Юни 2011

Привет.
Ние се позагубихме малко, ама бяхме отпуска тази седмица. Не съм чела много какво сте писали, ама влизам с въпрос към Ваче.

Та Ваче, чета, че Ралка е станала голяма хулиганка. Я кажи ти как реагираш, като прави нещо нередно? Да обясня какво точно имам в предвид. Йоанката тез дни е станала голяма побойничка. Мъчат я 3-4 зъба и е непоносима. Днес наби едно дете. Ама направо си го ступа. До сега така хубаво си играеха, а сега за един телефон му прасна няколко шамара. Милото чак не разбра какво стана. Аз също не очаквах и й се скарах малко и тя изтеряса съвсем. Гледам, че с по-големи деца играе нормално, но по-малките я дразнят явно и все ги бута, удря........ Хич не знам как да реагирам в такава ситуация. Махам я от детето, ама тя ми се нерви на мен и мен удря после. Оф казвай и при Саша как е било, че нали и тя е Овне 

Иначе нищо ново около нас, освен че най-накрая се разхладихме. Сега се надявам Йоана да почне да спи по-спокойно, че и аз да се наспя.

Аз не съм добър пример.. крещя  
Дори като кажа "Мама се кара" тя маха с пръста заканително. Днес отново метна нещо на земята и го счупи. Скарах се много рязко и силно. Саша беше много различна от Рали. Колкото и да е чудно Саша не удря. Само един път съм я виждала как ошамари яко едно девойче, в предучилищната бяха...чак много се учудих, защото тя не бие. Но когато беше колкото Рали се опита да удари. Аз й хващаям ръчичката и викам "Не! Не удряй" Така правя и с Ралица сега. Тя, обаче удря всичко.. себе си включително. Деца още не е била, ама не е късно. И това е, защото всички повтарят "Аууу, какво ангелче кротичко"   Това можеш да правиш. Махаш детето от ситуацията и твърдо обясняваш, че не бива да удря. Не го обясняваш с много думи, защото тя така или иначе няма да те разбере. Гледаш на натъртваш на "Не! Не се бие" и това е. След много пъти казано и хваната ръчичка ще се научи. Всички деца го пробват тоя номер. Въпроса е да се прекрати още при първите опити. Аз сега в една градинка гледам как едно дете на 3 г. бута Ралица, бута и рита други деца, ама никой не му прави забележка. Аз дори на висок глас казах на Саша да пази Рали то момчето, белким ме чуе бабата или майката, ама не...

Та това е.. на тоя етап не крещиш като мен изнервено и спокойно само с 2 думички "Не бий" я отстраняваш. Ще се научи и няма да бие. Също зарежи обясненията. Аз стигнах до извода, че понякога и не само, ами в повечето случаи няма нужда да се обяснява. Казва се "не", "да" и толкова. Защото аз на Саша всичко обяснявах детайлно. Няма смисъл, поне за моето дете. То каквото и да му кажеш има какво да ти каже и да те надцака. Затова "не" без много обяснения.. толкова е просто...  

Ваче, абе викам аз НЕ НЕ НЕ ама се прави, че не чува. Знам, че разбира, защото като я взема и й кажа Не се удря, не се прави еди какво си и тя почва да ми крещи и да се тръшка, значи схваща идеята.
Иначе, оня ден си заклещи ръката и докато отивах към нея й викам НЕ МЪРДАЙ, ИДВАМ. Ами не помръдна, значи има избираема чуваемост от сега 
А и аз не обичам да се обяснявам много много. Като реве за нещо (паднала, ударила се е и т.н.) само я гушвам, щото ако почна да успокоявам става по-страшно.
А това с площадките и майки, които казват - аз не се меся на децата, малко ме плаши. Аз пък се меся, карам се на чуждите и на моето, всички под общ знаменател, не подбирам. Добре, че познатите майки не ми се сърдят, ама понякога се чувствам като цербера на квартала........

Деска, не те разбира   Не те разбира в смисъла, който ти влагаш   Тя познава думата "не" и знае, че трябва да прекрати това, което прави, но не го разбира. Това са си мои разсъжения разбира се на база опит. Ако идеш и започнеш да й обясняваш да не удря, защото бебето го боли и може да го нарани изобщо няма да схване за какво иде реч., Тя реагира първосигнално. Като кучето на Павлов   Така че "Не" до дупка и още 3-4 важни ключови думи като Спри! са достатъчни на тоя етап според мен. Но като цяло си постъпила много правилно. Добре е при такива конфликти детето да се отстрани от играта. Това действа отрезвяващо някак.

Аз много рядко правя забележка на чуждо дете. Само ако има опасност за здравето на някой. Не обичам и на моето да правят, защото смятам, че когато чужд човек й направи забележка значи е прекалила та прекалила. Но има и хора, които й правят забележки за неща, за които аз не смятам, че трябва. Затова и аз не правя на другите. Виж в случая с момчето ако бях наблизо щях да му кажа да не прави така, но Саша беше там и аз й се развиках да пази Ралица, защото "Не виждаш ли, че това момче я рита по пързалката" Ни вопъл, ни стон от родителницата на момчето, а то беше единствено от мъжки пол там  

Здравейте!
И ние може да се похвалим вече с пробил 7ми зъб и 8ми на път. Направо не мога да повярвам, че повечето сте вече на кътниците, изглежда ми доста далече това време.

За няколко дни сякаш доста ни порасна човечето. Няколко пъти излизахме вече навън без количката и през по-голямата част от времето се държи спокойно за ръка, придърпва ме да ме гушка сииилно за врата , вкъщи помага да простираме и вдига нещата от земята, като му кажа. Разбира се, за момент да го изпусна и ще събори 30 други неща. Онзи ден изпращахме каката на море, извадих й дрехи от гардероба и докато ги подредя в куфара, той извадил останалия гардероб на земята - отидох да ги поприбера, той извадил всичко от куфара!  Сега много му липсва явно, гледа към леглото й или при тропане пред вратата, ходи и я вика.
Измежду бълбукането му може да се различи от време на време, че иска вода ("бода, бода" вика  ) и ако питам дали иска филийка, повтаря "флийка".

Деска, четох в една книга и го приложих успешно - освен да й се скараш (кратко), трябва да й отвлечеш вниманието с положителна дейност. Имам предвид следното: Макси беше супер груб към заека, сестра си и мен, доста ни биеше и скубеше. Само "не" не свърши работа, а почнахме да му казваме "гали кака/мама/зайко, оо оо" и после му се радвахме колко е добър, сега по-малко ги прави тия неща, напоследък повечко щипе и хапе (пълна програма ни се падна тоя път, голямото не е вършило нищо такова ), но като изпищим от болка и веднага се сеща и почва да гали и да вика "оооо. Като цяло, не трябвало да се съсредоточава човек в критикуване на лошите действия, а в хвалене на добрите.

Oooo, да, Шунка е права! Наистина е добре това с галенето и положителната дейност.
Голяма работа е Макси. Рали обикновено и тя вади сгънати дрехи и мята из стаята. А пък да ви кажа каква е.. като й кажа "Колко си хубава! Много си хубава" то почва едни въртене, поклащане... хахаха много смешна. Отделно, че редовно ми облича банските на главата си или на кака си лакове разнася. Тоя път си имам момиче в рокля, щото първото е момче в рокля  

Шунче, на него пък ще изникнат кътници и няма да разбереш  

Ваче, аз в краен случай правя забележки на чуждите деца. Е предната седмица на едни познати детето се изкашля 2-3 пъти срещу Йоана. Ами чаках майката да се усети и като не видях реакция, поех нещата в свои ръце. то детето им е голямо, на 5 и му стана ясно какво не трябва да прави, ама нали някой трябва да му каже. Или пък тия бебета като почнат сега да си бъркат в очите, ми няма да чакам сами да се научат, че това боли, отивам и се намисам. За по-безобидни неща стоя и изчаквам да видя как ще се развие ситуацията.

За разбирането, точно това имах на предвид. Знае, че трябва да престане с действието си, но не го прави. Виж, когато чужд човек й каже НЕ, слуша. А че обясненията на този етап не важат, това ми е ясно.

