В момента чета ... 12

Чета по няколко книги наведнъж, но в момента основно Разкази на Йордан Йовков, тъй като се готвя за матури.

 Дано да имате търпение да ме изчетете...

 За вчерашната книга, С лято около шията.

 Думите ми бяха: потресена съм. Ще пусна цитата, който ме накара да ги изрека.
 Крия го, защото не е за показ.

 
 Книгата е  някакви си 130 страници. Не е така в началото. Странен изказ има автора, наистина. И на корицата на книгата пише, че в основата на драматичния сюжет стои действителен случай, белязал детството на автора. Романът е преведен на много езици.
 Това звучеше убеждаващо. Не съм разочарована, че съм я прочела. Но ми трябва време да се отърся от прочетеното. Ужасното беше на последните страници. Напред е само намек.
 И в книгата намерих доста дълги изречения. Не обичам такива. Имаше няколко, дълги по 15 реда

...

 За книгата, която прочетох днес - Лек за камъни.

 Ще ви препиша няколко реда. Не се потресох с отврат този път. Доста се посмях даже.

  
 И нещо, което ми се видя доста смислено:

 Според мама трябва да има някой побъркан в семейството, защото животът е такъв, че нещата да се балансират, иначе светът забавя ход и спира.

 Във всяко семейство има някой, който лично плаща, за да се уравновесяват ред и безредие и светът да не спира.

 И нещо от корицата, заради което може би съм взела книгата:

 "Лек за камъни" разказва и за още нещо: какво  е човек, какво иска да бъде и как го виждат околните. Разказва и за истината, собствената и  чуждата. И за границите - тези, които ни налагат другите, и по-страшните, които си налагаме сами. И за смелостта да ги прекрачим, за да бъдем това, което сме.

neli mar4,

Нели ,нещо си на еротична вълна .

 Ами, Нези, несъзнателно съм ги взела такива. Че и една след друга ги прочетох.

 Ама вижте как ще се  посмеете и вие с бабата и  дядото. Палачори, н`йедни.

Да продължа тогава с еротичната вълна със скрит откъс. Още са пресни впечатленията ми от „Размишления в катраненото буре” от Джак Харт.
Най-силни за мен бяха моментите с общуването между възрастния Стивън и младия Томи, но разбира се и преживяванията на момчето в стаята на момичето в Париж, както и след това в Ирландия...

Сякаш в първата половина бях по-въодушевена. След това все по-сериозните разсъждения започнаха да будят у мен съмнения, че съответстват на истинския свят на главния герой. Не защото е „слабоумен”, напротив, още в началото (когато беше дете) оцених богатия му търсещ вътрешен свят. Но освен „теорията” за Твореца и Божията майка се засягаха и някои по-глобални проблеми, които ми се сториха малко чужди за този изолиран консервативен край... Сякаш авторът е сътворил един образ, но леко му е изневерил, като се е изкушил да представи по-пълно собствените си размисли.

Понякога контрастираха моментите, когато момчето не може да обели и дума и тези, в които с пъргава съобразителност се справя с всякакви ситуации. Вярно е, че никога не забравя съветите на Стивън за такива затрудняващи моменти, но все пак усетих известно несъответствие.

Въпреки тези „резерви” от последните части на книгата тя остава нещо скъпо за мен. Както в много други книги и тук изводът е простичък - „Всичко е любов!”

Някоя от любителките на исторически романи дали има впечатления от "Отровителката на Борджиите"?
http://www.helikon.bg/books/62/166064_otrovitelkata-na-bordzhiite.html

Цяло лято ли ще чета Салман Рушди?! Още съм на 1/3 от „Земята под нейните нозе” и нямам цялостно мнение за книгата, но май успях да изясня неувереното си отношение към Рушди.
След първата негова книга, която прочетох („Срам”), думите бяха „Откритие!" (с огромоен възторг). Втората –„Среднощни деца” – „Обичам го!”. След това „Сатанински строфи” – „Отблъскване”...

Погледнати сами по себе си историите биха могли да изглеждат типично индийски - твърде мелодраматични. Но Рушди съзнателно подсилва това, като винаги надгражда и изплита историята докрай, обогатявайки я с важни елементи от историята, политиката и нравите на многолика Индия (но сякаш в по-малка степен разказва за мизерията и бедността) и личните си виждания по много национални и глобални теми.

Винаги надълго и нашироко... Но свикнах с редуване на леко недоволство от пороищата думи, които сякаш е писал за лично удовлетворение и повторното осъзнаване, че всичко това не е просто „чесане на езика”. Всичко си има смисъл, място (примерно на 140 стр. разбрах, че някъде по-рано не съм била „в час”, разлистих назад и открих на 40 стр. къде не съм внимавала и е пусната „трохичката” за разказаното по същество 100 страници по-късно). Така че си казах „ Ако искаш да четеш и да се наслаждаваш на този човек/автор – отпусни се, успокой се, не бързай; знаеш, че има какво да ти даде! И не чети няколко негови книги в една година!" (за 2012 г. това ми е третата и е множко – не само защото стилът и похватите са сравнително еднообразни, а обемите са големи и нелеки).

Въпреки всичко Рушди си остава "мой човек" - привлекателен, забавен, безграничен, разбиращ, даващ... Иронично-добродушно-интелектуалният му поглед от снимките усещам и в книгите му. 

Аз нещо запецнах с "Картел". Обърках се, изтървах нишката, връщам се..., а уж тръгна добре. На 20% съм още. Обаче ще я чета, защото по принцип ми харесват такъв тип четива и автори.

Същата работа с моя Казандзакис. Не върви и това си е!

А цитатът от Бурето се връзва само, ако си чел книгата ... 

"50 нюанса сиво".

 Прочетох Историята на майка и татко - Едвард Хуем.

 Общо взето ми допадна. Авторът разказва чрез отделни епизоди за младините и  живота на своите родители. Само че епизодите ми дойдоха доста объркани. Авторът казва, че повечето от случките в книгата са автентични. Интересно е да се прочете.
 Установих, че са ми много трудни за четене и  произнасяне норвежките имена.
 Има и доста области  и норвежки градове, които ме затормозяваха докато ги прочета. Но това е дребен проблем.

 Взех книгата за прочит, защото доста често е споменавана в литературните теми.
 Не съжалявам, че я прочетох. Оценка - 7/10.

Аз започнах Американски дервиш. Станала съм една такава мързелива читателка..., тази книга иска да помислиш малко повече, за да вникнеш в същината. Или така ми се струва, защото религията е част от разказа, а това не е силната ми страна.

"Под купола" е невероятна книга за човешките низости. Очарована съм!

Тия дни ще започна тази

Не искам да съм в това състояние след Кинг и ще си дам почивка от един- два дни:

На мен пък не ми харесва "Автобиографията "на Бранислав Нушич и не знам какво да чета.