Смръдливец в офиса - какво правите ?

Колежка идва в понеделник на работа- чиста коса, видимо чисти дрехи. Вторник- вързана коса, същите дрехи. Сряда- мръсна коса, същите дрехи, адска миризма, хвали се, че не е спала вкъщи, била на диско. И така- до петък. Питала ме е дали си боядисвам косата, понеже е доста блестяща и цветът й е странен. Казвам- "не, мия я всеки ден". "Ау, ще ти окапе...аз по веднъж, през седмицата слагам пудричка, понеже се омазнява".

Метълка съм, между другото, и то с хормонални проблеми; девойката е тип кифляк с обемчИ. Еми мирише лошо, щото не се къпе. Маже с мечето по лицето и идва на работа.

Да. Влизала съм в кабинети и е миришело, имала съм миризливи колеги, заставала съм зад миризливци на опашката в магазина, когато съм вземала сина ми от училище, в стаята е миришело на спарени пиленца, когато съм ползвала градски транспорт ми е миришело и кой знае още колко миризливци е имало покрай мен. Какво - на всеки да седна да правя забележка, или да си оставям работата и да побягвам диво, за да не правя мазохизъм с изтънчения си нос?!

И като направиш забележка на такъв кифляк, освен че падаш под нивото и, ефект ще има ли?

Е, извинете. Няма да ви казвам какво да правите, ваша си работа.
Както казах по-назад, щом нежеланието ми да търпя подобно издевателство ме прави невъзпитана, нека. И да уточним, че не говорим за инцидентно попадане в ситуация на няколко минутно обгазяване, а за принудително прекарване на часове в едно помещение. Моят праг на търпимост явно е по-нисък.

Аз не- но имаме правилник, в който пише, че на работа се идва в чист и спретнат вид. Знам, че на колега мъж са правили забележка HR и ефект имаше. Смръдлата напусна по други причини, но ако я бяха извикали, вероятно щеше да се съобрази...егати всички работим е едно помещение и едва ли не сме длъжни да търпим хорската смрад от добро възпитание. За такива условия на труд се плащат вредни.

Сложих ароматизатор в стаята.

Това е съвсем друго.  Сплетни и клюки.  И тук във форума ги има. Кой е по-по -най.

В случая иде реч за обикновена лична хигиена. И когато някой умишлено не я спазва прави впечатление - и да не искаш,  `виждаш` тая смрад от къде е ? Въпросът е не с каква марка си облечен, а дали си чист.

Хората сме различни, с различно обоняние и пр., така че нищо странно не виждам едни да ги дразни, други -  не.  

Когато човек работи в екип,е длъжен да се съобразява с оклните.Ако работи сам,ако иска е 2 години да не се къпе,че да не му окапе косата  

И аз така правя. Както вече писах, никога не бих казала на някого, че мирише . Смятам го също за лошо възпитание. Не можем да казваме на хората как и кога да се къпят. Намираш начин да не контактуваш, да се дистанцираш, да проветряваш стаята и др. методи. Ако се възмущава, че ще изстине казваш, че ти е лошо и трябва да проветриш за малко, без да уточняваш причината.
Изобщо не мога да разбера хора, които се възмущават от космясали хора също и обсъждат лошата им хигиена. Абе защо всички трябва да са точно като вас. Всеки си решава сам какво да прави с тялото и живота си.
Когато миризливата колежка се доближи до мен старая се да дишам по-малко и бързо да приключим близкодистантните отношения. Възможно е и аз да имам носови проблеми, не знам, но когато е далече от мен миризливецът, не го усещам и не ми пречи. Усещам собстения си парфюм, затова ползвам трайни парфюми

Пипи, и ти си права, но не съвсем....   Наистина е гадно и некултурно да правиш забележки на всеки замирисал ти............ Една колежка например така ми замириса на чесън, че ми стана зле, но и през ум не ми е минало да и правя забележка-яла е чесън, днес ще мирише, утре-не.
Но системните мърльовци си го търсят и си го заслужават!   Всеки ден да вониш на пръч, на мръсно, да ходиш с едни и същи ликьосани дрехи и това да прави впечатление на всички-ето това е мърльото.
Една тактична взрастна колежка беше решила да поиска да му изпере якето-не беше прано от купуването му и беше покрито с мазни и мръсни петна.Нашият миризливец беше и зиморничав-не даваше да се отваря прозореца и ходеше с дебели дрехи дори през август-разбирате за какво иде реч...........  На такъв забележка не съм правила също, за което съжалявам................  