Шунче, права си за галенето. Йоана обаче гали, когато наистина й е кеф. Е преди за заспи й дадох 2мл панадол, че много си чешеше венците и пищи. Ами веднага почна да ме тупа по рамото и да вика ооооо, щото й е кеф. Общо взето ми е трудно да й отклоня вниманието като се тръшне. Сега гледам, че работи системата - махам я от проблемното място, оставям я някъде на страна и се отдръпвам на 2 крачки от нея. След 1 мин спира да крещи.

Ето случка от оня ден. Лежа си и тя идва и ми хваща косата и скубе. Викам НЕ и я махам на страна от мен. Погледна ме, ослуша се и се нахвърли с две ръце да скубе. Станах от леглото и пак казах НЕЕЕЕЕЕЕ, последва рев и след това гушкане. Не знам какво е това, характер ли показва или в момента такъв е периода и трябва да съумея да го изтърпя ................

Деска, не е характер това. Нормален етап от израстването е. Всички деца го пробват. И тук е ролята на родителя, да не мине после с оправданието "характер". Сега да не ми се разсърдиш и ти Не се хващам за твоите думи просто се сетих колко простъпки са оправдавани с характера. Лично според мен черите на характера са в малка степен вродени, а в голяма се изграждат. Например човек може да е мек по характер, но когато стане така да се каже плазмодий това е до възпитание и изграждане на характера. Може да си инат (то всъщност всеки е инат), но когато тоя инат стане саморазрушителен или вреди на другите това не е характер, а неспособност да овладееш ината си. А това се учи, не е дадено. Така че, спокойно, ще съумееш да опознаеш Йо или по-скоро непрекъснато ще я опознаваш отсега нататък и ще знаеш кои черти от характера й какви са. Ще знаеш как да действаш спрямо нея, защото нещо, което е добро за нея, за Рали може да не е и обратното. И всичко ще става спрямо твоето светоусещане. Следвай своите ценности и се опитай да я възпитаваш спрямо тях. Накрая става манджа с грозде   и един ден се появява нов човек с негов си уникален характер, за който заслуга има средата, ти и характера му.

Свекърва ми казва, че едно нещо може да се счита за научено, когато се повтри 2000 пъти   А относно  това, че не изпълнява НЕ. Ами да, те децата така правят докато не порастат. Пробват, пробват,пробват. Има неща, за които ТРЯБВА да си желязна. Набелязваш нещата, за които никога не си склонна да отстъпиш и те са твърдо НЕ, има неща, за които си склонна в дадени моменти да са позволени, набележи и тях. И на теория трябва твърдо да не отстъпваш от първите. На практика трудно се получава, но това е   То пробва, ти си твърда. Като види, че не става прекратява. После по някое време пак пробва и ти пак си твърда.И това ще се случи много и много пъти (2000) докато то се научи. Йо си реагиа напълно нормално, Тя няма задръжки, ти не й даваш да те скубе, а това е голям кеф. Ми ще реве и ще се тръшка. Ти спокойно казваш, НЕ може да се скубе и й отвличаш вниманието. Да, ще реве, ше се утешава и ще престане в крайна сметка.

Здравейте!
Не ми се пишеше тези дни, че на Явор му излязоха няколко афти в неделя и още не са минали, а аз имах да пиша и по цели нощи или люшках дете, или пишех, докато Стефан го люшка. Ужасно е изнервено човечето, защото го боли, не може да яде нищо, а му се дояжда, опитва и после пищи. Ани, ти беше писала за афти, как са нещата при вас?
Говорите си за не-тата. То Явор вече не се впечатлява от не-та, че повечето неща, които иска да направи, застрашават живота му или пък нанасят вреда.  И той удря, драска и щипе, когато се изнерви, та Румен си го отнася и си го връща, когато не гледам... Галенето не му идва отвътре, иначе поне се научи да се гушка, че той от малък не е и по гушкането много. Иначе се радва на батко си, но ако Румен се е гушнал в мене, идва, почва да го бута и да реве истерично  Ако гушна и него заедно с батко му, продължава да бута, докато не остане сам в мене - това много ме дразни, казано честно и обикновено го оставям, което пак означава кански рев и понякога захласване. Не съм питала има ли друго дете в темата, което се захласва? Това, което установих, е, че Явор се захласва контролирано - като го гушне друг, защото аз имам работа и не мога, почва да реве, после престава да се чува глас, посинява - сестра ми или баща ми почват да го обръщат, да му духат в лицето - нищо; чак като дойда аз да го разтърся, тогава приревава Направо ми взе страха - да си предизвикваш контролирано задушаване Спирам, че много негативно стана.
Готвя се психически за връщането на работа, две седмици останаха.
Честито на проходилите краченца на Ади и Алекс!
Хоупфулче, и след раждането на второто детенце ли милиш веднага да почнеш да работиш? Няма ли да ти е много натоварено?
Шуши, Чин, как сте?

Ваче,просто не знаеш колко добре те разбирам!   ММ вика на каката "на тати момчето"   А тази малката е истинска кокона,непрекъснато се кипри,знае как се слага червило,руж,слага си очила,гердани и сама си се радва: Аууууу... А на мен ми е супер странно,защото Ани никога,никога не е била момиче като другите момичета.Даже и с кукли не си е играла...
п.п Непрекъснато откривам някакви сходни неща помежду ,Ваче,прави ми впечатление  

За боя не мога да съм полезна,защото Надя не е агресивна,и каката не е била.   Но пък е леко инатеста,старая се като видя накъде отиват нещата,бързо да парирам с НЕ.... Е,някога чак преритва с краката от инат,ама аз не се давам  

Ани, не знам,но може би трябваше да вземете натривка от устата/гърлото,за да ссе види дали няма да се изолира някаква бактерия или гъбичка. 

Цвети,къде се губиш,как си?

Красче,кога се озъбихте толкова?Блазе ви  

Ани2,и ти се загуби  Да му минава на Явор!

Ваче, как ще се разсърдя, та нали съвет искам. Опита ми липсва, писаното тук и там ме обърква, защото за едно нещо могат да се прочетат хиляди тези и всичките да си противоречат. Отделно според родата едва ли не го изтезавам това дете, като проявя твърдост. Баща ми ме гледа сякаш той никога не ми се е карал. Да ама като изтеряса детето всички се изнасят от стаята, аз да се оправям 

Ани2, много неприятно е това със захласването, дано спре да го прави.

Деска, на мен пък за Саша ми правеха забележка нашите, че съм много либерална.. Е, като навърши 7 г. и установих, че са били прави

Ана, за захласването му стисни петата силно. Хващаш с два пръста петата под сухожилието и стискаш силно. Това боли и веднага го вади от състоянието на захласване. Аз не съм имала тоя проблем, но го знам от моя приятелка, тя имаше проблем с детето си. Може първо на себе си да опиташ да видиш за какво говоря 

Дидолинке, давай да ги събираме каките да играят. Ние ще си донесем играчките (момчешките, че други нямаме..пистолети, бинокъл, омнитрикс )

Ани2, много неприятно със захласването... Макси като съвсем бебе се захласваше до посиняване, сега понякога му като плаче, му изчезва гласа, но не посинява, аз май отдавна претръпнах и сега почти винаги го оставям сам да се оправи, иначе помага при нас духване и разтрисане.
И аз на годинкка съм се захласвала, тогава някой си доктор е казал да не ми се казва "не", а да ми се отвлича вниманието...

За гушкането на голямото дете - и при нас е абсолютно същото, избутва се и се мрънка, докато не остане само Принцът! Но тогава и другото се превръща в бебе и нарочно се натиска още повече и още повече пищи, щото бива ударена/оскубана. Да лудне човек!

И как да не набие тайно това гадно човече - брат си...

Дидолинка, как се взима натривка?

Ани2, мазахме го с Гранофорин. Вече му минаха афтите.

Ние решихме да ходим на море за по дълго.  В неделя заминаваме и ще стоим там до другата неделя чак.