Да си тръгна или не...?

Не сме черногледи , просто имаме опит и сме реалисти !

скъперничество и егоизъм не се лекуват, не се преобразуват в загриженост и съпричастие и не се преодоляват. Момичето още го обича, но ще се излекува, особено след раждането на детето. Мацка, стягай се - всичко ще е в твоите ръце и на твой гръб. С мъж като този оправия няма, няма и да има.

Да, нямаме брак. Да, може и да не си признае детето. Да, може и след време да не мога да си плащам заема. Може и да стане по-лошо от сега. Възможно е. Премислила съм и най-лошия и най-добрия вариант. Средната хубост - също. Не разбирам само едно - защо според вас е грешно това, че съм му дала последен шанс? Какво толкова? Ако не стане нищо пак ще се разделим. И тук не става въпрос да сме в двата края на града, а в двата края на България...

Не ме притеснява факта, че може да не си признае детето. Ако се разделим дори така ще е по-добре. Не искам ако сме разделени да има нищо общо с детето - не искам мизерната му издръжка, не искам да го вижда 2-3 пъти годишно, не искам изобщо да знам за съществуването му.

Относно родителите ми - те никога няма да ми обърнат гръб и да ме оставят на улицата. Не знам как най-точно да ги опиша... Пари няма да ми дадат (а и аз не съм си позволявала да им искам откакто съм започнала да работя - това е позорно), но ако имам нужда от покрив и подкрепа винаги мога да разчитам на тях.

Не казваме, че е грешно, че си дала шанс, напротив, прочети - всички сме писали, че и ние сме давали шансове до дупка.
Само си коментираме по темата може ли да се промени такъв човек или не може и всички сме на мнение, че не може.
Но пък може ти да се промениш, не е изключено, и да намерите някакъв начин връзката да потръгне.

    Ангелче, не се тревожи, нищо лошо няма в дадения шанс. Ако беше решила да скъсаш отношенията при първия ви по-сериозен проблем, щяха да се намерят потребители, които да ти кажат, че нямаш сериозно отношение към живота, че така семейство не се гради и че човек не трябва да бяга от проблемите, а да търси начин да ги разреши. И аз не вярвам, че са много жените по света, пък и в темата, които са си тръгнали на втория-третия месец след първото сериозно спречкване между партньорите. Гаранция, че ще останете заедно няма, но поне ще си спокойна, че си опитала. Дано само прагът ти на търпимост да не е много висок и да не изгубиш много време в безсмислени битки.

snow_angel-нищо лошо няма в дадения шанс,всеки,който обича дава шанс,два,три-колкото устиска.Само,че това е предизвестен и отложен старт на края,дано да грешим,все пак и нещата се оправят
Разкажи все пак как са нещата сега-от както се върна,за поведението му,разговаряте ли по темите и тн

Ами отново има опити за мрънкане, но определено си личи, че се опитва да промени отношението си. Предполагам, че вече разбра, че не се шегувам, като казвам "ще си тръгна". Опитвам се да му влизам в положение, знам, че сега е много натоварен - и в работата му създават много ядове шефовете, работи извънредно, изморен е и е изнервен, аз съм с абсурдни емоции - ту щастлива, ту ревлива... Някой беше писал, че когато в една връзка има проблеми бебето не ги решава, а ги задълбочава. Сигурно е така, но ние не сме имали сериозни проблеми преди да забременея. Не съм искала дете, за да го "вържа". Напротив, още като разбрах, че съм бременна го попитах - искаш ли това бебе или не. Той каза, че го иска. Ако беше казал, че не го иска със сигурност щях да съм си тръгнала и да му кажа, че съм го махнала. Може да е и детинско, и необмислено, и глупаво според вас, но от няколко години просто искам дете. Колкото и да е неподходящ момента, вероятно биологичния ми часовник вече не иска да чака. Смятам, че времето, в което сме заедно с него не е малко и тези глупости на които съм свидетел в момента ще отминат с времето. Не съм сложила розовите очила, съвсем трезво гледам на нещата. Може и да не се оправят, така е, но какво губя тогава? Няма гаранция, че ще останем заедно, да, но единственото сигурно нещо на този свят е, че един ден ще си отидем. Всичко друго е... Преживявали сме и по-трудни моменти с него - преди две години имаше период, в който само той работеше. И сме се справяли с 500 лева на месец, от които половината ни беше наема. След този период аз вече знаех, че мога да разчитам на него и той на мен. Защото можем да се справим заедно. И тогава правеше реплики, че нашите не ми дават пари, но не е било чак толкова напористо и да се стига до скандали. Вярвам, че като му се поуспокои напрежението на работното място и ще се кротне. Той просто не е от хората, които могат да оставят работните проблеми на работа. Дала съм му време да се чуди и една песен, върху която да мисли - http://www.vbox7.com/play:d5fccab9

snow_angel, показала си му, че не се шегуваш, като му казваш, че ще си тръгнеш....Но също така си показала и че много лесно омекваш.Съвсем скоро ще спре да се трогва от заплахи, че ще го напуснеш.И само между другото, в този форум пишат майки, на които БНД в началото също са били щастливи, че ще имат деца!Така че бъди сигурна, че не знаеш какъв баща ще е твоят човек, и като какъв може да се покаже за в бъдеще.

човек не се променя за ден ,два-просто няма шанс да се промени,може да се прикрива известно време,но в един даден момент пак става същият,особено ,ако е минал 30те,просто забравяме за промяна,не знам на колко години е господинът,но такъв ще си остане,явно в момента нещо го заплашва(най-вероятно вноската за апартамента),за това се опитва да се сдържа,но то ще е до време....а ти бъди максимално спокойна за да бъде и детето спокойно,

snow_angel , това с песента над която да мисли няма да подейства  Мъжете не са като нас.
Ти можеш до безкрай да му даваш шансове и това не ни притеснява, живота си е твой. Още повече щом напълно осъзнаваш, че си губиш времето и си направила предварителни сметки.
Иначе, аз лично ще съм много щастлива ако вие опровергаете всичко писано тук. Наистина, много искам да чуя за щастливо семейство, стъпило здраво на краката си научавайки уроците от живота.

+ 1

Ангелче, много разумно и умно момиче си. Защо не му поставиш въпроса така- Спираш с мрънкането, тотално, сега на момента! Веднъж и завинаги! Тема табу. Без компромиси, без "ама", без мрън... Защото сегашното приглушено мърморене ще се превърне в оглушителен шум барабар с рева на бебето.
И престани да влизаш в неговото положение, изисквай той да влиза в твоето. Тези 9 месеца са твои, оставащите години до края ще си ги отдала на детето си - тялом, духом с мисли.....до последния си дъх.
Партньорът ти е много незрял, сама го разбираш. Разбрахме го и четящите тук. Постовете с които се опита да докаже правотата си няма да коментирам. Не заслужава обяснение от нас, не си му длъжна и ти. Разбира се, шансът, който си му дала е чудесно решение, но го застави да разбере, че птичето каца по веднъж на рамото Не се свени да бъдеш твърда сега, защото после ще си имаш друга сладка грижа

Здравей Ангелче !
Много време мина,а ти все още мислиш.Явно много си влюбена или друго те задържа при него.Остави ни нас,кой какво е казал ,по-важното е какво мислиш да направиш с живота си.Направи така,че ти да си добре,а от там и детето ти.Положението ти ми е познато и не знам дали ще се промени,сега са парите утре нещо друго и няма да има спокойствие. Ама и вие сте едни, искате всичко на мига да стане,ама не-живота ви поднася изпитания,важното е кой ще издържи.

Здравейте момичета   
Темата отдавна замря, но за съжаление не така стоят нещата с половинЪТ. Объркана съм си все още. От една страна си го обичам и през повечето време сме ок, от друга страна мрънкането и намилането не спират... А времето си минава, бебката си расте, хормоните ми беснеят и нервите ми са все по-оскъдни.
Неговите родители само питат кога ще се женим... Как да им обясня, че не аз съм пречката, а сина им не иска? Даже полу на шега, полу на истина му казвам, че няма да запиша детето на негово име, ако не ми е поискал ръката до тогава. Не че ще се промени, но пък сега съвсем не се чувствам сигурна. Как да знам, че в утрешния ден няма да се опита да ми вземе детето? Не знам, това вечно мрънкане за нещо тотално ме изтощава. Снощи му се разкрещях. Ама много стабилно. Чак се уплаши, че ще ми стане нещо... Тресе ме нервата здраво, а той само налива - цяла вечер намила за нещо. Разбира се, основна тема на мрънкането му е парите, които моите родители не МУ дават. И не пиша не НИ дават, защото аз пари не съм искала, а и не смятам, че е редно да искам. Родителите ми са поели ангажимента да ни купят кухнята за апартамента, но това явно не му е достатъчно. Не му е достатъчно и това, че са ни намерили легло за бебето - вярно, не е ново, но е ползвано няколко пъти само. Според него нашите само ни "набутват боклуци". Тъпо, при положение, че той сам самичък няма и едни гащи на гъза си и ако не са неговите мама и тати нищо не може да постигне сам.
Уф, сори за риторичния въпрос, ама КАК МОЖЕ ДА Е ТОЛКОВА СМОТАН??? 

Повечето са смотани....