На планина или море, Декемврийче дупето пече! N19

Отпечатъкът на раждането (част 1): Перинатални матрици

Забелязали ли сте, че всеки човек си има определен почерк, който бележи всички негови действия? Независимо дали ще го наречем житейска философия, характер или мироглед, колкото и житейски опит да трупаме, колкото и да осъзнаваме слабостите си и да се стремим да ги преодолеем, сякаш в нас остава нещо дълбоко, което е неизменно или много трудно изменимо, което несъзнателно ни води в живота. Кое е това нещо и как се заражда в нас? Как можем да помогнем на децата си да формират по-успешен модел на поведение в живота? Отговорът на този въпрос психологията обяснява чрез така наречените перинатални матрици.
 
Какво са перинатални матрици?
 
Перинатален означава свързан с изживяванията непосредствено преди и след раждането. Перинаталните матрици представляват изживяванията на човека непосредствено преди и след раждането, които оставят толкова силен отпечатък върху психиката му, че заковават матрицата,  в която той ще живее целия си по-нататъшен живот. Терминът „перинатални матрици” е въведен от психолога и психиатър Станислав Гроф посветил работата си на безсъзнателните спомени от перинаталния период. Според него перинаталните спомените на индивида са безсъзнателни спомени, които индивидът не помни съзателно, но те съществуват в неговата психика във формата на блокове информация, които се формират по време на различните периоди на раждането. В книгата си «Отвъд пределите на разума» (Beyond the Brain) Станислав Гроф разграничава четири информационни структури наречени базови перинатални матрици – устойчиви структури, които са в основата на всички психофизиологични реакции през целия живот на човека. Именно тези формирали се посредством изживяванията от раждането матрици в психиката на всеки човек определят стила му на поведение, характера на реакциите му към външни събития и отношението на човек към заобикалящия го свят.
 
Защо раждането оказва толкова силно влияние върху психиката?
 
Защо твърдим, че раждането оставя отпечатък върху целия живот на човека и бележи цялото му по-нататъшно поведение и реакции? Отговорът е прост – защото раждането е първият опит, това е първият ни път. Първият път, в който нещо в живота ни се случва. Първият път, в който се налага нещо да правим. Първият път, в който изпитваме болка, страх, стрес, промяна, въодушевление, радост. Говорим за нормално протичаща бременност. В случай, че бременната майка е подложена на насилие или травма, бебето ще получи първите си спомени от травма още вътре в утробата посредством стреса, предаван му от майчиното тяло, но дори тези спомени ще бъдат спомените от косвено пасивно изживяване, в които бебето не участва активно. Раждането е първата травма, която всеки човек изживява активно и му се налага да действа и като първа травма той несъзнателно ще я помни цял живот и чрез поведението си несъзнателно ще я преиграва в опита си да се излекува от нея чрез всяко свое действие без дори да си дава сметка за това и без да може да си го обясни.
 
Ако се чудите защо Вие или децата Ви сте толкова припряни, въпреки усилията, които полагате да действате спокойно или защо изпитвате страх от новото и макар да не сте доволни от живота, който водите не съумявате нищо да промените, или пък се чудите защо толкова много умувате преди да предприемете нещо и докато се решите всички вече са Ви изпреварили, то може би ще намерите отговора на Вашия казус в обяснението на перинаталните матрици. Да разберете как раждането Ви се е отпечатало върху целия Ви живот е може би любопитно и до някаква степен полезно за Вас, но основна полза от знанието за перинаталните матрици има за още неродените, тези които тепърва ще родите и чието раждане ще бележи по-нататъшното им поведение в живота с неизтриваем печат. Ако сте бременна или планирате в бъдеще да имате деца, информирайте се и се погрижете наследникът Ви да получи стартът в живота, който желаете да му дадете.
 
Първа матрица: Началото на живота – майчината утроба
 
Ще започнем разказа от самото начало – от там, където започва всичко – майчината утроба.
 
