Любители на кучета - 29

Деси, уникална снимка 

Жгмъц, кеф!

Деси, голямото "прасенце" пО ми харесва 

Sea lights, рядко или не, ръмженето не трябва да остава без корекция, защото то е проява на агресия спрямо човек. Кучетата са интелигентни същества и (особено когато става дума за това кой командва парада) ако номерът мине веднъж, ще го приложат пак. След което ще започнат да увеличават агресивността с цел затвърждаване на позицията: от ръмжене на лай. След това на оголени зъби, а после - на хапане.

Както съм споменавала и преди, кучетата достигат интелекта на 4 годишно дете. Сиреч, нужни са почти постоянен контрол и многократни напомняния за това какви са правилата, за да може те да бъдат спазвани. Реакцията на кучето спрямо насилие е същата като на малкото дете, колкото и да не му се вярва на твоя мъж.

хихи,какви сладки муцунки и виж ,че не егоистка и сабовлюбена-и двете да бъдат в кадър,не само куч

И моето коки е на близо 3 години, и МОЛЯ ВИ, ако намерите  начин да ги научите  на команда "плюй", опишете  ми много подробно стъпките й!
 Какви ли неща не съм вадила от устата му, а агресивното поведение , което Sea lights, споменаваш, и при нас е често срещано....не е имало "жертви" на зъбките  му, ама ако не стане на неговата , много обича да се прави на вълк!! 

Деси много е сладичка 

Serendipity аз също се боря с взимането на разни неща от земята  за сега сме стигнали до 50/50 ако е нещо което харесва шанс да го пусне поне за сега нямам.
А ръмженето единствено ръмжи на малката ми дъщеря , но и това е вече рядко 

Serendipity*, не знам дали това не е от породата им. Интересното е, че той много лесно дава кокъл, който сме му дали да яде, но ако намери нещо навън го пуска трудно. Старото ни куче, което беше кръстоска между булонка и териер за нищо на света не си даваше кокъла от устата. Правеше изключение само на сина ни, който беше малък тогава.  

Това много ми хареса

Може и да е от породата.
Това ми е трети кокер и никой от тях, никога не е пускал нещото намерено на улицата доброволно.
Знам хиляди начини как да му го извадя от устата, но хитрецът ме обикаля на една ръка разстояние докато го изяде  
И по този повод да питам - обожава да яде носни кърпички  
Дали нещо му липсва или е просто въпрос на вкус

Въпрос на вкус.

За ръмжането реферат мога да напиша. Но за да не дотягам, ще кажа само че има решение. Но то се постига с много търпение, любов, упоритост и постоянство.
И то от всички.
По-старите потребителки помнят нашата драма. Е, вече е в историята (пу-пу).

Рапунцел, сподели някои от начините за вадене от устата.

Нашия не яде кърпички, но ако му попадне такава я разкъсва на парченца. Също много обича да "краде" от цветоулавящите кърпички за пране, но пак само ги разкъсва.

най-лесните са:
- духаш в ухото
- натиска се силно определена точка зад преден крак (нацелих я след няколко опита)
- стискаш муцуната (като притискаш челюстите една към друга)
както вече казах, проблема е че трябва преди това да си хванал кучето, а моето ме заобикаля на почетно разстояние 

Ами смее ли да те приближи като знае какво го чака  
Това за духането го запомних, но чакам случай, за да го пробвам. За точката ще гледам да я уцеля и аз. Аз като му хвана муцуната и вкарвам пръстите между челюстите колкото е възможно по близо до гърлото и така си отваря устата, макар и със зор и му изтръсквам муцуната и "нещото" пада. Не знам дали ми разбра обяснението, но досега само така съм процедирала. Ако е камък, защото много обича да си ги носи вкъщи, го вадя и гледам да го забаламосам и да го  скрия.

