РАЗВОД С ИТАЛИАНЕЦ И ДЕТЕТО ПОМЕЖДУ НИ...

вярно, бях забравила този основен факт. е, той променя тотално нещата, права си. грижата за теб няма как да има общо с грижата към децата ти от предишен брак 

пп. има места, на които просто няма как да се поставя, ограничена съм 

Мислих си, че страдаш от Стокхолмският синдром, но след последният ти пост, разбрах, че ти просто си намерила това което търсиш - хубав секс + финансово обезпечение + живот зад граница...
Интересно ми е, ако мъж ти започне да изкарва по-малко пари и живота ви стане по-труден, дали няма да ти опротивее повече?

И какво значи "да се грижи за мен и детето си" - да носи по ХХХ евро на седмица?
Сигурно съм в грешка, но в грижата за семейството си мисля, че влизат взаимното уважение и разбиране...
За мен мъж, който носи пари, но не уважава мен и семейството ми, позволява си да ме удря и се отнася към мен като слугиня, която трябва да му е благодарна е далеч от "грижещ се".

Ако Маритка не вижда проблем, то няма как ние да й го покажем. В крайна сметка всеки иска различни неща - някои се задоволяват само с финансово обезпечение, хубав секс и живот в чужбина, други търсят уважение, емоционална подкрепа, взаимно доверие и ей такива нематериални работи.
Щом тя още е с мъжа си и няма намерение да се разделят, то ситуацията я устройва достатъчно. Само времето ще покаже как тази ситуация се е отразила на децата й. В многобройните ми разговори с жени, пострадали от домашно насилие, както и с техните (вече пораснали деца), беше повече от очеизвадно, че жените са имали едно мнение за това какво разбират и усещат децата, а самите деца - съвсем друго. И обикновено се оказва, че детето много от рано е започнало да разбира и усеща, че нещо не е наред, дори когато майката е била убедена, че всички скандали и побоища стават без знанието на децата и че са малки и не разбират. На каквото си постели човек, на това и ще полегне, са казали старите хора. Ако Маритка си успокоява съвестта с това, че за пред хората са идеалното семейство и детето не разбира, защото не вижда, то след няколко години я чака много неприятна изненада, когато разбере, че това дете, което уж нищо не разбирало, изведнъж знае повече неща, отколкото тя е подозирала. Дано не се стигне до там, разбира се.

ааааа пак си в грешка:) той работи на толкова места,за ДА СЕ ИЗХРАНВАМЕ,а не да тънем в лукс.изобщо не му е голяма заплатата и животът ни е много труден (финансово),както бях описала мисля във втория си пост и проблемите между нас отдавам именно на този труден живот.това изтъква като причина и самият той,за да неможем да вземем големия ми син и реално е така.ако не го прави просто ще стане много сложно.тук зад граница е доста по-сложно положението,ако не спазваш правилата. а аз съм далече от живота,който ти си мислиш,че имам.ние просто се оженихме по любов.той е много хубав...според мен де:)

Teresa of the Faint Smile,ти психолог ли си?

 

Завършила съм психология, да. И като част от обучението, съм работила тясно с центрове за жени, пострадали от насилие.

neuwertige baby bett von IKEA int Smile link=topic=667086.msg22660408#msg22660408 date=1344174269]

Завършила съм психология, да. И като част от обучението, съм работила тясно с центрове за жени, пострадали от насилие.
[/quote]

I kategorichno me suvetvash da se razveda?

Маритка, извини ме, но ти в момента заемаш защитна позиция към една ситуация, от която сама се оплака и това си е чист стокхолмски синдром (не съм психолог  ).

Тереза е права, няма как да ти покажем, че имаш проблем, а и не би било редно, защото за всеки е индивидуално разбирането за "грешно", както и количеството товар, който е в състояние да носи.  със сигурност, един форум не е мястото, в което да намериш решение. но пък е мястото, в което писа за нещо, което явно ти е меко казано, некомфортно.
та, върни се в началния си пост и причините, поради които си го пуснала, абстрахирайки се от нашите реакции и се опитай да извлечеш нещо полезно. пък ако няма, със здраве  

