Добре признавам , че прекалено на вътре ги приемам нещата.Извинявам се на авторката може би аз знам , че само да тропна и всеки би хукнал и в 2 часа 300км.без да задава въпроси.всеки тегли по своя мярка , в този случай може и да съм сгрешила.
Габри не съм само аз отговорна за детето , бащата много ми помага и винаги разчитам на него.но аз понякога доста се вживявам в това да си майка , а и детето на авторката е доста по-голямо от моето(на 2 е) сигурно за 4 години още се науча да контролирам емоциите си
Извинявам е още веднъж , не съм лош човек но понякога пиша това , което ми дойде на ум , без да съм обмислила проблема адекватно.
Габри не съм само аз отговорна за детето , бащата много ми помага и винаги разчитам на него.но аз понякога доста се вживявам в това да си майка , а и детето на авторката е доста по-голямо от моето(на 2 е) сигурно за 4 години още се науча да контролирам емоциите си
Извинявам е още веднъж , не съм лош човек но понякога пиша това , което ми дойде на ум , без да съм обмислила проблема адекватно.Мда, детето ти е малко и най-вероятно не е боледувало досега. И в темата реагира, както ще реагираш, когато се разболее (няма какво да се лъжем, всички деца малко или повече боледуват, докато израстват) - ще се шашнеш. Не че се свиква и после няма да се притесняваш, но почваш да разсъждаваш и реагираш по-рационално и и не толкова емоционално, особено ако ти се падне дете, което боледува за считаното за нормално 7 пъти между октомври и март.
. 
.