САМО за фенове на Стивън Кинг! - 8 част

Аз обожавам Дългата разходка, съгласна съм с Kally May. Игрите са увлекателни, четат се лесно, прочетох ги на един дъх, но са мнооооого далеч от Разходката на Кинг.

Ясмина, пробвай я все пак "Оризовата майка". Може на теб да ти хареса, ако ти допада източна тематика и сърцераздирателни истории как се женят на по 13-14 години и изтръскват половин дузина бебета за норматив. За разтуха утре ще отида да си купя "Кървавите книги" 

Я кажете нещо за Едгар Алан По. Загледах едно сериалче, което ми допадна ("The following") и там се вихри сериен убиец вманиачен по По. От любопитсво изчетох поезията, но непрекъснатото повтаряне на гроб/люмима/тъма/смърт не ме грабна особено. Прозата как е?

Ивето, мнооого отдавна съм чела По, била съм ученичка, тогава ми беше интересен и ми харесваше. Сега не съм се пробвала, но вярвам, че е имало защо да ми допадне. Имаше един филм "Убийства на улица Морг", даваха го по Студио Х (който го помни  ), той е по негов роман.
Сериалът харесва ли ти? Имаме тема за него в КиТ.
На мен ми допадна Оризовата майка. Сякаш съм чела малко книги на източна тематика и предполагам, че заради това ми беше интересна. Чета много трилъри и от време на време имам нужда да разнообразя  .

Ей това е приказка Сподели после впечатленията си в съответната тема.

Ето ти нещо, което написах за прозата на По, докато препрочитах пълните му съчинения в оригинал (за съжаление почти половината му разкази не са издавани на български):

Започнах да препрочитам всичките 70+ разказа на По за пореден път (някои съм чел по 10 и повече пъти) и осъзнах няколко неща:
- Никога няма да ми омръзне да ги препрочитам, защото при всяко четене откривам нещо ново;
- Никой не може да пише като По. Има добри имитатори на Кинг, на Лъвкрафт и на кого ли още не, обаче стилът на По е абсолютно неподражаем;
- По не пише просто за забавление, винаги иска да каже нещо на читателя. Всеки негов разказ има някаква цел и крие някакво послание. Гротескните му и абсурдни истории са метафори, хумористичните му разкази всъщност са сатирични и осмиват нещо конкретно и т.н. Проблемът е, че понякога е много трудно да разберем какво се опитва да каже, защото много от произведенията са тясно свързани със собствения му живот или с някаква личност, проблем или явление от епохата, в която е живял;
- Той презира писателите, които се опитват да бъдат оригинални, метафорични и мистични заради самата оригиналност, метафоричност и мистичност; презира онези, които пишат, без да има какво да кажат. Затова част от произведенията му имат пародиен характер и осмиват някои модерни по неговото време жанрове и автори;
- По е бил абсолютен новатор в литературата. Освен, че е създал няколко нови жанра, той е експериментирал стилово - структурата на повечето му произведения, начинът, по който разказва историята, са безкрайно иновативни и са нещо невиждано по негово време. Всъщност, По изпреварва времето си, като създава сюрреалистични литературни творби десетилетия преди да се появи движението в изкуството, което днес наричаме сюрреализъм;
- По обича да си играе с (под)съзнанието на читателя и е един от първите писатели, които се опитват да изразят подсъзнателното;
- Някои от историите му са толкова абстрактни, гротескни и психотични, че звучат като бълнуванията на луд, но в действителност са подчинени на скрита логика. При По няма нищо случайно; той знае отлично какво и как иска да каже, а абсурдните образи и събития, и необичайната форма, под която са поднесени на читателя, са умишлено търсен начин да избяга от стереотипите и клишетата, като същевременно накара читателя да отвори (под)съзнанието си за скритите идеи и послания;
- Освен, че има безкрайно оригинални и находчиви идеи (освен всичко останало, той е един от бащите на научната фантастика), По пише на теми, които нито един писател преди него не е разглеждал;
- Малко писатели могат да се похвалят с толкова разнообразно като стил и жанр творчество, а още по-малко са тези, които умеят да плашат/стряскат/шокират читателя, да го изненадват и да го разсмиват с еднаква лекота. Въпреки че днес По е известен главно с мрачните си готически истории и с детективските си разкази, някои от най-добрите му произведения са хумористични, а хуморът му е брилянтен и неподражаем (преди малко препрочетох "Бизнесменът" и още се смея на глас).

