да се включа и аз:)
става много досадна...
/ .Или че с оглед на възрастта си , не могат да бъдат пълноценни в живота на децата и внуците си . 

Свекърва ми ,права и здрава ,си отиде преди свекъра ,който беше с няколко инсулта и склероза , нямаше кой да го гледа освен нас / аз и мъжа ми / . Помня много добре реакциите му / лека им пръст и на двамата / ..... в началото незнаех как да се държа . Виждах го че е неспокоен , ходи като сомнамбул из къщата , и търси присъствието ми . Макар и болен , нито един път не отвори хладилника да си вземе нещо за ядене . Все чакаше аз да му сложа / ако ще и да го храня един път дневно / , и когато се нахранеше все край мен стоеше . Започнах да му давам задачи в домакинството , като : да ми обели картофи или лук. Да ми изчисти ориз ,боб или леща ...без значение кога ще ги готвя . И повярвай , виждах блясък и гордост в очите му . Като че ли ми говореше : Може да съм болен , но все за нещо ставам . 
Дано не ме сметнете за луда ..........но , така си беше . Дори и сама съм виждала ,че на неговите " бели " се ядосвам по - малко , отколкото на тези които малчуганите ми правеха .

Препоръчани теми