Любовник?
- Публикувана: 7 авг. 2012, 17:22 ч.
- Последно мнение: 30 апр. 2013, 11:10 ч.
# 930
14 авг. 2012, 17:57 ч.
Ами аз го пиша на база на моя опит.Затова и написах, че АЗ не мога да бъда такава актриса....
В сруга подобна тема съм писала, че гадже ми е изневерявало.Скъсах, много молби от негова страна, уж простих....ама не можах да забравя.Напомнях едва ли не на всяко виждане, постоянни проверки и съмнения къде е , с кого е , дали е там, където е казал....и в крайна сметка това съсипа всичко.
Ако сега ми се случи, (да не дава Господ), най-вероятно няма да си тръгна, ако зависи от мен,т.е. ако съпругът ми не желае раздяла.Но дали ще мога да простя и да забравя.....не знам.
А да се преструвам през деня заради деца ,няма да мога.Защото при проблеми (съвсем реални), на мен всичко ми е изписано на лицето.И децата ми също ходеха на пръсти из къщи....
Да, не се гордея с това, но.....аз съм такава.Не мога да се променя....
Виж целия пост
В общи линии подобна категоричност и абсолютизиране - ми е непонятна.............
В сруга подобна тема съм писала, че гадже ми е изневерявало.Скъсах, много молби от негова страна, уж простих....ама не можах да забравя.Напомнях едва ли не на всяко виждане, постоянни проверки и съмнения къде е , с кого е , дали е там, където е казал....и в крайна сметка това съсипа всичко.
Ако сега ми се случи, (да не дава Господ), най-вероятно няма да си тръгна, ако зависи от мен,т.е. ако съпругът ми не желае раздяла.Но дали ще мога да простя и да забравя.....не знам.
А да се преструвам през деня заради деца ,няма да мога.Защото при проблеми (съвсем реални), на мен всичко ми е изписано на лицето.И децата ми също ходеха на пръсти из къщи....
Да, не се гордея с това, но.....аз съм такава.Не мога да се променя....
# 931
14 авг. 2012, 18:00 ч.
само дето с гаджето не сте се оженили, не сте живяли заедно ен-години, не сте имали общ дом, деца, планове и минало. Мисля, че изневяра на гадже и съпруг не може да се сравнява, защото при втория случай залогът е много висок. То е ясно, че изневеряващият още в момента, в който е изневерил, си подритва семейството, но защо и другият да му влиза в тона?
Виж целия пост
# 932
14 авг. 2012, 18:42 ч.
Много половинки знаят за изневерите,нещастни са,но лежат на "на пук няма да се разведа,как пък не да го/я улесня и да дам картбланш да си вее гъзо по чужди"
Аз ако съм не знам как бих постъпила,но при всички положения еднократни забежки са едно,а дълга и продължителна връзка вече съвсем друго.Няма начин да липсват чувства,самата дума връзка говори за обвързаност емоционална с дадения човек
Виж целия пост
Аз ако съм не знам как бих постъпила,но при всички положения еднократни забежки са едно,а дълга и продължителна връзка вече съвсем друго.Няма начин да липсват чувства,самата дума връзка говори за обвързаност емоционална с дадения човек
# 933
14 авг. 2012, 18:58 ч.
Именно защото става дума за много по-сериозни неща, не всеки би рискувал да продължи.
При по-леките връзки е по-лесно, аз даже съм приемала да съм част от връзка, в която другия си има паралелна, не ми е пречило, но нито изпитвах кой знае какви чувства, нито имах намерение да градим нещо заедно. Но с човек, с който искам да правя и поддържам общи неща - дом, деца, и всякакво СИО, и който знам, че ме лъже, не мога да знам за какво друго може да ме мами, така че не съм много сигурна, че бих рискувала да продължа да градя нещо повече.
Виж целия пост
само дето с гаджето не сте се оженили, не сте живяли заедно ен-години, не сте имали общ дом, деца, планове и минало. Мисля, че изневяра на гадже и съпруг не може да се сравнява, защото при втория случай залогът е много висок. То е ясно, че изневеряващият още в момента, в който е изневерил, си подритва семейството, но защо и другият да му влиза в тона?
Именно защото става дума за много по-сериозни неща, не всеки би рискувал да продължи.
При по-леките връзки е по-лесно, аз даже съм приемала да съм част от връзка, в която другия си има паралелна, не ми е пречило, но нито изпитвах кой знае какви чувства, нито имах намерение да градим нещо заедно. Но с човек, с който искам да правя и поддържам общи неща - дом, деца, и всякакво СИО, и който знам, че ме лъже, не мога да знам за какво друго може да ме мами, така че не съм много сигурна, че бих рискувала да продължа да градя нещо повече.
# 934
15 авг. 2012, 08:30 ч.
