Нищо не казах. После продължи да вика, че съм ш*бана к*чка и ей такива и докато крещеше падна от една люлка и аз вече тотално изпушила, отидох и започнах да го соча с пръст и да му се подигравам. Не е най- разумната постъпка, но пък онова спря да ме преследва и даже ме избягваше. Тукашните деца са много изпуснати, пълен ужас са! 
Мъника явно се е опитал да ти го върне с провокации и обиди.Въпрос на възприятие, явно расте в такава среда, за жалост, но си го сложила на мястото , с неговите камъни по неговата глава. Всъщност и аз съм попадала в такива ситуации, блъскали са , вземали са играчките на малките и са се опитвали да ги удрят разни дечица.Опитвам се да им обяснявам с усмивка, че те са мънички и се разстройват от това.Давам си сметка, че дечицата не са виновни за възпитанието , което получават, за примера който им се дава в средата им.За жалост тези деца дават лош пример на другарчетата си в детската , училището , после и в живота, после вече пораснали възпитават така децата си, или по-точно казано не ги възпитават по никакъв начин.Отново тук мога да спомена книгата-"Детето ти е страхотно ти не ставаш" Обикновено действа, ако подходя с добро , получавам в повечето случаи разбиране от провинилите се деца и от родителите им , ако не получа такова се изнасям някъде другаде, но виждам и майки , които подхождат много агресивно и получават същото отношение.Скоро си дадох сметка и защо Дая е толкова кротка и не конфликтна в детската, мислех , че явно характера и е такъв но явно копира нашето поведение.Вчера попаднах на този сайт, относно възпитанието на децата, страхотен е-

Направо да не повярва човек!Аз мислех,че тук сме най-зле...Но явно си е до средата,в която живее и расте всяко дете.
Сега вече нямам и намерение да я оставям,навсякъде е с мен.И все по-хубаво става:)Може би към 4-5 бихме отишли за някой ден сами на почивка ей така да си спомним как е...и то ако знам,че много иска да остане с майка и татко:)И ние сега спим на голяма спалня и май няма и да се върне в леглото си вече...свикнахме си така и за какво пак да става,да идва при мен...по-добре заедно докато тя сама реши да спи отделно.
отсега си пада по гамените. 
Мъжа ми също е на мнение,че за момче е по-добре да си отстоява нещата- не веднъж е казвал на Йо: я ги набий и им вземи играчките .на другите деца ...

)Говорех й,галех си коремчето,даже съм й чела приказки за лека нощ.Еми тя си беше ужасно ревлива и мрънкаща до неотдавна.Сега да кажа,че вече наистина е спокойна и усмихната..чак не смея:)Дано се запази положителната промяна 

Наистина е сложно нещо! 

Препоръчани теми