На планина или море, Декемврийче дупето пече! N19
- Публикувана: 11 юли 2012, 21:17 ч.
- Последно мнение: 30 септ. 2012, 21:10 ч.
# 285
14 авг. 2012, 15:44 ч.
Кали,благодаря,че питаш,при каката е малко странно,през деня е ок,но през вечер я втриса и вдига много висока температура за няколко часа,вече два дни през ден е така.Само това е при нея,дано вече няма проблеми,че така се тресе нощем.
За тръшкането и нервността ,какво е това чудо,масов период ли е
,явно и при сравнително кротки и спокойни деца се наблюдава тези дни.При Аля май е от зъбче,посочва ми устата и казва ,че я боли.
Виж целия пост
За тръшкането и нервността ,какво е това чудо,масов период ли е
,явно и при сравнително кротки и спокойни деца се наблюдава тези дни.При Аля май е от зъбче,посочва ми устата и казва ,че я боли. 
# 286
14 авг. 2012, 15:47 ч.
Ау, такова силно присъствие в темата отдавна не е било, та затова викам и аз да се включа.
Добре сме ние, да чукам на дърво. Само Фифо леко кашля, но времето много бъгна нещата. Дори у дома е студено и му обувам чорапи. Аз лично зъзна и се завивам с одеало.
Иначе едно и също всеки ден - ходим на платения детски клуб за по 2 часа и там играе. Идват много деца, събират се по 10ина и всички са по-големи от Филип. В общи линии са доста нетолерантни, но аз съм винаги близо до него и ги респектирам здраво.
Майките им щом им е важно да си седяти да пият кафе...
Противно на очакванията ми най-агресивни и невъзпитани са две братчеда, които живеят в Канада и майка им е канадка. Винаги съм си мислила, че на запад има добри практики за възпитание, но този случай явно не е такъв.
Както и да е. Правя всичко възможно Филип да не живее в излишно розов свят, защото яслата си я представям като джунгла, където ще му се налага да оцелява.
Напоследък се е превърнал във властелинът на пързалките - качва се на всякакви големини сам и може да го прави това до припадък - голям фън.
Не можем да се похвалим, че ни прави литературно четене или че рецитира стихове, но не съм се напънала в майчини амбиции.
Търчи, крещи, активен е, търси контакт с децата и затова си е на мама гения.
Вече е с 18 зъба и слава Богу драми и температури с вадене на зъби никога не сме имали.
KalinaZ , трябва да влезеш в наръчниците по всеотдайност. Правиш жертви на всичкии фронтове - евала за което!
Аз мойто дете го гледам в детски клуб до булеварда - нищо общо с чистия въздух.
dobra , това с топлинния удар ме разби. Не съм предполагала. Добре, че Гошето е добре вече. Аз няма шанс да изведа детето преди 10. Явно не съм особено сръчна майка...
Остава да се моля да не ни сполети нищо подобно
Виж целия пост
Добре сме ние, да чукам на дърво. Само Фифо леко кашля, но времето много бъгна нещата. Дори у дома е студено и му обувам чорапи. Аз лично зъзна и се завивам с одеало.
Иначе едно и също всеки ден - ходим на платения детски клуб за по 2 часа и там играе. Идват много деца, събират се по 10ина и всички са по-големи от Филип. В общи линии са доста нетолерантни, но аз съм винаги близо до него и ги респектирам здраво.
Майките им щом им е важно да си седяти да пият кафе...Противно на очакванията ми най-агресивни и невъзпитани са две братчеда, които живеят в Канада и майка им е канадка. Винаги съм си мислила, че на запад има добри практики за възпитание, но този случай явно не е такъв.
Както и да е. Правя всичко възможно Филип да не живее в излишно розов свят, защото яслата си я представям като джунгла, където ще му се налага да оцелява.
Напоследък се е превърнал във властелинът на пързалките - качва се на всякакви големини сам и може да го прави това до припадък - голям фън.
Не можем да се похвалим, че ни прави литературно четене или че рецитира стихове, но не съм се напънала в майчини амбиции.
Търчи, крещи, активен е, търси контакт с децата и затова си е на мама гения.
Вече е с 18 зъба и слава Богу драми и температури с вадене на зъби никога не сме имали.
KalinaZ , трябва да влезеш в наръчниците по всеотдайност. Правиш жертви на всичкии фронтове - евала за което!
Аз мойто дете го гледам в детски клуб до булеварда - нищо общо с чистия въздух.
dobra , това с топлинния удар ме разби. Не съм предполагала. Добре, че Гошето е добре вече. Аз няма шанс да изведа детето преди 10. Явно не съм особено сръчна майка...
Остава да се моля да не ни сполети нищо подобно
# 287
14 авг. 2012, 16:01 ч.
Пак аз
Знам за какво служи бутона "Редактирай", ама знам и как никой не чете фермани, та затова отделно пиша.
Винаги съм си мислила, че съм добре информирана и затова говоря на Филип като на голям човек - с едни думи, сложни изречения и т.н.
Получих обаче съвет от специалист - децата на тази възраст нямат нужда от излишно чучунижене и непрестанно дуднене.
Започвали да го възприемат като фонов шум.
Малко думи, прости изречения, изговорени ясно, а не по бебешки имат тежест и се възприемат.
В тази възраст децата нямали нужда от доводи камо ли от излишни обяснения. Та да не съм се хабяла толкоз.
Само споделям, без да искам да влизам в полемики или да ангажирам някой със споделеното.
Виж целия пост
Знам за какво служи бутона "Редактирай", ама знам и как никой не чете фермани, та затова отделно пиша.
Винаги съм си мислила, че съм добре информирана и затова говоря на Филип като на голям човек - с едни думи, сложни изречения и т.н.
Получих обаче съвет от специалист - децата на тази възраст нямат нужда от излишно чучунижене и непрестанно дуднене.
Започвали да го възприемат като фонов шум.
Малко думи, прости изречения, изговорени ясно, а не по бебешки имат тежест и се възприемат.
В тази възраст децата нямали нужда от доводи камо ли от излишни обяснения. Та да не съм се хабяла толкоз.
Само споделям, без да искам да влизам в полемики или да ангажирам някой със споделеното.
# 288
14 авг. 2012, 17:12 ч.
айде най-накрая донаписах разказчето за Иракли , съветвам Мамите със слаби сърца и прекалено засилена хигиена да не го четат, както и тези,които не харесват къмпинзи и лагери. 
Виж целия пост
Скрит текст:
Пристигнахме на Иракли понеделник рано сутрин и се удивих на спокойствието ,което цареше.Имаше много малко коли н а паркинга,което вещаеше и пустота по плажа . И така си беше. Имаше изникнало ново гъзарско кръчме точно на входа на плажа и поставена дългааа пътека от дървени паленца по цялата ивица от охраняемия плаж та чак до р.Вая,което беше супер ,защото придвижването с багажа беше много лесно и бързо . Личеше си ,че мястото се поддържа,имаше и доста душове за след плаж ,медицински пункт и много поставени кошчета . За щастие всичко приключваше до реката-от там натам –дивотияяя .
Спасителите правеха забележка на нудистите,които преминаваха през охраняемия плаж -нещо,което си беше нормално за Иракли ,сега беше недопустимо от цивилните хора.
Едно време масово имаше нудисти ,включително и ние бяхме ,то направо си беше странно да видиш някой с бански:) , а сега не бе така,много повече бански-хора и на мен ми беше неудобно да се разхождам без нищо ,но на ММ не му пукаше и веееше п както и Йо
Къмпинг Иракли за палатка струваше 15лв на ден ,които ни предоставяха ток,топла вода и охрана и толкоз. Ние си отидохме в свободната зона . Не ни беше нужно нито топлата им вода,нито обсебващото електричество,нито охраната. На къмпинга имаше хипер луксозни кемпъри /каравани ,едната от които имаше соларни панели и сателитна телевизия ......