Зависи до каква степен единия във връзката / обикновено този на когото са изневерили/ допуска, осъзнава и "приема" ситуацията.
Ако нещата можеш да ги преминеш през "нито един не е умрял с един/една..." ,"слаби ангели", " хормон 13", "нали е избрал и живее с мен" и т.н., то е нормално това да е един скандал без последствия за децата и за връзката като цяло.
Ако не можеш да приемеш по- горното и задълбочиш нещата - съмнения, скандали, то реално обстановката става нетърпима както за възрастните, така и за децата. Тук вече, наистина го отнасят децата. Потърпевши са всички, но оставането в такива взаимоотношения и такава семейна среда е пагубно за всеки един.
Няма къща без дим, но когато се запали е желателно да я напуснеш, даже крайно наложително.
По- добре без покрив, отколкото на "чеверме".
Да запазиш "домашното огнище" си трябва много. Не всички го умеят.
Има съпруги/зи, има деца които никога не разбират, че има друга/г. Децата могат да идеализират родителите си додето положението излезе извън релси. Дори и тогава - детската психика е твърде услужлива.
Проблемът е във възрастните.
Виж целия пост
Ако нещата можеш да ги преминеш през "нито един не е умрял с един/една..." ,"слаби ангели", " хормон 13", "нали е избрал и живее с мен" и т.н., то е нормално това да е един скандал без последствия за децата и за връзката като цяло.
Ако не можеш да приемеш по- горното и задълбочиш нещата - съмнения, скандали, то реално обстановката става нетърпима както за възрастните, така и за децата. Тук вече, наистина го отнасят децата. Потърпевши са всички, но оставането в такива взаимоотношения и такава семейна среда е пагубно за всеки един.
Няма къща без дим, но когато се запали е желателно да я напуснеш, даже крайно наложително.
По- добре без покрив, отколкото на "чеверме".
Да запазиш "домашното огнище" си трябва много. Не всички го умеят.
Има съпруги/зи, има деца които никога не разбират, че има друга/г. Децата могат да идеализират родителите си додето положението излезе извън релси. Дори и тогава - детската психика е твърде услужлива.
Проблемът е във възрастните.
# 935
15 авг. 2012, 09:11 ч.
Голямо значение има и какво семейно огнище опазваш. Напомня ми за възрастните двойки, които са с 50 години семеен стаж - голямо постижение, но какво има в тези 50 години и щастливи ли са били. Невинаги запазването на брака и семейството означава, че това семейство е читаво. Доста такива познавам.
Както познавам и двойки, в които уж изневярата е простена, но потърпевшата страна не го е забравила, както казаха по-назад - в критични моменти тези случки изплуват и се хвърлят в лицето на грешника, като вече нараняват не само излъгания, а всички в сценката.
Може ли наистина да се прости такова нещо? А дори и да се прости, не се ли променят отношенията, не се ли пречупва всичко и добива нов вид, различен и принуден? Ясно, че е индивидуално и зависи от човека как възприема ситуацията и всичко, но все пак - излиза като че ли, ако не се прости ('щото човещинка), значи не е правилно - в името на семейството трябва да се прости и т.н. И пак се сещам за думите на НСЧ - изведнъж нараненият става виновен, защото си е тръгнал - не, трябвало е да си затвори очите. А всъщност вината е у този, който пръв е решил, че може да рискува, защото "няма да го хванат".
Виж целия пост
Както познавам и двойки, в които уж изневярата е простена, но потърпевшата страна не го е забравила, както казаха по-назад - в критични моменти тези случки изплуват и се хвърлят в лицето на грешника, като вече нараняват не само излъгания, а всички в сценката.
Може ли наистина да се прости такова нещо? А дори и да се прости, не се ли променят отношенията, не се ли пречупва всичко и добива нов вид, различен и принуден? Ясно, че е индивидуално и зависи от човека как възприема ситуацията и всичко, но все пак - излиза като че ли, ако не се прости ('щото човещинка), значи не е правилно - в името на семейството трябва да се прости и т.н. И пак се сещам за думите на НСЧ - изведнъж нараненият става виновен, защото си е тръгнал - не, трябвало е да си затвори очите. А всъщност вината е у този, който пръв е решил, че може да рискува, защото "няма да го хванат".
# 936
15 авг. 2012, 09:15 ч.
или ако го хванат няма да го изхвърлят от Рая и осъдят като прокажен за вечни времена.
Виж целия пост
И пак се сещам за думите на НСЧ - изведнъж нараненият става виновен, защото си е тръгнал - не, трябвало е да си затвори очите. А всъщност вината е у този, който пръв е решил, че може да рискува, защото "няма да го хванат".
# 937
15 авг. 2012, 09:18 ч.
