ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 270
20 ян. 2013, 11:55 ч.
Какво предлагаш да ти изработя идея за законопроект ли? И направо да го внасяме за гласуване...какво толкова...
Всъщност, не е смешно, един ден и това ще стане, кълна се че ще направя всичко по въпроса този болезнен въпрос да бъде решен.
Може спокойно да се помисли над някакъв вид "замразяване" на определен гроб, за който няма грижещи се. Това може да стане точно по типа показан по-горе от хепи мама.
Виж целия пост
Айде тогава да се уточни, моля, до кое коляно имам ангажимент върху гробовете?Че да знам как да си организирам оттук нататък съботите и неделите, и финансите, за да го пътувам из цялата страна. 
Какво предлагаш да ти изработя идея за законопроект ли? И направо да го внасяме за гласуване...какво толкова...
Всъщност, не е смешно, един ден и това ще стане, кълна се че ще направя всичко по въпроса този болезнен въпрос да бъде решен.Може спокойно да се помисли над някакъв вид "замразяване" на определен гроб, за който няма грижещи се. Това може да стане точно по типа показан по-горе от хепи мама.
# 271
20 ян. 2013, 15:22 ч.
Като сте почнали темата - ми, наистина до кое коляно точно имаме ангажименти за гробовете? То, наистина ще ми трябва всеки уикенд да си отделя едно 3-4 часа да мина през целия град и да обиколя гробищата докат оправя гробовете на родата....Че някои са от началото на миналия век и сигур са буренясали яко понеже преки живи наследници там не са останали, ама на мен ми се падат вече 3-4-ти братовчеди 
Просто на гробищата не могат да ме накарат да ходя и то доброволно, та каквото ще да стане! Там е фрашкано от крадливи мангали и аз непрекъснато се оглеждам със страх откъде кой ще ми излезе. Освен и разни психично болни клошари, които поникват от нищото, крадейки цветятя и храната. А, не мерси съм
А като дойде моя ред съм казала - кремация и разпиляване на праха, никакви щуротии с опяваници по гробищата не искам да причинявам на дъщеря ми!
Виж целия пост
Просто на гробищата не могат да ме накарат да ходя и то доброволно, та каквото ще да стане! Там е фрашкано от крадливи мангали и аз непрекъснато се оглеждам със страх откъде кой ще ми излезе. Освен и разни психично болни клошари, които поникват от нищото, крадейки цветятя и храната. А, не мерси съм
А като дойде моя ред съм казала - кремация и разпиляване на праха, никакви щуротии с опяваници по гробищата не искам да причинявам на дъщеря ми!
# 272
23 ян. 2013, 18:23 ч.
Грижата за поддържането на гробовете на починалите много зависи от нагласата на самите хора.Но който иска да се грижи за гроба на даден човек го прави а който не иска и няма желание няма сила която да го накара да полага съответните грижи.
Виж целия пост
# 273
23 ян. 2013, 18:27 ч.
Когато почувствам нужда- ходя.
Кога често, кога рядко, но никога насила, защото "трябва" или така се "пада".
Виж целия пост
Кога често, кога рядко, но никога насила, защото "трябва" или така се "пада".
# 274
23 ян. 2013, 18:55 ч.
Насила никой не ходи то е ясно въпрос на желание е човек да отиде.Аз лично ходя защото вярвам че починалите искат да виждат живите хора и искат поне за малко живите да са близо до тях.
Виж целия пост
# 275
23 ян. 2013, 19:08 ч.
Визирах потребност да се отиде именно на гроба.
Иначе редовно почитам мъртвите, палейки свещ в църква. Общо взето, където и да отида, където и да съм и видя ли църква/ манастир, винаги минавам от там.
Виж целия пост
Иначе редовно почитам мъртвите, палейки свещ в църква. Общо взето, където и да отида, където и да съм и видя ли църква/ манастир, винаги минавам от там.
# 276
23 ян. 2013, 19:26 ч.
А аз вярвам, че душата на починалия е някъде другаде-или в друго измерение, или някъде около нас в пространството, но не и точно на гроба.Което за мен означава, че не е нужно да съм там, за да бъда близо до починалия човек.
Виж целия пост
Насила никой не ходи то е ясно въпрос на желание е човек да отиде.Аз лично ходя защото вярвам че починалите искат да виждат живите хора и искат поне за малко живите да са близо до тях.
# 277
23 ян. 2013, 19:41 ч.
Правилно.
Как душата би могла да бъде на гроба, щом физическата смърт предполага отделянето на душата от тялото?!
И, ако душата запазва характеристиките на човека, който я е оформил, нима тя би искала да се закотви на гробищата? При положение, че има цяла Вселена за опознаване и няма вече никакво ограничение в скоростта на придвижване!
Виж целия пост
А аз вярвам, че душата на починалия е някъде другаде-или в друго измерение, или някъде около нас в пространството, но не и точно на гроба.
Как душата би могла да бъде на гроба, щом физическата смърт предполага отделянето на душата от тялото?!
И, ако душата запазва характеристиките на човека, който я е оформил, нима тя би искала да се закотви на гробищата? При положение, че има цяла Вселена за опознаване и няма вече никакво ограничение в скоростта на придвижване!
# 278
23 ян. 2013, 20:08 ч.
Аз онзи ден отидох на гроба на дядо ми, минавах на близо, имах време и се отбих. Беше буренясало, поизчистих, запалих свещичка, сложиш цветя и си тръгнах. Стана ми мъчно, но нищо повече. Най-вече мъчно, че той толкова ни обичаше, а никой не намира време да отиде, да поизчисти (в това число и аз) 
Аз искам да ме погребат и отгоре една плоча, без треви и китки. Много по-добре е така.
Иначе писах, че като отида на гробищата се чувствам, че все едно отивам на гости на починали роднина, дори разказвам добрите новини, които са се случили наскоро. Не вярвам, че всеки един момент, че са до нас, няма как просто да бъдат едновременно при всички.
Виж целия пост
Аз искам да ме погребат и отгоре една плоча, без треви и китки. Много по-добре е така.
Иначе писах, че като отида на гробищата се чувствам, че все едно отивам на гости на починали роднина, дори разказвам добрите новини, които са се случили наскоро. Не вярвам, че всеки един момент, че са до нас, няма как просто да бъдат едновременно при всички.
# 279
23 ян. 2013, 20:12 ч.
Защо? Телесните ограничения ги няма.
Виж целия пост
няма как просто да бъдат едновременно при всички.
# 280
23 ян. 2013, 20:21 ч.
Защо? Телесните ограничения ги няма.
Защото не вярвам в това. Вярвам, че има Рай (или някакво друго измерение), че близките ни са там, наблюдават ни и ни помагат с каквото могат. Не че живеят вкъщи и, че обитават гардероба ми. Вярвам, че тъгуват, когато гробовете им са занемарени и никой не ги посещава. 
За мен духът е енергия и няма как да бъде на 10 места едновременно и постоянно.
Виж целия пост
няма как просто да бъдат едновременно при всички.
За мен духът е енергия и няма как да бъде на 10 места едновременно и постоянно.
# 281
23 ян. 2013, 20:38 ч.
Защо? Телесните ограничения ги няма.
За мен духът е енергия и няма как да бъде на 10 места едновременно и постоянно.
Тъкмо това и аз казвам, де. Едно от свойствата на енергията е, че тя е навсякъде. Едновременно и постоянно. Не се губи и не се създава.
Виж целия пост
няма как просто да бъдат едновременно при всички.
# 282
23 ян. 2013, 20:42 ч.
Аз пък си го представям като солует от енергия. Концентрирано на едно място. 
Един ден, като умра, ще ви покажа по някакъв начин как е.
Сега само предполагаме и гадаем. И всеки си вярва в неговите теории, които му помагат по-лесно да преживеят загубата на близък човек.
Виж целия пост
Един ден, като умра, ще ви покажа по някакъв начин как е.
Сега само предполагаме и гадаем. И всеки си вярва в неговите теории, които му помагат по-лесно да преживеят загубата на близък човек.
# 283
24 ян. 2013, 19:33 ч.
И аз вярвам че тези които са починали обитават друго пространство и измерение.Вярвам че където и да са помагат на живите по някакъв техен собствен начин.Много е важно да вярваме че са концентрирана енергия и светлина и че просто са в друг свят паралелен на нашия
Виж целия пост
# 284
24 ян. 2013, 19:42 ч.
Защо е "много важно да вярваме" в подобна идея?
Виж целия пост
Много е важно да вярваме че са концентрирана енергия и светлина и че просто са в друг свят паралелен на нашия
Препоръчани теми