Любители на кучета - 29

Момичета, имам Голдън Ретривър на почти 8 месеца. В края на септември ми се налага да стигна до другия край на България с кучето, понеже няма да има кой да го гледа. Без кола съм и искам да ви попитам как седи въпросът с пътуването с куче с влак? Позволено ли е пътуването с куче във влак? Моля дайте някакви подробности...

Snarky Chimpfanny, не си прекалила. Всичко това, което описваш е от голяма полза и наистина ще ми е много интересно да се разказват такива истории от процеса на възпитание на едно куче.

polito_87, не мога да ти помогна с информация, защото ние не сме ползвали услугите на БДЖ при превоза на нашия, но си мисля, че е най-добре да ги попиташ самите тях.

Ако издам команда "Ела тук", Мики първо се оглежда за опасност. Ако не съзре нищо подозрително, не идва веднага. Тръгва към мен, но души в тревата. На непозната територия, обаче, е безупречен. Разбира командите и ги изпълнява на часа. Така сме засега.


От рано дребното схвана, че, ако се приближа до купата, докато яде - то е в негова полза. Значи нещо вкусно ще бъде добавено. Не е ръмжал. Но ще ми е интересно да науча.

 

Оооо, аз помня проблема на Snarky с Карина  На пръв поглед звучеше непоправима ситуацията, затова искрено се възхищавам, че успяха да се наложат над нея

Джесика също смотава разни неща, паднали на земята, но те много рядко са храна - обикновено падат телчета от хляба, клечки за зъби, капачки, касови бележки. И прави същото като Рафо - стиска между зъбите, все едно не го е намерила и гледа с невинен поглед докато не се обърнеш. Издават я само течащите лиги  Отначало я лъжех с лакомства, после видях, че просто е глупава. Ако тръгна да й го взимам от устата, ще го даде без проблем, но ако просто не й обърна внимание го изплюва и го зарязва 

С влак може- кучето ти трябва да е с намордник и да му носиш паспорта.  
о:
Snarky Chimpfanny, моля те , казвай всичко , което ти е възможно .   Аз имам сериозни пропуски във възпитанието на моето песче, признавам си , че доскоро си го гледах като плюшена играчка, то и затова няма никакъв респект от мен  
 Имам и един конкретен проблем с него :когато е навън и го пусна да си бяга, той не бяга, а се върти като пумпал-много! Хората чак се спират, събират още хора и му се смеят дружно , че бил "луд". Затова се научих да му поставям непрекъснато цел , когато е без каишка- хвърлям му топка, той я гони и тогава няма  грижи. Ала няма ли цел-нещо страшно е! Все едно си гони опашката! Но няма за цел да я хваща ...  И ушите си гони! Тях  си ги ръфа, като ги докопа.  Когато беше по-малък , всичко , с които съм споделяла са ми отговаряли , че е от породата, по-експанзивен бил, да бяга повече и т.н.  Но това не спира-като тик му е! И не знам - да го спирам ли, или да го оставям да се върти.. Може някакви енергии да си регулира така,знам ли ....
 Когато сме си вкъщи е много кротък, като агънце е. Иначе не е кастриран, не е никак агресивен с други кучета. Ако , обаче е в нова обстановка-скача на непознати хора и ги лае доста, но на никакви животни!
 
Не ми се щеше да ви занимавам чак с такива подробности, ала виждам , че доста се сещате от превъзпитания кучешки.

Ето как ние прилагаме идеята за 24/7 алфа:

Нашият бобтейл го взехме преди 10 месеца, когато вече беше на пенсионна възраст.

Още преди да сляза от колата и да видя кучето за пръв път, се постарах да съм максимално спокойна. В момента, в който повода ми беше подаден, веднага тръгнахме на разходка, по време на която посредством корекция бяха спирани всякакви опити за теглене, дърпане, мирисане на предмети и пр.

Когато се прибрахме, кучето беше изведено отново, този път за повече време. Целта беше както да се изразходва енергия, така и да бъде затвърдена правилната позиция на кучето спрямо човека по време на разходка. Чак след това го въведохме вкъщи. Обиколихме всички помещения на повод и едва след това махнахме нашийника.

Още първата вечеря от пиле, плодове и зеленчуци беше дадена след позволение за начало на яденето. Очевино получило за пръв път такова голямо парче сурово месо с кокали, кучето трябваше да си изработи нови техника и темпо на ядене. Процесът беше доста смешен

От там започна обучението с щракалка. Всеки ден, по 10-15 минути. Седни пред мен, седни до мен, легни, спри, чакай, ела, пълзи, скочи, дай, пусни... Основните неща. Първо в домашни условия, после в двора.