Ами аз простих първата изневяра на бившия ми мъж и може би понеже характера ми е такъв - лек, спокоен, не пазя нищо лошо, с ръка на сърцето мога да кажа, че след някой друг месец всичко бях забравила, простила и си живеехме много добре и спокойно. Пак казвам, характер, моят е такъв, друг не.
Повече от година си изкарахме така, докато не се повториха нещата и тогава вече нямаше връщане назад.
Ама чак такава драма на мен никога не ми е било прощаването. Майка ми и досега трябва да ме подсеща за разни неща защо и на кой съм се била сърдила, всичко ми се изпарява. Това е колкото хубаво, толкова и много лошо, трябва много да внимавам да не повтарям едни и същи грешки поради забравяне - но вече ставам по-добра в това
Виж целия пост
Повече от година си изкарахме така, докато не се повториха нещата и тогава вече нямаше връщане назад.
Ама чак такава драма на мен никога не ми е било прощаването. Майка ми и досега трябва да ме подсеща за разни неща защо и на кой съм се била сърдила, всичко ми се изпарява. Това е колкото хубаво, толкова и много лошо, трябва много да внимавам да не повтарям едни и същи грешки поради забравяне - но вече ставам по-добра в това
# 938
15 авг. 2012, 09:20 ч.
за "вина", за "трябва", за "тръгване" и "оставане" така категорично може да говорите, ако сте изпитали това и имате Свой мотив.Мотивите, ще се учудите, ама никак не опират до опазване на нещо си, още по-малко семейство.В името на нещо/каквото и да е и не е само семейство/ всеки прави някакви компромиси, на различен етап и от различно естество.Понякога дори до прошки не се стига, въобще не седи на дневен ред да се прощава нещо , каквото и да е.
Отношения се променят също постоянно, всичко тече, всичко се променя, и то не само под прицела на изневяра.
Всъщност, Бърди, след като не те наранява в степен на самоунищожение, запои и тотално излизане извън релсите на живота, значи не са грешки от онзи тип, дето те сриват.
Такива правим всички, ежедневно.
Виж целия пост
Отношения се променят също постоянно, всичко тече, всичко се променя, и то не само под прицела на изневяра.
Всъщност, Бърди, след като не те наранява в степен на самоунищожение, запои и тотално излизане извън релсите на живота, значи не са грешки от онзи тип, дето те сриват.
Такива правим всички, ежедневно.
# 939
15 авг. 2012, 09:24 ч.
Какво е семейното огнище за опазване може да изглежда по един начин отвън, но отвътре на всеки му е мило, защото е неготово семейно огнище, той го е градил и когато е под заплаха много сериозно се мобилизира, за да го запази.
Колкото до децата, не съм сигурна дали на всяка цена трябва да бъдат опазени и да живеят в неведение. Може да е неприятен житейски опит, но е опит от неговото семейство, от най-близките му. Пък и все в един момент все някак се разбира, особено ако децата са по-големи. Ясно е, че на 3-4-годишно нищо не му е ясно, но с големите деца трудно може да се играе театър на всяка цена. Според мен е по-добре децата да са горе-долу наясно. Изобщо, напоследък все повече започвам да поставям на преоценка приеманите на доверие твърдения от съвременните психолози децата на всяка цена, задължително да бъдат държани настрана, като гледам какво става наоколо. То, животът си е живот, не можеш ги опази от него под покрива на собствения им дом. Дали ще е караница за неподходяща покупка, дали ще е заради свекървата, дали ще е заради изневяра, това е все част от живота на семейството.
Виж целия пост
Колкото до децата, не съм сигурна дали на всяка цена трябва да бъдат опазени и да живеят в неведение. Може да е неприятен житейски опит, но е опит от неговото семейство, от най-близките му. Пък и все в един момент все някак се разбира, особено ако децата са по-големи. Ясно е, че на 3-4-годишно нищо не му е ясно, но с големите деца трудно може да се играе театър на всяка цена. Според мен е по-добре децата да са горе-долу наясно. Изобщо, напоследък все повече започвам да поставям на преоценка приеманите на доверие твърдения от съвременните психолози децата на всяка цена, задължително да бъдат държани настрана, като гледам какво става наоколо. То, животът си е живот, не можеш ги опази от него под покрива на собствения им дом. Дали ще е караница за неподходяща покупка, дали ще е заради свекървата, дали ще е заради изневяра, това е все част от живота на семейството.
# 940
15 авг. 2012, 09:27 ч.
За децата не знам, Анди. Моето беше на 5 първия път и на 6 втория - и през ум не ми е минало да му кажа истината тогава. По-късно - да, но след като се бяхме развели, бяха минали истериите, бяхме си поулегнали в отношенията, техните срещи и като цяло нещата се бяха поуспокоили.
