Пипи...., е напълно права. Не може и не бива да превъзпитаваме всички , които не ни харесват, как миришат и ...Ние тук пък се събрахме едни чистофайници...никога не сме замирисали на пот, никога не ядем таратор или печени чушки с чесън и магданоз. Какво ли ядем, сигурно само ментови бонбонки.
Аз си ям чесън и много обичам,но само петък и събота, защото чесънът мирише чак до другия ден на обяд, ако си ял вечерта. И разбира се,че се изпотяваме. Аз лично обаче ползвам камък-дезодорант. Т.е той не дезодорира, няма миризма, не спира изпотяването, но предотвратява миризмата. До края на работния ден мисля ми стига да се задържа без да замириша на пор. Засичала съм и колежки, които се помирисват уж тайничко под мишниците, вадят мокри кърпи, изтриват се. Т.е номера е да се усетиш, а не да си непукист как миришеш.
Рокси, аз съм учителка, понякога се налага колежка да дойде да се разпише в дневника, който е при мен, или да се наведе да ми покаже справка някаква и др.подобни. Бюрата ни са едно до друго в учителската стая,не толкова близко, но нали минаваш покрай нея като станеш от това бюро.
Ако въпросният `герой` няма толкова близки хора/което е много вероятно/, на които да възложим мисията: Какво правим: стоим и търпим и се правим, че всичко е О.К. 