Много от вас предлагат да се говори с началника. Еми ние преди имахме проблем точно с един от преките ни началници в старата работа   Много от колегите започнаха да се оплакват на неговата началничка и му направиха забележка. Взе се в ръце момчето, ама беше бавно и мъчително за всички   Първоначално просто реши, че дезедоранта оправя всичко и е абсолютно достатъчен. Сещате се какво се получава между дезедорант и ....други миризми  
После имахме една дето.... Работехме в малки кутийски буквално на 10-15 см един от друг. Няма как да се преместиш, освен лееееко да се врътнеш в другата посока. Изтеглиш ли късата клечка на място до такъв, няма сменяне. Беше толкова нетърпимо, че на няколко пъти ни правиха събрание на тема личната хигиена   След едно от тях тя каза "Абе това май заради мен го говореха?" Добре де, като се усещаш вземи се малко в ръце...какви са тия миризми.... Накрая за капак точно мен ме сложиха да работим заедно по един и същи продукт и искам не искам не само трябваше да комуникирам с нея постоянно, ами и да седя до нея. Направо си мислех, че шефката има нещо лично против мен   Е напуснах накрая. Разбира се, не беше само тя причината, ама това просто преля чашата. Не стигаха и другите глупости, ами накрая трябваше да ми люти на очите заради това, че някой незнае кога да се къпе.
Само информативно - като цяло си мисля, че издържам на миризми. Брат ми като подрастваше си мислеше, че трябва да ставам съпричастна с чорапите му, с пръднята му, а мястото на мръсните дрехи е по средата на стаята..... Жалко, че ги израсна тия простотии чак след като се изнесох от нашите  
П. П. На всеки може да се случи да се запоти и на момента да намирисва. Но на някой това си им е постоянната миризма 

Влизам с надеждата някой да е споделил ефикасен начин за борба с миризмата на работното място, а то пак морал се е раздавал.  Мисля, че тези с голямата търпимост не са попадали на истински миризливец, а на "менте" такъв.  Нашият миризливко сега си дойде от обяд, вмирисан на пържено и алкохол, смесено с некъпано, застроено с изпаренията от изпотена изкуствена копринка, наметната с подплатено елече /за всеки случай да не настине в разгара на лятото/. И целия този облак се визуализира със забърсването на потта от челото с ръкава на ризката /нали не сте забравили, че е от изкуствена коприна/    е какво да му кажеш на такъв, пълно нещастие

Нашите 3 миризливки не са менте, до тях е ужас, но отдалече не ми пречат.може би, защото са в различи кабинети и рядко влизат в общата стая, изтърпяваме ги. Никой не си е позволил дори да коментира зад гърба им, че миришат- обсъждаме доста по-значими теми.
Не раздаваме морал, а споделяме своята гледна точка.

Голямо Хасметче сте си изтеглили в офиса.

Грешиш!

До характер си е. Нашият "офисен ароматизатор" беше от най-реалните, толкова реален, че все едно са ти ударили не една, а десет плесници. Миризмата беше силна и пронизваща, пропиваща за секунди във всички материи навред и заличаваща се бавно и мъчително. Беше смесица м/у нафталин, застояло, спарено + ужасяващ дъх придружен със специфични премляскваници, които карат аромата да оживее в съзнанието ти.

Аз, бременна, с обоняние на куче-следотърсач - никакви ментета, чисти, натурални телесни миризми. Но просто не ми е в ценностите да одумвам за това човек, камо ли пък да му правя забележки.