Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

Dress like Princess ,oписваш нас,само дето имаме 3 деца Начини има-редувате се с мъжа ти в банката (на него му говорят,ти вардиш дете навън/ после обратно); взимате екстра дълъг обяд и действате докато е на градина; планирате 3 седмици напред и намирате гледачка за 1 час (няма да струва повече от 1 ядене навън); научавате се да имате доверия на околните особено ако имате нужда от тях...това го живея от 8 години и има начини,само дето иска мислене.
В градините обикновено децата се държат много по-добре отколкото в дома си,та аргумента че "лелките са виновни" е,за мен, безпредметен.
Колко съм уморена или ми е бил тежък денят НЕ опрадвава маймунски изпълнения.Въпрос на приоритети и кой доколко мисли че светът му е длъжен и с какво..

 

Dress like Princess, ами то тогава излиза, че родителят изобщо няма никакво влияние над детето си и трябва само да се надява то да попадне в добра среда.
На мен пък това ми звучи като оправдание. Независимо колко часа на ден прекарва родителят с детето, той трябва да има ПЪРВАТА и ПОСЛЕДНАТА дума във възпитанието му. Той е този, който трябва да задава границите и да го учи на ценности.
И аз съм живяла без баба и дядо наблизо, и аз съм водила детето си по институции, но само в наистина краен случай. И не съм му разрешавала да си прави каквото си поиска, нищо, че е било само на 1-2 години тогава. С което не искам да кажа, че е стояло мирно и послушно 3 часа, без да гъкне...
И да, почти винаги има начини. Детето се изморява от игра и тогава се ходи до банката; ходи се във време, в което няма много хора; пренареждат се ангажиментите така, че другият родител да гледа детето и т.н.
На мен описаната от Mirama случка ми се струва направо абсурдна. От какъв зор майката ще държи и детето да присъства, след като очевидно знае какво ще стане, мястото не е подходящо за деца, а и бащата е свободен и може да го гледа?А и очевидно мероприятието нито е забавно, нито е интересно, нито е полезно и поучително за детето или за цялото семейство като единица...Пък и така тя самата излишно си усложнява живота, представя се в недобра светлина, проваля събеседването и т.н.

Даааа, във форум за майки такава непоносимост към деца, освен нашите собствени....
Последните прочетени страници напълно потвърждават думите ми.
Светът не е длъжен на никого, вярно, но и децата са част от тоя свят, те защо пък да са длъжни на всеки крив и недоволен от живота възрастен?

Аз пък виждам как умело се извъртат нещата. Ами за да не показваме непоносимост, дай тогава да допуснем децата редовно да ходят в офисите, да дърпат кабели, да драскат по стените, да тичат насам-натам, да крещят като маймуни и т.н... И никакво викане по тях, сакън да не им нараним самолюбието или да не им нанесем травма за цял живот. Ще ходим само да ги галим по главата, да им казваме как красиво викат, как добре бягат, как добре се оправят с кабелите на компютрите, за да създадем от тях уверени в себе си личности и лидери.

Момичета, всички тук знаем, че са виновни родителите на тези деца и те са за бой, а не децата.

Не забравяйте само, че вашите приоритети не са моите приоритети.Хората имат различни приоритети.Спряганата майка от случката на Мирама е имала съвсен различен от вашия приоритет, без дори да се замисли за това, че света и е длъжен.Убедена съм даже, че не се е и сетила за това.Била е вглъбена в нейните си неща, свикнала е с неуправляемото си дете и така...

Имам една по-фрапантна случка с моето маймуне.Трябваше да минем да купим тениска на баща и, спешно, търсехме точно една определена и се наложи да влезнем в 3-4 магазинчета.Дребната се завря в пробната да се оглежда, докато аз търся по закачалките, нагъчкани на гъсто.Магазин-тесен, малък, щанда точно до съблекалнята, за да влезнеш в съблекалнята трябва да минеш зад щанда.Продавачката направи забележка, дръпнах детето.Тъй като в големи магазини пробните са разположени на достатъчно място и когато сме пробвали, а сме с децата, там е идеално място-те си се оглеждат или седят на столчетата, които са в самите съблекални, детето знае и се завря направо там.А продавачката се страхуваше да не и бръкне зад щанда, не се влизало зад щанда.Казвам аз-тя седи просто в съблекалнята и там чака, докато избирам, продавачката-не, не можело зад щанда.Ок, дръпнах си детето, излезнахме.Чудя се, ако аз бях влезнала да пробвам дреха, или на детето дреха, защото имаше и детски, какъв би бил достъпа до тази съблекалня, или се предполага, че хората купуват ей така, без да пробват.
Отделно-моите деца, а и не само моите, а и тези на шефа ми, идват редовно в офиса.Чистачката изтръгва повече кабели от децата ни.Всъщност, в нашата къща има постоянно кабели, които аз не понасям, децата са родени в кабели и явно не ги привлича, но нито веднъж не са посегнали към кабел.
На летището, докато чакаме също се случва, децата да седнат на земята.При закъснение на полета и липса на свободни седалки, сядат.Само българи са ми правили забележка, че са на земята, чужденците минат, усмихнат се, закачат ги даже с реплика.
Различни сме, безспорно, както в националните си черти, така и тук, на местна почва, няма как да очаквате унификация във възпитанието и възприятията, просто , когато има ситуация, излизаща от контрол, прекратете и толкоз.Аз и писах на Мирама, аз ако бях-прекратявам консултацията и толкоз.Когато ние сме потърпевшата страна от нечие неконтролируемо поведение, се оттегляме.То и на морето така, моето ставаше сутрин да поплува в басейна, щото германчетата като дойдат-няма влизане, то е едно хвърляне, то е чудо, хем има огромни табели на немски, които забраняват точно това, ма на...не смееха да им направят забележка, един ден аз им направих, просто ги попитах в Германия на училище ходят ли-ходя...могат ли да четат-могат....а какво пише на табелката-....мълчание......Дреме им на марката, след 5 минути продължиха с ексцесиите.Ами-освен да се отдръпнем, какво друго ми оставаше?

