ходите ли на гробища често

  • 72 787
  • 442
# 330
eksipnos и Фея Кръстница, дори емотиконите, дето ги използвате НЕ са за тази тема.
Мааалко такт и уважение няма да ви навреди.
Аман  Tired

Нима трябва да се извинявам, задето не мисля като 90% от българите?! Нима съм ги обидила, като съм ги нарекла с неприлични обръщения?

Представа нямаш колко близка среща със смъртта съм преживяла, по принуда. В пълното си право съм да използвам емотникони на усмихнати и щастливи човечета, повярвай.

Съвсем отделна тема е доколко ти можеш реално да прецениш степента и вида на възпитанието ми, както и толерантността ми към инакомислещите.
Виж целия пост
# 331
Дааааам, лицемерието е по-на почит от искреността.Като дете се бях впечатлила силно от гледката на бърборещи и кикотещи се бабета, които щом влязоха във входа, където е живял покойника, за да отидат към дома му преди погребението, изведнъж смениха физиономиите и почнаха да реват на глас и да нареждат. ooooh!
Виж целия пост
# 332
Не всички хора са лицемерни и повечето наистина страдат за починалите си близки.Поддръжката на гробищата зависи не само от такса която се плаща но и от самите хора които са загубили своите близки.Има ли желание човек да поддържа гроб на свой близък нищо не може да го спре.Вярно че се изисква и време а много хора нямат това време защото имат и други задължения.
Виж целия пост
# 333
Нима съм ги обидила, като съм ги нарекла с неприлични обръщения?


Наричаното на тленните останки на някой човек мърша определено не е прилично обръщение, може би това е различното ти мислене.
Сега очаквам цялата ти злъч да се излее върху мен.
Все пак смятам, че трябва да има някакво приличие поне по такива теми.
Който иска да ходи, който иска да не ходи.
Това си е лична работа и разбиране.
Виж целия пост
# 334
Нима съм ги обидила, като съм ги нарекла с неприлични обръщения?


Наричаното на тленните останки на някой човек мърша определено не е прилично обръщение, може би това е различното ти мислене.
Сега очаквам цялата ти злъч да се излее върху мен.
Прости ми, но ще те разочаровам - нямам жлъч за изливане. По принцип не нося подобни чувства в себе си. Вредни са за здравето.

А сега да уточня още един важен факт.

Никога не съм казвала, че починалите са "мърша". Казала съм това:

Починалите ми близки не са мърша, затова и не ги почитам чрез ходене на гробище.

В отговор на това:

Не. Нямам какво да търся в поле със заровена мърша.

Ще те помоля да внимаваш повече друг път, за което ти благодаря предварително.
Виж целия пост
# 335
Дааааам, лицемерието е по-на почит от искреността.Като дете се бях впечатлила силно от гледката на бърборещи и кикотещи се бабета, които щом влязоха във входа, където е живял покойника, за да отидат към дома му преди погребението, изведнъж смениха физиономиите и почнаха да реват на глас и да нареждат. ooooh!

Аааааа,култовото е кат седнат да ядат и пият,по панихидите,като че на сватба са сбрани.
И в началото..Всички едни умърлушени,тъжни..Докъде 3-тата ракия.После забравят за кво са се събрали..Некой фане,че се засмее..Настане"шок"..И после култовата реплика.."-Бе той/тя обичаше да се смее.Ай бог да го прости!"..

Иначе и аз съм губил скъпи на сърцето ми хора.По гробове обаче не ходя,щот реално няма кво да търся там,а градинарството не ме влече.Но не минава и ден,без да мисля за тях.

А за древните обичаи,новородено да се посреща с тъга,а мъртвия да се изпраща с веселие,изобщо няма коментирам.Те..древните са се доказали кат"невежи простаци",така или иначе..
Но пък и не знам да има закон задължаващ сълзите при смърт,и забраняващ усмивките.
Баща ми е на легло,втора година.Еми..няма как да се усмихвам,гледайки мъките му,но със сигурност ще се усмихна,когато душата му намери покой!
Толкоз по въпроса за стандартните сълзи и претенциите към емотиконите! Grinning
Виж целия пост
# 336
Много по-лесно е да подминеш дадена тема... Това също те прави тактичен, без да искаш Wink щом не ти иде отвътре.
Виж целия пост
# 337
О българските обичай на тази тематика са много задължаващи и глупави. Примерно наши близки като правят една година от смъртта викат около 30 човека на ресторант, сега и дядо иска така за баба, обаче аз съм на мнение, че трябва да се съберем най-близките и хора около 10тина човека вкъщи. Все пак другите идват кой от задължение, кой да похапне, не казвам че няма такива на които им е мъчно наистина. Всеки различно приема нещата, но не разбирам защо другите не го разбират. Примерно баба щеше да стане на 80 години в събота и мисля да ида на гроба и, да занеса цветчета, но не мисля че тя е там. И аз не мога да обясня какво чувствам
Виж целия пост
# 338
Примерно наши близки като правят една година от смъртта викат около 30 човека на ресторант, сега и дядо иска така за баба, обаче аз съм на мнение, че трябва да се съберем най-близките и хора около 10тина човека вкъщи.
Добре де, ще задам един въпрос. Чистосърдечно, без да се заяждам. Наистина не знам отговора.