Майчината утроба отговаря на представите ни за Рая. В утробата бебето не знае какво е студ, глад, страх или самота. Там температурата е винаги подходяща и на бебето никога не му е топло или студено. Там то получава постоянно храна през пъпната връв и никога не огладява. Там никога не е само, защото непрекъснато го носи  най-любимото тяло на света, тялото на Мама.  Животът на всички ни започва от Рая и именно защото вече сме били в Рая, цял живот след това търсим и се опитваме да създадем в живота си представата си за рай – там, където без да ни познават, без да се налага да се трудим и без да се доказваме получаваме всичко, от което се нуждаем – храна, топлина, сигурност и взаимност. Затова, колкото и да постигаме, обикновено все не ни стига и се стремим към повече; колкото и да получаваме, искаме още и още, защото вече сме изпитали усещането за истински рай и не бихме се задоволили с нищо, по-малко.  Първа матрица е състоянието на изначална хармония и блаженство, където ресурсите са неограничени, има всичко от което се нуждаем и го получваме още преди да сме се усетили, че ни трябва. Това усещане, което носим всички ние и към което се стремим цял живот съществува в психиката ни благодарение на това, че всички ние носим несъзнателно спомена от живота си в утробата.
 
Втора матрица: Начало на родилния процес
 
Раждането започва,  от блаженото безвремие бебето попада за първи път в живота си в състояние на тревожност. Нещо се е променило. Нещата не са такива, каквито то е свикнало да бъдат. То усеща високите нива на хормоните, съпътстващи раждането, които предизвикват контракциите, които целят да го прогонят от Рая. Светът на бебето започва да се свива и да го притиска.  Все още няма разкритие и бебето няма път за бягство. Сигурното му блажено убежище се е превърнало в капан, от който то усеща, че трябва да бяга, защото иначе може да умре. Бебето търси път навън, но все още разкритие няма и то е в капан, безуспешно блъскайки се в стените на матката в търсене на изход.
 
При втората матрица се случва психическото и физическо изхвърляне от райското състояние. Бебето не разбира защо го сполетява това. Недоумява, шокирано е, изпитва чувство на вина, отделеност, страх, безизходица. В човешките стереотипи това е състояние на дискомфорт, несвобода, неприятни, принудителни обстоятелства, когато заобикалящият свят ни потиска. Вътре в себе си усещаме, че нямаме право на избор. Изпадаме в депресия, затваряме се в себе си, изпитваме слабост, безсилие, не разбираме какво става наоколо, чувстваме вина и страх. Усещаме също, че до нас няма никой близък, който би могъл да ни помогне, самотни сме, изоставени, безпомощни. Майчиното тяло, което до сега ни е давало всичко сега се обръща срещу нас и ни притиска и причинява болка, без да ни помага да излезем навън.  Страхуваме се, откъснати сме от всичко, притиснати сме в капан.
 