Да, вярно е това с приоритетите. Но има детско поведение, което макар да не е лицеприятно за мнозина и макар да е възмутително за други, съвсем на пречи на околните. Например седящо на пода дете за мен лично не е проблем, стига да няма опасност да бъде настъпано или да спъне някой. 
Смятам, че основното е децата да знаят, че на различните места е допустимо и приемливо различен тип поведение и че този, който е собственик/отговорник за мястото, има право да налага различни правила и да изисква спазването им. В един офис може да е разрешено детето да се катери по тавана, но то трябва да е наясно, че това не е общовалидно и че ако в друг офис бъде помолено да не го прави, следва да се съобрази с това.
Съответно този, който налага правилата там, има пълното право, даже е задължен да информира родителя какви са те и да изиска спазването им. В противен случай следва родителят да бъде помолен да напусне с детето си.
Не следя другите какво правят. Не губя енергия да се възмущавам от поведението им. Ако не ми харесва, казвам и правя нещо. Ако ситуацията не се променя, напускам и отивам в друга ситуация.
И това, че виждаш ли, еди-кой си се държи по еди-какъв си начин, не е оправдание и аз да се държа така, нито наличието на много хора като него прави неприемливото поведение приемливо.
Разбира се, винаги има изключения, винаги има случаи, в които родителят може да бъде оправдан...Както и случаи, в които другата страна е виновна, а не детето и родителите му.
И да, майката от случката на Mirama е потънала в собствените приоритети и мисли, но как пък да работи Mirama, ако постоянно в нейния офис идват хора с деца, които се държат по този начин?И това оправдание ли е?Ако разсъждаваме така, за всяко пречещо на другите поведение ще има оправдание и в крайна сметка ще се окаже, че всеки може да си прави каквото си поиска.
Относно случката с продавачката, ако ми се случи на мен, просто си взимам детето и отивам да пазарувам в друг магазин и толкова.

Вие явно не сте чували , че децата минават през разни периоди говоря за една две , три годишните. Било то на тръшкане , било на скубане , хапане , удряне. Моето както казах е непослушно , но това не значи , че така ще си бъде след две три години , или 5. Също не значи , че не му се обяснява кое е правилно и кое не е. Същност аз не ми се вярва , че само моето дете е палаво, просто повечето от вас не биха си признали.  Всяка майка си мисли , че нейното дето е най добро , и най -послушно.

orchid, къде видя да съм изразила непоносимост към дете?
Изразих недоволство от поведението на родителите на това дете, които го оставиха да се държи крайно зле.
А и уточних, че и друг път са идвали майки с деца, но такова поведение от тях не е имало.
Бащата можеше да го занимае с нещо и да не пречи. Ако щете приказка можеше да му прочете от книжката, която носеха. Има още 1стая, през която се влиза за тази, в която бяхме. Там също можеха да седнат и да изчакат, за да не пречат.

Същото, но казано по друг начин.  Да си толкова вглъбен в себе си, че да не забелязваш другите.

Вглъбена....какво ще рече, че била вглъбена в нейните си неща? Нещо не ми е ясно това точно. Много добре забелязваше и виждаше какво прави детето и. И само подвикваше ту на него, ту на баща му.

Yanina_, чули сме, чули сме, че даже сме и видели.  Но сме и видели, че това обяснение често се превръща в оправдание за родителите.
И не, моите деца не са най-послушните. Но аз съм наясно какво мога да очаквам и съответно знам кога и къде не бива да ги водя. А ако случайно стане така, че ги заведа, а не мога да ги накарам да се държат по начин, по който да не пречат на другите, не чакам и минута и си тръгвам. Малко са наистина спешните неща, които не търпят отлагане.

Нека си се тръшка колкото си иска. Но не виждам как ще мине период на скубане, хапане и удряне. Аз ли ще се подложа за доброволна жертва или ще оставя другите?

За това съм съгласна . Аз моя  син не го водя по магазини , единствено на площадката до входа ни . Ако започне съвсем да не слуша веднага го прибирам. Знам , че за вас проблема е в мен , че детето ми не слуша , напълно ви разбирам , и аз преди половин година си мислих , че моето дето не бих му позволила да прави така. Но ето , че дойде и на моята глава.