Ваканцията на Седми за осми

Учебника о математика за 8 кл. в 73 СОУ на Анубис ли е?

Издателството няма значение. Всички учебници включват един и същ материал.

Оооо, ама разбира се Гърмени зайци са 

Ако в 7 клас, мат и бел са били на първо място, в ЕГ не е така. Не подценявайте нещата

Разбира се! Попитах с друга презумция, бъдеща осмокласничка в 73 имам, та затова.

Ааааа, значи "Анубис"

Благодаря!

Да не забравяме и майките им 

Там ще прехвърля на таткото. Аз трябва да се заема със седмокласник номер две. 

Виждам, че нищите математиката, а пък аз сега съм на вълна задължителната литература. И докато сглобявам поне поезията в един файл за по-лесно, се чудя как може Дебелянов, Смирненски, Вапцаров да не въздействат на младото ни поколение. На мен ми се струват от актуални, по-актуални и невероятно въздействащи, но на децата явно - не или поне не на всички. Още не мога да си обясня защо примерно "По жицата" не постигна върху сина ми въздействието, което очаквах. Отказах се да му обяснявам какво е искал да каже авторът, защото той трябва да го почувства, а не аз или някой литературен критик да му казва. Навремето изкарах първата си пълна шестица по литература в гимназията, след като написах какво аз мисля, че е искал да каже Толстой във "Война и мир", а не какво литературният критик смята по въпроса. Не знам как можем да накараме децата си да почувстват произведенията със сърцето и душата си, а не с разума си. От там нататък е лесно. Извинявам се за това лирично отклонение, но ми се вижда ужасно, че расте поколение, което няма да е прочело и разбрало книги, без които просто не може. Сигурно, както са констатирали и древните гърци,  това е сигурен признак за моето собствено остаряване. С това остана да се успокоявам.

Защото са свикнали с готови образи от интернет, от телевизия, от готови играчки, които нямат за цел да развиват въображението, а набиват виждането на този или онзи. Децата ни не са свикнали да си представят и така си обяснявам слабия интерес към четенето като цяло. Ние създавахме игра от всичко, което ни попадаше в ръцете, защото нямахме разнообразие и си го търсехме. Нямахме готови образи за нещата и си ги създавахме сами. Обогатявахме игрите и ежедневието си с нашата си фантазия, използвайки книгите.
Не мога да обвиня децата ни за това, но се опитвам да накарам сина си да чете, за да се научи да "вижда" нещата през собствената си призма и тая надежда, че "Песен за човека" или "По жицата" или "Йохан" или... някой ден ще  докоснат душицата му... защото още се насълзявам, като чета "Обесването на Васил Левски" или "Две хубави очи"...
Дано успея!

Не съм много съгласна, че нищо не им въздейства.
И мен поезията не ме е вълнувала никога, но обожавах Йовков, много, почти всички негови разкази за мен бяха силно трогателни и емоционално наситени.
Затова смятам, че всеки един от нас, както и децата си имат автор и/или тема, които ще им допаднат.

Никой не твърди, че нищо не им въздейства, а че четат значително по-малко от нас и ползват готови образи. Не говоря в частност за поезията. Това бяха само примери. Иначе - и на мен Йовков ми е любимия писател.
Мисълта ми е, че нашето поколение обича да чете и да си представя нещата по собствен начин, а децата ни предпочитат да гледат телевизия. Естествено, че не важи за всички. Естествено не казвам, че въобще не четат и нямат интереси или любими автори. Освен това тяхното ежедневие е далеч по-ангажирано от нашето и това е причината да не обвинявам. Споделям мнението си защо И моят син не приема Йовков както аз го приемам.  

и аз го имам но тази ще е шести пък догодина седми -живот и здраве...но от тази започваме уроците
 горкичкия малкия си е дечко какво ще го правят незнам

И им въздейства, и не, и всички сте прави! От една страна те са друго поколение, почти по нищо не приличат на нашето, а между нашето и тяхното има една много дебела разделителна линия, която е продукт на цялия технологичен и културен скок. Ние като система на възпитание сме много по-близо до селското, до партизанското и до всичко, което се е случвало в "онези" времена". На тях не са им много интересни и индианските книги, които ние гълтахме като невидяли. Начинът на изразяване им се вижда остарял, действието прекалено бавно се развива, някаш техните сърца и умове работят по-бързо. Ние сме безкрайно изостанали в сравнение с тях. Те просто не могат да разберат, пъък и като се замисля, защо им е, за младите хора, особено за децата, светът започва от момента на тяхното що-годе узряване в главата, може би дори към първи клас, и за тях миналото е един отрязък от време, който е в черна дупка.

От друга страна смятам, че децата нямат на тази възраст капацитета като развитие на мисленето и житейския опит, за да разберат тези произведения. Да не забравяме, че те не са писани за деца и пубери, а от възрастни за възрастни, и никой автор не ги е смятал като част от учебната програма. Може да кажете, че съм изостанала, но аз разбрах поезията на Смирненски и Вапцаров, и повече от половината литература от училище, едва когато станах към 18-годишна, че и по-късно, и тогава изчетох за удоволствие (а не за писане на тема или изкарване на матура) почти всичко, което съм чела като ученичка, че и отгоре, всичките събрани съчинения на повечето класици. В момента тази литература надхвърля възможностите на децата и те се ограничават до формалното й прочитане, пускат се по течението на формалните изисквания в училище и дотам. Говоря обобщето, случва се на едно дете да му харесат някои от произведенията или поне едно от целия списък, но го смятам за изключение.