Всеки човек изживял естествено раждане получава за първи път тези усещания именно в този момент и от начина, по който ще продължи да се развива раждането зависи кога и как в живота си занапред човекът ще изживява емоции като  чувство за самота, за безизходица, страх, вина. Ако бебето има късмет, майка му ще се отпусне и ще разтвори тъканите си, така че то бързо и безпрепятствено да премине през родовия канал и да излезе на бял свят. Майката има предимство пред бебето в този процес. Макар че участват заедно в случващото се, тя знае какво става и е имала възможност да се подготви предварително. Тя знае, че е важно да се отпусне и да не се напряга, макар също да е притеснена, защото напрежението й ще доведе до инстинктивно стягане на мускулите и няма да успее да получи разкритие или бебето й ще бъде стиснато като в менгеме в родовия канал. (Относно техники за отпускане и облекчаване на родилния процес вижте статиите, посветени на Активното раждане). Лесно или трудно, бързо или бавно, бебето накрая ще излезе на бял свят. Хората, които гледат на света през розови очила и имат куража винаги да вървят напред са тези, които са имали късмета бързо излязат от контрахиращата матка и лесно да се родят. Тяхната матрица сочи, че макар в живота да изпадаме в ситуации, в които неочаквано нещата се обръщат и неочаквано ни забиват нож в гърба, историите винаги завършват с хепи енд и нещата винаги се развиват успешно. Тези хора не се страхуват от новото и от промените и смело вървят по пътя на живота си изпълнени с оптимизъм. Ако обаче майката не съдейства в този момент и се скове от страх и ужас и бебето й напразно се блъска в затворения родов канал без шанс за изход, докато контракциите го притискат и му причиняват силна болка. Такъв човек ще живее с убеждението, че промяната е страшна, че тя крие рискове и плахо и мнително ще подхожда към всичко ново и няма да желае животът му да се промени, дори и когато сегашното положение му носи болка, той ще търпи и няма да търси изход. Тези хора просто не вярват, че светът е хубав, защото личният им опит показва друго. Ако искате детето ви да не носи травма от втората матрица, погрижете се да се научите да се отпускате преди раждането и да се справяте със стреса. Етиопките имат тяло на осем годишно момиченце и през изключително тесния си таз раждат четири килограмови бебета безпроблемно и без усложнения – напълно естествено. Дори най-тесния таз на ервопейка е по-широк от таза на етиопките и въпреки това създаваме сериозна пречка пред бебетата си по време на раждане и често дори не успяваме да родим естествено, защото живеем в култура, която не ни е научила да се отпускаме и да приемаме промяната и процеса. Можем да коригираме това. Има хиляди техники за релаксация, които ще ви помогнат през втора и трета матрица бебето ви да получи хубав и полезен опит и да се роди леко.
 
Трета матрица: Преминаване през родовия канал
 
Докато при втората матрица бебето усеща контракциите в матката, а все още няма път навън и се чувства в безизходица, в трета матрица тялото на майката вече му помага и то вече вижда „светлинка в тунела”. Вече има разкритие и за бебето има път навън и спасение. Раят, в който то е живяло 9 месеца в момента се руши, но то с надежда тръгва да търси нов рай, в който да намери пак хармония в живота си. На тясно в родовия канал светът продължава да е неуютен и страхът и болката остават негови спътници, но заедно с тях се появява и надежда за спасение, която прогонва чувството за безизходица. Изчезва и самотата – бебе и майка вече правят нещата заедно, движат се в синхрон. Тялото на майката, което през предходната фаза е било като капан, сега се отваря и проправя път на бебето. За разлика от предходната ситуация на безпомощност и капан, това е ситуация, в която бебето за първи път усеща, че то може да действа и чрез действията си да се спаси. Усеща и че не е само и стига да има желание, има и съмишленици, които да му помогнат в процеса. То се движи и си проправя път навън и ако този процес премине гладко и безпроблемно завинаги в психиката на индивида ще се запечата убеждението, че той може да се справи, стига да действа и той/тя никога няма да се страхува от проблеми, а бързо и находчиво ще намира решения и смело и незабавно ще ги прилага. Такъв човек обикновено наричаме успешен в живота. Обратното пък, ако преминаването през родовия канал е съпътствано с пречки, застой и невъзможност нещата да се случат по лесния начин, човекът цял живот ще носи печата на пасивно поведение и липса на вяра в собствените сили. Такива хора дори да вземат решения, после трудно ги прилагат на практика.
 
