В момента чета ... 12

  • 39 814
  • 741
# 675
Честита рожба на Гунди и цялото семейство!
Виж целия пост
# 676
Снощи започнах :

Много ми харесва и ми е много интересна, дано до края не ме разочарова  Peace
Виж целия пост
# 677
 В момента чета Размишления в катраненото буре.

 И този път ще коментирам книгата, преди да съм я дочела докрая.
 Снощи я започнах и четох доста до късно. Чета бавно, поемам я на малки глътки.
 Трудна ми е за възприемане. Особено в началото, докато свикна със стила. Много философска книга, чета и спирам, за да осмисля прочетеното. Има абзаци, които препрочитам, за да ги осъзная напълно.
 Харесвам книгата, мъдра е и много полезна. Съжалявам, че не си записвам откъсите, които ме впечатляват.
 Ето нещо, което не разбрах от първи прочит. Харесва ми, но се наложи да го прочета още веднъж, за да разбера смисъла и идеята на автора. А авторът е страхотен разказвач.

 
Скрит текст:
Дали мигът на смъртта е, когато вълната удари стената? Какво е всъщност смъртта? Може би това  съвсем не е точката на изчезване. Може би изчезването наричаме мига, когато вълната отново се превърне в център? Дали не изживяваме своя живот два пъти, единия - в обратна посока? Дяволска работа. Може би дори многократно. Навън и обратно по повърхността на водата, затворена в катраненото буре на Твореца? Може би сме затворени там за цяла вечност.

Свет прави страхотни коментари на книгата. Благодарна съм й и тя е причината да я  взема и След багера, също.

 Извинявайте, че често коментирам. Но пак не се стърпях.  Peace
Виж целия пост
# 678
Аз пък не мога да не се включа като се спомене любимата ми за тази година книга.  Grinning
(не че и по други поводи не изписвам по 1/2 страница - аз лично толкова дълги постове не мога да чета, а защо ги пиша такива??!!  Laughing)

Всеки сигурно ще открие нещо различно в този откъс от "Размишления в катраненото буре".
Ето някои мисли на друг мой любимец по този въпрос (Е.Е. Шмит):

Скрит текст:
"Съществуват съдби като свещени книги: единствено четенето им придава смисъл. Затворената книга остава няма и ще проговори чак когато бъде отворена, а езикът, който ще използва, ще бъде този на човека, който се навежда над нея, оцветен от неговите очаквания, желания, въжделения, натрапливи идеи, гняв и безпокойство. Фактите са като изреченията в една книга, нямат смисъл сами по себе си, а само смисъла, който им придаваме."

"Когато една книга е завършена, започва нейният живот.
От тази вечер нататък, вече не съм неин автор. Оттук-нататък нейни автори ще бъдат читателите...
Волтер казваше, че най-добрите книги са онези, които са написани поне наполовина от въображението на читателя.
Подписвам се под неговата идея, но дълбоко в себе си винаги съм искал да добавя: ако читателят е талантлив...
*Уточнение: ако читателят евентуално е по-талантлив от мен, това никак не ме притеснява. Напротив."

За мен откъсът от книгата на Джак Харт е свързан с по-предишен, когато Томи разказва как е започнал да наблюдава вълничките във варела. Тръгват от центъра, но след допира с ръба се връщат обратно към средата, при този си път те се сблъскват със следващите вълни, които са тръгнали към външната част... И така – животът не е само една вълна, не е само две точки – раждане и смърт...
Може би това си мисли Томи, знам ли?!  Laughing

P.S. Всъщност в откъса се крие и една от основните нишки в романа - момчето се гневи на "Твореца", много му се сърди - счита, че ни ограничава, държи ни във варела.. Rolling Eyes
Виж целия пост
# 679
   Neli, и на мен книгата ми тръгна трудно, но в един момент влизаш сякаш в света на героя , а там преживяванията, пътуванията , философията му са силно трогващи, и замислящи .Много ми хареса Дж. Харт. Който прочете другата му книга да пише, дали е така хубава. По анотация ми хареса.
   
Виж целия пост
# 680
Аз вече чета "Тай-пан" и съм много доволна.
Виж целия пост
# 681
Аз вече чета "Тай-пан" и съм много доволна.
Само нея ли започна  Mr. Green  Hug? Никога не съм я чела и не знам защо на Киндъла хвърлих Шогун и Цар плъх, които съм  Rolling Eyes. По принцип обичам да препрочитам книги, но обикновено го правя тогава, когато не мога да си избера нещо подходящо, което да отговаря на настроението ми.
Аз съм на Сойка присмехулка и Фатален срок. Да не се заричам, но като ги приключа, ще хвана Тай-пан.

ПП: на почивка сме в момента. Съпругът ми каза, че е видял библиотека на нашия етаж в хотела. Отидох да я разгледам - една стая с етажерки и ниски меки табуретки, само дето чуждата туроператорска фирма я подържа и всичко е на немски и шведски.
Виж целия пост
# 682
Започнах "Марли и аз" от Джон Гроган.
Виж целия пост
# 683
bruja,как е книжката?Харесва ли ти?Аз я четох преди известно време и много ми хареса.Имаше много забавни моменти.И тъжни също.Гледах и филма по книгата,но макар и да не беше лош не може да се сравнява с книгата.
Аз в момента чета "Крайбрежие" на Джоан Харис.Не е лоша.Предната нейна-"Къпиново вино" много ми допадна,а също и "Петте четвъртини на портокала".
Виж целия пост
# 684
Аз вече чета "Тай-пан" и съм много доволна.
Само нея ли започна  Mr. Green  Hug?...
Да не се заричам, но като ги приключа, ще хвана Тай-пан.

Да, само нея. И без това е огромна и ще има доста време да си я чета, та ако реша да разреждам и с друга... няма да се види краят.
Може да ме настигнеш. Аз си чета по малко, с наслада, а и в понеделник съм вече на работа и ме чака там ударна заетост, та ще се проточи още, но никой не ме гони...
Виж целия пост
# 685
Еовин,
Крайбрежие в същия стил ли е като предните, които си чела?

Аз рядко пиша,но много чета както вас, така и книгите, които препоръчвате. Последно Нощен влак за Лисабон много ми хареса, както и трилогията на Анне Рагде, препоръчвам. Сега започнах Стъкленият замък.
Виж целия пост
# 686
Честита малка Ния на Гунди! Да ь е жива и здрава, да има щастливо детство и като порасне да обича книгите!


Чета разкази на Чудомир. Някъде го коментирахте и го взех. Обяснявам ѝ на жената от библиотеката че който не го е чел навремето, го чете сега. Тя ми каза Йовков и Хайтов също трябва да се прочетат.


Аз чета по две книги - една от библиотеката и някоя моя в тоалетната. Обикновено на второ прочитане се оказва че съм пропуснала някой детайл.
Виж целия пост
# 687
Харесва ли ти Чудомир? Аз пък чета "Селяни" - Реймонт и "Трънски разкази" на Петър Делчев едновременно. И двете много ми допадат и не мога да чета само едната, а ги редувам. Въобще съм на подобна вълна на Чудомир, Йовков, Елин Пелин и Хайтов, ако можем много грубо да ги сложим под общ знаменател?! newsm78 Не, май не съм съгласна със себе си, единственото общо помежду им е, че пишат за бита на селото...
Виж целия пост
# 688
Рядко чета две книги. Както вече отбелязаха преди мен - това означава, че едната книга куца. Здраво.
В момента съм отворила три!!! и не вървят... ooooh!
Обичам и Чудомир, и Йовков, и Хайтов. Но съм ги прочела между 12 и 14г.  и нямам намерение да се повтарям. Изобщо с тази любов към четенето съм изчела всякаква класика преди 18г и сега малко ми е странно...
Виж целия пост
# 689
peperuda333,
по - скоро не.  Rolling Eyes  Разказите му са уловен момент, няма предистория, продължение. Тъкмо започне и свърши. Езика му е жив и натурален, усеща се емоцията, живия живот, но ...
Предпочитам по- дълги истории.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия