До вчера имах съмнения, че съм бременна за втори път. Нещо повече, бях 90 % сигурна, нямаше начин да не се е получило (непланирано). Когато за пръв път ми мина тази мисъл преди 2 седмици си казах - "Дума и да не става, не мога да имам друго дете!". Обзе ме чувство на паника, страх, яд че не сме се пазили добре. Не можех да допусна, че може отново да прежвиеем същото.
Обаче с дните четях все повече, снимките на бебета все повече ме умиляваха .... и някак си взех да размислям. Направо си навих на пръста, че съм бременна, че даже и симптоми имах.
Само след седмица вече исках това дете, мислех за него, молех се всичко да е наред, радвах се, че дъщеря ми ще си има другарче и кроях планове - къде ще спи, каква стая ще им направим и пр. Вече дори си бях направила списък с нужните изследвания, за да не завърши всичко като миналия път - с тежка прееклампсия.
Направих си и тест от нетърпение, макар да знаех, че е рано и няма да покаже - отрицателен. Мъчно ми стана, но си казах "Все още не е сигурно". Вчера ми дойде цикъла. Съкрушена съм. До сега не си бях давала сметка, че искам наистина второ дете. Знаех, че някога си там във времето ще искам, даже може би ще осиновим, но сега, когато имаше реален шанс да се е случило .... осъзнах, че две години след ада, който преживяхме, аз явно все пак съм готова за друга бременност, въпреки риска. Сега разбрах, че трябва да си направя генетични и имунологични изследвания, както и да отида на нефролог и кардиолог, преди да реша да забременявам. Всъщност е трябвало след като а ме изписали след раждането, ама никой не ми каза.
Моля споделете, ако има майки, които все пак имат второ дете и всичко е протекло нормално, детето е добре и не е недоносено?
Какви мерки предприехте? Как се чувствахте? Как се навихте отново?
Мъжът ми беше много притеснен и по принцип иска второ дете, но страхът го съсипва. Имаше опасност и за мен с предишната ми бременност...
Виж целия пост
Обаче с дните четях все повече, снимките на бебета все повече ме умиляваха .... и някак си взех да размислям. Направо си навих на пръста, че съм бременна, че даже и симптоми имах.
Само след седмица вече исках това дете, мислех за него, молех се всичко да е наред, радвах се, че дъщеря ми ще си има другарче и кроях планове - къде ще спи, каква стая ще им направим и пр. Вече дори си бях направила списък с нужните изследвания, за да не завърши всичко като миналия път - с тежка прееклампсия.
Направих си и тест от нетърпение, макар да знаех, че е рано и няма да покаже - отрицателен. Мъчно ми стана, но си казах "Все още не е сигурно". Вчера ми дойде цикъла. Съкрушена съм. До сега не си бях давала сметка, че искам наистина второ дете. Знаех, че някога си там във времето ще искам, даже може би ще осиновим, но сега, когато имаше реален шанс да се е случило .... осъзнах, че две години след ада, който преживяхме, аз явно все пак съм готова за друга бременност, въпреки риска. Сега разбрах, че трябва да си направя генетични и имунологични изследвания, както и да отида на нефролог и кардиолог, преди да реша да забременявам. Всъщност е трябвало след като а ме изписали след раждането, ама никой не ми каза.
Моля споделете, ако има майки, които все пак имат второ дете и всичко е протекло нормално, детето е добре и не е недоносено?
Какви мерки предприехте? Как се чувствахте? Как се навихте отново?
Мъжът ми беше много притеснен и по принцип иска второ дете, но страхът го съсипва. Имаше опасност и за мен с предишната ми бременност...
, но освен преждеременното раждане имах и лични проблеми , разделихме се с таткото и не се реших ...
страха и сега го имаше,супер е че минахме рисковия период и в крайна сметка ще е доносено,дай боже живо и здраво 
