Как спите ?

Ако не ти липсваше внимание  и сеХса   това че спи отделно на дали щеше да ти направи впечатление .
т.е. проблема не е в спането отделно , нито в жегите  

 
Аз пък не намирам за задължително спането в едно легло.
Ние буквално се мъчехме години наред и накрая ни просветна, че спането на спокойствие не е задължително да пречи на секса или на отношенията.
Децата си спят в тяхната стая и с тях никога не би спал никой от нас - от раждането си спят сами и на спокойствие, а от години сами си отиват в леглата, когато им се доспи. Изградили са си страхотен навик. Даже вече 2 г. им вземаме и отделни стаи по почивките. И ние, и те се чувстваме добре.
Понеже ставаше дума за родителите - т.е. за нас:
Имаме различен "стил" на спане - той спи тихо, кротко, но много леко и чува всичко, усеща всяко движение или дишане и нощите му са ужас, когато някой наоколо е недостатъчно тих; аз спя шумно, въртя се, пухтя, говоря, ръкомахам, кашлям и какво ли не още /добре, че поне не хъркам/. За сметка на това, той нощно време се опитва да докопа нещо, което да гушне /сега си има мека възглавница за целта/, а аз буквално се задушавам. Решението дойде случайно - понеже той не обича да спи на шум и светлина, а аз държа да спя на телевизор и на лампа - често се приспивах /буквално/ пред телевизора, докато гледаме филм. И така - сега си спим отделно, което не ни е променило отношенията, а почти няма вечер, в която той да не дойде да ме гушка преди сън и докато заспя /т.е. и Кексът е налице понякога в такива моменти, но пък и не държим да го правим точно в кревата и само нощно време/.
Супер ни е така. И не виждам драма. Стаи у дома - бол. Разбирам да нямахме място, че да се притеснявам или пък да спяхме отделно, защото сме скарани или по някакъв подобен повод. А ние дори и още едно дете се опитваме да си направим.
Но.. повтарям се - не приемам спане на бебе/дете и родител/родители в една стая.
В конкретния случай обаче изглежда авторката има усещане и за отдалечаване и отчужденост, та спането поотделно е най-малкият проблем.
Липсва комуникация - не си говорят, а той пуфти, прави демонстрации и държи да се налага.

Ангажирай го повече с детето.Единственото, което той не може да прави, е да го кърми.
Не го дръж настрана от отглеждането на малкото....Нека да къпе, храни, преоблича, приспива, развлича, разхожда, всичко, което си иска като грижа едно дете.
Така няма да има време да търси "личен комфорт".    

Arizona горе долу така се получава, но под претекст, че е по-добре за детето.... Ако всичко си беше в реда на нещата нямаше да е проблем да спим отделно.аз самата в 9м. за две вечери спах на дивана, защото ми беше по-удобно, но това да съм до мъжа си надделя, върнах се и си спах при него и ми беше 100 пъти по-хубаво.А той се чувства по-добре когато е сам... Там е проблема.То не че е проблем ама е притеснително и е вече 3 месеца(на него му стана топло още пролетта....).Зимата заради парното сигурно пак ще има някакво извинение.Абе как бихте се чувствали ако сте се задомили, новсе така си спите сам в леглото, сам сте си през деня, няма дори с кой да изгледате един филм..... язък за жененето ...

Той много обича малката но си пада малко от типа - аз изкарвам парите и това е по- важно отколкото да я храни и пр.Играе си с нея, наблюдава я постоянно и я закача, но "нямал нервите да седне да я храни" например...

Дам , липсва ти ласка , липсва ти МЪЖ правилно си го каза по-нагоре 

Еее, надали си се женила за едното спане заедно.
Общувайте повече. Излизайте заедно, пътувайте, говорете си през деня по телефона, вечер играйте на някаква игра /ако щеш, шах, микадо и подобни/, гушкайте се повече. Ще видиш, че изобщо няма да ти пука кой къде спи, ако усещаш тази "заедност".
А и си уплътнявай времето през деня, защото звучиш съвсем характерно за жените по майчинство, когато им се струва, че са в изолация и им е скучно.
Обикновено няколко години по-късно осъзнават, че това е било най-сладкото време, когато са можели да го уплътнят с доста забавления, но често тогава вече са на работа и "уплътняването" си остава в сферата на мечтите.