Ние се настанихме доста близо до края на охраняемия плаж,точно до табелите ,не ни се ходеше повече с багажа и Йо . Мъжо много бързо избра нашето парче пасък ,в/у който щяхме да се *нанесем*,което беше по средата на пясъка-доста близо до водата. Започнахме разпъването на новата палатка .Да разпъваш нова палатка абсолютно винаги е кофти работа ,независимо дали е 3 местна или 9 местна..... Голяма мъка , а слънцето вече напиччаше здраво. Аз уж помагах ,но Йо си искаше неговото и не можех много да се включа ,Но за щастие Иракли е място,на което всеки ти се притичва на помощ и мъжо си намери помощници-една жена баба и един млад татко . Така освен,че сглобиха новият ни дом се сдобихме и с нови приятели .Младият татко даже предложи да ни покаже черния път за коли до гората,точно над плажа ,за да не мъкнеме повече багаж по жегата,а направо да се паркираме там ,което беше едно от най-големите предимства,защото от предишни години не сме знаели точно къде излиза черния път до плажа и никога не сме го ползвали .
Укрепването на палатка или каквото и да било друго съоражение на плажа беше истинско предизвикателство- вятърът и за секунда не спираше и всичко трябваше да е хубаво вкопано в пясъка и завързано-иначе политаш като с хвърчило . Разпънахм е си и шатра точно пред палатката . Новото ни място беше готово . Оказа се,че младият татко е с жена си и детенцето ,което се оказа родено точно на същата дата и година като Йо-чак не можех да повярвам на съвпадението. И така първият ни ден мина в сладки приказки с новите съседи /те обаче бяха в гората/.
Аз никога не съм харесвала спането на плажа ,морето винаги ме е плашело нощно време ,все едно всеки момент ще те погълне навътре ,докато спиш и за това абсолютно винаги сме спяли в гората. Тази год обаче бях решена да преодолея страха си ,а и не ми се слизаше всеки ден по пътечките до плажа с корема и йо и с кърпи и играчки. Оказа се,че със залеза на слънцето стана и доста хладно и облякохме дебелите дрехи за вечерта. Измихме йо с едно шише вода 1,5л вътре в палатката на завет,защото вятъра брулеше и беше си студ. Легнахме си уморени и ни се стори доста удобно и приятно. Йо веднага заспа сладко сладко под звуците на плискащите се вълни,но мен ме държаха будна ,чакайки всеки момент да ме завлекът навътре в морето . Тъкмо се бях унесла и палатката за малко да излети ,ужас голям ,така се изплаших , грабнах детето и избягах набързо в гората .Легнахме си в колата . А пък в гората едно тихо и спокойно-ни вълни ,ни вятър ..... а само на няколко крачки по надоло на плажа вятъра се усилваше . Мъжо не беше опънал всичките екстри на палатката и тя се вееше . Но в крайна сметка я укрепи достаъчно добре и с малко увещания склоних да си легнем отново в уютното легло,отколкото да се кривиме в колата. Не знам дали успях въобще да поспя ,чудех се кое ме плашеше повече шума на вълните или скоростта и силата на вятъра.....Тази нощ си преодолях страха най-накрая . На другия ден вълните станаха доста по-силни и почти стигаха до шатрата ни. Бах решила,че 2-ра нощ няма да бера страх и накарах мъжо да изместиме палатката в най-горната част на пясъка ,най-далече от вълните . А пък и така от едната страна гората ни пазаше завет. Мъжо направо загина от копане и изравняване на пясъка и укрепване с гигантски камъни и здрави въжета. Милият съжаляваше,че се е навил да сме на палатка ,щото само труд го очаквал . И така на новото място бяхме много по-добре и много по –спокойни. Така изкарахме цяла седмица целите в пясък и сол.
И така на иракли има 2 кръчми-едната за гъзари и едната за клошари На скъпото заведение цените бяха като на слънчев бряг –посетителите също – за пръв път видях на иракли толкова луксозни джипове , напарфюмирани мадами и дебели ланци – това беше странна гледка точно за това място. От другата страна пък народната кръчма –цените по поносими/въпреки че не беше много евтино/ , там ходеха всички хипита и всезъзможни образи и култури.
Все едно човек беше в Индия –преплитането на 2-та свята –супер баровския и скъп и простичкия опърпан човечец......
Ние ходехме в евтинката кръчма , там имаше всичко +всеки ден обедно меню с вкусни манджички.
По нагоре имаше и магазин за хранит, стоки ,от който човек можеше да си купи всичко необходимо .
На иракли пих и най-страхотната напитка -цитронада от пъпеш/ пасиран пъпеш с натрошен лед и предполагам захар и вода / - супер освежаващо нещо. Имаше го и с диня ,но не го пробвах .
Вода можеше да се налива в кръчмето с/у 10ст за голяма туба от 10л и всички наливаха там ,включително и ние . Другия вариант беше чешмата в с. Баня на 6км и от там наливахме 2 пъти .
Соларния душ така и не го ползвахме-остана си непокътнат през цялото време. Къпехме се или в морето,или в реката /от която всъщнот беше цялата вода за иракли/ или ходехме на плажните душове – Йо беше най-лесен –едно шише от 1,5л му беше предостатъчно за хигиенизиране . На няколко пъти заставеше заедно с нас на душовете с ледената вода и беше много смешен –хем му е студено и гадно –хем упорит и стои до последно ,защото ни вижда ,че го правим и той да не остане по назад
Колко скромно можел да живее човек . Посудата си я миехме с морска вода и пясък –неочаквано добра комбинация за мазни и засъхнали тенджери и прибори. А пък и много екологично. Оказа се,че пясъка е като телче,а солената вода пречиства всичко. То и за това всчко се излива в морето,то е способно да пречисти всичкооо-замислих се вкъщи за ежедневното ползване на веро ..... голяма безмислица –то природата всичко ни е дала.
Перяхме се с вода от реката . Живяхме като истински диваци и ни харесваше все повече и повече.
Точно преди плажа имаше и много добре заредено павилионче с голямо разнообразие от плодове и зеленчуци.Бях изключително доволна от това .
Създадохме си наистина доста приятески връзки и познанства с изключителни хора ,каквито няма къде другаде да срещнем.
Имаше и някаква модна или аз не знам каква тенденция сред младежите вместо петък и събота вечер да са по дискотеките те идваха на палатки с много пиене и ядене и така се забавляваха по цели нощи.Направо се препълваше в петък вечер . За щастие това беше само уикендите и през останалото време плажа си беше тихо и приятно местенце.
Морето си беше вълнисто и шумно и Йо го беше страх да пристъпи навътре , даже и на мен не даваше да влизам . Брей,какво чувство за самосъхранение имат малките деца .
През повечето време киснехме в реката ,както и повечето деца и родители . Все пак водата там беше доста топла ,спокойна и плитка и децата се забавляваха чудесно и без страх .
