Юни 2011

Чин, аз пък все докато взема камерата и той спира  или пък идва при мен да ми я взима от ръцете.

Много нахално това дете, днес ме изпъди от фотьойла и се намести на моето място.

Ваче, тасове не носихме, но пък не липсваха дарове за бога на банята в лицето на сестра ми  - хляб и бисквити! Добре, че взехме повече бисквити, че бебе и куче (което УЖ не ги обича) ги изядоха.
А днес и аз се сдобих с готиния термометър за ухо, 300 пъти премерих температурите на всички вкъщи! Имаше и много готини комплекти с хартии за скрапбукинг, та и това взехме.

ЗДравейте...

Криси, точно от това ме е страх- да не се депресирам. С Нико не успях, нали беше лятно бебе-излизахме много, виждах се с приятели, а сега зимата- не знам, сигурно ще имам моменти на истерии..много. Това за болницата не искам и да си го представям, на мен ми липсва ако спи повече от 2 часа, а да не го виждам не знам.

Ичка, Нико носи 21, а това май е С5. Според мен по-добре по-големи. Сега му поръчах още два чифта, защото за месец-два и вече са малки.

Цвети, в петък се прибираме и от понеделник сме на линия.    

Аз да ви се похваля. Сигурно си спомняте, че преди време ми източиха картата. Е, след толкова време и големи одисеи... мога да се похваля, че ми върнаха по-голямата част от парите.

После пак ще пиша....

Чинче, ей това е наистина хубава новина за картата ти, значи все пак някои неща се случват в тази държава (нищо че разправиите са били големи).
За депресирането - и аз като теб малко се плаша, но дано не се стигне дотам. На мен за предното раждане няколко фактора много ми повлияха да се чувствам отлично и да нямам и намек за депресия или кофти настроение - не толкова, че беше лято, колкото че за броени дни си бях в същата форма и на вид и физически, както преди да забременея (а и по-слаба), предстоеше ни сватба и доста подготовка около нея, продължих да работя.
Този път как ще бъде - нямам как да предвидя, освен че пак ще работя, но останалото е под голям ?

А ти знаеш ли вече къде ще раждаш?

Криси, а аз си мисля и нещо друго. Ще трябва време да свикна и да се привържа така към бебе2, както към бебе1 :–), защото тя любовта расте с всеки ден. Не е ли така? Когато Бобчето се роди, естествено бях много щастлива, но не съм изпитвала това, което в момента към него.

Ани, и на мен ми се доходи от твоя разказ. Нито в Бургас, нито във Варна имам спомен от морските градини (от дете не съм била).

За АМ - и мен мее разколебава само това, че уж е обогатено с разни неща...


Впрочем, днес за първи път поръчах детска кухня, сутринта рано ми пя докараха и ще го пробвам дребното. Нямам никакви надежди, че ще я яде, но все трябваше да сме опитали.

Чин, страхотно за парите!! Голямо удовлетворение е да знаеш, че не всичко е загубено, жалко, че все пак не са върнали цялата сума.

А ние пък онзи ден получихме изравнителната сметка за парното.... която уж предните собственици щяха да платят, но разбира се, както и предвиждах, са се покрили. Аз и предварително се ядосвах, защото знаех какво ще стане, та сега малко ми е претръпнало, но не съвсем.

За болницата не го мислете толкова - нали са позволени посещенията, ще идват мъжете с големите братчета!

Аз днес се успах за детската кухня   , добре, че момчето я закачило в коридора. Ама и той дойде преди 9, обикновено все към 9.30- 10.00 идва и мислех, че мога още малко да затворя очи.

Здравейте!

Ние вече сме в София.  Да си призная, дори ми е приятно.  Малко се уморих от това непрекъснато да сме на път, почти 2 месеца изкарахме така.

чин, чудесно за парите!  Значи има надежда в тази държава да се случва нещо, не вичко е загубено...

хоупфул, според мен съмненията за това колко ще обичаш бебе2 са само докато се появи   Казвали са ми, че дори да мислиш, че нямаш място в сърцето за още толкова обич,  не е вярно и обичаш също толкова много всяко следващо дете.

Забравих да ви споделя, че ние не се кърмим вече.  Стана съвсем постепенно, естествено и безболезнено за Лора, което не ми попречи да си поплача, особено, когато тя ревеше неистово заради зъбите, а аз нямаше как да я успокоя... Всъщност, аз не смятах да я отбивам все още, но така се получи.  Дано е за добро...

накри, поздравления и от мен за питката, страхотна е!  Само откъде намираш време да се занимаваш толкова с тези 2 деца...

Малко хаотично, затова спирам дотук.  Пишете повечко, забравихме се...

Здравейте,
Шунче, този термометър от Лидъл за ухо който каза Ваче ли си взела.Да взема и аз да купя.

Здравейте,
не сме спали отново за 123456789 път иииии не знам и аз как издържам,заспива ,след има няма 30мин. сяда ,пищи и пак заспива ,но до 3.30ч. беше кошмар......
Днес й биха и ваксината ,защото изоставахме с една и така! През деня спи 2 пъти -сутрин поне час и следобед 2ч.
Чинче,благодаря ти ,че ми помогна ,значе С5 ще й поръчам. Радвам се за паричките,все пак е нещо!
Бюти,добре дошла  Наистина си попътувахте доста , а за кърменето хем се радвам ,че и при вас ,както при нас е станало безболезнено ,хем ми стана мъчно като прочетох!
Съншайн,и аз мисля ,че ще обичаш бебето по същия начин!

здравейте!

Днес успяхме вече да стигнем до плажа. Но морето е донесло много водорасли и хич не е приятно. Тази вечер мислим разходката да е до Несебър, но ще отидем с автобус. 

Чин, много хубава новина за парите! 

Хоупфул, и аз се чудех как ще обичам още едно дете, дори когато бях бременна, все си мислех че няма кой да измести Иван от сърцето ми или дори да направи мъничко место за друг. Но след като се появи Никола и целия свят става различен. Всяко детенце си намира местенце в сърцето на мама.

Бюти, добре завърнала се! Два месеца пътешествия наистина са си много.

СЪгласна съм момичета, разбира се, че една майка обича всичките си деца, казвам само, че това не става изведнъж. Любовта ми към малкия нараства с всеки изминал ден и е далеч далеч над тази, която съм изпитвала в деня на раждането. Предполагам и с бебе2 ще е така. Естествено ако не мислех, че мога да обичам друго дете - едва ли щяхме да правим второ.

Хоупфул, признавам си, че аз не мога да си представя да обичам друго дете така   Но се надявам да се убедя, че мога, ако живот и здраве Господ даде да си имаме второ...

Добро утро.
Не пиша, че нямам настроение. Йоана уж извади 2-та зъба, спадна Т, а от снощи е със запушен нос и някакъв секрет в гърлото, който й дразни. След малко баща й ще я води на лекар и ми е притеснено. Да си питам главата, защо не я заведох още като вдигна Т, ама то тогава нямаше нищо друго............ Оф.........

Гледам за обичта към 2-ро дете си говорите. Аз от сега го обичам. В смисъл искам 2-ро дете, искам го по-скоро от колкото сигурно ще стане. На няколко пъти сънувах дори. Надявам се един ден живот и здраве да се сдобием с още едно дете, въпреки че малко ме е страх от още една бременност.

Хайде да работя и да си чакам обаждане от татиту да каже как е Йоанката.

Аааа, и аз взех една хартия.. тази с картон и паус. Ама мисля май да взема още. Ще правя бродирана картичка за бебе и като ги видях исках всички да купя  

Ани, ние в понеделника също много гооляма разходка направихме в Морската. Как не се засякохме   А в неделя хвърчила пускахме. Целия Бургас е направен много красив, не само Морската.

Чинче, няма какво да се плашиш. Изобщо няма да имаш време да се депресираш   Освен това зимно бебе, ама след Нова година времето много бързо минава.

Деска, не се обвинявай. При лекар детето обикновено се води след 1-2 дни с температура, е освен ако не искаш болничен лист. Така ч сега си е съвсем навреме. Ще се оправи Йо!
А при теб не е задължително следващата бременност да е като първата. Пожелавам ти да имате второ детенце, много е хубаво!

Здравейте..

За картата- бях изгубила надежда, та сега направо светнах...