Четвърта матрица – първи контакт с външния свят
 
Настъпва освобождение. Най-после дългото и мъчително пътуване от утробата към външната среда приключва и бебето попада в един нов свят. От това как ще го приеме новия свят зависи дали в този момент ще изпита чувство за свобода, щастие и радост от извървения път, или обратното – ще се почувства „прецакано” от това че е дало всичко от себе си, направило е и невъзможното дори, а ситуацията отново е тежка и непосилно болезнена. Ако веднага след раждането бебето бъде поставено в обятията на мама и му бъде даден шанса да засуче, в тиха и спокойна атмосфера, без силни шумове и ярки светлини, без студ и тревога, то ще разбере, че „светът е хубав и спасение дебне от всякъде”. Ако обаче след раждането бебето се озове в родилна зала с ярко луминисцентно осветление, бъркат му с аспиратор в носа, мокрят го и после го слагат в студено стъклено легълце далеч от мама, трайно в съзнанието му ще остане споменът, че този свят е далеч от преставата за любов и хармония, че този свят е едно враждебно и студено място, в което човек е заобиколен от врагове и трудно може да бъде щастлив. Такива хора обикновено не вярват, че нещата може и да завършват с хепи енд, а който не вярва в щастливия край не се и стреми към него. Защо да се борим, като нищо хубаво няма да излезе накрая, защото да се трудим, като и да се трудим и да не се трудим, нищо няма да сполучим. Колкото и целеустремени да бъдем, там някъде в дъното на душата ни едно гласче винаги ще ни казва, че нещо може да се обърка и няма смисъл да даваме чак всичко от себе си, за да не останем накрая силно разочаровани. А ако не даваме всичко от себе си, то как ще успеем? Сега може би разбирате защо успешните хора са толкова малко. Всички носим травма от раждането си под една или друга форма и повечето от нас не са имали добър пръв досег с този свят. Ако си дадем сметка обаче какво ни пречи в живота, може би ще успеем да подхождаме към ситуациите по-осъзнато, а и най-важното ще направим всичко по силите си децата ни да преживеят по-малка родилна травма от нашата собствена.  Да осигурим на децата си леко раждане и плавна адаптация, не се изисква много.
 
Успешен старт в живота
 
Всяко раждане носи травма. Няма раждане, което да е преминало съвсем без болка и без никакъв стрес. Важното е обаче колко силни и колко продължителни са били стресът и болката. Малкият стрес и малката болка ще повлияят малко на човека, докато силният стрес и силната болка ще го направят завинаги нерешителен, подозрителен, страхлив.
 
Едно бебе родено максимално щадящо, преминало лесно и бързо през родовия канал и поставено веднага на гърдата на мама ще запомни завинаги, че в промяната няма нищо лошо и ще е готово да предприема промени в живота си. Това дете ще гледа оптимистично на живота, ще има доверие към хората и ще се справя сякаш само с щракване на пръсти с всичко, което се изправя на пътя му. И как иначе? Неговият личен опит ще му нашепва във всеки миг, че няма нищо страшно и ще го тласка смело да реализира мечтите си. Всички искаме децата ни да носят такъв отпечатък, нали? И добрата новина е, че не се иска кой знае какво, за да им осигурим печеливш старт в живота.
 
Какво се случва, когато бебето се роди със секцио и какъв е моя личен опит от ражането и раждането на двете ми деца в духа на перинаталните матрици очаквайте във следващата ни статия, посветена на отпечатъка на раждането.

Отпечатъкът на раждането (част 2): Секцио и личен опит в духа на перинаталните матрици

В предходната статия от поредицата, посветена на перинаталните матрици разгледахме как преживяването от раждането оказва влияние върху целия по-нататъшен живот и проследихме четирите етапа на развитие на процеса от утробата до излизането на бял свят, наречени четири перинатални матрици. Какво се случва с децата, родени секцио, които не изживяват процеса на раждане по същия начин, както естествено родените деца и не преимнават през четирите матрици? Какви следи оставя раждането в тяхната психика и как секциото се отразява на по-нататъшния живот на индивида са доста интересни въпроси.
 
Секцио
 
Какво се случва с децата родени секцио особено, когато говорим за планово секцио, в което на практика липсват всички матрици? Бебето е извадено планово, преди започването на родилни контракции. От първа матрица (утробата) бебето изведнъж без каквито и да било признаци от външата среда и без каквито и да било действия от негова страна, то преминава направо в четвърта матрица (външната среда). Това бебе няма собствен опит от втора и трета матрица. Не ги изживява. Бебетата родени по естествен път преминават през всички фази на процеса: всичко е наред => нещата се объркват и не знам какво да правя => намирам решение и го прилагам, справяйки се с всички пречки по пътя => достигам отново до положение, в което нещата са наред. Бебето родено секцио обаче не преминава през този процес и в психиката му не остава отпечатък за това как нещата се променят и как действа човек в тази промяна. Вместо това има дупка. Ганди е казал : „Бъди промяната, която искаш да видиш в света”, но на тези бебета им е отнето именно основното право да изживеят промяна. Те не знаят какво е да бъдеш промяна. Техният опит сочи, че промените се случват вън от тях и те са просто наблюдатели на процеса и негови жертви, а не главни действащи лица. Опитът на бебе родено секцио му казва, че промените в живота стават не като сам действаш, а  външни фактори управляват съдбата му. Бебето е било в утробата и изведнъж с магическа пръчица се озовава във външния свят без никаква идея защо се е случило това и каква е неговата роля в тази промяна. То си лежи кротко и изведнъж една латексова ръкавица го хваща и го изважда навън, като често дори не получава правото на плавна адаптация към външната среда, защото мама отива в реанимация и то не може да усети тялото й и да се нахрани с млякото й цяло денонощие. Родените със секцио хора нямат заложена програма за преминаване през процеси. Те на практика не знаят как, какво и защо да правят, че едно нещо да се промени. Липсва им опит, липсва им гледна точка. Всъщност гледни точки и подходи много, но липсва собствен подход и собствена гледна точка.  Човек трудно се справя в ситуации, за които няма собствен опит, а бебето родено секцио започва живота не като действа сама, а някой друг се разпорежда със съдбата му, както намери за добре. Понеже човек не може да живее без подход в живота, те естествено действат някак, на база на онаследените от родителите си матрици, но това не са техните матрици и това не е техния жизнен опит и дълбоко в себе си неосъзнато те усещат, че нещо основно им липсва  и това се отразява на начина, по който живеят. Нали знаете поговорката: „Не е все едно дали ядеш баница или някой ти е разказал какъв е вкусът й”.
 
За съжаление, колкото и добре да сме подготвени за раждането и колкото и добре да го планираме, винаги има доза риск от неочаквани обрати. Има ситуации, в които бебето трябва да бъде извадено секцио. По-добре да му липса собствен опит от преминаване през процес, но да запазим живота му, отколкото да изложим него или майката на риск, спор няма. Нужно е обаче сериозно да се замислим за плановото секцио, когато дори не изчакваме родовата дейност да започне естествено и бебето да има собствен опит поне от появата на контракции и начало на процес. Нужно е сериозно да се замислим за ефекта, който оставя върху целия живот на детето ни решението да го родим секцио по желание. Ако медицински показания за секцио няма или не са категорични, то помислете добре, преди да изберете този модел на раждане. За да избере да роди секцио една жена очевидно носи тежка перинатална матрица в психиката си. Очевидно самата тя не умее да преминава през процеси и изпитва ужас от процесите в живота. Затова иска да избяга от процеса раждане и предпочита да се подложи на операция, вместо да роди. Предпочита да остави в ръцете на друг да случва живота й и оставя хирурга да „роди” бебето й, докато тя остава пасивна в процеса. Вероятно жената, предпочела да роди секцио постъпва по този начин в целия си живот и оставя другите да определят посоката на живота й.  Това ли тази жена иска да се случи и с децата й? Съмнявам се. Само ако си даде сметка за ситуацията, само ако си даде смета за собствената си реакция, вероятно тя би направила всичко възможно, децата й да живеят живота си с друг почерк. Вероятно жена, която изживява всеки ден болката от неспособносттас и да случва промени би направила всичко по силите си, децата й да бъдат промяната, за която говори Ганди, промяната която бързо и с лекота ще ги доведе до мечтите им. За да се случи това, децата трябва от първия миг на живота си да разберат, че успява само този, който вземе живота си в ръце и следва своя собствен път, а не върви по чужди стъпки. Това няма как да стане, ако бебето бъде родено секцио. Ако изберете естествено раждане, децата Ви ще имат по-голям шанс за успех. Ще има шанс и за вас като майка, защото ако решите да родите естествено ще си помогнете да „поправите” нагласите си и да си докаже, че можете да преминавате през процеси успешно и можте да се изправяте лице в лице с изпитания и да се справите успешно. Ако успеете да родите леко и безпроблемно ще подсигурите на детето си по-добър старт в живота и едновременно с това ще поправите до голяма степен последиците от собственото си травмиращо раждане и  ще си дадете сама правото да заживее нов живот. Струва си да опитате! Децата имат право животът им да започне естествено и имат правото да живеят живота си на база своя собствен опит. Ние, макар да сме до голяма степен жертва на собствената си биография имаме правото да си дадем втори шанс и да бъдем примера, който искаме децата ни да следват. Помнете, че начина по който се държи човек в живота не се ограничава до определена ситуация. Дълбоко отпечатаните в психиката ни модели на поведение се явяват както в избора ни на раждане, така и в изборите, които правим ежедневно за това как да действаме, дали да действаме, какво да изберем в работата си, личните си взаимоотношения и ако нямаме това, което искаме да имаме в живота си, ако други постигат с лекота това, което ние влагаме толкова усилия и пак не постигаме, то може би имаме нужда именно от ключов и разтърсващ момент от живота си като момента, в който ставаме майки, за да поправим грешките в собствената си матрица и да не ги предаваме на следващите поколения.
 