Изтече първата седмица ,а дори и през ум не ни минаваше да тръгваме Обаче дойде денят , в който морето много взе да бушува ,вятъра толкова се усили,че да стоиш на плажа беше нечовешко,като пясъчна пустинна буря ,просто пясък навсякъде около нас се сипеше. Вълните все по-силни и по-силни ставаха . Спасителите само обикаляха и забраняваха да се пристъпва даже в морвто . Идваха даже и при нас в неохраняемата зона да се карат и предупреждават . За обедния сън на ЙО решихме,че ще се качиме в гората ,нямаше начин . И така Йо поспа на завет- в гората беше прохладно и приятно . Като се наспа отидохме при едни нови познати с детенце и там дребчовците поиграха в техния лагер ,който беше от многооо палатки и хора –мисля,че 40 човека бяха. Толкова хора и интереси на едно място беше интересно , бяха направили и отделен детски кът за дребосъците Решихме след обяда да идем до рекичката да се поцамбуркат децата , а и ние също там в спокойните топли води. Обаче още със слизането на пясъка се замислихме въобще какво се случва и как ще изкараме нощта там ..... Вълните бяха превзели почти целия пясък ,хората масово напускаха и си тръгваха. В платената зона всички шезлонги и чадъри бяха махнати, дори и дървената пътечка беше до някъде преместена , последната вишка на спасителя също беше преместена..... гледката беше потресаваща и това беше следобяда , какво ли щеше да стане до вечерта и през нощта.....
От толкова години никога не си спомням такова бурно и неприветливо море и така да отнесе пясъчната ивица. Може би за живеещите на морето не е странна и страшна гледка това –особено през студените месеци,но за мен си беше като филм на ужасите....
Решихме =ще се изнасяме и ние от плажа ,разбира се в гората-къде другаде И така мъжо отиде да търси подходящо място за нашата огромна палатка , а пък аз заедно с другото мамче отидохме на реката,която беше вече доста по-дълбока,студена и неприветлива-морето беше нахлуло и в нея. Постояхме малко и решихме да се качваме в гората. Едвам преминахме обаче ,защото пясък нямаше ,а так където биеха вълните в реката беше толкова буйно и дълбоко . Трябваше да пренесем децата ,за да не ги отнесе водата . Направо страшна гледка и преживяване. Мъжо беше намерил нашето място при едни други хора с деца и така мъжете пренесоха всичко и се качихме при новите съседи . 2 семейства . На мястото на което бяхме ние имаше завещана чешма / бутилка 10л от мин вода ,на която беше сложена канелка отдолу и беше много удобна чешмичка/ и също 2,3 големи бутилки с чиста вода за миене също имаше и няколко сковани масички и рафтове м/у дърветата Това си бяха направо екстра лукс за нас . ) Вечерите бяха много по-топли и спокойни в гората . Имаше комари ,които хапеха само мен и то първите 2 вечери ,след това явно не им е допаднал соленият ми вкус и ме оставиха на мира .
Съседите ни бяха много услужливи и приветливи. Децата харесаха много Йо и постоянно го викаха да играе с тях . Рисуваха ,пееха ,гониха се и какви ли не други игри. Възрастните също готини хора – не веднъж ни наливаха всичките туби с вода ,когато излизаха с колата нанякъде.
Единият от дните празнувахме рожден ден на момиченцето от съседния 40 палатков лагер –стана на 2 год. – бяхме поканени ,разбира се –там всички са едно голямо семейство
Тортата беше много оригинална -палачинкова радост за децата , а основното меню беше казан със спагети радост за възрастните , включително за нас с ЙО ,защото ние обожаваме спагетомакарони. Много забавно беше Да се чувстваш толкова близък с напълно непознати хора .
Виждах колко добре се отразява всичко на Йоан,да бъде толкова свободен и див ,далеч от градската суета и предразсъдъци. Аз също се чувствах изключително спокойна и щастлива ,мисля че това беше най –хубавото ми море през целия ми живот . Казват,че човек ,за да си отпочине наистина трябва да изкара поне 14 дена на почивка,защото през първата седмица не може все още да се освободи от ежедневието,работа ,сметки и всякакви ангажименти и битовизми , едва на 7-мия ден вече се отърсвал от проблемите си и организмът започвал истинската почивка. И мисля,че е истина –потънахме в едно безвремие и мързел . Също осезаемо се усещаше липсата на ток и всякакви висящи кабели на ел .мрежа ,интернет и т.н. – само ясно и чисто небе над нас
Морето се успокои за 2 дена .
Бяхме си оставили шатрата на плажа,за да си имаме някаква сянка като ходехме на плаж .
От време на време все някой се възползваше от нея ,но лошо няма ,слънцето наистина е силно и сянката си е екстра .
След края на 2-рата седмица решихме да отидем до Обзор-най-близкия град,от който да изтеглиме пари и да си напазаруваме разни неща .
Още със слизането от колата ,Йо озверя направо..... като видя всичките сергийки и играчки и какво ли още не направо откачи. Нададе такъв истеричен вой от въодушевление и размахваше ръце като обезумял Вече ми стана ясно за Джорд от джунглата като попадне в града ,какво се случва с него. То нашето зверче като Джордж . Забравил беше цивилизацията много бързо и крехката му детска нервна системка не издържа на гледките и шумувете .
Отидохме до най-близкия банкомат ,намиращ се на входа на някаква лъскава банка. И о, суета , какво се случи – видях си отражението в огледалните прозорци на банката нещото,което бях забравила да взема с багажа беше огледалце .... доста ми липсваше ,въпреки че можеше по всяко време да се огледам в колата ,някак си голямо огледало ми се искаше . Суетата ми трая едва няколко секунди ,ми какво толкова да се гледам,аз съм си ,кой друг да е ,но беше забавно ,отвътре със сигурност е имало охрана или някакви хора ,които са ми видели очудената физиономия
След час забързани си тръгнахме от шумния претъпкан курорт с бясна скорост . Направо ми се плачеше за тишината и спокойствието в нашия лагер. Навръщане минахме през село баня и си наляхме всичките шишета /пълна кола/ с вода от кметския двор.Йо поигра на селската детска площадка,която се оказа много приятно и пусто местенце .
Беше много тежък ден за нас . Толкова изморени и изтощени не се бяхме чувствали отдавна.
Дойдоха познати приятели да лагеруват при нас . И нашият лагер се разрастваше
Единствения недостатък на Иракли е ходенетто до тоалетна. Всички ходеха в гората,от другата страна на *улицата*. Като на някои места имаше изкопани дупки/изкопани предполагам в самот начало на лятото,когато все още е била по-мека земята/ ,но бяха недостатъчно и въпреки че всеки си носеше лопата ,за да си изкопае дупка –това беше мисия невъзможна- земята беше толкова суха и прегоряла,направо беше нацепена от сухота. И най-яките и силни мъже не можеха да изкопаят абсолютно нищо ...... и така всички ходеха ,където нямерят свободно място.После мините се засипваха с пепел от огнищата или с пясък . Гадничко ,особено когато съседските деца се разболяха от вируса,по цял ден драйфаха и дрискаха ,горките дори не можеха да стигнат до така нар. тоалетна . Общо взето заразата беше навсякъде около нас –те ни бяха на една ръка разстояние. Бах притесснена за Йо .Още повече ,че не бях взела нито един памперс с багажа и ,ако го хванеше някое разстройство щеше да стане пълно мазало.
Йо не ходеше по нужда в общата тоалетна , нямаше начин като ми сигнализира , аз да хукна с него до там през всичките трънаци и жега. Издържах до на вестник ,който после събирах в няколко торби и изхвърляхме с боклука ежедневно.
Измих с косата с шампоан и ледената вода от плажните душове след 14 дена . Не се почувствах особено добре от това ,така ми се разхвърча косата ,че едвам я събирах. Направо съжалих ,че съм си я измила ,от морската и речна вода ми стоеше хиляди пъти по-добре ,отколкото с марковия шампоан. Но това по случай рождения ден на ММ.