Обясни му, че детето не си го намерила на пътя, за да намираш само ти нерви. Все пак, заедно сте го правили и сте точно 50:50 родители. Много ги обичам такива, дето нямат нерви и гледат на детето само като задължение на майката.
Пък и му кажи, че си жена и е време да ти обръща и на теб внимание. Не си само майка, все пак.
Изобщо, оставате ли само двамата /независимо дали има кой да гледа детето или просто си спи в леглото, докато вие си говорите в другата стая/?

Да и то много.И какво се прави когато вкъщи я няма, партньора не е от най-романтичните и склонни на промяна хора, а навън не искаш да търсиш ? Така ли свикваш да живееш.Все едно си някой друг а не себе си, защото ти обичаш нежността, а няма кой да ти я даде.Затова за да не се натъжаваш спираш да мислиш за това и ставаш друг - фалшив човек, който не се бори за това, което иска и не търси щастие.

Аз лично бих се чувствала зле.Обичам да го усещам до мен, не ми пречи , явно и на него му е добре, защото не е изявявал желание да спи другаде, дори когато децата бяха бебета.
Но хората сме различни.Ето Азаф пък казва, че за тях е по -добрия вариант отделните стаи....
Проблем е , когато двамата имат различни предпочитания......
Не знам, ако досега не му е било проблем да спите в една стая и легло, опитай по всякакъв начин да "го върнеш " в спалнята/леглото.


Оф , не искам да съм гадна, ама....      То всеки може така да "обича" деца , от разстояние.Или само за половин час игра.Пък като започне да хленчи, мрънка, капризничи , да ти я връчи ти да се оправяш.Тогава що е станал баща?За гордост само?
Ти откъде имаш нерви да я храниш?

Да питам , интимнили сте т.е. правите ли сеХс  ?





п.п.Ох, на мен сеХса ми е у главата само  особенно лятото

azaf оставаме сами почти всеки уикенд.Това за което говориш е много добро решение но има различни хора.Ти може би си с човек, който е склонен да обсъди проблемите във връзката си.Мъжът ми не е такъв.За него щастлива семейство е когато членовете му са нахранени, облечени и осигурени, другото са били глупости и лиготии.Странното е че в началото не даваше индикации да е толкова .... студен да кажем.Не месля че тези занимания бихани помогнали, защото той е изморен или му е топло или е гладен или е преял... Мисля че изживява някаква криза ...Някак си е загубил желанието да се забавлява, освен когато е без мен естествено.

Т.е., когато е с компания, се забавлява без проблеми?
А с теб не желае?
А когато му казваш, че не си щастлива от тези ви отношения, той какво отговаря?

Ами .. май миналия месец правихме за последно секс.Тук вина имам и аз.Чувствам се зле след раждането в смисал, че не се харесвам особено, въпреки, че си влизам в дрехите от преди сам малко отпусната.И някак си май се въртим в порочен кръг.колкото по - дълго не правим секс, аз започвам да се отпускам все по- трудно, а той пък губи желание и така.Но това за мен не е причина да не сме интимни по друг начин като спането заедно, някоя и друга целувка през деня и т.н.Така и секса ще си дойде на мястото, а колкото повече се отдалечаваме, толкова и секса за мен става.... не мога да го обясня - все едно да спя за първи път с мъж - напрегнато, дървено ...

Извинявай за предното ми мнение.....
Сега разбирам какво ти е...От това, което съм цитирала тук....
С такъв мъж, както казва една наша съфорумка, ще умреш от студ......
Не знам какво да те посъветвам, но ми се струва, че това не е криза, нито жега...
И щом и не може да се говори с него за нищо - егати, не бих си жертвала бъдещето в изолатора...

Аман от нежни мъжки души, които се разстройват непоправимо от раждане на дете и понапълняла ЛЮБИМА....

Краси...* когато го попитам - например днес сутринта когато се прибра от среща с приятели, ми отговори, че точно сега му се е достояло до късно, допило му се е и му е станало приятно с приятелите му.По случайност както и другите пъто откакто се роди малката точно тогава аз я гледах и не можех да дойда с него.Днес майка ми я взе и ще е при нея до понеделник, но сега е уморен боли го главата и не би излязъл отново.тоест цялото време в което ще сме сами е пропиляно, защото ще се търкаля по дивана с главобол.В понеделник отново ще тръгне на работа, а аз ще съм сама с детето.... Някак си ако аз знаех че имам на разположение два дни да съм насаме с него, не бих ги пропиляла да изляза с приятелите си.