Ясмина, и аз наскоро прочетох 'Игрите' и веднага след това 'Дългата разходка' и го отчитам като голяма грешка. Игрите ми бяха много интересни, леко се четат, но и бързо отминава ефекта. Това пък ми попречи да усетя 'Разходката' и съм си обещала когато мине още малко време да я препрочета  . Сега съм със 'Сейлъмс Лот', и се радвам, че още толкова произведения на Кинг чакат да ги открия 

deadface, ти си мъж мечта  Разбира се, че ще споделя впечатления.

 

 

The Green Mile:

Kally May, все още не съм прочела книгата, но пък филма го гледах няколко пъти и все успява да ме разплаче.
Самсара, хехе и аз така си го представям 
Прочетох 'Сеилъмс Лот', хубава книга, но хич не си падам по вампирските теми и общо взето не успя да ме развълнува особено. Сега ще си дам почивка с 2-3 други книжки и после ще се чудя с коя да продължавам 

В момента чета биографията на Кинг( "Неспокойно сърце" от Лиза Рогак) и точно снощи прочетох за заснемането на "Зеленият път"
Ето малък откъс, във връзка със снимката

Започнала подготовката за екранизацията на „Зеленият път“, режисиран от Франк Дарабонт, който пишел и сценария. Стив няколко пъти посетил снимачната площадка и разказва, че Том Ханкс не излизал от ролята на героя си през цялото време, докато той бил там. „Завърза ме на електрическия стол, затегна ремъците, сложи металната шапчица на главата ми и пристегна и нея. Казах му: «Добре, схванах идеята, а сега ме пусни»“, споделя Стив. След това поискал от Ханкс да си сменят местата. Ханкс отказал с мотива, че той е главен надзирател на крилото, което значи, че никога не би се озовал на електрическия стол.

Това е единственият филм, който направо ме закова на канапето, докато го гледах. Бях толкова потресена и пребледняла, че не бях на себе си. Колкото и пъти да го гледам, все ще рева като магаре  . За мен това е най-най-най-добрата екранизация на роман на Кинг.
Книгата я четох много след като бях гледала филма.... и пак ревах  ....
Като добавиш неистовата ми фобия към електричество, можеш да си представиш какъв ужас ми е историята; по-страшна от "То"-то  .


Кажи какво си чела досега, за да препоръчаме  .

Такааа... прочетох "Дългата разходка", много ми хареса. Не си представям как може да се филмира това чудо -  многопластова, книга за духа. Толкова бързах да стигна края, очаквах някакъв драматичен финал, който да избухне след цялото увеличаващо се напрежение. Прочетох последния абзац и направо не можех да повярвям, че книгата свърши. Остана ми едно такова чувство на неудовлетвореност. Вече три дни осмислям какво стана накрая. Да, отворен финал, много внушения и прочие. Но, искаше ми се някакъв по-категоричен край. Както и да е -книгата ми допадна много, слагам си я на полицата с "Любими". 


 

Ясмина за мен финала на Разходката не е отворен. Затова така харесвам историята. На мен финала ми се вижда доста трагичен и го разбирам като тичане към смъртта. Не знам чела ли си Играта на Джералд и там се появява фигурата в черно, която отново е смърт, или поне аз така го разбирам  Радвам се че Разходката ти е харесала, на мен ми е от любимите.

Ще пиша в скрит текст, за да не спойлирам хората, които все още не са чели тази прекрасна книга.