Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

мисля, че в този подфорум трябва да има закована тема за храненето - на площадката, по улицата, в магазина - храненето е много важна част от живота на подфорума и всички теми рано или късно отиват на там - да помолим ли някой модератор 

Задължително. )))) Крайно време е просто. )
Понякога си мисля, че хората не правят нищо друго, освен да гледат останалите къде, кога, какво ядат. )

Което аз лично адмирирам, защото децата, участващи активно в живота на родителите си стават по-подготвени да посрещнт трудностите и да се справят с реални ситуации много по-рано от останалите, дето на 25г разбират къде се плаща тока...

mrm, не знаех, че политиката на хипермаркетите е да разопаковаш продуктите и да ги опитваш, ама щом казваш....

Честно, не ми пука, ако ще някой да разопакова едно охладено пиле и да си го пекне на грил, докато пазарува, за да не прегладнее по пътя. Пак казвам - въпрос на възпитание.

А май всичко тръгна оттам, че казах, че давам нещо за гризане в супермаркета на малкия, за да седи мирен и да не вика и тича на обществено място, каквото е супер-маркета.

И по другите теми се почна - от ССФ, по-ССФ, най-ССФ!

Не мога да не го цитирам и тук, няма да кажа на кого е:

"Лично аз дете до 2, даже до 2,5 изобщо не водя по площадки, защото хем то ще се изнерви, хем и аз. Има време и за площадки, социализирането на едногодишни пикльовци в пясъчници е за пренавити майчета с много книги за възпитание на нощното шкафче или пък за абсолютни мърли, които така и така не се занимават с децата си."

Mи не знам хора...Тук всички сме били бременни и с деца на по годинка...По пясъчници не водите, ама по магазини и кръчми-да....
Ни една книга за отглеждане на дете не съм разгърнала.Прекалено много модели предлагат срещу 10 лв на пазара.аз от пясъчници и площадки така и не намерих време да разгърна ни една.Ама на-излезнаха от пясъчниците, четат те книгите сега.Е, не за отглеждане на бебета де....
+ се научават да се държат Адекватно на подобни/различни места от супермаркета и пясъчника.Иде реч за минути, не за прекарани часове.

Да, това е идеята,освен чистата невъзможност да отида сама до тези институции. Сега когато от два дни е в предучилищната се лутам по улиците сама незнаеща как да пазарувам чисто сама
Но не толерирам не красиво поведение навън или у дома-не че няма ,но игнор и след това обяснения до припадък защо ,кога и как не или се правят нещата. Но и намирам ,че ранното й водене по институции и пазаруване с мен освен разнообразие води и до адекватно поведение на обществени места сега.

Има нещо вярно и в това. Детето ми в банка знае как да се държи, горе-долу знае и в супермаркета, както и на редица други обществени места, където е идвал с мен, все пак предимно поради невъзможност да го оставя някъде (или нежелание да ангажирам пет баби и да прекосявам два пъти София, за да го оставя при баба му, че да мога да отида да вкарам два лева в банката).
Понеже се движим предимно с кола, вчера се прибрахме с автобус и... се почувствах много неудобно. Той не е свикнал да говори тихо, или да си мълчи. Като се разбърбори на висок глас в тая маршрутка - а то неговите обяснения са две разбираеми думи на български, две на английски и двеста на неговия си език...Всички хора се заобръщаха и взеха да го закачат, но все пак на мен ми беше неудобно, че всички него трябва да слушат. После си дадох сметка, че просто детето няма абсоюлтно никакви навици как да се държи в обществен транспорт. А тези навици се изграждат и съответно няма как да бъдат изградени, ако просто заявя, че това "не е място за  деца" и не го водя там.

