Забраненият плод (Aşk-ı Memnu)- сериалът, който остана в сърцата ни !~ 86
- Публикувана: 7 авг. 2012, 21:28 ч.
- Последно мнение: 19 септ. 2012, 06:33 ч.
# 512
7 септ. 2012, 15:39 ч.
Лейдис,днес на обяд имаше ли епизод? 
Тази вечер ще се насладя ли на Бихтер и Бехлюл?
Виж целия пост
Тази вечер ще се насладя ли на Бихтер и Бехлюл?
# 513
7 септ. 2012, 16:17 ч.
За жалост и днес нямаше и няма да има епизод. 
Ще трябва да чакаме до понеделник.
Виж целия пост
Цитат
Тази вечер ще се насладя ли на Бихтер и Бехлюл?
Ще трябва да чакаме до понеделник.
# 514
7 септ. 2012, 18:49 ч.
За жалост и днес нямаше и няма да има епизод.
Ще трябва да чакаме до понеделник.
Сериозно ли?
Това вече е дискриминация. 
Не може така да ме зарибяват с нещо,за което мога да пропускам вечерите си или да ми се спи и да си налагам да не заспивам,за да го гледам и накрая да ме оставят без него в дните,в които ми се полага! 
Ааааа,ма ха 
При вас нещо ново?
Виж целия пост
Цитат
Тази вечер ще се насладя ли на Бихтер и Бехлюл?
Ще трябва да чакаме до понеделник.
Сериозно ли?
Това вече е дискриминация. Не може така да ме зарибяват с нещо,за което мога да пропускам вечерите си или да ми се спи и да си налагам да не заспивам,за да го гледам и накрая да ме оставят без него в дните,в които ми се полага! Ааааа,ма ха При вас нещо ново?
# 515
7 септ. 2012, 18:54 ч.
Виж целия пост
Всяка вечер разпъвам сергията.
(Има време, аз мога да чакам.)
Триста дявола гледат щастливото
ми лице дето нивга не плаче.
Искат все да ме вземат при себе си.
...(Често карат се кой ще е първи.)
А за мен просто няма значение.
Само кучето май им се стърви.
Разпродавам каквото съм имала,
и каквото съм нямала - давам.
Твърдо Да казах на вересията.
И да ковнат пирон им прощавам.
Не им се сърдя. Хора са. За Бога.
Все каквото си нямат поискат.
Вдигат целия свят под тревога,
а усмивките здраво си стискат.
Който мине замеря ме с погледи.
И от време на време ме псуват.
Много рядко надежди. (Оголени.)
Те са скъпи, а нищо не струват.
Само аз ги дарявам, безплатни са.
Някой ден, може би, ще порасна.
И ще стискам в ръце непонятното -
цяла вечност ще бъда нещастна.
Но пък днес всичко си е на мястото.
(Щандът с мене, детето и кучето.)
Ей така подаряваме щастие.
...
А пък Господ мълчи
и се учи.
автор Николина Милева
(Има време, аз мога да чакам.)
Триста дявола гледат щастливото
ми лице дето нивга не плаче.
Искат все да ме вземат при себе си.
...(Често карат се кой ще е първи.)
А за мен просто няма значение.
Само кучето май им се стърви.
Разпродавам каквото съм имала,
и каквото съм нямала - давам.
Твърдо Да казах на вересията.
И да ковнат пирон им прощавам.
Не им се сърдя. Хора са. За Бога.
Все каквото си нямат поискат.
Вдигат целия свят под тревога,
а усмивките здраво си стискат.
Който мине замеря ме с погледи.
И от време на време ме псуват.
Много рядко надежди. (Оголени.)
Те са скъпи, а нищо не струват.
Само аз ги дарявам, безплатни са.
Някой ден, може би, ще порасна.
И ще стискам в ръце непонятното -
цяла вечност ще бъда нещастна.
Но пък днес всичко си е на мястото.
(Щандът с мене, детето и кучето.)
Ей така подаряваме щастие.
...
А пък Господ мълчи
и се учи.
автор Николина Милева
# 516
7 септ. 2012, 19:02 ч.
Това ме остави без дъх ! Невероятно е, благодаря ти !
Виж целия пост
Всяка вечер разпъвам сергията.
(Има време, аз мога да чакам.)
Триста дявола гледат щастливото
ми лице дето нивга не плаче.
Искат все да ме вземат при себе си.
...(Често карат се кой ще е първи.)
А за мен просто няма значение.
Само кучето май им се стърви.
