Любовник?
- Публикувана: 7 авг. 2012, 17:22 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2013, 11:10 ч.
# 900
14 авг. 2012, 15:39 ч.
Вили, аз не казвам, че знам как Ще реагирам при повторна случваща се случка.Казвам, че съм Категорична в преживяното, изказано мнение от мен може да е категорично, ако касае нещо вече преживяно.В случая-защо съм останала, кога съм останала, причини, връзки и развръзки-това може да ми е категоричното.Боб не хвърлям, за да знам в бъдеще как бих реагирала на еднаква ситуация.
Виж целия пост
# 901
14 авг. 2012, 15:42 ч.
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
И ще ви дам един пример. За моя много близка, която не съм чувала обаче от доста време. Мъжът й от време на време я удряше, караха се много. Искаше да го напусне, но беше с дете на 5 и бебе, живееше у техния дом и не работеше. Родител имаше един жив и то в малък град. Нямаше никаква подкрепа от никого. Прости тогава и продължи. От срам спря да поддържа контакт с мен и още една – познавахме се от години...А беше уникално свеж човек, доста принципен и морален тип...
Ето заради такива примери, които и аз съм виждала казвам, че несвързаните принципи често носят още по- голямо нещастие. Не стига, че те застига някаква гадост, а трябва и да те е срам от реакцията ти, защото си тръбил с години неща, от които нямаш никаква представа или близките ти са го правили и знаеш как ще оценят поведението ти.
Виж целия пост
Разбира се, че ще съм категорична за това, което лично съм преживяла.Хипотетично обаче няма как да съм категорична.Аз знам не как ще постъпя.Аз знам как Съм постъпила, също и Защо.
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
И ще ви дам един пример. За моя много близка, която не съм чувала обаче от доста време. Мъжът й от време на време я удряше, караха се много. Искаше да го напусне, но беше с дете на 5 и бебе, живееше у техния дом и не работеше. Родител имаше един жив и то в малък град. Нямаше никаква подкрепа от никого. Прости тогава и продължи. От срам спря да поддържа контакт с мен и още една – познавахме се от години...А беше уникално свеж човек, доста принципен и морален тип...
# 902
14 авг. 2012, 15:44 ч.
о, това допълнително.Никога не съм тръбила какво бих и не бих.Така, когато ми се случи случка не съм се срамувала, че едно съм говорила, а друго върша.
Бояна май това се опитва да каже?
Виж целия пост
Бояна май това се опитва да каже?
# 903
14 авг. 2012, 15:48 ч.
едва ли е до тръбенето. А принципите са си много свързани даже, и жената е осъзнала, че прави компромис или направо пристъпва вярванията си, макар и в името на това децата да имат баа до себе си. Нормално е да се срамува, макар не тя трябва да се срамува, а мъжът й. Никой не знае какво се е разигравало там, но е много вероятно да е била заплашена, че ще остане без децата, нещо от вида "ако искаш тръгвай, но децата остават с мен", и като е нямало кой да я подкрепи, тя какво е можела да стори? Първо, да остане сама с две деца и подкрепа отникъде, второ, да остане без деца, но да си спази принципите, или трето, да загърби принципите си, но да е с децата си и да имат относително добър живот. Аз не се наемам да подкокоросвам или да съдя жена да напусне съпруга си, освен ако аз самата не бих могла да й помогна.
Виж целия пост
# 905
14 авг. 2012, 15:54 ч.
Това простил ли значи.
Да останеш с някой не означава да си простил.
Аз зная какво ще следва - при определени обстоятелства / дете, работа, пари/ ще остана, но това няма да простя. То ще ме разяжда отвътре. При трудни моменти / не свързани със случая/ винаги ги изпъква, ще бъде нещото, последната капка която ще прелее чашата, ще намразя този човек, ще озлобея и към себе си и към него, всичко ще си изкарвам на другия. Не дай Боже и на невинни / децата/.
Това ще ми създаде комплекси за малоценност, а озлобените хора са най- страшни. Не мисля да си съсипвам живота.
Не съм имала любовник защото означава, че другия без възвратно си е отишъл и нямам никакво намерение да складирам отпадъци.