Защо се черпи за 1 година от смъртта?
Виж целия пост
# 339
Примерно наши близки като правят една година от смъртта викат около 30 човека на ресторант, сега и дядо иска така за баба, обаче аз съм на мнение, че трябва да се съберем най-близките и хора около 10тина човека вкъщи.
Добре де, ще задам един въпрос. Чистосърдечно, без да се заяждам. Наистина не знам отговора.

Защо се черпи за 1 година от смъртта?

Предполагам, защото събитието е прясно, датата се помни от по-широк кръг хора, които искат да се срещнат и да си спомнят за човека или да го "срещнат" чрез хората, с които е общувал. Поне аз така мисля. С времето кръгът се затваря и за конкретния ден си спомнят само тези, които са му били най-близки. За мен скоро ще станат десет години от деня, в който изгубих майка си и всяка година на този ден "черпя", (ако изобщо е удачно да употребя тази дума) най-близките си, тоест съпруга и децата си. Не че през другото време не мисля за нея, но тази дата завинаги ще остане в мен като деня, в който света вече не е същия.
Виж целия пост
# 340
Свекърва ми ни събира всяка година(а преди това спази всички дни и месеци) и ни гощава за починалия ми преди 10г. свекър. После ни подарява разни неща.  Даже знам, че тя така не се успокоява, а го прави, защото така правят хората и за да не кажат нещо хората. Нека да го прави, нейна си работа. Уважавам винаги поканите й, изпълнявам ритуалите, мир да има. Не знам защо се прави, не ме интересува. Не пропуска да отиде на гробища, когато трябва.
Майка ми само отбелязва - днес стават толкова години от... и толкова. Аз също - нося спомените със себе си и не ми трябват ритуали и гощавки.
Виж целия пост
# 341
Примерно наши близки като правят една година от смъртта викат около 30 човека на ресторант, сега и дядо иска така за баба, обаче аз съм на мнение, че трябва да се съберем най-близките и хора около 10тина човека вкъщи.
Добре де, ще задам един въпрос. Чистосърдечно, без да се заяждам. Наистина не знам отговора.

Защо се черпи за 1 година от смъртта?
Почита се паметта на починалия. Храната се раздава за "Баг да прости греховете му", близките си спомнят за него. Подобни помени се правят на з,6,9,20,40  дни, 3,6,9 месеца. 1, 3, 6 и 9 години. 6стата и 9тата година може само да се раздаде. Това са пак са стари обичаи.
Виж целия пост
# 342
Защо се черпи за 1 година от смъртта?

не се "черпи", а се подава за Бог да прости. Правят се "подавки" на самата панахида, независимо дали е в църква или на гроба. И ако после е решено, да се съберат в дома на починалия (ако има такъв и е удобно), за да се седне на софра, то тогава храната е пак, за да се почете паметта на починалия. Обикновено е с блюда, които той/тя е харесвал/а...

Ритуалите са много различни в цяла БГ.
Важното е живите близки как го чувства ти как иска да бъдат... И все пак да се съобразява с виждането на починалия по този въпрос. А, че на последния му е все тая (или пък не) никой не може да каже с точност.

Shagya   bouquet Само мисля, че четните години не се отбелязват с големи панахиди... 2, 4, 6 и т.н. Освен това, до 1г. от смъртта се прави или на датата или след нея, а след това в съботата, преди съответната годишнина.
mu6inka - право си решила за 80-сет годишнината й... Отиди, запали свещичка, "поговори" си с баба си...
Виж целия пост
# 343
Черпи се за здраве .

За починалите не се "черпи" , а се раздава храна за Бог да прости .
Това с 30 човека на ресторант е лично решение .
Изобщо не се прави задължително . Дори не е нужно .
Християнската традиция изисква да има жито или хляб , вода и вино ( символ на кръвта Христова ) .
Нищо повече .
Другите неща са по желание , в зависимост от фин. възможности и това , което е обичал починалият да си хапва приживе .
Виж целия пост
# 344
Благодаря ви, че ми обяснихте.

Ако съм разбрала правилно, с този ритуал би следвало Бог да прости, защото се раздава храна, която починалият е харесвал, така ли? А, и че жито/хляб, вода и вино задължително присъстват.

Има ли значение къде се раздава храната, дали само познати/приятели/роднини са поканени или може да се даде където и да е, на който и да е?

Имам и още един въпрос, надявам се не възразявате.

Ако някой от вас е изпълнявал този ритуал, как ви се отразява спазването му?

Пак уточнявам: питам от искрен интерес.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия