РАЗВОД С ИТАЛИАНЕЦ И ДЕТЕТО ПОМЕЖДУ НИ...

Здравейте, искам и аз да се включа в темата от гледната точка на дете на разведени родители, точно заради домашно насилие. МОЛЯ ВИ, МАЙКИ, НЕ ПРИЧИНЯВАЙТЕ ТОВА НА ДЕЦАТА СИ !
Но нека започна моята история отначало. Майка ми и баща ми са нямали големи семейни проблеми преди да се разделят(нямаха брак). Но накрая беше непоносим тормоз от стана на баща ми срещу майка ми. Това продължи няколко месеца и накрая завърши с изключително жесток побой,който беше буквално пред очите ми. Тогава бях на 10 години. Още на следващия ден мама намери квартира и се изнесохме,но травмата,която беше преживяла беше много тежка. Не можеше да спи, мина на успокоителни, разтреперваше се месеци наред само като чуе за него. Аз бях достатъчно голяма за да разбера какво се случва. Тогава може би не съм виждала пряко въздействие върху психиката ми.Само се бях зарекла,че няма да допусна, един ден като се омъжа, да ме тормози мъжът ми.
 След 2 месеца се преместихме в друг град. Тогава мама се оказа сама с две малки деца и без работа. Имаше обаче добър месечен доход, защото от работата и направиха така,че да получава съкращение 1 година, което щеше да е достатъчно, за да си стъпи на краката. Когато наближи първият учебен ден се оказа че нямаме пари, за необходимите неща и човекът при който бяхме на квартира( те се познавали от деца) и помогна с пари, които тя нямаше как да върне. Тогава той и предложи да се съберат да са семейство и още на следващия ден се пренесе при нас.Почти не остави избор на мама.
Тогава започна нашето ходене по мъките със сестра ми. Той спря да работи и остана изцяло на издръжката на мама. Не и даваше да ни дава никакви пари. Ходехме винаги без пари на училище, а това е много срамно за едно дете. Чудиш се къде да отидеш, когато всички деца на голямото междучасие отидат да ядат. Когато поискахме нещо винаги нямаше, а когато се осмелях да кажа нещо, той ми посягаше. Караха ни да му казваме татко,а аз го мразех. Как да му кажа татко? После мама забременя, въпреки,че не искаше, не се осмели да направи аборт. Така се роди и втората ми сестричка. Никога за нищо не е давал пари. Когато мама се реши да купи кошара (втора употреба), защото вече беше по средата на 9 месец имаше огромен скандал,защо не е изчакала, имало време. Да не описвам и на какви други унижения сме ставали свидетели.  Събужда я в 1 през нощта пиян,за да му слага да яде и когато му сложи той  бута купата на земята и вика нова ще ми сложиш и мама със сълзи на очи мие манджата от килима. Не я оставя да спи по цяла нощ, събужда и малката. На средата на зимата през нощта откача вратата на тяхната стая, за да стане студено в стаята и мама да стане да му се моли да я сложи, защото малката е болна и ще настине още повече. Когато се прави, че спи за да не го слуша започна да я бута или удря, или усилва докрай телевизора за да стане и пак да му се моли да го намали,за да поспи малко, защото на другия ден е на работа. Това е само малка част от гаврите на,които сме свидетели.Ако почна да описвам цял ден няма да ми стигне...
   Всичко това го преживяваме и ние децата. И чак сега,когато съм на път и аз да създам мое семейство разбирам,колко ми е навредило всичко това. В момента съм бременна от възможно най-подходящия мъж на света,но постоянно се измъчвам от страхове от миналото. Дали няма да се промени...дали няма да започне да е унижава по същия начин...дали няма да ми посяга...изпадам с страшни депресии,стигам дори до мисли за самоубийство. Страхувам се да подпишем брак,за да може при евентуална раздяла да ми е по лесно. Заедно сме отскоро и виждам как ме обича и как се съобразява с мен за всичко,но постоянно измислям резервни планове, ако нещо се промени как ще се измъкна от него. Повярвайте ми това ме убива. Имам спешна нужда от психолог, а не се осмелявам да отида. Доскоро, когато депресията стане много силна пиех антидепресанти, но сега откакто съм бременна избягвам, а депресиите и страховете ми се усилват и то без видима причина. Човека до мен не ми дава никакви поводи за съмнения, но аз понякога сама си ги измислям. От всичко най-много ме е страх да нямам живота на мама. Когато тя се обърне назад и направи равносметка на живота си, се оказва, че нищо хубаво не е видяла. За моите 20 години мога да кажа същото... Как да се отърва от тези страхове,които ще съсипят иначе здравото ми семейство, а също така и психиката ми...НИКОГА НЕ ПРИЧИНЯВАЙТЕ ТОВА НА ДЕЦАТА СИ- ПАГУБНО Е, УВЕРЯВАМ ВИ! .............ето отново се разплаках....живея в собствения си ад, обречена съм никога да нямам щастливо и стабилно семейство, а това винаги е била най-голямата ми мечта

Мими12, съжалявам за това, което си преживяла.    Никое дете не трябва да преживява такива неща. Но знаеш ли какво - потърси професионална помощ, подложи се на терапия ако трябва, дори само да поговориш с някой специалист ... ще ти помогне. Но за преодоляване на тези травми от детството се искат време, усилия и воля от твоя страна. Повярвай, че има и добри хора, че не всеки ти мисли злото или ще те нарани. Според думите ти, си попаднала на добър мъж. Гледай на него като на заслужена компенсация за всичко преживяно, докато си растяла. И просто му се радвай. Когато усетиш, че започват да те налягат тъжни мисли и започваш да се депресираш, затвори очи, поеми дълбоко въздух, започни да броиш на глас бавно от 1 до 10, вдишвай и издишвай бавно и си наложи да мислиш за нещо хубаво, нещо, което те прави щастлива. Представи си го образно, с картинка в мислите ти, ако трябва разиграй го като кратко филмче. Не казвай, че си обречена никога да нямаш хубаво и стабилно семейство. Защото това не е вярно, но с тази нагласа ти насила ще направиш така, че нещата да се влошат. Правилната положителна нагласа е много важна в твоя случай.

Teresa of the Faint Smile   Прекрасни съвети ...


mimi_12 толкова ми стана мъчно четейки това,което си написала.Но вярвай ми,че на света съществуват и много добри хора и от това ,което си написала си мисля,че съпруга ти е един от тях.
Когато те налегнат лоши мисли ,намери си някаква работа ,излез навън,разходи се ,намери си някое хоби . Мисли за бъдещото си дете и колко ще бъдете щастливи когато семейството се увеличи.Желая ти много,много щастие и семейно спокойствие ,но то зависи най много от теб мила