Виж целия пост
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
Да останеш с някой не означава да си простил.
Аз зная какво ще следва - при определени обстоятелства / дете, работа, пари/ ще остана, но това няма да простя. То ще ме разяжда отвътре. При трудни моменти / не свързани със случая/ винаги ги изпъква, ще бъде нещото, последната капка която ще прелее чашата, ще намразя този човек, ще озлобея и към себе си и към него, всичко ще си изкарвам на другия. Не дай Боже и на невинни / децата/.
Това ще ми създаде комплекси за малоценност, а озлобените хора са най- страшни. Не мисля да си съсипвам живота.
Не съм имала любовник защото означава, че другия без възвратно си е отишъл и нямам никакво намерение да складирам отпадъци.
# 906
14 авг. 2012, 15:57 ч.
Точно това се опитвам да кажа.
Аз самата като по- млада бях теоретично много крайна и няколко пъти късно разбрах за проблемите на хора, на които държа. Някак, крайностите изглеждат като претенция и към другите и те се опитват да се съобразят с нея, за да се харесат, да не бъдат отхвърлени.
Това простил ли значи.
Да останеш с някой не означава да си простил.
И аз мисля, че не означава, дори някои остават за отмъщение. поне това съм виждала, а какво наистина се е случило мога само да гадая.
Виж целия пост
о, това допълнително.Никога не съм тръбила какво бих и не бих.Така, когато ми се случи случка не съм се срамувала, че едно съм говорила, а друго върша.
Бояна май това се опитва да каже?
Бояна май това се опитва да каже?
Аз самата като по- млада бях теоретично много крайна и няколко пъти късно разбрах за проблемите на хора, на които държа. Някак, крайностите изглеждат като претенция и към другите и те се опитват да се съобразят с нея, за да се харесат, да не бъдат отхвърлени.
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
Да останеш с някой не означава да си простил.
# 907
14 авг. 2012, 16:12 ч.
Децата са фактор, разбира се, и то основен. Родител не може и не бива да реагира, съобразявайки се предимно със себе си, а не с това, което е най добро за децата.
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
Виж целия пост
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
# 908
14 авг. 2012, 16:24 ч.
Това простил ли значи.
Да останеш с някой не означава да си простил.
Аз зная какво ще следва - при определени обстоятелства / дете, работа, пари/ ще остана, но това няма да простя. То ще ме разяжда отвътре. При трудни моменти / не свързани със случая/ винаги ги изпъква, ще бъде нещото, последната капка която ще прелее чашата, ще намразя този човек, ще озлобея и към себе си и към него, всичко ще си изкарвам на другия. Не дай Боже и на невинни / децата/.
Това ще ми създаде комплекси за малоценност, а озлобените хора са най- страшни. Не мисля да си съсипвам живота.
Не съм имала любовник защото означава, че другия без възвратно си е отишъл и нямам никакво намерение да складирам отпадъци.
Дори това не е ясно – какво ЩЕ следва. Може тоя човек наистина да се покае и тук също се искат определени качества – за да му дадеш прошката и да останете заедно щастливи. От друг астрана аз лично прощавам след време. На момента се паля, беснея, обвинявам себе си, околните, Луната дори, с увещанията – е те това няма да простя...Но след време – когато емоцията намалее и остава трезвата преценка – ми се е случвало да простя точно там, дето съм се заричала. Не знам това сила или слабост е...
Въобще...
И това за децата е мног оспорно. По-чест осрещаното мнение е, че нещастна майка ще направи децата също нещастни, та по-добре било веднага да си дигне багажите в търсене на личното спокойствие. Аз не мисля така.Iris04 -
Виж целия пост
Бояна няколко пъти се опита да го каже – не винаги човек постъпва еднакво – макар в близки ситуации. Има много обстоятелства и моментни мотиви.
Да останеш с някой не означава да си простил.
Аз зная какво ще следва - при определени обстоятелства / дете, работа, пари/ ще остана, но това няма да простя. То ще ме разяжда отвътре. При трудни моменти / не свързани със случая/ винаги ги изпъква, ще бъде нещото, последната капка която ще прелее чашата, ще намразя този човек, ще озлобея и към себе си и към него, всичко ще си изкарвам на другия. Не дай Боже и на невинни / децата/.