Йоан за целия престой не е къпан с шампоан или сапун . Само ръчичките със сапун . Инак само с вода . Беше истинска солена рибка
Докато Йо и татко му спяха обедния сън ,аз набързо намацах една тортичка и понеже нямаше никакъв друг подходящ съд за нея –я наредих в тигана ни Удобно ,хващаш за дръжката и му захлупваш на главата . Направихме си и цяла тенджера спагети. То явно някаква традиция за рожден ден да се приготвя торта и спагети))) . Имахме си даже и пластмасови коктейлни чаши /все едно бяха стъклени/ , много гот. Изкарахме си супер,особено децата ,надпреварваха се кой да духне странните свещички на тортата.
Вечер се палеше огън около който всички се събирахме и сладко си бъбрихме под екрана на лунната пътека в морето.
Имаше понякога и от тези японските летящи фенери ,много романтична гледка са пуснати в морето. Понякога имаше дори и заря –странно нещо ,при положение,че палатките и шатрите са супер лесно запалим материал ,за който е нужно само една искрица,па камо ли заря....за щястие нямаше фламбирали такива
На следващия ден свалихме мръсните съдове до морето ,за да ги измием след което ги оставихме под нашата си шатричка да ни чакат ,докато се разходиме до кръчмето. Когато ги потърсихме обаче се оказа,че са изчезнали ...... до сега на Иракли никога нищо не ни е изчезвало,въпреки че сме си зарязвалли така да се каже къщите отключени- та сега един плик с посуда ...... Поне да не ги бяхме търкали толкова усурдно . Може би ,ако бяха мръсни никой нямаше и да припари до тях Ядосах се , по скоро ми стана тъжно ,защото това си ни бяха едниствените съдове,все пак не сме си занесли цялото кухненск о оборудване .... Но какво да се прави , може и някой по погрешка да е взел плика . До вечерта решихме да си приберем шатрата от плажа , току виж и тя изчезнела през нощта.
Така си мина още една лежерна седмица . Морето беше станало толкова спокойно,че чак не ни се вярваше и Йо с удоволствие влизаше с нас да се къпе . но вече трябваше да си тръгваме . Парите ни свършваха ,а и дълъг път си ни чакаше.
Дългият път до дома.
Ех, Иракли , има още много какво да се изпише за престоя ни ,надявам се всяка година да го дообогатяваме с приятни емоции и невероятни хора.
Като се прибрахме ни беше толкова странно,че трябва да спиме м/у дебели стени ,толкова бяхме свикнали на сме навън на въздух ,че се чувствахме като птички в клетка.
Усетих и колко по –удобно ми беше да спя на надуваемия матрак в палатката ,който беше леко спуснат и така дебелите ми части хлътваха навътре и можех да си спя и по корем , нещо което тук на твърдия матрак не мога и не ми е комфортно спането.
Сега имаме врати и ключалки да си заключваме безценните бетонни къщи , със лъскави хладилници и скъпи компютри....а душата ми иска и зове дивотията
Спасителите правеха забележка на нудистите,които преминаваха през охраняемия плаж -нещо,което си беше нормално за Иракли ,сега беше недопустимо от цивилните хора.
Едно време масово имаше нудисти ,включително и ние бяхме ,то направо си беше странно да видиш някой с бански:) , а сега не бе така,много повече бански-хора и на мен ми беше неудобно да се разхождам без нищо ,но на ММ не му пукаше и веееше п както и Йо
Къмпинг Иракли за палатка струваше 15лв на ден ,които ни предоставяха ток,топла вода и охрана и толкоз. Ние си отидохме в свободната зона . Не ни беше нужно нито топлата им вода,нито обсебващото електричество,нито охраната. На къмпинга имаше хипер луксозни кемпъри /каравани ,едната от които имаше соларни панели и сателитна телевизия ......
Ние се настанихме доста близо до края на охраняемия плаж,точно до табелите ,не ни се ходеше повече с багажа и Йо . Мъжо много бързо избра нашето парче пасък ,в/у който щяхме да се *нанесем*,което беше по средата на пясъка-доста близо до водата. Започнахме разпъването на новата палатка .Да разпъваш нова палатка абсолютно винаги е кофти работа ,независимо дали е 3 местна или 9 местна..... Голяма мъка , а слънцето вече напиччаше здраво. Аз уж помагах ,но Йо си искаше неговото и не можех много да се включа ,Но за щастие Иракли е място,на което всеки ти се притичва на помощ и мъжо си намери помощници-една жена баба и един млад татко . Така освен,че сглобиха новият ни дом се сдобихме и с нови приятели .Младият татко даже предложи да ни покаже черния път за коли до гората,точно над плажа ,за да не мъкнеме повече багаж по жегата,а направо да се паркираме там ,което беше едно от най-големите предимства,защото от предишни години не сме знаели точно къде излиза черния път до плажа и никога не сме го ползвали .
Укрепването на палатка или каквото и да било друго съоражение на плажа беше истинско предизвикателство- вятърът и за секунда не спираше и всичко трябваше да е хубаво вкопано в пясъка и завързано-иначе политаш като с хвърчило . Разпънахм е си и шатра точно пред палатката . Новото ни място беше готово . Оказа се,че младият татко е с жена си и детенцето ,което се оказа родено точно на същата дата и година като Йо-чак не можех да повярвам на съвпадението. И така първият ни ден мина в сладки приказки с новите съседи /те обаче бяха в гората/.
Аз никога не съм харесвала спането на плажа ,морето винаги ме е плашело нощно време ,все едно всеки момент ще те погълне навътре ,докато спиш и за това абсолютно винаги сме спяли в гората. Тази год обаче бях решена да преодолея страха си ,а и не ми се слизаше всеки ден по пътечките до плажа с корема и йо и с кърпи и играчки. Оказа се,че със залеза на слънцето стана и доста хладно и облякохме дебелите дрехи за вечерта. Измихме йо с едно шише вода 1,5л вътре в палатката на завет,защото вятъра брулеше и беше си студ. Легнахме си уморени и ни се стори доста удобно и приятно. Йо веднага заспа сладко сладко под звуците на плискащите се вълни,но мен ме държаха будна ,чакайки всеки момент да ме завлекът навътре в морето . Тъкмо се бях унесла и палатката за малко да излети ,ужас голям ,така се изплаших , грабнах детето и избягах набързо в гората .Легнахме си в колата . А пък в гората едно тихо и спокойно-ни вълни ,ни вятър ..... а само на няколко крачки по надоло на плажа вятъра се усилваше . Мъжо не беше опънал всичките екстри на палатката и тя се вееше . Но в крайна сметка я укрепи достаъчно добре и с малко увещания склоних да си легнем отново в уютното легло,отколкото да се кривиме в колата. Не знам дали успях въобще да поспя ,чудех се кое ме плашеше повече шума на вълните или скоростта и силата на вятъра.....Тази нощ си преодолях страха най-накрая . На другия ден вълните станаха доста по-силни и почти стигаха до шатрата ни. Бах решила,че 2-ра нощ няма да бера страх и накарах мъжо да изместиме палатката в най-горната част на пясъка ,най-далече от вълните . А пък и така от едната страна гората ни пазаше завет. Мъжо направо загина от копане и изравняване на пясъка и укрепване с гигантски камъни и здрави въжета. Милият съжаляваше,че се е навил да сме на палатка ,щото само труд го очаквал . И така на новото място бяхме много по-добре и много по –спокойни. Така изкарахме цяла седмица целите в пясък и сол.
И така на иракли има 2 кръчми-едната за гъзари и едната за клошари На скъпото заведение цените бяха като на слънчев бряг –посетителите също – за пръв път видях на иракли толкова луксозни джипове , напарфюмирани мадами и дебели ланци – това беше странна гледка точно за това място. От другата страна пък народната кръчма –цените по поносими/въпреки че не беше много евтино/ , там ходеха всички хипита и всезъзможни образи и култури.