Не съм в позиция да ти казвам какво да правиш. В крайна сметка не те познавам, не познавам ситуацията в детайли, а само от написаното от теб в темата. И от прочетеното до тук в нея съм на мнението, че поддържаш нездравословна връзка, от която не печелиш нито ти, нито децата ти. Както вече написах, хората са различни и искат различни неща. Аз лично при никакви обстоятелства не бих търпяла до себе си мъж, който да се държи по този начин с мен, по който твоят се държи с теб (според примерите ти в темата). Но ти си ти, аз съм аз и ако ти не виждаш проблем(ите) в ситуацията, които аз виждам, то сегашното състояние на нещата те устройва. Само че много пъти съм чувала подобни приказки от жени в подобни връзки, и истината се е оказвала по-грозна и неприятна от това, което те са представяли. Случай като по учебник - в момента, в който започна да го защитаваш как работел на три места да ви изхранва (все едно това извинява и компенсира за униженията, които търпиш, за обидите към теб и семейството ти, към родината ти, за шамарите - ти си знаеш колко са, за липсата му дори на елементарно отношение към другото ти дете и нежеланието му да го гледа и да е част от семейството ви), ми се изясни каква бомба със закъснител е ситуацията в момента.
Ако искаш да продължиш в такава връзка и децата ти да растат в такава среда, то няма нужда да се развеждаш. Ако обаче не искаш децата да растат в такава среда, то трябва да я промениш. Изясни пред себе си какво искаш за себе си и за децата. И за двете, не само за неговото. Помисли си как би се почувствал големия ти син, когато разбере (ако не знае), че не е желан в новото ти семейство? Помисли си как би се почувствал, ако разбере, че ти избираш новото ти семейство, в което той, първия ти син, няма място? Няма нищо срамно да отглеждаш сама децата си и определено е за предпочитане пред отглеждане в семейство с насилник.
Единственото, което ще те посъветвам, е да помислиш трезво за ситуацията, да си наредиш приоритетите, да решиш какво точно искаш за себе си и за децата, дали сегашния ти мъж с това си поведение има място (и какво) в твоя живот. Той може и да е прекрасен и грижовен баща, но според теб дали това е достатъчно, когато не те уважава и се държи с теб по начин, който просто не е приемлив (меко казано)? Какъв пример ще е той за децата си? Няма да изпадам в подробности за случаите, когато прекрасния и грижовен баща е настроил тези деца срещу майка им и им е втълпил, че майка им е к*рва, не струва, боклук и не заслужава нищо. Защото и такива тъжни случаи познавам. Особено един младеж, който до такава степен беше повлиян от баща си, че започна да пребива майка си. Иначе любящ и грижовен баща, да.

....

Аз предлагам да оставим Маритка за момента, за да може тя сама да реши какво иска. В темата има много мнения, много съвети, много гледни точки, но в крайна сметка животът е неин, изборът е неин и отговорността - пак нейна. Отговорност не само за себе си, но и за децата. 

Да,....изтрих каквото бях написала.Така или ина4е няма смисьл от него.

мерси на необидилите ме.аз спирам да се обяснявам,защото няма абсолютно никакъв смисъл.и без това казах прекалено много лични неща.не съм от вчера и предполагам знам как да реагирам.в момента положението ми не е толкова катастрафоално.в четвъртък бях при психолог-консултант по правата на жените в тази страна.тя оцени ситуацията ми като поправима и ще посещаваме брачни консултации.посъветва ме и от чисто практична гледна точка още поне половин година да не се развеждам,а ако се стигне до развод той да е иницииран от мъжа ми и аз да не подписвам,защото трябва да навърша 5 години в страната.в противен случай си заминавам за бг,а това неискам да стане.определено ще е пагубно и за двете ми деца.

оплаках се в началото,защото наистина моето положение ми приличаше на това на лабулгара,но в последствие разбрах,че не е чак толкова зле.може да не е много розово,но...всеки има някакви проблеми.а пък и само май се оплаках,а не питах какво да правя. не ми се връща да чета,защото едва смогвам и това да напиша. това е от мен.

Маритка, много тъжно ми стана за голямото ти дете.  Не знам какво е да се събуждаш всеки ден с въпроса какво си сгрешил и толкова ли си лош, за да предпочете собствената ти майка новото си семейство и братчето ти пред теб.  Милото дете....  Аз мисля, че много добре осъзнаваш колко чудовищна грешка е това, но по някаква причина не желаеш да се бориш за детето си.