Ахаххаа и Рафа яде носни кърпички,  също така , ако не сме съобразили да качим по- нависоко рулото тоалетна хартия, си го развива, държи го между лапичките и си го похапва..
 Яде и джангите по земята -като прахосмукачка е .
     А последните седмици бяха най-колоритни по темата, защото Рафо мина през операция на стомахчето (вадиха му чуждо тяло, а след това се опита да развие гастрит ), това доведе до бавно захранване с много малко храна.  Всичко обираше от земята, ужас беше. Стигна се до там , че като бяхме до барчето на един басейн, хванах моя разбойник да се качва с предните лапи на  масите на хората и с бързо движение да им чопка пакетчетата захар от кафето  
 Има и изработена стратегия:хапва нещо, ако никой не го види си го държи в устата кротко, докато си обърнат към него. В момента , в който му обърнеш гръб започва бързо-бързо да си дъвчи присвоеното.Когато го погледнеш -замръзва-  ,
 Аз, общо взето, лесно му вадя нещата от устата-пъхам си пръстите,отварям му зъбите и бъркам...
 Или , ако стиска по-сериозно , му предлагам друга жертвичка- бобчета от сухата храна, или ако нямам-късам малко трева и ентусиазирано му я подавам, все едно е нещо супер вкусно (милото, още се вързва )
 Но това с духането в ухото , ще бъде пробвано в най-скоро време.  

това е уникално 
моят не е достигнал още до такива висоти на образованието, но е само на 7м

Премахването на нежелано поведение е като отслабването: не можеш да стопиш тлъстините само в коремната област. Затова има един индекс за % телесна мазнина, а не за мазнината на всяка част от тялото.

Ръмженето, лаенето, хапането, непризнаването на команда "пусни", неподчинението на команда "ела" не могат да бъдат трайно елиминирани, ако в цялостното си поведение към кучето човекът не демонстрира и не отстоява позицията си на алфа. Или си алфа 24/7, или се примиряваш с това, че отношенията с домашния ти любимец ще бъдат непредсказуеми в критични ситуации.

На всичкото отгоре това правило не важи само за един човек от семейството, а за всички, както вече беше изтъкнато от Снарки.

И за да обобщя, ще кажа: има техники за обучение, които са приложими към всяко куче, независимо от породата и размера му. Тези техники водят до заучаване на команда, но не са пенкелер. За да работят всеки път, човекът трябва да е постоянно във водеща позиция спрямо кучето си.

Сигурна съм, че на младите стопани им е адски трудно да разберат аджеба какво е точно "алфа" и искат да прочетат някъде конкретни примери и действия. Аз бях така, но аз и Фея и другите можем да дадем само примери с нашите кучета, които обаче не е сигурно, че ще действат при другите.
А и също така е важно да се отбележи, че щом веднъж или няколко пъти номерът вече е минал, е по-трудно да бъде коригирано това поведение. Като цяло, ключа от бараката е, подчинение във всеки един момент, под формата на игра. С лакомства, похвали и много постоянство.
Ето, аз давам първа пример веднага. По принцип кучката се беше научила да спи на дивана и ако тръгна да я гоня, се започва дръвченето. Ок, щом от команда "долу" не разбира, ще хитрувам. С лакомства, казвам "долу" и показвам лакомството (най-долно я подмамвам), слиза, получава го, радост неземна. Имало е случаи, в които вечер по няколко часа това правим. Но аз тъпо и упорито си действам.Е, научи се. Сега само като кажа "долу", колкото и да я мързи, се излива от дивана.
Навън, ако изяде нещо, не си е позволявала да се зъби, но за сметка на това у нас беше чудо. Открадне салфетка, тръгна да я взимам, стиска и ръмжи, щрака със зъби. И не пуска. Пак с лакомство, поднасям го под носа и и се старая да отклоня зъбите и. Тя изплюва, аз давам лакомството, взимам откраднатото нещо, похвала, радост, цирк. Но и с течение на годините някак се успокои и вече ако открадне нещо, гордо го разнася пред мен, един вид "виж ме", но кажа "плюй", изплюва и това е. Навън се завира по разни храсталаци, но като кажа "марш от там" и се изнася като ни лук яла, ни лук мирисала.
Пак стана дълго, но исках да кажа, че кучето трябва да бъде контролирано постоянно. За всичко. Навън се ходи редом, изпълняват се команди, играем, апортира. Но понеже бързо и писва, се старая да разнообразявам игрите с все по-сложни команди.
Както и един ден гони топка, на другия фризби, на третия ден вървим редом много. Водя я на непознати за нея места. В тези случаи тя търси моята опора и защита, не смее много да дивее.
Спирам, че пак прекалих, ако на някой му е интересно, мога да разкажа как процедирам с яденето и как я отучих да се зъби и заради купата.