Готови ли сте на втора бременност, след като първата е завършила преждевременно?

Здравейте мили мами!
Снощи ви изчетох с голям интерес! Аз съм със същия случей като при повечето от вас, родих в 33г.с. след изтичане на около плодните води. Оказа се че съм имала гъбична инфекция. Имам дъщеричка на 5 г. с ДЦП,лека форма. Проблема дойде от това, че педиатърката ми твърдеше, че детето се развива нормално и не е нужно да я вода по специялисти, за да сл лепнем някой вирус.... така до 1,4 когато тя непрохождаше... тогава се сблъскахме с реалността и с диагнозата. Сега вече ходи, но няма упора за прав стоеж.
Винаги съм искала 2 ро детенце. Никога не съм мислила, че ще останем с едно. От миналото лято говоря по настоятелно на тази тема. Отидох при АГ и го попитах какви превенции да вземем, изследвания трябват ли. Той ми каза да съм спокойна, че никой неможе да ми обещае какво ни чака, но втората бременност ще следим по-често за бактерии и др.
Ето вече съм в 16г.с дъщеря ми е щастлива, тя повече от всичко иска сестричка.
Моля се всичко да е наред и да си имам още едно слънчице! Снощи като ви изчетох се вдъхнових, реших да пиша, за да имат кураж и други! Децата са най-ценното нещо в живота!

Здравейте мили мами!
Снощи ви изчетох с голям интерес! Аз съм със същия случей като при повечето от вас, родих в 33г.с. след изтичане на около плодните води. Оказа се че съм имала гъбична инфекция. Имам дъщеричка на 5 г. с ДЦП,лека форма. Проблема дойде от това, че педиатърката ми твърдеше, че детето се развива нормално и не е нужно да я вода по специялисти, за да сл лепнем някой вирус.... така до 1,4 когато тя непрохождаше... тогава се сблъскахме с реалността и с диагнозата. Сега вече ходи, но няма упора за прав стоеж.
Винаги съм искала 2 ро детенце. Никога не съм мислила, че ще останем с едно. От миналото лято говоря по настоятелно на тази тема. Отидох при АГ и го попитах какви превенции да вземем, изследвания трябват ли. Той ми каза да съм спокойна, че никой неможе да ми обещае какво ни чака, но втората бременност ще следим по-често за бактерии и др.
Ето вече съм в 16г.с дъщеря ми е щастлива, тя повече от всичко иска сестричка.
Моля се всичко да е наред и да си имам още едно слънчице! Снощи като ви изчетох се вдъхнових, реших да пиша, за да имат кураж и други! Децата са най-ценното нещо в живота!

    Здравейте мили мами и от мен! И аз родих преждевременно заради прееклампсия в 32 г.с. със спешно секцио. Бях класика със всички симптоми - отоци в последствие дойдоха и високото кръвно и белтъка в урината, болки в стомаха, рязко качване на килограми и.......... лекаря ми обърна внимание чак в родилното като всички откачиха с моя случай. Беше абсолютен кошмар. Бебчето ми изкара 2 месеца в ковьоз. Най-ужасния период в живота ми. Ни жива, ни умряла. Само чаках всеки ден за информация как е бебето. Но слава бого всичко мина синът ми сега е абсолютно нормално три годишно момче. Моите страхове и ужас от случката никога няма да ме напуснат, но желанието ми за второ детенце е по-силно. Сега съм пак бременна вече в 20 г.с. обиолих много лекари от всякакав вид. Единодушно мнение няма. Не ми се установи здравословен проблем. Според един кардиолог се повтаря според други лекари няма да се повтори..........Направих си генетични и имунологични изследвания всичко е наред сега следенето ще е много по-изкъсо и да се надявам да не мина пак през този кошмар, защото и да го преживея физически, емциоинално ще се срина. Не искам още едно бебче да страда от преждевременносто си раждане. За сега поне прогнозите, които ми дават в Плевен са добри. Нищо не искам повече от това бебчето ми да се роди здраво и доносено да мога да го гушкам и кърмя от самото началона, да направя сина си горд батко и всичко да е наред. Ще пиша за развитието дано е добро и вдъхна малко положителна енергия на изтръпналите от страх мами преживяли кошмара-прееклампсия. Силно прегръщам всички Ви! Дано няма повече недоносени бебенца, а само усмихнати и спокойни мама и тати.
Извинявам се, че стана толкова дълго.

 

artemida1606, стискам палци всичко да е наред този път, и ако имаш нужда от препоръка за лекар в Плевен, пиши ми на ЛС. )

Ето, аз прескочих 32г.с. с цели 2седмици вече и като гледам...признаци за раждане никакви. )
Имаше моменти, в които се ужасявах, че ще се повтори същото....колкото повече наближаваше тази седмица, толкова повече се подготвях психически, че аха....и ще тръгна да раждам.
Е, сега вече се успокоих, казвам си да изкарам още 2седмици и дори да се роди, вече няма да има такива проблеми.

Mirama, честито! Да ти е жив и здрав Борис!   
До коя седмица устиска? Махнахте ли предварително серклажа?

Благодаря ти. ))))
Устисках до 36+5дни, което си беше направо супер.
Прокървих към 5ч. сутринта, но реших че не ми се ходи посред нощите в болницата и да будя всички и на обяд отидох на преглед на кабинет при моята лекарка. От там последва спешна подготовка за секцио и в 16ч. са извадили Борис.
Серклажа ми го махаха непосредствено преди секциото (мислех, че ще го махнат при самата операция) и без упойка....доста гадно усещане беше.
Иначе бебока се роди 3100 и 50см. )

Mirama , да ти е жив и здрав малкия юнак   

Mirama честито бебенце!      Браво на смелата мама! Пожелавам ви само прекрасни моменти и много да се слушате . Ти си пример, че не е задължително да се случи пак нещо непредвидено. Дано всяка мама имала лошия късмет да роди преждевременно е дарена със щастието да изпита и радостите от навременно раждане 

Здравейте момичета,ще споделя и аз,за да окуража тези,които нямат достатъчно смелост.
Родих дъщеря си в 27 седмица,970 грама.Дадоха ни 10% вероятност да оживее и извикаха таткото да я види "за последно".И все пак е имала да живее,минахме през ада,докато я стабилизират и започне да качва грам след грам.Сега е красива 14-годишна госпожица,а аз съм бременна с третата ни дъщеря.Трябваха ми 10 години,за да се реша на втора бременност.Забравих да пиша причините за преждевременното ми раждане-плацента превиа+неспокойна матка+постоянни контракции.Лекарят,който ме наблюдаваше първия път или не е видял плацентата ,или е подценил ситуацията ,а тя налага режим на легло.Следващите ми бременности протичат по същия начин,но аз вече знам какво да правя.Така,че повече позитивни мисли и вяра в собствените сили.

Не, не искам второ дете. Страх ме е, че отново ще имам такава тежка бременност и преждевременно раждане. Не искам бебо да се мъчи така, както дъщеря ми се пребори за живота си. Плюс това аз също съм само дете, никога нищо не ми е липсвало, така че не мисля, че ще я лиша по някакъв начин.

не бих родила второ дете.
имам вродена тромбофилия. изкарах цялата си бременост в майчин дом. два тромба в крака от бремеността, и един последващ от секциото.
едва себе си оправих. след три дълги месеци терапия проходих. а ще се оправя напълно след години.
сега водя детето си непрекъснато по лекари. а като тръгнем на рехабилитация, сърцето ми се къса от реването и.
та, втори път не бих го причинила на още едно дете.
това да ми е живо и здраво, пък другото здраве да е.

   Мили мамчета да ви споделя и моя положителен опит до момнета. изкарах много неспокойно, но иначе абсолютно безпоблемна и прекрасна бременност след едно ужасно преждевременно раждане в 8-ми месец. Утре влизам в родилно за дългоочакваната среща. Дори и на мен ми е още невероятно, че не се появиха проблеми и успяхме да стигнем до тук. този път те бяха само е главата ми.
    Мога само да пожелая смелост и силни нерви на тези, които ще се престрашат. Както се казва гръм не удря два пъти на еднои също място.

Успех , Артемида , леко раждане !

Леко раждане, Артемида!

Аз също искам да споделя за кураж на другите майки. След първо раждане в 36та седмица, второто даже го преносих с 10 дни. Бях си поставила за цел 39та седмица, даже си бях оставила работа за вършене до тогава, за да знам че съм заета. Накрая се чудех дали ще излезне само. После разбрах, че не е рядко срещано майката да преноси второто, при първо преждевременно раждане, може би на някаква психологическа основа.

Иначе имах същата ужасна бременност както и първият път - повръщане до 5ти месец и след това контракции до края (болезнени, не бракстън-хикс).