ходите ли на гробища често

  • 68 543
  • 442
# 435
Благодаря.
Сърцето ми казва, че трябва да направя което тя искаше от цялата си душа. Но правилно ли е наистина?

Моля те не се съобразявай с някакви правила, които някой някога е измислил. Ако майката ти е искала и ти също, няма какво да му мислите. Положете урната в гроб, ако искате да имате и определено място.

Не е момента да се съобразяваш с който и да е, направи това което е по твоите разбирания.

Най-искрените ми съболезнования! Много съжалявам за загубата ти.
Виж целия пост
# 436
Ходя главно  защото е тихо. И да правя снимки. При починали не ходя. Не никога, но много рядко.
Не изпитвам нещо различно като застана пред парче камък и му кажа колко ми липсва. Човека вече го няма, мога да си рева и вкъщи.
Ходя да почиствам, защото е крайно неуважително да оставиш гроба буренясал. Нося цветя. По годишнини паля свещи.
Виж целия пост
# 437
В крайна сметка изпълнихме желанието на мама. Точно на брега, на ливадата на язовира където е тичала до безкрай като дете.
Виж целия пост
# 438
Винаги, когато отивам в България, едно от първите места, които посещавам е гробищния парк. Носи ми връзка и странна утеха.
Ако имах възможност, бих го правила и по-често.
Виж целия пост
# 439
Не обичам да ходя на гробища.Някои хора намират нам утеха-аз не.
Виж целия пост
# 440
В крайна сметка изпълнихме желанието на мама. Точно на брега, на ливадата на язовира където е тичала до безкрай като дете.

И аз не искам да ме полагат в гроб.
Радвам се,че нещата са се променили,преди не даваха урните. Със сигурност щях да настоявам баща ми да бъде разпръснат и майка ми да ходи на въпросното място,а не на гробищата.
Виж целия пост
# 441
Винаги, когато отивам в България, едно от първите места, които посещавам е гробищния парк. Носи ми връзка и странна утеха.
Ако имах възможност, бих го правила и по-често.

Точно споделих в друга тема наскоро, че единственото нещо, което в момента ме дърпа към Бг, са гробовете на близките ми. Колкото и странно да звучи. Не успях да се сбогувам с татко, нито с чичо. Утеха ще ми е да посетя гробовете им, да. Някак не съм приела смъртта им все още... А минаха по 2-3 години...
Виж целия пост
# 442
Ходя, защото само аз останах да се грижа да са почистени и т.н. Тежи ми. Чувствам се ужасно самотна и нещастна там. Варненските гробища са неприятно място. Мръсно, неподдържано, огромно, няма къде да се измиеш, няма къде да се скриеш от жегата, мравките хапят настървено. Понякога се страхувам, че някой може да ме нападне там - нищо не се вижда между парцелите и няма хора надалече. Предполагам това е причината малко опечалени да посещават т.нар "парк". Направила съм всичко необходимо да не растат плевели и да е поддържано, но ходя веднъж годишно да огледам. Не бих искала да причинявам това на моите близки, когато някой ден аз си отида. Ако искат да си спомнят за мен, да ми заровят прахта под някое дърво или храст, да ме пуснат на вятъра, но не и да ходят на това самотно нещастно и опасно място от задължение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия