Интериорен стил по аматьорски 7

хе хе, не знам за варна, аз май само в чирпан съм го чувала, че там ми е минало детството 

Ха-ха, гледала съм я с превод тази песен, но този детайл нямаше как да го схвана  

Мъжа ми се прибра и пробвахме да държи чиниите аз да гледам - като композиция от форми стои страхотно, но става невъобразима шарения, най- вече следствие на китайската чиния. Не става, жалко!

Пак изпуснах интересното!
Пина, последния вариант, в който разбирам, че си оставила етажерката ми допада най-много. Както и приближените часовник и свещник.
Барбабо, у вас всичко ми харесва, вече съм казвала. Какво може да се коментира не знам .

Тези библиотеки с преливащи цветове са ужасни! Представям си как се разпарчетосват поредици, как се търси книга, бррр.

У нас, видно стана, е доста по-неподредена подредбата, но пък книгите следват своя логика... И на четящите ги . За нас е удобно. Подредба идеална не е възможна, поради мястото, на което трябва да се съберат... Има общо 6 рафта, три от които се виждат. Най-ниско са разположени списания, карти и едни стааари български речници, били някога мнооого полезни за доклади в училище . Отгоре, на първи видим и лесно достъпен рафт са детските книжки - по този начин са изключително удобни на сина ни. На останалите 4 сме ние. Добавям и един изтъркан и надран, стар, престар сандък, в който стои научна литература... Под телевизора е, а върху него стои компютър. Ясно стана сега и колко често се използва .

Поусмихнахте ме широко с детските си спомени. Аз съм май-май... бебето на темата . Помня някои неща, разбира се, и още как. Но по две причини - първо, защото имам много ясни и отчетливи ранни спомени и второ, защото интериорите по-бавно се променят. Или по-скоро поколението създало домовете си по онзи характерен начин, сякаш по-трудно се разделя с всичко... Някой хубаво го беше написал, защо и как.
Ние кукли никога не сме имали и плетени карета. Т.е. имахме брюкселски дантели, но не върху телевизора . Но голяма секция, библиотека, витрини пълни с неща... М, да! Аз бях завзела един рафт от една витрина и слагах на него играчките си от шоколадови яйца . Голямо удоволствие беше за мама, когато й казах "Да ги махнем! Не ми харесват вече!" - тя никога не е обичала подобни неща.
Кристални чаши имаме и ние. Не съм сигурна дали бих ги извадила на показ, но дори да бих, не биха били всички. Те така или иначе все още са в кутиите си. След преместването имат нужда от миене. В миялна ме е страх да ги пусна. Мързи ме да ги измия, обаче .
Също бих се допитвала за подредба. Прекрасни критикарки сте всички .


Отдавна казвам, че на нашите снимки и ние трябва да се включим, ама вие - не! Сакън!

И двете изказвания са много мили .

Амели, можеш разбира се да свалиш лака, да промениш цвета... Всичко. Само желание да имаш.
Така и зеленото легло, ако наистина не ти допада (нещо което подразбрах от предишни изказвания) можеш да преобразиш.
Което ме подсеща - Самурайке, тази стара маса, която хареса, ти ли точно не можеш да си направиш и от нова?

За прахосъбирачките да си кажа... Къде ти бърсане - директно под душа . Включително бонбониерата, която се вижда във витрината... С клечка за уши прах ме мога да чистя.

изрових една снимка, не е това, което искам да покажа, но Visible ме подсети
как и ние сме отделили и то в хола, ниското местенце (на секиця Зосия имаме, но е разместена U-образно)  на дребосъчка, даже на едната дръжка си закача едно коте, дето свири 

Барбо, аз у свекърва ти щях да получа прахосъбирачески шок. Като някакъв трилър за нерваци е.

Аз обичам стъклена посуда с капаци, която групирам на случаен принцип.

Кухнята е стара, грозна и ужасна, но ме крепи идеята, че скоро се местим. Моля, абстрахирайте се от нея.

Трилър за нерваци е уникално попадение.

Много ефирни и елегантни са ти стъклата (и много френски )! Гравюрите отзад също много приятно седят. Какви са?
А къде е кухнята, че нещо не я виждам?

Ау, как ги мразя тези секции... Толкова прах съм бърсала. Кукли и карета нямахме, но книги бол ( всяка седмица се махаха и се чистеше- сега разбирам, че майка ми е искала да ми създаде работа, да не мисля за глупости  )
като казах кристални чаши, ние си ги ползваме като всекидневни и в миалната ги мия.
Преди няколко години изхвърляхме секции от жилището на свекъра ми. Ако имах възможност бих си ги запазила. Орехова дървесина, правени по поръчка за книгите на свекърва ми. Пробвах да ги кача на тавана, но не стана. Поне книгите запазих.
За СКШ-то имах такива ( май аз съм една от най-възрастните като гледам). На втория ден ги напръсках с боя за кола, никой не можеше да предположи какъв е бил първоначалния ми вид.
Аз да си призная какво най-много ме дразнеше от обзавеждането преди 89 - имаше едни лети мивки в кухните. Още ми се изправя косата като си спомня за тях. И работни плотове в кухните сведени до минимум

Барбо, падам си по френския шик, разкри ме  
Литографиите са на един приятел. Много си ги харесвам, а кухнята... тя не е за показване, но белите шкафове са част от нея.

Титина, свекърва ми още си пази таза мивка, вече цялата със захабени плочки от края на 70-те. Огромно корито е. А работен плот няма. 

Приятно ми е - Богиня, чудна композиция, много приятна и свежа, хармонична, цялостна 

jos, ще излъжа, ако кажа, че не ми е приятно да го чуя

на мен ми е приятно, че споделихте тези цветове

Цвят да искаш
Имаше една тема за цветовете в дома ви. Аз май бях с най-многото  
Всъщност, креслото не е точно синьо, както ми излиза на екран, а яркотюркоазено.

Богиня, не знам за кухненските шкафове, но това което се вижда на снимката е радост за окото .

Относно кристала - нашия е подобен. Определено по-семпъл, но подобен. Като се замисля нямам чист кристален сервиз. Заради това не смея да го пускам в миялна, може и да греша .
Употребата му в ежедневието е сигурна, само че в момента ми е точно до него .

Визибъл, благодаря.   


Кристал обикновен без златен кант и аз мия в миялната. Пък каквото оцелее. Похабих едни по-евтини стъклени купички със злато по края така, та сега не смея. Но пък е много декадентско да имаш изтъркан кристален сервиз с позлата

Богиня, за това кресло бях чела преди години, Бижу го коментираше в една тема, но до сега не го бях виждала (но пък съм запомнила коментарите). Ако помня добре, ти сама си го реставрирала, нали? Браво, страхотен френски шик! Със зеленото отзад са чудни!