ходите ли на гробища често

Прочетох го повече от няколко пъти.Явно съм тъпа, ок, щом те мързи да обясняваш.

Ходя. Намирам покой, утеха...Нашето гробище е малко и много красиво, спокойно е и с прекрасна гледка към планината. Там е вечният дом на нашето семейство от 5 поколения. Дано има място и за мен, като ми дойде времето.

Православните ритуали и церемонии ми действат успокояващо. Става ми сигурно.

Мисълта за кремация ме ужасява .

Не си тъпа, явно не си губила наистина скъп човек или пък си ужасно твърда порода.

И аз разбрах, че гробищата са за живите едва когато загубих баща си.
"Живите са тези, които имат нужда да спрат, на тихо място, сред цветя и дървета, сред хладната красота на мрамора и да си спомнят. ..................... Имат нужда да си поплачат, без някой да ги гледа. Имат нужда да постоят спокойни. Имат нужда от всичките малки ритуали, които едва ли са нужни на Бог или на мъртвите. Имат нужда да потърсят в тях своята утеха."

Динчо, аз Разбрах споделеното от авторката на материала и усещането и , че гробищата са за живите.Аз затова съм и написала-искам кремация, от там насетне-близките ми, ако Имат Нужда-под възглавницата си да ме държат.Ако искат-да ме зазидат, ако искат, да ме разпръснат-това ще е Техният начин да са с мен , когато вече ме няма.
Губила съм, разбира се, но аз стоя спокойна на съвсем различно място, а ритуалите ме разстройват в пъти повече, отколкото да ме успокоят.И моята майка, когато баба ми почина каза същото-да мине пустото опело, не защото не обича майка си, а защото точно на опелото и беше тежко.После, след кремацията се успокои.Не всеки, загубил близък има точно тази нужда да посети точно гробищния парк, разберете.Ако моите деца имат, когато ми дойде часа-моля-нека, щом така искат, ако нямат-пак моля-имат снимки, имат вещи, спомени и други усещания извън гробищата.Например.Утеха всеки намира в различно нещо.
Не разбрах само следните думи:
Ако сте прочели внимателно публикацията е нямало да си правите труда да разсъждавате кой, къде, когато...
Аз не разсъждавам кой и къде, а споделям защо Аз не ходя на гробища, че имам друго, различно усещане  за тези неща, и имам някакво мое желание  за край.
Ама както и да е....Ето, чета сега Розмариня-описала го е , че е нейното усещане, че има нужда и така и е ок.Семпличко, казала е с две думи.Никъде не казва, че Трябва и че щом не ходите, значи не разбирате, или ви е страх или...или...или да казва над какво разсъждаваме, пък ние не разсъждаваме-казваме си просто , че не ходим и нашата причина за това.
Всеки има нужда от Утеха.Всеки, и най-твърдата порода.Само че намира утеха в различни неща.
 

Това е направо обидно за тези от нас, които нямат нужда от ритуали и намират утеха по друг начин.

мен - също.
Хич и не мога да си го представя...

Да, хора различни, усещания - различни... Утехата се търси и намира по различне начин от всекиго.
В това спор няма.
Аз в последните 5-6г. разбрах, че всеки тъгува и изразява своята скръб по различен начин и тя не е мерили кой и колко страда. Затова не упреквам никого. И не искам от никого да споделя това, която аз усещам, потапяйки се в ритуали, които аз искам. За себе си, за да е спокойно на моята душевност.
Затова мразя да ходим "1000 човека" на панахида. Именно защото нещата не се случват според моето виждане по въпроса и това ме дразни страшно много.
Особено когато ритуалът се извършва "защото така е редно" и би следвало да е такъв, а не защото твоята същност така иска. А повярвайте, личи си страшно много, когато нещата се правят отгоре-отгоре.
Хайде да не задълбавам.

Шани, 

Не, не ходя.

Не, не ходя. Нищо не чувствам там, освен студенина и ужасна миризма. Предпочитам да запаля свещ в църквата.

  Абсолютно, кой, къде и как я намира си е само негова работа.


Съжалявам, не съм искала да прозвучи обидно. Опитах се да обясня, че за някои хора утехата е на гробищата и в малките ритуали.

Кремацията не ме ужасява, даже ще изисквам писменно да го направят след смъртта ми.
Ужасява ме полагането в земята и засипването с пръст.

Това го разбрах, но то не означава, че хората, които не намират утеха по начина, по който ти, не са преживели загуби или са безчувствени.
 
Все пак, смъртта е единственото сигурно нещо в живота.

И данъците.

Изобщо не ходя. Няма по-безсмислена и подтискаща загуба на време и място.

Според мен гробищата са въплъщение на самосъжалението и гузната съвест на близките на починалия. Опит да потърсят и получат прошка за пропуските и грешките, допуснати спрямо човека, който си е отишъл.

Чували ли сте какво нареждат близките на починалите? "Защо ме остави? На кого ме остави? Как ще живея без теб?" Сиреч, не плачат за починалия, а за себе си.

Гробищата са загуба на място. Вместо там да се построят детски площадки или да направи парк, те заравят телата на умрели животни. От рода хомо сапиенс.

За мен най-хуманното нещо, което може да се направи с починалия е тялото му да бъде изгорено, а пепелта - разпръсната. Нито някой ще е ангажиран с плащане на гробищни такси, опела и задушници, нито някому ще тежи дали е отишъл да поддържа гроб и да пали свещи пред камък с издълбани в него букви.

Хем съм съгласна с теб, Фея, хем не съм.
Ходя често на гроба на майка ми. Нямам гузна съвест, ходя защото така го чувствам. Почти всяка седмица съм там, паля си свещта, оставям цветята и поседявам много малко. Сънувам я всяка вечер, знам, усещам, че е с мен и семейството ми постоянно. Не ходя на гробищата защото така трябва или защото някой нещо ще си помисли или каже. Ходя, защото така се чувствам аз добре. Както приживе се грижех за нея, както се виждахме и чуваме всеки ден, така и сега сякаш искам да е така.
Съгласна съм, че гробищата са място за живите. Всеки намира своя собствен начин да изрази скръбта си и да намери утеха. Едни с ходене, други с не ходене.
Например, гроба на баба ми е съвсем близо до този на майка ми, но на него не ходя. Ходила съм едва няколко пъти. Не знам, сякаш аз така ги разбирам нещата. Ако един човек не ми е бил близък приживе...сега и да ходя на гроба му...