Виж целия пост
# 941
15 авг. 2012, 09:29 ч.
И каква е ползата да се каже на децата? Ако ще продължи това семейство да го бъде - никога не бих казала. Ако ще се разделяме - бих казала на вечепораснало човече - вероятно към 14-15, на дете - не. Всъщност може и да премълча точния мотив...
Виж целия пост
# 942
15 авг. 2012, 09:31 ч.
на 5-6 още не осъзнават за какво става въпрос, но в училищна възраст стават все по-наясно. Те забелязват някои издайнически признаци, започват да питат и то с много точни въпроси. Така на око като гледам, кризите в семейството са във възраст около 3-4, 7-8 и 13-15 години на децата. Горе-долу съвпада като цикъл и при родителите с техните родителски отговорности, с които им е трудно да се справят понякога.
То не е казване, Вили, а децата се усещат, а и родителите трудно се сдържат, все има изпуснати реплики. А и какъв е смисълът детето да живее в неведение, че баща му или майка му кръшкат, нали кръшкачът яде и от времето с него, вместо като стане разводът факт или след десет години да разбере какво е ставало вкъщи и колко неща е пропуснало?
Виж целия пост
То не е казване, Вили, а децата се усещат, а и родителите трудно се сдържат, все има изпуснати реплики. А и какъв е смисълът детето да живее в неведение, че баща му или майка му кръшкат, нали кръшкачът яде и от времето с него, вместо като стане разводът факт или след десет години да разбере какво е ставало вкъщи и колко неща е пропуснало?
# 943
15 авг. 2012, 09:32 ч.
Струва ми се, че човек може да извърши и доста други деяния, които да са критични по отношение на семейството му, и които да му се хвърлят в очите при скандал и да не бъдат забравени никога, а да продължат да тлеят някъде отдолу, даже секс с някой си страничен, всъщност на мен - може да е поради особеност на характера - ми се вижда едно от най-лесно пренебрежимите.
Сещам се за такива, реално проявени в собственото ми, и други семейства, наблюдавани през годините, които представляват тежко и непростимо прегрешение - липса на подкрепа за конкретно решение "заради тебе не приех едикоя си работа", "ти умори майка ми", "детето като се разболя през... найста година ти къде беше"... " .
Знам, че тук има семейства, които са идеални и в тях цари пълен синхрон и никакви прегрешения един спрямо друг, но в реалността едва ли има дългогодишна двойка, в която да не са простени и преглътнати доста неща.
Виж целия пост
Както познавам и двойки, в които уж изневярата е простена, но потърпевшата страна не го е забравила, както казаха по-назад - в критични моменти тези случки изплуват и се хвърлят в лицето на грешника, като вече нараняват не само излъгания, а всички в сценката.
Може ли наистина да се прости такова нещо? А дори и да се прости, не се ли променят отношенията, не се ли пречупва всичко и добива нов вид, различен и принуден?
Може ли наистина да се прости такова нещо? А дори и да се прости, не се ли променят отношенията, не се ли пречупва всичко и добива нов вид, различен и принуден?
Струва ми се, че човек може да извърши и доста други деяния, които да са критични по отношение на семейството му, и които да му се хвърлят в очите при скандал и да не бъдат забравени никога, а да продължат да тлеят някъде отдолу, даже секс с някой си страничен, всъщност на мен - може да е поради особеност на характера - ми се вижда едно от най-лесно пренебрежимите.
Сещам се за такива, реално проявени в собственото ми, и други семейства, наблюдавани през годините, които представляват тежко и непростимо прегрешение - липса на подкрепа за конкретно решение "заради тебе не приех едикоя си работа", "ти умори майка ми", "детето като се разболя през... найста година ти къде беше"... " .
Знам, че тук има семейства, които са идеални и в тях цари пълен синхрон и никакви прегрешения един спрямо друг, но в реалността едва ли има дългогодишна двойка, в която да не са простени и преглътнати доста неща.
# 944
15 авг. 2012, 09:38 ч.
Именно, затова и питах Краса никога ли не са имали проблеми, караници и прегрешения с нейния, които са си прощавали.
Един познат наби няколко хиляди заеми за една вечер в казино. А бяха и така зле финансово. Жената му прости, но месеци беше като болна. Мисля, че това не е по-лесно – от това да простиш , че се е изчукал с някоя...въпрос на възприемане и гледна точка. Хората ценят случките по различен начин...
Виж целия пост
Един познат наби няколко хиляди заеми за една вечер в казино. А бяха и така зле финансово. Жената му прости, но месеци беше като болна. Мисля, че това не е по-лесно – от това да простиш , че се е изчукал с някоя...въпрос на възприемане и гледна точка. Хората ценят случките по различен начин...
Препоръчани теми