ходите ли на гробища често
- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
# 120
1 септ. 2012, 20:25 ч.
Интересно ми е само- не отиде на погребението на баба си ли?
Виж целия пост
# 121
1 септ. 2012, 21:23 ч.
На всички, които ме познават не им е интересно, че не съм отишла на погребението й. Така, както не отидох на погребенията на дядо ми и на прабаба ми. Ако едното присъствие е израз на обичта ми към тях, тури му пепел.
Всъщност трябва ли да влизам в обяснения относно психическото си състояние и до какво би довело присъствието ми по погребения. Баба ми отлично знаеше колко я обичам и без присъствието ми на гробището. А и както казах, гробището е просто място, където се заравят тленните останки. Вярвам, че съзнанието и душата продължават пътя си и са вечни. Тоест баба ми, дядо ми и всичките ми близки не са в гробището. Това е твърдото ми убеждение и пет пари не давам за мнението на когото и да било.
Един ден ще изискам да ме кремират и да разпръснат пепелта в Дунава.
Виж целия пост
Интересно ми е само- не отиде на погребението на баба си ли?
Всъщност трябва ли да влизам в обяснения относно психическото си състояние и до какво би довело присъствието ми по погребения. Баба ми отлично знаеше колко я обичам и без присъствието ми на гробището. А и както казах, гробището е просто място, където се заравят тленните останки. Вярвам, че съзнанието и душата продължават пътя си и са вечни. Тоест баба ми, дядо ми и всичките ми близки не са в гробището. Това е твърдото ми убеждение и пет пари не давам за мнението на когото и да било.
Един ден ще изискам да ме кремират и да разпръснат пепелта в Дунава.
# 122
1 септ. 2012, 21:25 ч.
Еххх, то пък голямата файда като се изръси родата на гробище. И се започнат едни сълзи и сополи, едно чудо....та даже и драми с хвърляне в гроба.
Аз също мразя да ходя на гробища. Ходя, за да не каже родата - "гледай я пък тая". Но съм се нагледала на какви ли не изцепки и простотии и на гробища, и на събиранията след тях.
Виж целия пост
Аз също мразя да ходя на гробища. Ходя, за да не каже родата - "гледай я пък тая". Но съм се нагледала на какви ли не изцепки и простотии и на гробища, и на събиранията след тях.
# 123
1 септ. 2012, 21:29 ч.
Мирама, там е работата, че аз не мога да гледам такива неща. Много съм лабилна, дори при самата мисъл, че баба ми е зле и че ще я изгубим, ми е прилошавало. Аз си знам какво ми е, така че хорското мнение е последното нещо, което ме интересува. Всичките ми близки и приятели знаят колко много означават за мен баба и дядо. Няма и ден да не мисля за тях и да не плача.
Виж целия пост
# 124
1 септ. 2012, 22:05 ч.
tonkabonka, радвай се че е имало кой да свърши тази работа, казвам го без никакви лоши чувства и с малко благородна завист.
Когато почина свекърва ми ние бяхме пресни младоженци и по всички поверия не трябваше да ходим на такива места, ама пусто като нямаше кой друг да го организира и да я изпрати освен мъжа ми и мен........................ няма тука психическа лабилност и не знам си какво - служебно погребение ли трябваше да има жената?
Виж целия пост
Когато почина свекърва ми ние бяхме пресни младоженци и по всички поверия не трябваше да ходим на такива места, ама пусто като нямаше кой друг да го организира и да я изпрати освен мъжа ми и мен........................ няма тука психическа лабилност и не знам си какво - служебно погребение ли трябваше да има жената?
# 126
2 септ. 2012, 00:02 ч.
Ужас! Това е висша проява на неосъзнат егоизъм. Грозна история. Погребалните обичаи на българите са отвратителни.
Виж целия пост
Еххх, то пък голямата файда като се изръси родата на гробище. И се започнат едни сълзи и сополи, едно чудо....та даже и драми с хвърляне в гроба.
# 127
2 септ. 2012, 11:11 ч.
Аз също по тази причина не обичам да ходя. Мен още от дете ме мъкнеха по задушници , панахиди. Там и от роднини и от непознати съм се нагледала на какво ли не. На погребението на баща ми съм била и от тогава не мога . Не издържам да гледам човек в ковчег , знаейки , че го виждам за последно. По тази причина не отидох на погребението на прабаба ми тази пролет.
Виж целия пост
Еххх, то пък голямата файда като се изръси родата на гробище. И се започнат едни сълзи и сополи, едно чудо....та даже и драми с хвърляне в гроба.
Аз също мразя да ходя на гробища. Ходя, за да не каже родата - "гледай я пък тая". Но съм се нагледала на какви ли не изцепки и простотии и на гробища, и на събиранията след тях.
Аз също мразя да ходя на гробища. Ходя, за да не каже родата - "гледай я пък тая". Но съм се нагледала на какви ли не изцепки и простотии и на гробища, и на събиранията след тях.
Аз също по тази причина не обичам да ходя. Мен още от дете ме мъкнеха по задушници , панахиди. Там и от роднини и от непознати съм се нагледала на какво ли не. На погребението на баща ми съм била и от тогава не мога . Не издържам да гледам човек в ковчег , знаейки , че го виждам за последно. По тази причина не отидох на погребението на прабаба ми тази пролет.
# 128
2 септ. 2012, 12:02 ч.
И аз не отидох на погребението на дядо ми. Исках да го запомня жив. Много го обичах, а го виждах рядко.
Сега ще ходя на изнасянето на 40.
Виж целия пост
Сега ще ходя на изнасянето на 40.
# 129
2 септ. 2012, 17:12 ч.
не ходя. ходех допреди време на гроба на моя приятелка на датата на смъртта й /също и дата на раждане/ до момента, когато като отидох, не можах да открия гроба. след дълго търсене в регистрите ми казаха, че ако не се плаща за гроб, след 10 години се дава на друг- луда работа. през живота си съм ходила на 3 погребения- на баба м, на приятел и на бащата на един приятел. последното ми остави най-дълбоки спомени- самият момент на завиване на тялото с одеяло и слагане на капака на ковчега ми дойдоха в повече..... за себе си искам кремация и разпръсване на праха над морето, всичко това с много хеви метъл- никакви гробове. изобщо- бг гробищната действителност и погребални ритуали са изключително потискащи, а човекът просто е отишъл на друго място. майка ми и баща ми също почти не ходят на гробища- може и да е семейна черта.
Виж целия пост
# 130
2 септ. 2012, 22:41 ч.
Не съм ходила отдавна, сигурно има повече от 2 години. Все се каня и все не остава време. Аз вярвам, че така един вид човек отива на гости на починалите си близки. Тази седмица ще гледам да отида.
Но много зависи кой е погребан. Съседката вече 13-14 години ходи поне 2 пъти на гробището, при детето си (уби го кола пред тях, когато беше на 4-5 годинки). НЕ ДАЙ, БОЖЕ, НИКОМУ, такава участ.
Моите починали роднини са дядовците ми и 2 мои братовчеди (не особено близки). При дядовците си като отида, паля свещ, паля цигара и тръгвам.
Аз също искам да бъда кремирана и разпръсната над морето, но не зависи от мен.
За погребенията - понякога има повече сиирджии от колкото опечалени. То направо грозна работа. Дошла 15-та братовчедка на покойника, за да си покаже внучето на снимка пред родата.
Виж целия пост
Но много зависи кой е погребан. Съседката вече 13-14 години ходи поне 2 пъти на гробището, при детето си (уби го кола пред тях, когато беше на 4-5 годинки). НЕ ДАЙ, БОЖЕ, НИКОМУ, такава участ.
Моите починали роднини са дядовците ми и 2 мои братовчеди (не особено близки). При дядовците си като отида, паля свещ, паля цигара и тръгвам. Аз също искам да бъда кремирана и разпръсната над морето, но не зависи от мен.
За погребенията - понякога има повече сиирджии от колкото опечалени. То направо грозна работа. Дошла 15-та братовчедка на покойника, за да си покаже внучето на снимка пред родата.
# 131
3 септ. 2012, 09:24 ч.
Вчера бях отново. На гроба на детето си и на този на татко. Имах нужда от това. Просто постоях при тях...почистих. Без много хора, без излишен шум и обичаи, които "трябва" да се спазят. Отидох така както ме поведе сърцето и се прибрах с една частичка по-спокойна...
Виж целия пост
# 132
4 септ. 2012, 17:21 ч.
Откакто баба я няма ходих по два пъти в седмицата.Разбирам ввсички, на които тези места не са им приятни и аз знам че баба не е там.Тя е около нас,не би ни изоставила,но сякаш ми е гадно като не ходим,все едно не сме посетили домът и,не мога да го обясня. Като си тръгваме дядо винаги казва чао и му казвам че баба не е завинаги там,тя е сред нас.Толкова малка се сблъсках със смъртта.Не исках да гледам как я поставят в ковчега,много е тейко,но се налага трябваше да се стегнем и да я изпратим,но още тогава си личеше че това не е баба, а само тлените и останки.Хубавият,наперен и вечно усмихнат човек си остава в сърцето ми.
Виж целия пост
# 133
5 септ. 2012, 23:13 ч.
Чак сега виждам темата.
Според християнската религия мъртвите се молят за живите, т.е. няма как да ни навредят.
Неведнъж съм казвала, че родих детето си, докато тялото на дядо ми не беше още погребано. Това ми помогна да осъзная някои неща. Нямам страх и притеснения от мъртви тела и гробища. Гробищата са тихо и спокойно място. Не вярвам на поверия, незвисимо с какво са свързани. Вярата в Бог ми е достатъчна.
Виж целия пост
Според християнската религия мъртвите се молят за живите, т.е. няма как да ни навредят.
Неведнъж съм казвала, че родих детето си, докато тялото на дядо ми не беше още погребано. Това ми помогна да осъзная някои неща. Нямам страх и притеснения от мъртви тела и гробища. Гробищата са тихо и спокойно място. Не вярвам на поверия, незвисимо с какво са свързани. Вярата в Бог ми е достатъчна.
# 134
7 септ. 2012, 02:07 ч.
Честно казано, не го разбирам това с прахта вкъщи. 
Звучи ми някак зловещо. Ако стане земетресение, урната падна и БАМ - чупи се (от какъв материал са урните?) какво правим? Метлата или прахосмукачката?
Пък и как сте сигурни, че в урната е точно вашия близък? Съседката ми взе от моргата чужда свекърва, а нейната си я остави там. Грешката се разбрала чак като пристигнала катафалката в дома на покойницата. Камо ли с пепел няма да стават грешки. 
Виж целия пост
Звучи ми някак зловещо. Ако стане земетресение, урната падна и БАМ - чупи се (от какъв материал са урните?) какво правим? Метлата или прахосмукачката?Пък и как сте сигурни, че в урната е точно вашия близък? Съседката ми взе от моргата чужда свекърва, а нейната си я остави там. Грешката се разбрала чак като пристигнала катафалката в дома на покойницата.
Камо ли с пепел няма да стават грешки. Препоръчани теми