Татковци, според вас осъдителна ли е постъпката му?

Аз пръсти не размахвам
Жената сподели, че детето й са го докарали сестра й и зет й, т.е. начин е намерен. Ничий адвокат не съм, просто намирам за проява на крайно лош вкус, някой да пусне тема, да сподели проблем, да търси мнение, съвет или просто да сподели ... и да се нароят една камара "перфектни" да размахват пръст "как така си на работа", "как така си неопитен шофьор" и "кво чакаш на бащата"?!
А и с лични примери на жертвоготовност даже.... ми смешно е.

Колко наистина зле е било детето? Колко висока температура е имало?
Безотговорно е наистина. Както и да се прати дете в генгерлика без един панадол дори в торбата. А посред лято и натриевият цитрат е задължителен. А бабата вместо да се вайка, да беше взела мерки, щом се натоварва с отговорност да гледа чуждо малко дете - може да е баба, но не е майка, следователно носи двойна отговорност.
Аз счупено не лепя - бих те посъветвала да не си давате втори шанс, за да не се разделите после с лошо, та и добри отношения след това да нямате. Бащата дали е безотговорен по принцип или е проявил прекомерно спокойствие в ситуацията не се знае. По-добре го забравете това, имай си едно наум, като пращаш детето нанякъде, както и разчитай преди всичко на себе си, щом си самотен родител. 

Коментирала съм конкретната ситуация, без да давам оценка за родителски капацитет, ако правиш разлика.   Но тука много "специалисти" и "психолози", излизащи със заключения относно цялостно поведение и характеристики...е, търпение, както съм посочила в подписа си 

Благодаря за отговорите на всички бдящи, загрижени, СЪВЪРШЕНО ПЕРФЕКТНИ майки!
Може би не съм го написала достатъчно ясно, но – „поколебах се” не означава „отказах се”. Реших да не пътувам сама през нощта, защото рискувам безопасността и, ако щете, живота на детето и майка си. Крайно лекомислено е. Страдам от анемия и постоянно ми се спи. Простете, но 4 часа сън в денонощието са ми крайно недостатъчни, а нямам възможност за повече. Боях се да не заспя зад волана или, че реакциите ми на пътя няма да са достатъчно адекватни през въпросната нощ. До сега не съм изминавала 300км наведнъж. А при тази перманентна умора, която чувствам, едва ли щях да се справя. Потърсих вариант някой колега да ме смени на следващия ден на работното място, но не намерих такъв. В моята ситуация не мога да кажа „майната й на работата”, защото утре няма кой да нахрани детето ми. Поради това се съобразявам и с правилата, които професията ми налага – относно телефона. След като таткото ми отказа съдействие, се обърнах към сестра ми, поне да тръгне с мен. Тя предложи друго... По повод лекарствата написах „нелепо стечение на обстоятелствата”. Майка ми просто ги е забравила. Обикновено винаги набор за първа помощ съпровожда детето навсякъде.
Пиша всичко това не за да се оправдавам след откритите и недвусмислени нападки на някои от вас, а защото допускам, че може аз самата да не съм обяснила нещо достатъчно ясно в първия пост. Въпреки че други са вникнали в смисъла на написаното без проблем.
И все пак това, което продължава да ме вълнува, е как постъпват другите МЪЖЕ в подобни ситуации.

JiM, , подкрепям  те с две ръце , задето търсиш мъже, за да ти отговорят! Ако са ти ценни нервите , изобщо не чети "женските" коментари!
 Аз няма да ти отговарям , понеже не съм никак компетентна по темата. Включих се в дискусията само защото квакането ми стана забавно.
 Успех! 

Да "изквакам" все пак, като "съвършена и перфектна майка"  - не бих допуснала такъв мъж до себе си, на който да не му пука за децата му. При какви условия би се навдигнал, да си наруши рахатя? За децата не, за мен сигурно още по-малко. Е, тогава за какъв ми е?
Веднъж си го отсвирила, явно това не го е трогнало, за да ревизира поведението си и да демонстрира загриженост. Смяташ ли, че ако се съберете отново, ще проявява повече загриженост?
Да отговоря и на последния ти въпрос: децата ни са приоритет, ангажимент и отговорност за мъжа ми!  И съм му благодарна за това! 

Това, че на другия ден съм на работа, го споменах не, за да се оправдавам, не, за да не тръгна. А защото обмислях вариант да замина през нощта, но да се върнем всички на следващата сутрин. За да не изминавам цялото разстояние наведнъж. Но, както и да е! Вече ми е много смешно всичко, което прочетох за себе си. Да сте живи и здрави!
Gabrielle,  благодаря ти за разбирането! И подкрепата!

Serendipity*, . Аз понамекнах, да не кажа, понатъртих, че ме интересува предимно мнението на татковците, но нали сме свободна държава. Нека всеки се изкаже, както му сърце и душа диктуват! Ще има и на к'во да се посмеем

На крива ракета, космоса й крив. Ха, със здраве!

Космоса?
Интересно отъждествяване!

Има професии, при които е абсолютно невъзможно да бъдеш прекъсван, дори за 20 секунди. А дори и да те известят с sms, пак да няма никакъв начин да хукнеш на секундата. Няма да ги изреждам, нито питам какво работи авторката. Разбирам как като родител бих искала да съм информирана всяка секунда какво се случва с детето ми, но разбирам и как, ако моето дете упражнява такава професия, няма да я потърся, преди да изчерпя всички други начини - да звъня на зет си, на другото си дете, съседи за транспорт и т.н.

Не отговарям на въпроса в заглавието, защото го намирам за риторичен.

При тия симптоми е трябвало да извика линейка (или такси до близък град с болница).

Nickkie, благодаря за разбирането! Стана ми малко тъжно от последното ти изречение. Винаги ми се иска да мисля, че нещата не са просто лоши. Че хората постъпват зле, непреднамерено. Че има някаква конкретна оправдаваща причина, поради която не дават най-доброто от себе си в определен момент... Сигурно е малко наивно, но наистина го вярвам...

Arizona, не е било чак толкова тежко тогава. По- скоро притесненеята идват от това какво е можело да стане впоследствие, до колко са щели да се влошат нещата с напредването на нощта. С подобни симптоми дъщеря ми се е оправяла напълно буквално за час понякога, друг път с дни не съм успявала да овладея положението...

JiM, само ти си знаеш как стоят нещата между вас. В никакъв случай не давам акъл с това последно изречение. 

Да, ето от това се опасявах. Че отново ще насъбера подобни мнения. Имам ги в изобилие от близки и познати. Общи.
Май оптимизмът ми в случая граничи с глупост. А тъкмо си мислех, че знам какво искам от живота. И как точно искам да се подредят нещата ми. Сега отново съм в трета глуха...