Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 86
- Публикувана: 7 авг. 2012, 21:28 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2012, 06:33 ч.
# 47
8 авг. 2012, 22:04 ч.
Най-голямата лъжа - това е да мамиш любовта. Да лежиш на едно рамо, а да копнееш за друго. Да целуваш със затворени очи, в които пари отражението на друг образ. Да лъже мълчанието ти, повече от думите... (Блага Димитрова)
Виж целия пост
Най-голямата лъжа - това е да мамиш любовта. Да лежиш на едно рамо, а да копнееш за друго. Да целуваш със затворени очи, в които пари отражението на друг образ. Да лъже мълчанието ти, повече от думите... (Блага Димитрова)
# 49
9 авг. 2012, 09:40 ч.
Виж целия пост
"Ние всички трябва да започнем от себе си.
Време е да извървим изговореното.
Да предприемем пътуването
за взимането на много трудните решения.
Започнете да махате нещата от живота си,
които не пълнят чашата ви,
и добавете нещата,
които носят радост в живота ви."
- Лиза Хамънд
Време е да извървим изговореното.
Да предприемем пътуването
за взимането на много трудните решения.
Започнете да махате нещата от живота си,
които не пълнят чашата ви,
и добавете нещата,
които носят радост в живота ви."
- Лиза Хамънд
# 50
9 авг. 2012, 09:58 ч.
Виж целия пост
Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
# 58
9 авг. 2012, 19:53 ч.
Да, голямо сладкишче е 
Нищо, че не бях на нейна страна във филма. Но пък в Adını Feriha Koydum (Нарекох те Фериха - поне преводът този път е като оригиналния 
) е невероятна. Израстването й като актриса много ме кефи.
Виж целия пост
Нищо, че не бях на нейна страна във филма. Но пък в Adını Feriha Koydum (Нарекох те Фериха - поне преводът този път е като оригиналния ) е невероятна. Израстването й като актриса много ме кефи.
# 59
10 авг. 2012, 07:14 ч.
Много, много ама много..... красиво. Благодаря че го сподели 
И нещо което ми хареса много:
Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
с поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
Защото те обичам,
затуй си ти красива,
но не бъди надменна
и хитра не бъди.
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето-
за миг ще погрознееш
и остарееш ти. /Давид Овадия/
Виж целия пост
Всеки ден ще рисувам любов.
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
От дъгата ще взема боички.
Тази приказка с име „Живот”
неизменно започва с обичане...
От небето събирам си синьото,
а от слънцето – жълтия цвят.
И червено – от залези минали,
неусетно през тихия свят...
А зеленото – скрито в тревата –
ще се плисне на листите бели.
Виолетова литва душата ми...
Колко нощи така сме летели...
Ще си взема сребро от Луната –
да ме пази от всяка беда.
От звездите ще сбирам позлата –
да оставя в безкрая следа...
Ето, вече събрах цветовете,
и рисувам мечтите си пъстри.
Те докосват с любов световете
и ги учат да стъпват на пръсти...
Всяка приказка има си край,
и когато завърша картината –
ще я хвърля пред себе си, знай,
и във нея ще вляза. Завинаги.
irini
И нещо което ми хареса много:
Защото те обичам,
затуй си ти красива
и другите те гледат
с поглед възхитен.
Защото те обичам,
затуй оставаш млада
без бръчки под очите,
без косъм посребрен.
Защото те обичам,
затуй си ти красива,
но не бъди надменна
и хитра не бъди.
Умре ли любовта ми,
презре ли те сърцето-
за миг ще погрознееш
и остарееш ти. /Давид Овадия/
Препоръчани теми