В края на първия месец отидохме за пръв път в кучешкия парк. Въпреки многото кучета, разсейващи миризми и краткото време, откакто бяхме заедно, командата "ела" беше изпълнена незабавно.

Бобтейлът никога не излиза преди когото и да било от хората в "глутницата". В началото се опитваше да се меси в игрите на децата или когато с мъжа ми се боричкаме, но и това поведение беше пресечено незабавно.

Не се допуска дори мирисане на масата в трапезарията и кухненските плотове, камо ли да се вземе храна от тях. Кухнята и трапезарията са в едно общо помещение, но кучето не преминава отвъд въображаемата граница, указваща началото на кухнята. Вторият етаж, сутерена и мебелите също са забранена за кучета територия.

Когато излизаме, не се обясняваме, не галим кучето и не му казваме "чао". Когато тръгваме, той си лежи, напълно отпуснат на неговото си легло. Съседите твърдят, че Беро е най-тихото куче в квартала.

Когато се приберем, кучето не получава никакво внимание, докато не се успокои и не легне. Обикновено е нужна около минута, за да се стигне до състоянието, в което бобтейлът е напълно спокоен и бива извикан за погалване и ходене до тоалетна.

Акането и пишкането се извършват само в определена зона от двора ни. Ако сме в парк, аз казвам кога може да се спре за тоалетна и кучето изпълнява.

Играта, галенето, ресането и лакомствата се дават само по решение/команда на човек и той преценява кога да се спре.

В нашето семейство Беро не е бил бит или наказван. Корекциите винаги са се свеждали до демонстративна поза (изправен гръб, изпъчени гърди, гледане в очите), звуков сигнал (щракване с пръсти, "чт", "хей" или подсвиркване), леко дърпане на нашийника или докосване с пета (по време на разходка) или "захапване" по врата. Коригира се само неправилно поведение, на което сме станали свидетели.

Момичета, хайде който пуска новата тема да изнесе постовете на Фея (и по-старите също) и на Снарки на първа страничка, за да са ни подръка   Аз нямам никакво време, иначе с удоволствие бих ги систематизирала в един файл 

Ейй,ама пак много интересни неща сте писали-съгласна съм с Деси за синтезиране на мненията на Фея и всички останали,които дават полезна информация
Нашата пък няма навик да краде и да крие
Snarky Chimpfanny-с удоволствие ще прочета още разкази от теб,много си полезна

Здравейте,приемате ли попълнения  
Ето я моята красавица-басетката Бери  



Вече 3-та седмица,откакто я взехме и макар че е вече голяма,почти на 4 месеца,без никакво възпитание и навици преди да я вземем,свикна и се научи много бързо.
Просто е уникално това куче,израстнала съм с кучета,имаме още 2 големи-курцхаар и риджбек,които са навън обаче,толкова умно куче не бях виждала досега  
А и е толкова привързано,постоянно ходи след нас да следи какво правим,а сама не може да стои и за 2 мин.  
А ето така спи в жегите  

Лъвица, добре дошла!
Бери е много чаровна с този поглед. Не се съмнявам, че е и умница.

Досега писах и заради нета ми се изтри всичко
Качвам само една снимка от вчера и по-късно ще пиша пак.
http://prikachi.com/images/938/5070938z.jpg

О, Лъвица, какъв умилителен вид има Бери! Абсолютна сладурана 

Ако позволиш, бих препоръчала да И помогнете с това да не бъде толкова зависима от присъствието ви. Подобно пристрастяване към човешко присъствие е нездраво и ще е причина за огромен стрес за всички в бъдеще.

Снарки, много весел кадър 

И на мен ми се струва,че ще бъде проблем за в бъдеще това 
В началото си мислех,че е така,защото е още малка и е привързана към нас,защото я е страх от всичко-когато я взехме,не беше излизала 3 мес. от апартамент,беше я страх от коли,от животни,от плюшените играчки на детето  дори не искаше да ходи по улиците,носехме я през повечето време първите дни докато посвикне с колите.Но тази привързаност си остава,постоянно ни е в краката,докато мия чиниите примерно,тя ми лежи в краката,отварям вратата за навън и тя след мен...Има малко информация за породата в интернет,но от нея разбрах,че са си по принцип така привързани и понасят тежко,когато ги оставят сами.За момента сама не сме я оставяли,защото сега и тримата сме вкъщи почти ежедневно,но съвсем скоро вече няма да е така и много се надявам да я научим някак да свикне да остава сама.

Ето още една снимка 

Лъвица, много са хубави! 

За начало можеш да я изолираш за малко сама в стаята - да те чува, но да не те вижда. Трябва да свиква, че ще остава самичка