Все едно човек беше в Индия –преплитането на 2-та свята –супер баровския и скъп и простичкия опърпан човечец......
Ние ходехме в евтинката кръчма , там имаше всичко +всеки ден обедно меню с вкусни манджички.
По нагоре имаше и магазин за хранит, стоки ,от който човек можеше да си купи всичко необходимо .
На иракли пих и най-страхотната напитка -цитронада от пъпеш/ пасиран пъпеш с натрошен лед и предполагам захар и вода / - супер освежаващо нещо. Имаше го и с диня ,но не го пробвах .
Вода можеше да се налива в кръчмето с/у 10ст за голяма туба от 10л и всички наливаха там ,включително и ние . Другия вариант беше чешмата в с. Баня на 6км и от там наливахме 2 пъти .
Соларния душ така и не го ползвахме-остана си непокътнат през цялото време. Къпехме се или в морето,или в реката /от която всъщнот беше цялата вода за иракли/ или ходехме на плажните душове – Йо беше най-лесен –едно шише от 1,5л му беше предостатъчно за хигиенизиране . На няколко пъти заставеше заедно с нас на душовете с ледената вода и беше много смешен –хем му е студено и гадно –хем упорит и стои до последно ,защото ни вижда ,че го правим и той да не остане по назад
Колко скромно можел да живее човек . Посудата си я миехме с морска вода и пясък –неочаквано добра комбинация за мазни и засъхнали тенджери и прибори. А пък и много екологично. Оказа се,че пясъка е като телче,а солената вода пречиства всичко. То и за това всчко се излива в морето,то е способно да пречисти всичкооо-замислих се вкъщи за ежедневното ползване на веро ..... голяма безмислица –то природата всичко ни е дала.
Перяхме се с вода от реката . Живяхме като истински диваци и ни харесваше все повече и повече.
Точно преди плажа имаше и много добре заредено павилионче с голямо разнообразие от плодове и зеленчуци.Бях изключително доволна от това .
Създадохме си наистина доста приятески връзки и познанства с изключителни хора ,каквито няма къде другаде да срещнем.
Имаше и някаква модна или аз не знам каква тенденция сред младежите вместо петък и събота вечер да са по дискотеките те идваха на палатки с много пиене и ядене и така се забавляваха по цели нощи.Направо се препълваше в петък вечер . За щастие това беше само уикендите и през останалото време плажа си беше тихо и приятно местенце.
Морето си беше вълнисто и шумно и Йо го беше страх да пристъпи навътре , даже и на мен не даваше да влизам . Брей,какво чувство за самосъхранение имат малките деца .
През повечето време киснехме в реката ,както и повечето деца и родители . Все пак водата там беше доста топла ,спокойна и плитка и децата се забавляваха чудесно и без страх .
Изтече първата седмица ,а дори и през ум не ни минаваше да тръгваме Обаче дойде денят , в който морето много взе да бушува ,вятъра толкова се усили,че да стоиш на плажа беше нечовешко,като пясъчна пустинна буря ,просто пясък навсякъде около нас се сипеше. Вълните все по-силни и по-силни ставаха . Спасителите само обикаляха и забраняваха да се пристъпва даже в морвто . Идваха даже и при нас в неохраняемата зона да се карат и предупреждават . За обедния сън на ЙО решихме,че ще се качиме в гората ,нямаше начин . И така Йо поспа на завет- в гората беше прохладно и приятно . Като се наспа отидохме при едни нови познати с детенце и там дребчовците поиграха в техния лагер ,който беше от многооо палатки и хора –мисля,че 40 човека бяха. Толкова хора и интереси на едно място беше интересно , бяха направили и отделен детски кът за дребосъците Решихме след обяда да идем до рекичката да се поцамбуркат децата , а и ние също там в спокойните топли води. Обаче още със слизането на пясъка се замислихме въобще какво се случва и как ще изкараме нощта там ..... Вълните бяха превзели почти целия пясък ,хората масово напускаха и си тръгваха. В платената зона всички шезлонги и чадъри бяха махнати, дори и дървената пътечка беше до някъде преместена , последната вишка на спасителя също беше преместена..... гледката беше потресаваща и това беше следобяда , какво ли щеше да стане до вечерта и през нощта.....
От толкова години никога не си спомням такова бурно и неприветливо море и така да отнесе пясъчната ивица. Може би за живеещите на морето не е странна и страшна гледка това –особено през студените месеци,но за мен си беше като филм на ужасите....
Решихме =ще се изнасяме и ние от плажа ,разбира се в гората-къде другаде И така мъжо отиде да търси подходящо място за нашата огромна палатка , а пък аз заедно с другото мамче отидохме на реката,която беше вече доста по-дълбока,студена и неприветлива-морето беше нахлуло и в нея. Постояхме малко и решихме да се качваме в гората. Едвам преминахме обаче ,защото пясък нямаше ,а так където биеха вълните в реката беше толкова буйно и дълбоко . Трябваше да пренесем децата ,за да не ги отнесе водата . Направо страшна гледка и преживяване. Мъжо беше намерил нашето място при едни други хора с деца и така мъжете пренесоха всичко и се качихме при новите съседи . 2 семейства . На мястото на което бяхме ние имаше завещана чешма / бутилка 10л от мин вода ,на която беше сложена канелка отдолу и беше много удобна чешмичка/ и също 2,3 големи бутилки с чиста вода за миене също имаше и няколко сковани масички и рафтове м/у дърветата Това си бяха направо екстра лукс за нас . ) Вечерите бяха много по-топли и спокойни в гората . Имаше комари ,които хапеха само мен и то първите 2 вечери ,след това явно не им е допаднал соленият ми вкус и ме оставиха на мира .
Съседите ни бяха много услужливи и приветливи. Децата харесаха много Йо и постоянно го викаха да играе с тях . Рисуваха ,пееха ,гониха се и какви ли не други игри. Възрастните също готини хора – не веднъж ни наливаха всичките туби с вода ,когато излизаха с колата нанякъде.
Единият от дните празнувахме рожден ден на момиченцето от съседния 40 палатков лагер –стана на 2 год. – бяхме поканени ,разбира се –там всички са едно голямо семейство
Тортата беше много оригинална -палачинкова радост за децата , а основното меню беше казан със спагети радост за възрастните , включително за нас с ЙО ,защото ние обожаваме спагетомакарони. Много забавно беше Да се чувстваш толкова близък с напълно непознати хора .
Виждах колко добре се отразява всичко на Йоан,да бъде толкова свободен и див ,далеч от градската суета и предразсъдъци. Аз също се чувствах изключително спокойна и щастлива ,мисля че това беше най –хубавото ми море през целия ми живот . Казват,че човек ,за да си отпочине наистина трябва да изкара поне 14 дена на почивка,защото през първата седмица не може все още да се освободи от ежедневието,работа ,сметки и всякакви ангажименти и битовизми , едва на 7-мия ден вече се отърсвал от проблемите си и организмът започвал истинската почивка. И мисля,че е истина –потънахме в едно безвремие и мързел . Също осезаемо се усещаше липсата на ток и всякакви висящи кабели на ел .мрежа ,интернет и т.н. – само ясно и чисто небе над нас
Морето се успокои за 2 дена .
Бяхме си оставили шатрата на плажа,за да си имаме някаква сянка като ходехме на плаж .
От време на време все някой се възползваше от нея ,но лошо няма ,слънцето наистина е силно и сянката си е екстра .