Това ще ми създаде комплекси за малоценност, а озлобените хора са най- страшни. Не мисля да си съсипвам живота.
Не съм имала любовник защото означава, че другия без възвратно си е отишъл и нямам никакво намерение да складирам отпадъци.
Дори това не е ясно – какво ЩЕ следва. Може тоя човек наистина да се покае и тук също се искат определени качества – за да му дадеш прошката и да останете заедно щастливи. От друг астрана аз лично прощавам след време. На момента се паля, беснея, обвинявам себе си, околните, Луната дори, с увещанията – е те това няма да простя...Но след време – когато емоцията намалее и остава трезвата преценка – ми се е случвало да простя точно там, дето съм се заричала. Не знам това сила или слабост е...
Въобще...
И това за децата е мног оспорно. По-чест осрещаното мнение е, че нещастна майка ще направи децата също нещастни, та по-добре било веднага да си дигне багажите в търсене на личното спокойствие. Аз не мисля така.Iris04 -
# 909
14 авг. 2012, 16:27 ч.
И как така не са станали обременени и нещастни човешки същества?
Виж целия пост
...
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
# 910
14 авг. 2012, 16:31 ч.
И как така не са станали обременени и нещастни човешки същества?
Явно само знанието обременява. 
Виж целия пост
...
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
# 911
14 авг. 2012, 16:31 ч.
И моя приятелка наскоро разбра, че вече 60 годишния й баща – е изневерявал през годините. Майка й й казала. Самата тя разбрала преди няколко години – от самия си съпруг.
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
Виж целия пост
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
# 912
14 авг. 2012, 16:34 ч.
Интересно е какви представи за топла семейна среда е развила. Децата приемат семейството, в което са за единствена норма, поне до известна възраст, а и после си остава несъзнателно така. И не казвам, че не е израсла в топла семейна среда, само ми е любопитно.
Виж целия пост
И моя приятелка наскоро разбра, че вече 60 годишния й баща – е изневерявал през годините. Майка й й казала. Самата тя разбрала преди няколко години – от самия си съпруг.
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
Моята приятелка обаче не е разбрала нищо и казва, че техните винаги са имали отлични отношения и е живяла в топла семейна среда.
# 913
14 авг. 2012, 16:35 ч.
И как така не са станали обременени и нещастни човешки същества?
А де, ти да видиш.
Доколкото аз наблюдавам, детето ми е все още малко, но децата искат главно стабилност и собствения им свят да не се нарушава, ако е възможно, и много малко ги интересува майка им щастлива ли е любовно, или не, докато е уравновесена и няма скандали и трагедии.
Колкото до тия, нашите, дъртите изневерници, в рода се оказа че е имало някакви моменти на скандал, но децата предвидливо са били опазени от него, и ей на, съвсем са си нормални.
Виж целия пост
...
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
В последните години разбрах някои неща за близки наши роднински семейства, в които се оказва, че е съществувала в някакъв момент изневяра, и то не в едно, а в две-три и децата (мои връстници) въобще не са разбрали, отгледани са, станали са възрастни хора в неразведени семейства...
Кой знае какво бихме открили, ако се вгледаме в семействата на родителите и дедите ни?
А де, ти да видиш.
Доколкото аз наблюдавам, детето ми е все още малко, но децата искат главно стабилност и собствения им свят да не се нарушава, ако е възможно, и много малко ги интересува майка им щастлива ли е любовно, или не, докато е уравновесена и няма скандали и трагедии.
Колкото до тия, нашите, дъртите изневерници, в рода се оказа че е имало някакви моменти на скандал, но децата предвидливо са били опазени от него, и ей на, съвсем са си нормални.
# 914
14 авг. 2012, 16:37 ч.
И как така става, че майката или бащата нещастен (или и двамата) а щастливи деца.
Това е в противоречие на форумската мъдрост,която повелява,че ако... знаете какво.
Виж целия пост
Това е в противоречие на форумската мъдрост,която повелява,че ако... знаете какво.
Препоръчани теми