orchid, нищо подобно не съм казала, аз също се дразня на разопаковани неща, но това няма общо с яденето на солети в магазина, които майката плаща, а още по-малко с първоначалната тема
Да, темите с яденето явно са особено конфликтни
Еее, цитатът по-надолу е страшен И той си е за отделна тема, даже няколко
И все пак по темата - не поощрявам децата си да викат и тичат на обществени места, както и вкъщи - крясъците ме дразнят, а и подобни игри обикновено свършват с рев, поне при нас. Като цяло гледам да не се заседяваме дълго в заведение, мол и т.н., защото в един момент на децата им идва в повече. Чуждите лудеещи деца не ми пречат до определен момент - после се изнасям. Но като чета коментарите разбирам,че имам доста висок праг на дразнимост:)

Оказа се, че непрекъснато се яде. Убедиха ме, че на площадката е невъзможно да не се яде, сега в магазина, киното. Не се учудвам, като гледам какви деца се търкалят. Моля, не се чувствайте длъжни да ми обяснявате колко са слаби вашите, въпреки че непрекъснато гризат солети, бисквити.
Къде ги намесихте и тия промоции - аз където съм виждала е едно парче луканка, нарязано на 3.   

Като чета как се развива темата, ми направи впечатление нещо, което ми се иска да споделя.
Предварително предупреждавам, че не се заяждам, просто ми се иска да обсъдим въпроса дали днешният родител счита за нужно да възпитава търпение у децата. Търпение.
Набива ми се в очите, че на най-малките дечица се угажда всякак. Само детето да пожелае нещо и го получава веднага. Играчка, храна, напитка... Няма го това изчакване във времето, било то и в рамките само на няколко минути, няма "после", няма "не сега, почакай малко". 
И, веднъж научено да получава нещата сега и веднага, идва един момент в порастването, когато това започва да става невъзможно. И на родителя се налага да откаже нещо, даже и да е само за момента, което води до бурната реакция на детето, писъци, истерии, тръшкане по земята...
Не се сърдете, но нито в моето детство, нито в детството на сина ми е имало толкова много пищящи и истерични деца. Не, че съвсем е нямало, но се случваше толкова рядко, че сегашното положение не може да не направи впечатление. И това обяснява защо по-възрастните от нас твърдят, че не са имали тръшкащи се деца. Не, не сме ССФ, а просто такива бяха времената - може да не сме били толкова презадоволени като сега, но и децата растяха по-спокойни.
Вече светът около нас не е същият - такова изобилие от стоки досега не е имало. Нормално е децата да се изморяват само от вида на цялата тази шарения. Нервната им система, както всички знаем, е незряла. То голям човек лудва в магазин и се чуди накъде по-напред да гледа, камо ли малко дете. Но с възпитанието в стил "сега и веднага" не правим услуга на децата си, напротив. Според мен така им създаваме само повече проблеми като пораснат. И от тук следват и много от недъзите на обществото ни днес - агресията и т. н. То като се научи като малко да е център на вселената и да не може търпеливо да изчака, докато получи нещо, защо се чудим, че след време ще гази хора по пътищата или него ще газят, защото никой не иска да даде предимство на другия и счита, че той трябва да мине първи - сега и веднага. А преди да се стигне до газенето по улиците, е бутането кой да е пръв по пързалките.
Разсъждавам си просто...

Още- на изпит, в транспортно средство, вероятно и в училищните часове/ много се надявам поне това да не се случва/
Не мога да схвана откъде дойде този култ към храненето, не към храната , а точно към храненето като неизменно , съпътстващо занимание вкл. и на най-невероятно несъвместими дейности.

Ами да ги водим по дискотеки и молове, щом площадките били за амбициозни
Той моят проходи по площадките.
Между другото за да е спокоен в магазина се старая да не го водя гладен там.

Случва се, моя приятелка е обявена за лоша, защото не им дава да ядат в час.

Как` Сийка, съгласна съм теб. Единствено за великото ядене (2 солети, кора хляб, парче колбас, подаден от продавачката...) в магазина не съм против, но не защото детето се тръшка истерично и трябва на момента да получи нещо, а наистина не разбирам на кого би попречило - не на мен, не и на персонала