За вторите деца - честно казано малко ми е гузно, че съм леко разочарована от пола. Не си обръщам толкова внимание, както с Нико. Не се вглеждам и не се интересувам колкото първия път. Ако наистина е момче няма да се наложи дори дрехи да му купувам. Чувствам се наистина странно, сякаш не го заслужавам това бебе. Все повече страхове ме обземат, сякаш сега като знам какво ме чака ми е по-тегаво.
А когато родих Нико- този ден не ми беше най-щастливият. Винаги съм очаквала някакъв голям прилив на любов, но при мен не беше така, случи се малко по-късно, а като че ли от това, което бях чувала, очаквах да го заобичам още преди това. Първата ми среща с Нико наистина беше странна... по-скоро го изучавах

Хоупфул, пак в Майчин дом ще раждам. Въпреки нещата, които ми се случиха предния път, все още смятам, че това е болницата с най-добра неонатология.. а и не само.

Ваче,  Честно обвинявам се, защото Марти разчита само на моята преценка, а всички останали около мен (разбирай роднини) са на мнение, че греша за почти всичко. Имам чувството, че водя война с вятърни мелници. Както и да е, вече съм по-спокойна. Минал е прегледа сутринта, има леко червено гърло и нищо повече. Изписаха й вит. С, инфлуцид, който давам от вчера на своя глава де и още едно кремче за разтриване, което действало много добре. Успокоих се, че не е станало нещо по-сериозно, а и се убедих, че моята преценка отново е била правилна. Само където снощи от притеснение главата ми щеше да се пръсне от болка.

Чин, тя Вачето беше предупредила, че обичта не идва с раждането, а по-късно. Аз честно не съм имала очаквания за голяма любов, може би заради всичките притеснения нямах време да мисля за това, а и поради факта, че родих когато най-малко очаквах, т.е. вече смятах, че ще избутам до края. След като се прибрахме в къщи ми беше странно, а кога точно съм я заобичала не знам, но не мога без нея. Е никога няма да забравя първия път, когато ми я извадиха от кувьоза. Този един час.........

А за дрехите, не го мисли толкова. Аз и сега не купувам дрехи. Последното, което съм й купила (изключвам обувки) е роклята й за р.д. Та това не е най-важното, ама ти си знаеш според мен де.

Здравейте,

Тук сме си, ама нещо не стигам до темата. И ние чакаме един кътник, почти е избил мисля.
Научи се да се качва и да слиза от дивана и сега това е забавление №1   Качва се, от кеф започва да пищи и да търчи по дивана (той е твърдичък), а на мен всеки път ми се изправя косата. Съответно и минутка спокойствие няма вече, нащрек съм постоянно   Че и вратите вече си отваря и си ходи където си иска. Но вкъщи много не го свърта, бързо му омръзва, чудя се какви играчки да му купя, подходящи за възрастта му. Някакви кубчета гледам, трябва да взема нещо, че отсега съм се затюхкала какви ще ги вършим зимата. Той трябва на ясла да ходи де, и там да го изморяват.

Бременничките гледам, че се притеснявате как ще се получи с вторите деца, аз пък с яслата се притеснявам. Дано всичко да е наред при всички  
Чин, нормално е да не е като беше бременна за първи път. Все пак тогава си имала много повече свободно време, това ти е било ново преживяване и затова и така се вглеждахме всички. Майките на две деца сигурно ще потвърдят, че и  при тях го е имало този момент с втората бременност.
Браво за картата, това е хубава новина.
Чин, като бяхме бременни беше споменала за някакви розови хапченца, успокоителни, били подходящи за бременни. Можеш ли да се сетиш кои са? Би трябвало за кърмещи също да стават. За една приятелка става въпрос, скоро роди и за съжаление не я подмина депресията, но тя е с близнаци и й е доста трудно.

Бюти, честито ви отбиване, най-вече това, че леко е минало.

Деска, бързо да се оправя Йоанка. Проблемите с нослето може пак да са от зъбки.

Шунче, нашата изравнителна ни изправи косите, ама ще чакат да си ги получат някой ден.

Ани, приятно изкарване на моренцето.

Нещо още щях да пиша, ама забравих какво. Приятен ви ден