Дъщеря ми откакто се наложи да се върна в офиса я гледа свекърва ми. Ами не мога да кажа, че не съм доволна от начинът, по който я гледа - дори тъкмо напротив.
Свекърва ми е млада, много енергична и интелигентна жена. Дори не мога да я асоциирам с думата баба, но това е друг въпрос.
Винаги ме пита за разни неща по отношение на гледането, даже на моменти ми става неудобно, ще кажеш, че съм супер претенциозна снаха. А истината е, че аз не съм й давала никакви напътствия, тя просто гледа как аз гледам детето или ме пита за нещо конкретно и действа така. Е, има неща, които правим по различен начин, но аз изобщо не се впечатлявам и не го правя на въпрос. Все пак тя е отгледала двама прекрасни сина, с които никога не е имала никакви проблеми от поведенчески и всякакъв характер - аз ли да я уча на възпитание? Дори нещо повече - за мен тя е еталон в много отношения и определено имам много какво да науча от методите й. Невероятно спокоен, уравновесен и последователен човек. Може би най-голямото ни различие е за прословутото течение Гони я някаква мания на тази тема и всеки лек полъх е течение, дори в големите жеги. Но това да ми е проблема, както се казва.
Освен, че се гледат много добре, също така доста се занимават двете и малката учи много неща с баба си. Напълно убедена съм, че нито една гледачка не би гледала детето ми толкова добре.
Колкото до това, че детето има нужда от майка си - ами има нужда, разбира се и майката си има своето най-важно място в живота му, наравно с бащата, ама детето освен от майка си има нужда и да яде, и да бъде облечено и пр. и пр. Иначе, в един перфектен свят бих си стояла с детето и до 1-ви клас, ама няма начин. Смятам, че детето ми не е лишено по никакъв начин от моето и на мъжа ми внимание и присъствие и се радвам, че освен към нас е много привързана и към другите близки роднини. Това е и моята представа за семейство.