За любопитството , сравняването , надничането и надпреварата ...

Маркрит,колко добре те разбирам. И аз имам една такава "приятелка",запознахме се покрай децата и в началото изглеждаше добро и възпитано момиче... но след няколко месеца-ела да видиш. То съвети,съвети -от това, как да гледам детето си, до това,как да си подреждам къщата,как трябва да се готви,колко сме неразумни с парите си. Изобщо всичко е повод за съвет. След едно детско парти,като гаврътна малко повече водка,май и практически секс съвети искаше да дава на мъжа ми. Добре,че той не понася блондинки: )
За съжаление,опитах се да прекъсна контактите с нея, но някакси все се натъкваме една на друга-покрай децата,я ще се засечем на детска площадка, на пазара... А тя не спира и не спира -колко било хубаво да имаш само момчета,че никаква друга комбинация при децата не е добра(виж моя подпис),все едно можеш да избираш пола на децата си, че е много горда от себе си,че на 25години има вече две деца, не е работила и ден в живота си, но точно така трябва да направи всеки. Защо сме си били купили къща, като не сме събрали всички пари??????Ми не знам кога ще имам 300 000 долара в банковата си сметка събрани, защо не си сложим климатик,толкова хубаво било, ми защото имаме прекрасна камина,която топли цялата ни къща и нищо не ми духа в очите,пък и електричеството тук е толкова скъпо,че ако искам цялата ми къща да е толкова топла,колкото с камината,трябва само за това да работи мъжа ми. И още и още. Аз започнах с нейната тактика-държа се гадно и и казвам без задръжки това,което мисля-че
 няма как едно момиче,с житейски опит на половината на моя,без образование и никакво work experience да е най-умната на света.

И аз имам такива познати и приятели. На повечето им е скучно и затова разпитват. Като почнат да ми дават акъли, ако имам време ги изслушвам, понякога говорят смислени неща, над които си струва да помислиш. Особено за отоплението, ремонти или цените на някои неща. Понякога са глупости или са неприложими при мен. Тогава казвам:"А не, няма да стане тази работа". Попадала съм на всякакви - и на добронамерени и на заядливи, с всеки действам различно и според моето настроение. Понякога се държа като тях - и аз давам акъли и разпитвам, ей така да видят как е Въпросите ми ги объркват много, често не могат да обяснят защо техния начин или тяхната идея е много добра. Съседките ми са много любопитни и много им се говори - понякога направо им показвам какво нося в торбите или им разказвам от къде се връщам, сядам при тях, получавам тонове информация. Честно казано повечето пъти ми действа разсейващо и разтоварващо да послушам глупости. Рядко се дразня и ги отрязвам. Преди години в училище и гимназията имах различни  приятелки, някои от които бяха досадни с даването на съвети или критиките си към моя начин на живот - още тогава усвоих умението си да общувам с тях без да се дразня.

Аз май нямам такива приятели.Зя познатите не знам-не ги допускам толкова близо,че да разбера.
С приятелките си съм изключително близка и ако ми дават съвети или откровено ми се карат го приемам като градивна критика.Не помня някога да съм си помисляла,че нещо много ми се бъркат.
Даже често сама им разказвам,питам,търся съвети.
Единствените,които леко се доближават до тези досадници са майка ми и баща ми,но пък те го правят от грижа за мен и живота ми.Друг е въпроса,че понякога баща ми така ме изнервя с въпроси и натяквания,че ми идва да метна нещо по него.

Имам, за съжаление, и или не давам обяснения или лъжа. 

имам такива познати и така здраво им лазя по нервите и ги дразня, че смятам, че ще се откажат да контактуват с мене много скоро. На луди ги правя, само нещо да попитат, да дадат акъл или нещо от сорта почвам с техните камъни по техните глави, не оставям пауза, заливам ги с инфо, каквото ми хрумне, измислям си наред абсурдни неща и им гледам акъла.....
действа, повярвайте.

За съжаление такива хора съществуват и ние не трябва да живеем в отрицание. Съществува, да има го, само че ситуациите в които попадаме си ги избираме ние...съответно или можем да допуснем този тип отношение да виреят в нашия живот или да ги прекратим и да изберем друг вид комуникация...Всичко си зависи от нас, та едва ли има хора които не са срещали подобни /според описанието/, но те просто са ги игнорирали...Отново казвам за съжаление, но много хора са непросветени, не четат, не градят и не знаят как да подобрят живота си, предизвиквайки хубави моменти, включително такива свързани с почивка на круиз или екзотично място /кой каквото си поиска/...Злобеейки, вместо да се зарадват те сами си причиняват болести, а после се "кахърят"- защо на мен?
Пожелавам на всички ви да имате поводи да се хвалите, защото с похвалата си за поредното постижение вие предизвиквате нови такиви...
А тези, които гледат в паницата на другите, то си е техен проблем, не наш:)

Вчера най-голямата клюкарка ме пита дали не съм бременна,защото бях с блуза с висока талия.То да не смее човек нещо по-широко да сложи...

Имам такава "приятелка". Не е имало път да се видим (99% по нейно желание) и тя да не ме е питала колко работя, колко получавам, къде сме ходили, какво сме си купили, колко сме останали... и какво ли още не. Пита си жената, дори и след като ясно показвам, че моят личен живот не е тема за нашия разговор. Ако случайно нещо се изпусна и се оплача например (дали от бившия ми приятел, дали от нещо друго, съвсем елементарно) тя веднагически започва да ми набива канчето "Ти си си виновна щото тъй и тъй си направила, ако беше направила еди как си, щеше да бъде нам как си..."
Е, истината е, че не я понасям и от години насам не съм й се обаждала, защото ми действа неприятно с вечно правото си мислене и нескрита завист.
За щастие тя в момента ми е сърдита, защото отказах да отида на грил-партито й, понеже седмици преди това се бях уговорила да ходя някъде другаде.
Не ми пречи, даже ме улеснява

аз напоследък започнах да отговарям на всички любопитни комшийки, познати и т.н. с фразата: "питайте мъжа ми" и да се правя на глупава жена под чехъл засега действа, да видим докога....

Нямам такива познати или приятели. Всеки си гледа в собствената паница, но горе-долу сме от една черга, дето се казва, и няма какво толкова да си мерим.

Обаче тук, във форума, е пълно с такива, които постоянно си врат гагата в чуждата паница и размахват назидателно пръст за щяло и нещяло.

Е,във форума ако ти надничат в тепсията,може да си измислиш всякакви истории...  Вече за назиданието..така е.Да не говорим,че в повечето случаи напишеш едно и се разбира съвсем друго.
Но се преживява.Виж ако ти е близъл е ужасно.Аз майка ми и баща ми трудно ще ги мотая,ще си измислям фантастични истории,че да се пулят и да млъкнат.
Малко ми е странно обаче какво им носи това.Като им кажа къде съм почивала,ходила,какво готвя и с какво чистя...после това с какво им е полезно и каква радост би трябвало да им носи 

Много ме разсмя. Ако имаш 1 или повече момичета какво да ги правиш? Да ги давиш ли? Тази жена направо ме разби. АЗ пък предпочитам момичета, ама Господ като ми даде и от двата вида, сега какво да правя?
Аз също имам приятелка, която смята, че е по-добре да имаш момчета, а не момичета, добре ,че сега чака момче. 

Аз пък нямам такива познати. Нито съседи.
Приятелки, които да ми досаждат..тц, също нямам. Семейни, несемейни, лични, никакви. Открила съм рая.. уединение, спокойствие, и предостатъчно пространство, без достъп за любопитни погледи

Скууукааа 
Ако не бяха двете деца, които да поддържат напрежението денонощно; работата ми - с "плаващо" работно време; 20-ината /поне/телефонни разговори, които водя служебно почти всеки ден, какво щях да правя, незнам 

Ама верно ме изби на смях - чак такова голямо внимание да се отдели на някаква нетактична особа.. намирисва ми на ора без работа, и от двете страни на "връзката" 

+1 А относно въпроса "Какво ще правиш за ядене ?" се задава за да се
подсетиш за нещо, което можеш да приложиш в менюто си.

О, да винаги се намират такива. Тези, които са истинските приятели, те не се държат по този начин. Усетих го откакто мъжът ми се разболя...Но понеже не си поплювам и обичам да ги поставям на мястото им, горкичките те се опитват по заобиколен път да разберат какво точно се случва. Ми аз не крия. Ние не крием. Ама защо не дойде мен да попита, а се крие като плъх и пита други хора...?!?