АВГУСТовските дракони не спират с растежа, но вече даден е стартът на бебевалежа

Аз вечерта преди секциото си спах вкъщи. На сутринта гладна и жадна се замъкнахме с татито до болницата. Сложиха ме за запис на тонове, после ме заведоха в стаята ми и ми дадоха пижама да си облека. Дойде акушерка за да ми направи прическа на минката и клизма (хич не боли, само дето голям срам брах ) Татито през това време го поканиха навън да пие кафе;) После бегом в кенефа за резултата от клизмата и въпреки че ситринта бях посетила тоалетната и не бях яла нищо 12 часа пак имаше дейност;) После дойде сестра да ми сложи абоката. Е няма такова треперене и потене и от нея и от мен. Аз съм голямо шубе, като трябва да ме бодат, а сестрата като ме видя как ме обливат вълни пот и тя се притесни:) После ми сложиха някаква система и на собствен ход до операционната. От пристигането ми в болницата до влизането в операционнта мина не повече от час и половина.
Там ме сложиха да легна на страни и ми сложиха упойка, за да не ме боли слагането на спиналната упойка (биха ми инжекция в гърба - хич не я усетих даже). После ми сложиха абокат на гърба и едни тръбички, които ми залепиха по гръбната та чак до рамото и ми включиха система вече в този абокат. Поканиха таткото в операционната. Пуснаха ми музика (Hard rock - и най-вече GUNS 'N' ROSES)Като преди това ме питаха каква музика предпочитам:)
Сложиха един параван на корема ми за да не се вижда какво правят лекарите. Анестезиолога почна да се шегува нещо с мен и по едно време - не повече от 5 мин след като ми включиха упойката вика на таткото "Давай - снимай! Ще изпуснеш момента!!" Татито влключи камерата и аз видях как измъкнаха бебка за крака и тя проплака:) Сложиха я до мен на една маса да и правят някакви неща...тя се изака, което било много хубаво и ми я дадоха да я видя и да си я цункам:)После я отмъкнаха за малко на някъде и остана да ме зашият мен. Всичко продължи около 30 минути, като през цялото време ми говореха някакви смешки и аз се заливах от смях. Даже докторката по едно време ми каза да спра да се хиля, че цялата съм се тресяла. Сложиха ми катетър, без да усетя абсолютно нищо.
После ме преместиха на една носилка - хванаха ме направо с чаршафа и както си бях легнала ме преместиха на носилката и ме закараха в реанимация. Завиха ме с електрическо одеало, защото дали всички родилки или заради упойката не разбрах, но им ставало студено ....и мен буквално след 30-тина минути наистина ме втресе от студ. (въпреки че беше края на юни и беше адска жега като сега). С оделаото обаче ми беше добре. Обезболяващо продължаваха да ми вливат, въпреки че от кръста надолу не чувствах нищо. Може би чак след 2 часа почнах да мога да си мърдам леко пръстите на краката и постепенно и целите крака. Единственото неприятно беше, че пускаха всеки, който дошъл да ме види, пък аз исках да сме си само аз, татито и бебето....което си стоеше на гърдите ми почти през цялото време, само за хранене го взимаха, защото нямах коластра. (Този път ще предупредя, че не искам никой да ми се точи в болницата). Постепенно пак почна да си ми става горещо и до 4-5 часа си бях напълно в час. Не съм се опитвала да ставам, но и нищо не ме болеше. Вечерта - някъде около 10 часа след секциото дойдоха да ме раздвижат. До тогава не ми даваха нищо за ядене, а вода ми дадоха може би 4-5 часа след операцията. До този момент единственото което ми е трябвало беше телефона и бутилка малка с минерална вода със сламка, че ми беше по-лесно да пия без да трябва да се наддигам. Като ме раздвижиха, ме преместиха в моята стая, но ми падна катетъра и за да не мислагат нов (вече без упойка) аз казах, че ще ги викам да ми помагат да ставам и ще си ходя до тоалетната. Ставането е болезнено. Ходенето не толкова. Просто ходех много приведена, за да не ме дърпа операцията. Най-трудния моемент е ставането от леглото и от тоалетната. Като си лежах не ме болеше нищо. Обезболяващо ми вливаха цяла нощ през абоката на гърба. През нощта ставах около 3-4 пъти с помощ до тоалетна,  а на сутринта в 6:00 станах сама и хукнах да си тръся бебето, защото не го бях виждала цяла нощ:) На следващия ден ми махнаха абоката от гърба и за обезболяване ми даваха течен аналгин. Вече можех да ставам сама от леглото. Използвах леглото да ме повдигне до седнала и се изсипвах на страни. Болеше ме единствено като идваха да ме натискат по корема да се оцеждала матката или нещо такова....и то боли като при много болезнен цикъл, а не разреза от операцията.
Единственото друго неудобство ми беше, че не можех да се завъртя по гръб и ми се схвана дупето...и един комар в стаята, който ме тормозеше
На 2-рия ден вече си бях супер. Почти нищо не ме болеше...само като ставах и сядах  ме придърпваша операцията, но за всеки случай сутрин си пийвах по един течен аналгин:) Адене ми дадоха на 2-рия ден,  но и аз глад не съм усещала:)
От там нататък, колкото повече се движиш толкова по-бързо ти минава:) На 8-мия ден ми махнаха конците и аз се обезкосмих сама вкъщи с епилатор с всичките безумни пози, които можеш да си представиш. На 12-тия ден вече мъкнех бебето и количката по стълбите и тотално бях забравила за секциото:)
Къпане ми разрешиха още на следващия ден след операцията, но с лепенка:)! Веднага след или непосредствено преди банята (не си спомням) ми смениха превръзката и ми направиха промивка на раната.
Гащи ми разрешиха от еднократните чак ден-два преди да ме изпишат. До тогава не ми даваха....само ми даваха лигнин да си слагам и да го задържам с крака.
Имам само положителни спомени от това преживяване. На който се наложи секцио - пожелавам да е поне толкова леко и приятно, като моето:)