След края на 2-рата седмица решихме да отидем до Обзор-най-близкия град,от който да изтеглиме пари и да си напазаруваме разни неща .
Още със слизането от колата ,Йо озверя направо..... като видя всичките сергийки и играчки и какво ли още не направо откачи. Нададе такъв истеричен вой от въодушевление и размахваше ръце като обезумял Вече ми стана ясно за Джорд от джунглата като попадне в града ,какво се случва с него. То нашето зверче като Джордж . Забравил беше цивилизацията много бързо и крехката му детска нервна системка не издържа на гледките и шумувете .
Отидохме до най-близкия банкомат ,намиращ се на входа на някаква лъскава банка. И о, суета , какво се случи – видях си отражението в огледалните прозорци на банката нещото,което бях забравила да взема с багажа беше огледалце .... доста ми липсваше ,въпреки че можеше по всяко време да се огледам в колата ,някак си голямо огледало ми се искаше . Суетата ми трая едва няколко секунди ,ми какво толкова да се гледам,аз съм си ,кой друг да е ,но беше забавно ,отвътре със сигурност е имало охрана или някакви хора ,които са ми видели очудената физиономия
След час забързани си тръгнахме от шумния претъпкан курорт с бясна скорост . Направо ми се плачеше за тишината и спокойствието в нашия лагер. Навръщане минахме през село баня и си наляхме всичките шишета /пълна кола/ с вода от кметския двор.Йо поигра на селската детска площадка,която се оказа много приятно и пусто местенце .
Беше много тежък ден за нас . Толкова изморени и изтощени не се бяхме чувствали отдавна.
Дойдоха познати приятели да лагеруват при нас . И нашият лагер се разрастваше
Единствения недостатък на Иракли е ходенетто до тоалетна. Всички ходеха в гората,от другата страна на *улицата*. Като на някои места имаше изкопани дупки/изкопани предполагам в самот начало на лятото,когато все още е била по-мека земята/ ,но бяха недостатъчно и въпреки че всеки си носеше лопата ,за да си изкопае дупка –това беше мисия невъзможна- земята беше толкова суха и прегоряла,направо беше нацепена от сухота. И най-яките и силни мъже не можеха да изкопаят абсолютно нищо ...... и така всички ходеха ,където нямерят свободно място.После мините се засипваха с пепел от огнищата или с пясък . Гадничко ,особено когато съседските деца се разболяха от вируса,по цял ден драйфаха и дрискаха ,горките дори не можеха да стигнат до така нар. тоалетна . Общо взето заразата беше навсякъде около нас –те ни бяха на една ръка разстояние. Бах притесснена за Йо .Още повече ,че не бях взела нито един памперс с багажа и ,ако го хванеше някое разстройство щеше да стане пълно мазало.
Йо не ходеше по нужда в общата тоалетна , нямаше начин като ми сигнализира , аз да хукна с него до там през всичките трънаци и жега. Издържах до на вестник ,който после събирах в няколко торби и изхвърляхме с боклука ежедневно.
Измих с косата с шампоан и ледената вода от плажните душове след 14 дена . Не се почувствах особено добре от това ,така ми се разхвърча косата ,че едвам я събирах. Направо съжалих ,че съм си я измила ,от морската и речна вода ми стоеше хиляди пъти по-добре ,отколкото с марковия шампоан. Но това по случай рождения ден на ММ.
Йоан за целия престой не е къпан с шампоан или сапун . Само ръчичките със сапун . Инак само с вода . Беше истинска солена рибка
Докато Йо и татко му спяха обедния сън ,аз набързо намацах една тортичка и понеже нямаше никакъв друг подходящ съд за нея –я наредих в тигана ни Удобно ,хващаш за дръжката и му захлупваш на главата . Направихме си и цяла тенджера спагети. То явно някаква традиция за рожден ден да се приготвя торта и спагети))) . Имахме си даже и пластмасови коктейлни чаши /все едно бяха стъклени/ , много гот. Изкарахме си супер,особено децата ,надпреварваха се кой да духне странните свещички на тортата.
Вечер се палеше огън около който всички се събирахме и сладко си бъбрихме под екрана на лунната пътека в морето.
Имаше понякога и от тези японските летящи фенери ,много романтична гледка са пуснати в морето. Понякога имаше дори и заря –странно нещо ,при положение,че палатките и шатрите са супер лесно запалим материал ,за който е нужно само една искрица,па камо ли заря....за щястие нямаше фламбирали такива
На следващия ден свалихме мръсните съдове до морето ,за да ги измием след което ги оставихме под нашата си шатричка да ни чакат ,докато се разходиме до кръчмето. Когато ги потърсихме обаче се оказа,че са изчезнали ...... до сега на Иракли никога нищо не ни е изчезвало,въпреки че сме си зарязвалли така да се каже къщите отключени- та сега един плик с посуда ...... Поне да не ги бяхме търкали толкова усурдно . Може би ,ако бяха мръсни никой нямаше и да припари до тях Ядосах се , по скоро ми стана тъжно ,защото това си ни бяха едниствените съдове,все пак не сме си занесли цялото кухненск о оборудване .... Но какво да се прави , може и някой по погрешка да е взел плика . До вечерта решихме да си приберем шатрата от плажа , току виж и тя изчезнела през нощта.
Така си мина още една лежерна седмица . Морето беше станало толкова спокойно,че чак не ни се вярваше и Йо с удоволствие влизаше с нас да се къпе . но вече трябваше да си тръгваме . Парите ни свършваха ,а и дълъг път си ни чакаше.
Дългият път до дома.
Ех, Иракли , има още много какво да се изпише за престоя ни ,надявам се всяка година да го дообогатяваме с приятни емоции и невероятни хора.
Като се прибрахме ни беше толкова странно,че трябва да спиме м/у дебели стени ,толкова бяхме свикнали на сме навън на въздух ,че се чувствахме като птички в клетка.
Усетих и колко по –удобно ми беше да спя на надуваемия матрак в палатката ,който беше леко спуснат и така дебелите ми части хлътваха навътре и можех да си спя и по корем , нещо което тук на твърдия матрак не мога и не ми е комфортно спането.
Сега имаме врати и ключалки да си заключваме безценните бетонни къщи , със лъскави хладилници и скъпи компютри....а душата ми иска и зове дивотията
# 289
14 авг. 2012, 21:24 ч.
Ох рика, като те четях така ми се доходи и на мен там 
За съжаление обаче си издухахме патроните/да се чете отпуската на мм/ за рила, така ми горчи още че чак ме е яд 
Единственото което ме спира да хукнем на палатки за 2 дни е това че двамата може да ни направят лууууди там
Виж целия пост
За съжаление обаче си издухахме патроните/да се чете отпуската на мм/ за рила, така ми горчи още че чак ме е яд Единственото което ме спира да хукнем на палатки за 2 дни е това че двамата може да ни направят лууууди там
# 290
15 авг. 2012, 07:42 ч.
Честит имен ден на всички с името Мария, Мария/ана и производни 
Бъдете здрави и обичани и щастливи с близките Ви хора!
Рика, разказа е супер интересен и свеж
Бебешондел
Хубав ден!
Виж целия пост
Бъдете здрави и обичани и щастливи с близките Ви хора!
Рика, разказа е супер интересен и свеж
Бебешондел
Хубав ден!
# 291
15 авг. 2012, 09:02 ч.
Рика,нямаш представа как ми напълни душата с разказа си!Голямо благодаря,че го сподели с нас.
