За любопитството , сравняването , надничането и надпреварата ...

  • 11 070
  • 94
# 45
Аз бях отвикнала на подобно отношение, защото не живея в България. Сигурно и там го има, но е много по-рядко явление (поне при мен). Обаче, преди няколко дни ме приземиха мои съученички. В прав текст така ми зададоха едни въпроси, че останах без думи. Толкова лични въпроси, които ми задава някой, който не ме е виждал 15 години.... Rolling Eyes Rolling Eyes Rolling Eyes
Виж целия пост
# 46
И на млади, и на стари години го правят някои, въпрос на мироглед.
Виж целия пост
# 47
На въпроси, на които не искам да отговарям, а това се отнася за почти всичко, задавам контра въпрос: Защо искаш да знаеш това? Нещата се разсъхват незабавно. Няма нерви, няма цупни, няма неудобство, няма обиди.
Виж целия пост
# 48
Я да се запиша и аз с една любопитна съседка Grinning Като съм нервна - ме дразни и я игнорирам почти, като съм на кеф я разигравам като кукла.

Един ден даже се интересуваше къде, по колко и в колко точно часа тренира мъжа ми. Mr. Green

Днес например, много се терзаеше, защото не получи отговор на въпроса в колко излизам сутрин. Виждала била всеки ден мъжа ми като излизал, пък мене - не. Аууу, голям проблем Sunglasses Казах й - всяка сутрин, като се наспя, взимам душ и излизам Joy
Виж целия пост
# 49
В тесния ми кръг от близки приятели и роднини нямам такива. Имам познати с подобен манталитет. На мен не ми пука, защото контактите ни са сведени до минимум. Мъжът ми, обаче умира да ги дразни и разиграва. Дава им поводи за размисли и страсти за месеци на пред  Wink
Виж целия пост
# 50
Имам и ми е ужасно неприятно някой все да ми прави сметката, дори и с поглед или с нескрито любопитство, или направо да ми смята доходи и разходи и защо аджеба съм направила покупка при положение, че еди какво си.Вбесявам се!Това са разходи в моето семейство и имам или не, това не бива да интересува никого освен нас.
Ние винаги купуваме едно нещо, за сметка или лишение от друго, но това са неща от семейството, които няма как да се знаят.Гледат се само покупките и след това приказки от сорта на "те нямат пари, а купуват това и онова" са налице.
Виж целия пост
# 51
Хаха,сетих се за коментарите на една комшийка от село.Преди 15 години имахме трабант и тази комшийка се беше изказала,че с тази кола само се правим на бедни,а всъщност не сме,защото аз всеки ден съм ходела с различни дрехи.А мръсна и вмирисана ли да ходя,с е едни и същи всеки ден?
Виж целия пост
# 52
Какво да кажем за известните личности, на които папараците са им вечно по дирите и им нищят не само личен, сексуален живот, но надничат във всички кътчета на бита до степен какво ядат, какво имат в гардеробите си, в бельото им едва ли не ровичкат да не говорим за най-потайните кътчета на душата. Знаете ли какво е това да се страхуваш да изведеш децата си на разходка поради страх от папараци?

Не се оплакквайте от съседки-простакеси, те поне не ви изобличават на цялата страна че и цял свят.
Виж целия пост
# 53
Ох , да, имах една такава приятелка. И понеже винаги съм си мислила, че това , което аз не мога и не бих направила, не го правят останалите с мен много си патих с нея , докато не я отпиша окончателно от живота си! Много трудно ми беше защото й вярвах много , бях безрезервна , но като разбрах какви цигании ги е творила зад гърби ми ooooh! Sick Sick Ужас! И макар , че вече много не знае , продължава защото живеем близо и като ме срещне започва едно лигавене от сорта "Страхотна чанта, от къде е? Къде си прави косата, Иска и аз такъв костюм? Стига си се оплаквала, всяка година излизаш някъде или не пропускате година без почивка." Бляк! Вече го обръщам само на шега...
Всъщност в последните години като че ли зачести тази тенденция все повече хора да живеят с удачите и неудачите на други хора. Може би защото си е валидна поговорката "Я не сакам на мен да да ми е добре , а на Вуте да му е зле". Защото колкото повече обедняват хората се "хранят" с това, че има други , на които им по зле , или ако не им аз ще им го направя! "Няма само аз да съм зле, я"
Виж целия пост
# 54
дето се казва, криза на ценностите, а аз казвам "криза на душите и човещината". Не мога да променя хората, пък и не е нужно. Така го разбират живота, така го живеят, а това не е причина аз да ставам като тях.
Виж целия пост
# 55
бях забравила какво е да ти се бъркат (с мнения и непоискани съвети де, то е ясно че с правя каквото си знам). ама за съжаление, откакто забременях си припомних  ooooh!. не от всички, от определени хора, ама това е живота - засега само ми се сърдят, за в бъдеще или ще им мине и ще се примирят, или просто ще трябва да свикнем да живеем едни без други.

и да поясня, дори не става дума за случили се вече събития, а за бъдещи такива - нероден петко като се роди, как ще са нещата, какво ше се прави, какво няма да се прави, ама как така, защо итн...  жалко, но факт.
Виж целия пост
# 56
.
Виж целия пост
# 57
Маркрит, като се върне мъжо, ще му дам да ти прочете поста. Той си мисли, че само той си има луда, дето мрази цветя и други боклуци. Подаръците винаги си ги правя сама.
Иначе по темата, хорицата са бедни и прости, нямат личен живот, не смеят да си изживеят мечтите, живеят без надежда, говорят единствено за другите хора, ако не им дадем материал и им спрем сериалките, ще трябва да млъкнат и ще умрат от задушаване, защото те ако не могат да избягат от собствения си живот, чрез говорене, ще спрат да дишат. Рядко ми се случва някой възрастен човек в БГ да говори за себе си, вечно се говори за съседа, за сестрата, за позната, за познатата на познатата, за всички що им се изпречат пред погледа, иначе няма какво да кажат. Основна тема е кой колко има,  какво прави или не прави. Единици са хората с които може да се дели помещението, след десетото изречение.
Сигурно има социалогично наименование за масовия синдром, за мен е "синдром на бягството от собствения живот"
Ама то и телевизията не е нещо по- друго, събота и неделя само повърня, на който и канал да се превключи, все на някаква дружинка се нищи личния живот или как ще промени света на политиката, явно на хората им харесва да се бъркат и знаят за живота на другите, щом седят с часове пред екрана. Явно изпростяването е станала държавна  и медийна политика. Най- страшното е, че за хората това вече е нормално и им харесва.
Виж целия пост
# 58
Донякъде е разбираемо, че хората избягват да говорят за себе си, защото в противен случай човека или го нарочват, че парадира, или започват смътно да му завиждат и се изливат потоци отрицателно отношение. Човек не смее да се похвали с нещо, душата му ще извадят! Тук се цени песимизмът и вечното оплакване от всичко.
Виж целия пост
# 59
Това ровичкане в чуждите животи и сравняването съм го учила някога като явление.
Имаше си определение в социалната антропология, но не помня вече  Embarassed CrazyОтдавна беше. Само съм запомнила, че явлението е характерно за общество, губещо ценностите си, каквото вече 20 години е нашето. Не, че преди пак ги нямаше моралните надзиратели, и сочещите с пръст имало ги е и ще ги има. Сега те са на преден план. Сега те са по- агресивни... Сега , както сте писали и медиите им отделят специално място, сега те определят кое е добро и кое лошо...Сега са много!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия