РАЗВОД С ИТАЛИАНЕЦ И ДЕТЕТО ПОМЕЖДУ НИ...

не трябва да напускаш общия дом първа.
Подаваш първо жалба в полицията за физическо насилие и веднага след това молба за развод.
Ако се прави на отворен, полицията ще го изкара от вас по долни гащи и ще му забрани да се доближи до вас. Не му показвай, че те е страх

labulgara писах ти на лични. Моля те виж какво съм писала и отговори.

Надявам се авторката да е взела мерки да спаси себе си и детето от тази ужасна среда, в която живеят, макар че от прочетеното в темата ... много се съмнявам.

боже! аз съм в подобно положение! само дето моя мъж не е така брутален.той ми казва,че страната ми,семейството ми и т..н. неструват,но по заобиколен начин.ефекта обаче е същия като д аме заплюе в лицето.на мен също ми е правена остро забележка много пъти (на саме),че като на курва ми се виждат прашките (без да искам).....трябвало д аму благодаря,че ме храни и т.н. преди три седмици в българия ми зашлеви силен шамар пред очите на майка ми,защото запалих цигара (2,5 години не пуша),а аз запалих,защото той през цялото време провокираше мен и семейството ми по най-просташки и дебелашки начини защото отказвам да с епринизявам повече,както е написала авторката на темата.аз съм бледо подобие на себе си и физически,и морално.обаче още не съм решила да се развеждам (въпреки,че вътрешният глас ми казва,че е по-добре з амен),заради детето:( имам и почти 14 годишен син,който мъжа ми неиска при нас за постоянно,защото @не му е баща и неиска да гледа чужди  деца@......май забравих да спомена,че моят също е италианец.по-мек е предполагам,защото живеем в швейцария,а тук е матриархат.сигурно,ако живеехме в итлаия на негова територия и бой щях да си хапвам.написах го,защото неиздържах на порива.сега ще прочета какво сте писали в темата:)

видях,че я съветвате да подава жалба за домашно насилие.аз май немога да го направя,защото моят мъж не ме бие.той психически ме тормози и ограничава.

Маритке, да те тормозят психически е също толкова опасно, колкото и да го правят физически. А крачката между психическия и физическия е само една. Разбира се, че трябва да подадеш оплакване и да пуснеш жалба за домашно насилие, защото той упражнява точно това над теб!

"Заради детето" е възможно най-лошия аргумент, който можеш да извадиш, за да не напуснеш мъж, който не те уважава и не само това, ами и те тормози и унижава. Помисли си това дете като порасне и разбере през какво си минала заради него ... Колко такива деца (вече пораснали) познавам тук, които изпитват невероятна вина, че заради тях единия родител е търпял тормоз от другия години наред. Това не е редно е моето мнение. Помисли и за 14-годишния ти син, какъв пример вижда той - ти избираш мъжа ти и новото семейство пред него? Не знам, ти сама решаваш какво можеш да търпиш и защо, но аз не мога да оправдая подобно нещо. В тукашните центрове за жени, пострадали от насилие (с които съм имала пряк контакт не като жертва, а като част от образованието ми) съветват жените в твоето положение да се разведат и не препоръчват децата да растат в такава среда, в която единия родител тормози и унижава другия, а той търпи заради тях. Това не е добре за децата, дори напротив.

аз просто не съм сигурна дали не съм прекалено черногледа и разглезена.животът ни е доста сложен тук-сами и емигранти.той работи на 150% (има две постоянни работи,а понякога и три.няма почивни дни),аз гледам мойто бебе и още едно чуждо,за д аизкарвам някой лев,а до скоро идваше и трето дете да гледам.и трите мнооого трудни! луда и нервна съм,той също.......може би ние имаме нужда по-скоро от брачен консултант. той не е толкова зле като мъжа на Ла булгара (авторката на темата)...даже е доста по-добре от него.аз не с естрахувам нито за живота си,нито от това,че ще ми отнеме детето.даже,ако му кажа,че искам развод,защото не го обичам и ще ме пусне.аз самата не съм сигурна,че искам пак да оставя още едно дете без баща.....искам д аси имам семействои се чудех длаи няма да изгладим нещата с времето.ние сме от само три години заедно (на 29.08. ги навършваме).

Маритка, след като про4етох двата ти поста....запо4нах да броя , едно, две, три...нали казват,4е така пове4е има шанс да премислиш това което казваш .
Е, мина около 4ас след като го про4етох пьрвият....

Видях как си намерила на4ин да извиниш пред себе си, мьжьт с когото си. Бил емигрант, били сте сами, много работел . Не те биел!!А шамара който си полу4ила какво е?
Казал ти е,4е трябва да си му благодарна 4е те храни?? А той като гледам хи4 не е благодарен 4е си му родила детенце .
Това за роднините не мога да го проумея , как 4овек ,който уж те оби4а ще те нарани по такьв на4ин(защото ако не те оби4а, какво правите заедно?). За мен са си 4иста липса на вьзпитание вси4ки подобни изказвания.

Ти- избрала си мьж пред собственото си дете? Казваш 4е искаш да имаш семейство? А кое/какво ще е семейството на 14 годишният ти син.
Половинката ти не искал "4уждо дете"! Е как ще е 4уждо?  Нали е твое? А ти нали си му жена? Кьде отидоха онези думи,които навремето слушахме "В добро и зло....докато смьртта...".

4естно ти казвам, "Ла булгара " е в много по-лошо положение от теб, но тя има много по-голям шанс да е щастлива някой ден.(ако успее да продолее страховете си).
Три години са много време! Сложи още три и умножи вси4ко което си 4ула/преживяла/изтьрпяла по две.

И за последно.... Не те сьдя , в никакьв слу4ай, не сьм никоя, за да те сьдя. Всеки живее живота който си е избрал(поне в цивилизованият свят).

Маритка, ето личното ми мнение. В първия ти пост беше много по-искрена и си изплака болката. Във втория просто се опита да оправдаеш мъжа ти по една или друга причина - дали да убедиш нас или себе си, че той не е чак толкова лош и че не е негова вината, а в стреса, работата, и т.н.

той ми казва,че страната ми,семейството ми и т..н. неструват,но по заобиколен начин.ефекта обаче е същия като д аме заплюе в лицето.на мен също ми е правена остро забележка много пъти (на саме),че като на курва ми се виждат прашките (без да искам).....трябвало д аму благодаря,че ме храни и т.н. преди три седмици в българия ми зашлеви силен шамар пред очите на майка ми

през цялото време провокираше мен и семейството ми по най-просташки и дебелашки начини защото отказвам да с епринизявам повече

аз съм бледо подобие на себе си и физически,и морално

имам и почти 14 годишен син,който мъжа ми неиска при нас за постоянно,защото @не му е баща и неиска да гледа чужди  деца@

Каквото и да напишеш в оправдание на мъжа, който си описала по-горе, бледнее. Но предполагам още не си осъзнала, че в случая си жертва на семеен тормоз и че нито ти, нито децата ти печелят от това. Човек ако сам не иска да си помогне, никой не може да му помогне. Няма да те съдя, сама си избрала да живееш така, само дано не съжаляваш един ден и дано децата ти приемат твоя избор. Но помисли си ... Кое е семейството на 14-годишния ти син? Нежелан от твоя мъж и пренебрегнат и от самата теб. Докато чакаш нещо да се промени. Мъж, който ти удря шамар, унижава те, обижда те, подиграва се с теб, с роднините ти, с родината ти, не те уважава ... никога няма да се промени. А времето ще си лети, децата ще растат и все повече ще разбират ставащото.

мъж, който не иска да гледа "чуждото" МИ дете, ми става моментално абсолютно чужд, дори и без останалите  му "качества".  отивам да броя до 'нам колко си 

ей на това хората казват " от кал да е, мъж да е!"

Здравейте,момичета!Знам,че от доста време не съм влизала,не съм писала.Но исках да остана малко насаме със мислите си и да анализирам ситуацията само през моите очи ,без да се влияя от странични коментари(моля ви не ме разбирайте погрешно,много съм ви благодарна за съветите и това,дори,че си правите труда да пишете на някаква си непозната).
Много мислех,но виждам сама по себе си,че аз този живот не искам да го живея.Онзи ту се мазни,ту ме нарича с нежни имена,ту застава срещу мен,обижда ме,обвинява ме и след малко пак ме обича...много ме обърква.(но не в смисъл,че си променям мнението,но се страхувам,ако се стигне евентуално до съд някой ден,той ше ме изкара луда,че всъщност той е добър,мил,а аз си измислям)
Наскоро говорихме за развод..,темата развихме след пореден скандал и аз му заявих,че щом нещата не вървят няма смисъл да продължаваме така,да се разведем,а той изсъска през зъби,че проблема е детето,че ако я нямало тя,отдавна щял да ме изгони,и че съм трябвало да изчакам да поотрасне малко,но да изчакам какво...???..да се научи да му пере и чисти и аз вече мога да си тръгвам....явно това е имал в предвид...След няколко дена майка ми ще идва,ще ми е от голяма помощ,един неин съвет на четири очи.
Искам да ви кажа,че обмислих всякакви варианти,но колкото и да ми се иска не мисля,че бих отвела детето далече от него,в България,това е по-лошия вариант.Познавайки го добре,това би го озлобило до неузнаваемост....Дори само леко да и повиша тон на детето,онзи се изправя на нокти,да не говорим,ако я тупна по дупете,...представете си какво е,ако узнае,че няма да я вижда месеци или години???той е маниак на тема"дъщеря ни"..просто не ми се мисли какво би предприел спрямо мен и семейството ми...

Маритка,здравей! ....Дори при нас в началото нямаше шамари,а и дори да е имало един два ги преглъщах набързо,набързо,ние сме 10 год, заедно.Онези забележки,подигравки и пълно дискриминиране  с времето,вярвай ми стават непоносими.!Колко пъти ми е казвал,че аз съм го разорила,че заради мен той се намира  в това положение,че бил изхранвал цялото ми семейство,само защото наистина като се е налагало съм пращала някакви си 50-100 е на родителите си в годината веднъж  и някакво дребно подаръче на племеника ми,,,А навсичкото отгоре не ми позволява да работя...да разполагам със спбствени средства.Не ми позволява да имам приятели,ако ми се преиска да отида за едно кафе,то трябва да му го кажа ден,два предварително,след което ме праща,но винаги със скандал,само и само да ми е зле.Не мога да се обличам както ми харесва,не мога да правя каквото ми харесва,не излизаме почти никъде...и това става с течение на времето все по-зле...и по-зле..Случвало ми се е дори с дни да не виждам хора...,а аз съм израстнала сред какафонията на панелките и приятели.,а този тук ме е обрекъл на самота.Той излиза както и където му е каф,а аз само ако наистина има някаква истинска причина,,,Според мен рядкост е мъжете да се променят след време,,...
През цялото това време съм била длъжна да работя при него,няма да казвам точно какво,за да се предпазя,някой да не ме разпознае от постовете,но работата мога да ви гарантирам,че е свързана с 12  часа труд,мръсна е в смисъл,цапаш се и е целогодишно,където няма празник,няма делник(но аз никога не съм се оплаквала и съм го възприемала за нормално, като част от семейния живот на двама души,които градят бъдеще)...Човекът дори работници не си наемаше,зашото аз бях винаги на разположение,но...до в момента в който не се роди детето,....аз съм вече в тежест,не мога да бачкам,ям,пия на готово..,сякаш някой слиза от небето и му готви,чисто,пере,гледа детето..и ако му се отдаде възможност заявява,че аз никога нищо не съм правила,че пет пари не струвам,мързелива и т.н.т.
...Нещата са толкова много,думите са толкова болезнени,той ме промени,той ми проми мозъка,той ме превърна в жената робот,слугиня,която да няма нужди,да няма мечти,да няма желания.....,но за негово съжаление аз се събудих и искам да живея пълноценно..Човек,който се опитва да те промени кардинално,значи,че никога не те е обичал.....Не бих могла да правя изводи за твоя семеен живот,защото вие си се познавате най-добре,но за себе си знам,че нашето няма оправия..
..Кой не иска да си има семейство,но нали има една поговорка,която гласи,че семейството ни е там,където корема и сърцето ни са пълни...за мен лично от празнотата в сърцето дори не ми се яде..
Съжалявам момичета,ако ви доскучах с моите изводи,но имам силна нужда да споделям и обсъждам,...да се надъхвам,..да не спирам и за миг да мечтая,че някой ден ще съм щастлива,щастие,което наистина съм си заслужила,повярвайте ми!!!

LaBulgara,съжалявам те.Наистина те съжалявам.Твоето не е живот.Маритка,и на теб - успех.
Бъдещето е във ваши ръце(клише,но така правдоподобно).Каквото си направите - това ще си живеете.

Лабулгара, права си - това не е живот. Той не се държи с теб като с човек. Само от теб зависи колко време ще продължи това и колко време детето ще живее в такава обстановка.

labulgara, бягай!
Обмисли конкретните стъпки, за да се отървеш от този ужас, започвайки от физическат си сигурност (и тази на детето)- и действай.