Ако детето Ви е родено със секцио безсмислено е сега да разсъждавате за това дали тогава сте взели правилно решение. Щом сте постъпили така, значи за тогавашния момент това е било правилното за Вас решение. Еднствената работеща философия е да приемем, че във всеки един момент даваме най-доброто от себе си и тогава Вие като майка сте направили това, което сте считали за най-добро за детето си и за Вас самата. Да гледаме назад няма смисъл. Смисъл има да живеем в настоящето и да гледаме напред. Смисъл има да се замислите, ако Ви предстои раждане. Информирайте се и дайте най-доброто от себе си при раждането на детето си!  А за вече родените ни деца, ние като майки най-добре виждаме техните слабости и травми, виждаме страховете им и наша задача е не да се упрекваме, а да помогнем на децата си да развиват себе си и да преодоляват препятствията по пътя си, а това може да стане само и единствено ако забравим самообвиненията и чувството за вина и приемем себе си и децата си такива, каквито сме с безкрайна любов!  Приемете, че сте това, което сте и приемете, че и децата Ви са това, което са и е прекрасно, че Ви има на този свят, защото нищо нямаше да е същото без Вас! Децата Ви независимо какви матрици имат са прекрасни, усмихнати малки човеци и ако ги ображдате с любов и разбиране ще намерят своя път в живота. Никой не е идеален. Да родим естествено и с любов е безценен дар за бъдещите ни деца, а за вече родените нека не се връщаме назад, а тук и сега да им дадем своята безкрайна любов и приемане, защото само това има смисъл.
 
За отпечатъка на раждането от собствен опит
 
Аз нося много тежка матрица от раждането си. Родена съм естествено, но съм останала дълго заклещена в родовия канал и майка ми е изживяла паниката, че и аз и тя умираме. В решенията си бях и макар и в по-малка степен продължавам да бъда колеблива и нерешителна. Трудно правя промени.  Освен това бях силно нетърпелива и неспособна да чакам. Всеки път, когато нещата бяха в застой аз вместо да се концентрирам и да помился кой път да поема, аз имах усещането, че се задушавам и трябва спешно нещо да се случи – същото усещане за задушаване, което съм изпитала в миговете, в които съм стояла заклещена в родовия канал и краят ми е наближавал. Аз не помня раждането си, но ежедневно реакциите ми в живота бяха направлявани от преживяното в родилната зала без дори да си давам сметка.
 