Невероятно е наистина,аз дори на къмпинг се чувствах толкова свободна и спокойна,за децата няма да говоря.Всеки ден ходихме в неплатената зона на къмпинга- гъста борова гора над морето,там бяха разположени много палатки и няколко каравани,беше вълшебно и тайничко завиждах на хората там.Дори с мъжо коментирахме другата година да сме в гората,но бабата,която винаги е с нас меко казано може да получи нервна криза при мисълта,затова ще стартираме само с каравана на пусто място с ток и вода/има и такива в Арапя/.Честно казано екстри като-баня и ток няма да ми липсват,единствено тоалетната ме притеснява.
За къпането,нашето семейство/освен майка ми/ също се къпеше предимно с морска вода,въпреки,че в имахме голяма баня и винаги топла вода.
В заключение,вече това е за мен истинската почивка.
Днес с любимата ми баба сме именнички,да ми е жива и здрава още дълги години!
Честито на всички притежателки на това име!Много здраве , късмет и любов!
Виж целия пост
Невероятно е наистина,аз дори на къмпинг се чувствах толкова свободна и спокойна,за децата няма да говоря.Всеки ден ходихме в неплатената зона на къмпинга- гъста борова гора над морето,там бяха разположени много палатки и няколко каравани,беше вълшебно и тайничко завиждах на хората там.Дори с мъжо коментирахме другата година да сме в гората,но бабата,която винаги е с нас меко казано може да получи нервна криза при мисълта,затова ще стартираме само с каравана на пусто място с ток и вода/има и такива в Арапя/.Честно казано екстри като-баня и ток няма да ми липсват,единствено тоалетната ме притеснява.
За къпането,нашето семейство/освен майка ми/ също се къпеше предимно с морска вода,въпреки,че в имахме голяма баня и винаги топла вода.
В заключение,вече това е за мен истинската почивка.
Днес с любимата ми баба сме именнички,да ми е жива и здрава още дълги години!
Честито на всички притежателки на това име!Много здраве , късмет и любов!
# 292
15 авг. 2012, 10:49 ч.
Честит имен ден на всички празнуващи момичета! Бъдете здрави! 
Виж целия пост
# 293
15 авг. 2012, 13:43 ч.
Светло име над света изгрява,
Светло име за златна душа,
Свещенното име Мария,
Не *печална* , то значи жена!
Честит Празник на всички празнуващи!!!
Бебешондел , идея си нямам как е положението с 2 деца на море или където и да било ,но с едно си беше купон. На вас поне ви е по-близо морето,може да се метнете за някой уикенд. Разкажи ни как изкарахте на Рила,къде бяхте ,дребните послушни ли бяха , Явор вървя ли или го носихте?
и хайде нека всички разказват любопитни и интересни лятни случки , кой къде ходил,доволен ли е и т.н.
Виж целия пост
Светло име за златна душа,
Свещенното име Мария,
Не *печална* , то значи жена!
Честит Празник на всички празнуващи!!!
Бебешондел , идея си нямам как е положението с 2 деца на море или където и да било ,но с едно си беше купон
. На вас поне ви е по-близо морето,може да се метнете за някой уикенд. Разкажи ни как изкарахте на Рила,къде бяхте ,дребните послушни ли бяха , Явор вървя ли или го носихте?и хайде нека всички разказват любопитни и интересни лятни случки , кой къде ходил,доволен ли е и т.н.
# 294
15 авг. 2012, 14:58 ч.
Честит Имен Ден на всички именници 
Да си носите името с много гордост и много здраве.
Добра, направо ме побиха тръпки за случилото се с Гошето. Това е мой несбъднат кошмар, защото моя Гоги отказа да носи шапки и цяло лято съм на тръни да не ни сполети подобно събитие. Преди две години изживях топлинният удар на таткото, който беше придружен освен с повръщане, силно главоболие, но и с треска и висока Т. Всичко беше една нощ, но си беше страшно да гледаш здрав прав мъж да е като парцалена кукла.
При нас се наблюдава смяна на режима и от няколко дни Гоги заспива следобяд към 15:00 и се буди към 18:00-18:30 и после заспиване чак 23:30 , което на мен ми идва в повече. Затова днес като излязохме в 9:30 е вървял сам и играхме все на гоненици до 12:30 , за да се измори. В 13:00 заспа и едва сега май промрънква май, така че засега чао от нас.
А , само да кажа че разказа на Рика е много хубав, но както казах и преди аз няма да мога да издържа, а за моите мъже ще е раят, но...
Виж целия пост
Да си носите името с много гордост и много здраве.Добра, направо ме побиха тръпки за случилото се с Гошето. Това е мой несбъднат кошмар, защото моя Гоги отказа да носи шапки и цяло лято съм на тръни да не ни сполети подобно събитие. Преди две години изживях топлинният удар на таткото, който беше придружен освен с повръщане, силно главоболие, но и с треска и висока Т. Всичко беше една нощ, но си беше страшно да гледаш здрав прав мъж да е като парцалена кукла.
При нас се наблюдава смяна на режима и от няколко дни Гоги заспива следобяд към 15:00 и се буди към 18:00-18:30 и после заспиване чак 23:30 , което на мен ми идва в повече. Затова днес като излязохме в 9:30 е вървял сам и играхме все на гоненици до 12:30 , за да се измори. В 13:00 заспа и едва сега май промрънква май, така че засега чао от нас.
А , само да кажа че разказа на Рика е много хубав, но както казах и преди аз няма да мога да издържа, а за моите мъже ще е раят, но...
# 295
15 авг. 2012, 15:13 ч.
Честит имен ден на всички с прекрасното име на Божията майка
Rika, разказът ми беше много интересен! Влече ме тази свобода, но още не мога да се откажа от някой битови удобства. Особено да мия посуда в реката или да подскачам м/у чужди купчинки. Иначе всичко друго е като приказка! Може ли да ми пратиш линк на вашата палатка, събирам знания по темата.
Жос. това е моето разбиране за нещата. Не губя време за обяснения и дори ми е странно като чуя някой да обяснява на 1г дете причинно следствени връзки. За малките това е звуков фон. На Али още от количката и повтарях кратки фрази, ежедневно, в едни и същи ситуции, с еднакви думички.
"Първо минават колите, после децата", "Не тичаме пред колите", "Чакаме на червено" и т.н. Не съм казвала защо, тя просто ги възприе. Моя близка обясняваше подробно как ще го блъсне колата, ще отиде в болницата, ами детето така не я и чу, все тя тичаше да го пази. Сега с Гоше сме доникъде, дали защото е момче, не знам. Теориите ми с него не сработват, но тая надежда ...
Последно, някой има ли преки впечатления от слънцезащитния крем на Бочко? Беше намален и го взех, но още не сме го ползвали.
Виж целия пост
Rika, разказът ми беше много интересен! Влече ме тази свобода, но още не мога да се откажа от някой битови удобства. Особено да мия посуда в реката или да подскачам м/у чужди купчинки. Иначе всичко друго е като приказка! Може ли да ми пратиш линк на вашата палатка, събирам знания по темата.
Цитат
В тази възраст децата нямали нужда от доводи камо ли от излишни обяснения
"Първо минават колите, после децата", "Не тичаме пред колите", "Чакаме на червено" и т.н. Не съм казвала защо, тя просто ги възприе. Моя близка обясняваше подробно как ще го блъсне колата, ще отиде в болницата, ами детето така не я и чу, все тя тичаше да го пази. Сега с Гоше сме доникъде, дали защото е момче, не знам. Теориите ми с него не сработват, но тая надежда ...
Последно, някой има ли преки впечатления от слънцезащитния крем на Бочко? Беше намален и го взех, но още не сме го ползвали.
# 296
15 авг. 2012, 15:49 ч.
