Здравейте!
Наричам децата ни специални, а не различни, болни, особени или каквото там ги наричат, защото имат нужда от специални грижи и много любов и внимание от всички. Та единия от многото ми проблеми е, че детето ми няма приятели. Никой не иска да играе с него, никой не го разбира, а той толкова много иска да общува с деца. Поради умствената си изостаналост игрите му не са като на неговите връстници, а по- бебешки, ако мога така да се изразя. Връстниците му го гледат странно и често питат защо е такъв или направо си го определят като бебе, да не кажа и някой по- обидни думи. А той толкова иска да играе с тях. Вече не знам как да постъпя, той се усеща, когато го подиграват. Иначе е добро, усмихнато дете, не е агресивен, ходи в масово училище, където, естествено, е все сам. Нямаме и познати деца с неговия или подобен проблем.
Моля, споделете вашия опит, как е при вашите деца.
Вярвам, че тук ще намеря разбиране и се извинявам, ако има някъде писано по темата, а аз не съм видяла.
Успех на всички!
Виж целия пост
Наричам децата ни специални, а не различни, болни, особени или каквото там ги наричат, защото имат нужда от специални грижи и много любов и внимание от всички. Та единия от многото ми проблеми е, че детето ми няма приятели. Никой не иска да играе с него, никой не го разбира, а той толкова много иска да общува с деца. Поради умствената си изостаналост игрите му не са като на неговите връстници, а по- бебешки, ако мога така да се изразя. Връстниците му го гледат странно и често питат защо е такъв или направо си го определят като бебе, да не кажа и някой по- обидни думи. А той толкова иска да играе с тях. Вече не знам как да постъпя, той се усеща, когато го подиграват. Иначе е добро, усмихнато дете, не е агресивен, ходи в масово училище, където, естествено, е все сам. Нямаме и познати деца с неговия или подобен проблем.
Моля, споделете вашия опит, как е при вашите деца.
Вярвам, че тук ще намеря разбиране и се извинявам, ако има някъде писано по темата, а аз не съм видяла.
Успех на всички!
