Как спите ?

Криза на интимността след раждането

http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=5273

Ха и аз да допринеса, с риск  да ви  скандализирам с това признание.
При нас нещата  са  почти същите, както в семейството  на авторката, само че  аз  се дърпам , а не мъжът ми.
За обичане- обичам си го. За това  доколко  добър  партньор и баща е- не е  напълно идеален, но  почти се  доближава  до  идеалните Работи, изкарва пари, поправя всичко сам, гледа  детето   много  добре, прекарва  достатъчно време с нея, справя  се  с  домакинството  не по- зле  от мен, грижовен и добър , нежен и ласкав е. Изглежда  добре- строен и силен е.
Същото правя  и аз, само дето   съм нежна и ласкава  единствено  с дъщеря ми. За всички останали  съм   "серт", както  се  казва. Такава съм  от може би  четири- пет години, преди бях друга и  сама не зная  как  се промених.
Но това не е толкова важно. Важното е, че  отказвам  секс.Нямам нужда от секс. Не  от секс конкретно с мъжа ми, а от секс изобщо.Големият ми проблем е, че мъжът ми  не  се отказва от опитите  да получи  нежност- досадно ми е и колкото  повече си иска, толкова повече  се отдръпвам.Нямам любовник, не искам да имам, не гледам на мъжете  с  очите  на жена- за мен са  или колеги, или познати, или непознати, или приятели и съпрузи  на мои  приятелки и познати. Толкоз.
 Мисля, че  ще  съм щастлива, ако просто с моя живеем като  съквартиранти, като  съм му заявила, че няма  проблем  да  си потърси това, което му липсва, от друга жена. Ако това доведе  до  раздяла между нас, ок, нямам  проблем с това.
Просто  не знам кога , престанах да го обичам по  онзи начин. Това не  се  случи безпричинно, разбира се. Сега  го обичам го като брат, като  много близък човек, но  на повече  не съм способна.
Животът  ни  понастоящем  за мен  е  удовлетворяващ на 90%.  А той  не е щастлив. Не  иска и да ме напусне, макар че съм му  дала картбланш. Аз не мога да го напусна също, защото пък аз нямам причина.Объркано.
Та, авторке, междуличностните  отношения  са   много сложно нещо и лично аз  не  знам какъв съвет да ти  дам да преодолееш студенината  на  мъжа ти. Ако  имах отговора, бих го прошепнала  и на моя мъж,  та  да  се  справи с  мен.Според мен, колкото повече правиш  опити  да  го върнеш в леглото  до  себе си пряко волята му, толкова  повече  ще   ти противостои / ако е темерут като мен/. Остави  го на спокойствие ; остави нещата  да  се  случват.Рано или късно   ще имаш правилният отговор за създалата се ситуация. Предполагам, че  ти е тежко, но  просто трябва  да  понесеш  тази тежест, защото   нямаш кой знае какви варианти.Поздрави и успех!

Мислела ли си да отидеш на терапевт, просто е така за себе си да си изясниш защо така се случило с твоята сексуалност? Тъжно би била млада жена да се откаже така от това удоволствие до края на... до края   .

Разбирам те, Бронте, това не е някакво чудо невиждано, което го описваш! нещо си се претоварила, пренавила пружината, отговорностите са ти повечко. На мен не ми изглежда като при авторката, защото нейният мъж си търси купоните и веселбата навън, а ти не казваш подобно нещо. На мен ми изглеждаш така, все едно си изморена и "не ти се мърда". Тъпо е да ти казвам да си разнообразиш малко живота с нещо ново и приятно за теб, но на практика точно такова нещо ще те извади от описаното състояние.
 Като някоя врачка ще кажа, че назрява у теб някаква промяна (абра-кадабра  )

Не съм чела темата, отговарям директно на въпроса- спим отделно.
Първите 15 год. спяхме на спалня и аз страдах от системно недоспиване, а покрай мен и той. От известно време открихме какъв рахат е да спим в отделни стаи. Така свикнах да спя на спокойствие, че видях зор докато бяхме на море- въпреки, че бяхме в отделни легла, стаята е една. То беше късно лягане и ранно ставане, въртене, ставане, хъркане, сърфиране, телевизия... Като се върнахме имах нужда от почивка
Някъде прочетох определението "нежелана лелка" Въпрос на възприятие, аз въобще не се чувствам такава

