Децата Ви тичат ли, викат ли на обществени места?

 Всеки може да си хапва където намери за добре - в магазин, на детска площадка, баничка в автобуса, скоро и при педиатъра, докато чакахме една майка извади каша от старателно завита паничка и започна да храни детето си пред всички и това нямаше да ме учуди много ако детето беше малко, а то беше на около 4-5 години.

да... да върнем темата където й е мястото - днес моите тичат по тротоара - гонят се до зоо магазина - ще купуваме рибки - радост, емоции... срещу тях жена с бастун - аз крещя - внимавайте, да не бутнете жената, а тя се усмихва - "нека тичат докато могат, че после... кой ще им върне младоста..."

Ирина, и на мен не ми пречи. Но детето е достатъчно голямо да потърпи 30 мин. без да яде или майка му да съобрази, че може да се позабавят и да го нахрани преди да отиде там.

  Никога не е късно човек да научи нещо ново.Не се бях сетила, че мога да уплътня времето за чакане пред лекарски кабинет с ядене.
 Нашият педиатър не е в поликлиника, а има кабинет.Там се ходи с предварително записан час и се чака максимим 20 минути. Но дори и да е малко повече, не мисля, че едно дете на 4-5 години не може да потърпи без да яде.

Ирина, и на мен не ми пречи. Но детето е достатъчно голямо да потърпи 30 мин. без да яде или майка му да съобрази, че може да се позабавят и да го нахрани преди да отиде там.

Моето пък пред кабинета на педито винаги дивее. Просто там чакаме винаги по много и е пълно с деца. Обикновено се старая да ходя с още някой за да е навън детето.

Като чета как се развива темата, ми направи впечатление нещо, което ми се иска да споделя.
Предварително предупреждавам, че не се заяждам, просто ми се иска да обсъдим въпроса дали днешният родител счита за нужно да възпитава търпение у децата. Търпение.
Набива ми се в очите, че на най-малките дечица се угажда всякак. Само детето да пожелае нещо и го получава веднага. Играчка, храна, напитка... Няма го това изчакване във времето, било то и в рамките само на няколко минути, няма "после", няма "не сега, почакай малко". 
И, веднъж научено да получава нещата сега и веднага, идва един момент в порастването, когато това започва да става невъзможно. И на родителя се налага да откаже нещо, даже и да е само за момента, което води до бурната реакция на детето, писъци, истерии, тръшкане по земята...
Не се сърдете, но нито в моето детство, нито в детството на сина ми е имало толкова много пищящи и истерични деца. Не, че съвсем е нямало, но се случваше толкова рядко, че сегашното положение не може да не направи впечатление. И това обяснява защо по-възрастните от нас твърдят, че не са имали тръшкащи се деца. Не, не сме ССФ, а просто такива бяха времената - може да не сме били толкова презадоволени като сега, но и децата растяха по-спокойни.
Вече светът около нас не е същият - такова изобилие от стоки досега не е имало. Нормално е децата да се изморяват само от вида на цялата тази шарения. Нервната им система, както всички знаем, е незряла. То голям човек лудва в магазин и се чуди накъде по-напред да гледа, камо ли малко дете. Но с възпитанието в стил "сега и веднага" не правим услуга на децата си, напротив. Според мен така им създаваме само повече проблеми като пораснат. И от тук следват и много от недъзите на обществото ни днес - агресията и т. н. То като се научи като малко да е център на вселената и да не може търпеливо да изчака, докато получи нещо, защо се чудим, че след време ще гази хора по пътищата или него ще газят, защото никой не иска да даде предимство на другия и счита, че той трябва да мине първи - сега и веднага. А преди да се стигне до газенето по улиците, е бутането кой да е пръв по пързалките.
Разсъждавам си просто...

А на теб какво ти пречи това не разбирам?
Колко е голямо детето, дали да яде или не, дали да се забавлява или да спи - нали не е твоето дете. Прилагай си твоите правила за твоите деца.

А на теб какво ти пречи това не разбирам?
Колко е голямо детето, дали да яде или не, дали да се забавлява или да спи - нали не е твоето дете. Прилагай си твоите правила за твоите деца.

Явно някои от вас не си дават сметка, че има деца със здравословни проблеми, такива които пият лекарства цял живот, и такива, над които майките бдят като орлици да си приемат дневната доза храна. Пак да помолим за толерантност, и да не изнервяме токова от едното хранене пред лекарския кабинет.