Раждането на първото ми дете макар според лекарите да мина леко ми донесе непосилен стрес и личното ми усещане беше, че не мога да се справя и се предадох. Не мислех за ражднаето предварително, не се подготвях. Разчитах, че лекарите ще се справят. Нямах сили да поема отговорността, не можах да издържа и се предадох и нищо чудно, при положение, че предишното раждане, което съм изживяла (моето собствено) е преминало толкова травмиращо. Родих прекрасно момченце, което обаче също като мен е доста нерешително и колебливо и трудно приема промените в живота. Той е доста по-самостоятелен, отколкото бях аз преди и раждането му премина доста по-добре от моето собствено, но няма да забравя първия път, когато го видях – нагълтал околоплодни води, изтощен и дезориентиран – определено не изглеждаше като дете, което приема ведро живота. И до днес всяка промяна той изживява като стрес и му е трудно да се адаптира.
 
Раждането на сина ми и по-нататъшните ми наблюдения над неговото поведение ме накараха да преосмисля много неща. Трудно е да види човек себе си отстрани, но когато гледам детето си и неговите слабости напомнят толкова много на моите собствени слабости, това ме мобилизира да потърся път извън този омагьосан кръг. Реших, че ще прекъсна нишката и ще осъществя промяна, колкото и трудно да е това за мен. Исках и трябваше да го направя – заради себе си и заради децата си, защото да носиш болка е тежко, но да прехвърляш тази болка и на децата си – това беше непосилно усещане за мен.
 
Следващото ми раждане беше различно. Аз, която трудно осъществявах промяна и не можех да се справям сама в критични ситуации, като видях трудностите, които изживях при първото ражданет и които изживя синчето ми реших, че вторият път ще бъде различно. Успях да мобилизирам вътрешната си сила и мъдрост и да подаря на себе си и дъщеря си едно прекрасно активно естетвено раждане, в което почти не усетих болка, нямаше нито стрес, нито страх и изживях истинско щастие. Родих едно спокойно и уверено в себе си бебе, което се превърна в спокойно и сигурно в себе си дете, което винаги знае какво иска и как да го постигне. Дъщеря ми на пръв поглед изглежда срамежлива и не толкова общителна, но тя винаги знае коя е  и какво иска и няма сила, която да я отклони от пътя й. След това прекрасно раждане аз се почувствах друг човек и пред погледа ми се отвориха нови хоризонти! След като успях да изживея без каквато и да било чужда помощ раждане без болка, то значи мога всичко! Такъв беше ефектът за мен. Вече имах увереността да случвам промени без постоянна тревога от провал и да живея живота си без постоянното усещане, че една погрешна стъпка и ще се задуша. Все още имам страхове, но не познавам жив човек, който от нищо да не се страхува. Сега обаче имам силата да се изправя лице в лице със страховете си и да ги преодолявам, колкото и страшни да са. След раждането на дъщеря си повярвах, че промяната е възможна и с помощта на класическа хомеопатия и психоанализа промених много неща в себе си, които преди считах за по-силни от мен и продължавам да се променям. Вече вярвам, че когато има желание, начин се намира. Не винаги е лесно, но усещането, че владея живота си, а не той мен е неописуемо и несравнимо с нищо друго! Въпреки че нямах силата и мъдростта да подрая на сина си раждането, което исках, промянта която изживявам се отразява и на него. Нищо не може да заличи родовата травма напълно, но идеални хора няма. Всеки носи травма. Важното е, че като вижда промянта в мен, моето момченце като попивателна гъба повтаря процеса и в себе си и с всеки изминал ден става все по-уверен и решителен. Родителството безспорно е сериозно изпитание, но е и втори шанс, стига да си дадем сметка за това. Втори шанс да изживеем отново онова, което ни е травмирало в детството ни, онова, което тогава сме били толкова малки и не сме били в състояние да променим, но сега вече пораснали можем да поправим. Можем да си дадем втори шанс – в името на собственото ни щастие и щастието на нашите деца!