Не, Шанталче, не съм мислила да ходя  на терапевт. Аз  това не го   усещам като проблем. Вероятно  нивото  на серотонина  и ендорфините  ми  е огромно, та затова  не се  нуждая  от физическа близост


Андариел, права си, че май ситуацията  не е същата Не отчетох, че  на него му се забавлява, ама без авторката, пък  аз  не  си падам  по  светския  живот / с мъжа ми, или без него-все едно/
Така или иначе обаче, поддържам мнението  си, че той  явно  трябва  да бъде оставен на мира  за известно  време  да прави  каквото  намери  за добре и  да се  дърпа, колкото  му сака душата.Вариантите  са два- или щe  му  мине периода / ако е период/ и  ще  се  върне помъдрял  в обятията  на  жена си  или  няма  да му  мине  и  нещата  ще стават по- зле. Във втория случай  вариантите  на авторката  пък ще са два- дали  да  свикне със статуквото  и  да остане  с него при тези  обстоятелства  или   да  потърси щастието  си другаде.
Но от  разговори, сълзи и  натиск  мисля, че положението  ще се влоши  и нищо чудно / ако е изстинал  по някакви причини към жена си/, да започне  даже да й прави  напук.

да, и аз така мисля, че може да започне да прави напук. Затова дадох идеята тя да се концентрира повече върху себе си като личност и да започне да излиза с приятелки, да се забавлява. И... да иглежда щастлива, може би?

Бронте, след време, когато се влюбиш в някого и започне да ти се прави секс с него по пет пъти на ден, спомни си за нас и ела да ни споделиш. Така ще знаем дали настоящият ти проблем е от либидото ти или просто както казах страница по-напред "проявление на други проблеми в общуването". Сега не ми обясняай какво и защо! Върви да се влюбиш и тогава ще говорим.  И не, проблемът ти не е като на авторката според мен.

Октоподче, аз проблем нямам. Мъжът ми има И идеята ми беше, че е възможно  проблемът  на  авторката  и  този на мъжът ми да  са  тъждествени, но после  се  съгласих с Андариел, че не са:-)) Един вид, направих  опит да се вмъкна в дискусията   като представител  на  "другата страна", но неуспешно, види се
И да,този    проблем на мъжа ми    произхожда  от  "други  проблеми  в общуването"/ не интимни, да отбележа/  , случили  се  с нас през  10-тте  години, откакто  сме заедно
А пък за влюбването- понякога ми се иска да се влюбя, но  за съжаление  нямам  очи за  друг мъж. Обичам си моя, макар  не  по общоприетия начин.  Пък и  на 37 съм, та не  съм вече много романтично настроена, да не кажа хич

Мдааа, погледът на гладен котарак от друг мъж може да свърши работа...

Той ще те намери, спокойно! Животът ни изпраща учители когато сме готови да научим уроците му. 

Пустота.....

Всеки път го повтаряш   не разбра ли че е умишлено или се правиш   Стига с категоризиране кой от какво има нужда  



сеХс  





    Интересно ако мъжа си намери лИбовница дали че е заради това че е по-добра домакиня , готви по-хубаво и е по-чисто и подредено    Вероятно мъжете имащи любовници ходят да се наплюскат с тях/при тях   

 Имало е периоди, в които сме спали отделно, не ми е пречило.

И моя е така-не обича да излиза,все го мързи,мрънкя и предпочита да си стои по чехли и гащи пред ТВ.Но поне не хайманосва по цели нощи-и за това го мързи
От няколко дни и ние спим вотделни стаи,само,че той с бебето в хола,аз в стаяна на по-голямото дете.Инициатор бях аз и сме си супер така.Към 5-6 се местя да спя при тях,а обикновено това е времето,в което бебока се буди за хранене-спи от 21.30 до 5.30 поне сутрин.Пу пу,така да ми е/на 4м е вече/Таткото храни,къпе,сменя памперси,извежда.През уикендите той е този,който основно се занимава и с двете деца.Бебето не е самозаченало се.Отговорноста и грижите трябва да се делят по равно.В случая мъжете работят и на майката се пада по-гялото удоволствия,но има начини да помага
 Хората са различни и имат различни нужди-щом този начин на живот не те устройва говорете.Ако е някаква криза ще си каже и ще премине.Ако взнамерява това да е бъдещото му отношение към теб и детет-лошо.