни и стихчета ми е най-лесно да ги уча.
По този начин нито един език няма да научат перфектно в детска възраст, но ще има положена основа за няколко... Може и да греша, че така е правилно, затова питам. Но аз по този начин ги научих...

Еее, Джорди, чак сега видях подписа ти   - цялата песен ми е любима!!! И аз съм от непоправимите дриймъри ...

На празнуващите и техните близки само хубави неща пожелавам  

Сикрет, че ти си полиглот с тези 7-8 езика  
Като дойдеш в Пловдив, само да е свободна, моята позната ще дойде да ти отговори на лингвистичните въпроси