Мари,Джос,и всички останали именници в темата...Бъдете здрави и щастливи,много обичани и с гордост си носете хубавите имена:)
Рикааа,невероятен разказ...имаш талант да пишеш...да знаешМного ми хареса!Аз лично винаги съм искала да опитам на палатка,но повечето ми приятели и половинката не са За.Винаги съм била експериментатор и свободна натура,затова ме и влече.Но без Ая.По отношение на нея съм страхлива и притеснителна,то май коренно се промених след раждането...
Сама не мога да се позная...Бих я завела на къмпинг след няколко години,когато разбира,не си лапа ръцете и тн... А аз веднага тръгвам.Както мога да съм на супер лукс,така мога и бе нищо,за мен няма грижи.Свикнала съм и на двете.Попадали сме с бандата на супер мизерии преди ама ми е било готино,че сме с тях:)Мисля обаче,че половинката ще предпочете кемпера...дано да е без сателит поне
Джос,и аз си се чудя чат пат дали имат смисъл всички жертви...Една позната ми каза,че докато съм се била отдала на детето...така мъжете залитали един вид...Но някак си засега така го чувствам,дано и той е търпелив като мен:)
А за говоренето съм За това,което ти е казал и на Добра за подхода.Бях го чела някъде из книгите и също се опитвам с минимум думи максимум ефект.
Цвети,изморявай го с ходене:)Ая откакто сме тук и почти не ползва и трилолката едвам изкарва до 14 в някои дни.После спи до след 16.30-17.00.Но на село са едни баири улиците,катери и стълбите из къщата по сто пъти на ден.Вечер мине ли 22 и вече е готова да спи,та ако и късно да е станала.
За идеята на Рика да разказваме случки от лятото и кой къде е бил-супер:)За нашето лято само мога да кажа,че е спокойно и прекрасно на това любимо мое място.И въпреки липсата на забавления и разнообразие,мисля,че тя се чувства чудесно близо до земята по цял ден.Аз имам какво да желая...но догодина:)
Хайде хубав ден от нас:)
Виж целия пост
Рикааа,невероятен разказ...имаш талант да пишеш...да знаеш
Много ми хареса!Аз лично винаги съм искала да опитам на палатка,но повечето ми приятели и половинката не са За.Винаги съм била експериментатор и свободна натура,затова ме и влече.Но без Ая.По отношение на нея съм страхлива и притеснителна,то май коренно се промених след раждането...Сама не мога да се позная...Бих я завела на къмпинг след няколко години,когато разбира,не си лапа ръцете и тн... А аз веднага тръгвам.Както мога да съм на супер лукс,така мога и бе нищо,за мен няма грижи.Свикнала съм и на двете.Попадали сме с бандата на супер мизерии преди ама ми е било готино,че сме с тях:)Мисля обаче,че половинката ще предпочете кемпера...дано да е без сателит поне Джос,и аз си се чудя чат пат дали имат смисъл всички жертви...Една позната ми каза,че докато съм се била отдала на детето...така мъжете залитали един вид...Но някак си засега така го чувствам,дано и той е търпелив като мен:)
А за говоренето съм За това,което ти е казал и на Добра за подхода.Бях го чела някъде из книгите и също се опитвам с минимум думи максимум ефект.
Цвети,изморявай го с ходене:)Ая откакто сме тук и почти не ползва и трилолката едвам изкарва до 14 в някои дни.После спи до след 16.30-17.00.Но на село са едни баири улиците,катери и стълбите из къщата по сто пъти на ден.Вечер мине ли 22 и вече е готова да спи,та ако и късно да е станала.
За идеята на Рика да разказваме случки от лятото и кой къде е бил-супер:)За нашето лято само мога да кажа,че е спокойно и прекрасно на това любимо мое място.И въпреки липсата на забавления и разнообразие,мисля,че тя се чувства чудесно близо до земята по цял ден.Аз имам какво да желая...но догодина:)
Хайде хубав ден от нас:)
# 297
15 авг. 2012, 16:01 ч.
Добра, крем Бочко ползвам тази година. Доволна съм. Не е толкова добър, колкото на Биодерма /фотодерм/, с който бяхме миналата година, но ми харесва, върши работа.
Между другото, купих го след като за малко да направим вашата беля с Гоше и топлинния удар ...
Виж целия пост
Между другото, купих го след като за малко да направим вашата беля с Гоше и топлинния удар ...
# 298
15 авг. 2012, 19:08 ч.
Някъде четох отзиви за Бочко, не бяха добри от към съставки,тук из форума в Слънцезащитната тема мисля.
Със сигурност знам,че безвреден е новия минерален на Биодерма, с добри съставки е ,без химични филтри.
Аз ползвам този на Лавера, той е изцяло растителен и е доста гъст ,покрива добре,слънцезащитата на био козметиката е максимум 30плюс обаче.Съвсем скоро забелязах,че почти няма слънцезащитна детска козметика на която с малки букви да не е написано -"Не се препоръчва за деца под 3години.
Виж целия пост
Със сигурност знам,че безвреден е новия минерален на Биодерма, с добри съставки е ,без химични филтри.
Аз ползвам този на Лавера, той е изцяло растителен и е доста гъст ,покрива добре,слънцезащитата на био козметиката е максимум 30плюс обаче.Съвсем скоро забелязах,че почти няма слънцезащитна детска козметика на която с малки букви да не е написано -"Не се препоръчва за деца под 3години.
# 299
15 авг. 2012, 22:02 ч.
На Рила времето беше ужасно а знаеш там дори само да духа не става за излизане пт хижата, стояхме по-малко макар че си бяхме платили всичко парите изгоряха. На практика дадохме 400 лв за всичко а стояхме 1 ден и два дни път.... Но пък децата водяха от близо коне, даже се качиха, което беше страхотно изживяване. И двамата искаха да ходят не даваха да ги носим с хиляда зора само клгдато им се доспи.... На връщане минахме през зоопка в София и много ни хареса:)
И специално честит имен ден на Мари и Джозеф ( и всички други именници в темата)
Виж целия пост
Светло име над света изгрява,
Светло име за златна душа,
Свещенното име Мария,
Не *печална* , то значи жена!
Честит Празник на всички празнуващи!!!
Бебешондел , идея си нямам как е положението с 2 деца на море или където и да било ,но с едно си беше купон. На вас поне ви е по-близо морето,може да се метнете за някой уикенд. Разкажи ни как изкарахте на Рила,къде бяхте ,дребните послушни ли бяха , Явор вървя ли или го носихте?
и хайде нека всички разказват любопитни и интересни лятни случки , кой къде ходил,доволен ли е и т.н.
Светло име за златна душа,
Свещенното име Мария,
Не *печална* , то значи жена!
Честит Празник на всички празнуващи!!!
Бебешондел , идея си нямам как е положението с 2 деца на море или където и да било ,но с едно си беше купон
. На вас поне ви е по-близо морето,може да се метнете за някой уикенд. Разкажи ни как изкарахте на Рила,къде бяхте ,дребните послушни ли бяха , Явор вървя ли или го носихте?и хайде нека всички разказват любопитни и интересни лятни случки , кой къде ходил,доволен ли е и т.н.
На Рила времето беше ужасно а знаеш там дори само да духа не става за излизане пт хижата, стояхме по-малко макар че си бяхме платили всичко парите изгоряха. На практика дадохме 400 лв за всичко а стояхме 1 ден и два дни път.... Но пък децата водяха от близо коне, даже се качиха, което беше страхотно изживяване. И двамата искаха да ходят не даваха да ги носим с хиляда зора само клгдато им се доспи.... На връщане минахме през зоопка в София и много ни хареса:)
И специално честит имен ден на Мари и Джозеф ( и всички други именници в темата)
Препоръчани теми