Разпродавам каквото съм имала,
и каквото съм нямала - давам.
Твърдо Да казах на вересията.
И да ковнат пирон им прощавам.
Не им се сърдя. Хора са. За Бога.
Все каквото си нямат поискат.
Вдигат целия свят под тревога,
а усмивките здраво си стискат.
Който мине замеря ме с погледи.
И от време на време ме псуват.
Много рядко надежди. (Оголени.)
Те са скъпи, а нищо не струват.
Само аз ги дарявам, безплатни са.
Някой ден, може би, ще порасна.
И ще стискам в ръце непонятното -
цяла вечност ще бъда нещастна.
Но пък днес всичко си е на мястото.
(Щандът с мене, детето и кучето.)
Ей така подаряваме щастие.
...
А пък Господ мълчи
и се учи.
автор Николина Милева
(Има време, аз мога да чакам.)
Триста дявола гледат щастливото
ми лице дето нивга не плаче.
Искат все да ме вземат при себе си.
...(Често карат се кой ще е първи.)
А за мен просто няма значение.
Само кучето май им се стърви.
Разпродавам каквото съм имала,
и каквото съм нямала - давам.
Твърдо Да казах на вересията.
И да ковнат пирон им прощавам.
Не им се сърдя. Хора са. За Бога.
Все каквото си нямат поискат.
Вдигат целия свят под тревога,
а усмивките здраво си стискат.
Който мине замеря ме с погледи.
И от време на време ме псуват.
Много рядко надежди. (Оголени.)
Те са скъпи, а нищо не струват.
Само аз ги дарявам, безплатни са.
Някой ден, може би, ще порасна.
И ще стискам в ръце непонятното -
цяла вечност ще бъда нещастна.
Но пък днес всичко си е на мястото.
(Щандът с мене, детето и кучето.)
Ей така подаряваме щастие.
...
А пък Господ мълчи
и се учи.
автор Николина Милева
Това ме остави без дъх ! Невероятно е, благодаря ти !
# 517
7 септ. 2012, 19:08 ч.
Виж целия пост
Видя в мен блудница, не съм,
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи,
...през две пресечки е кафенето...
Кофеиново, със захар, не горчи,
не ми е късно, здраво е сърцето...
Да ме почерпиш? Не, ще си платя.
Тежи ти нещо, ако искаш сподели.
Не ми предлагай... не, благодаря,
чадър не искам, какво като вали.
Довиждане, да, беше ми приятно.
Питаш, ще ни срещне ли съдбата...
Не зная, може би, най-вероятно...
Едно кафе пи с мен, със Самотата.
автор Анета Саманлиева-Етчи
какво че тук стоя на тротоара...
Ами, случайно случих се навън,
студено ми е, имаш ли цигара?
Не съм такава. Кафе ми се допи,
...през две пресечки е кафенето...
Кофеиново, със захар, не горчи,
не ми е късно, здраво е сърцето...
Да ме почерпиш? Не, ще си платя.
Тежи ти нещо, ако искаш сподели.
Не ми предлагай... не, благодаря,
чадър не искам, какво като вали.
Довиждане, да, беше ми приятно.
Питаш, ще ни срещне ли съдбата...
Не зная, може би, най-вероятно...
Едно кафе пи с мен, със Самотата.
автор Анета Саманлиева-Етчи
# 519
8 септ. 2012, 00:08 ч.
Виж целия пост
Смяна на цветовете
Краят на Лятото с боси петички
тича по морския бряг.
Отнася ми птиците. Отнася ги всичките.
Оставя ми шепа цветя.
Оставя ми мидичка, забравена в джоба.
Оставя ми сол от вълни.
Оставя ми слънце, скрито зад облак.
За дните, в които вали.
Краят на Лятото, син като детство,
се стапя по-тънък от дим.
Но по следите му - стъпчици Есен
с оранжеви дълги коси.
И аз между тях прекосявам съдбата си.
По-тиха от листопад.
До лятната мидичка си скривам и кестенче.
И мъничко топлина.
Caribiana
Краят на Лятото с боси петички
тича по морския бряг.
Отнася ми птиците. Отнася ги всичките.
Оставя ми шепа цветя.
Оставя ми мидичка, забравена в джоба.
Оставя ми сол от вълни.
Оставя ми слънце, скрито зад облак.
За дните, в които вали.
Краят на Лятото, син като детство,
се стапя по-тънък от дим.
Но по следите му - стъпчици Есен
с оранжеви дълги коси.
И аз между тях прекосявам съдбата си.
По-тиха от листопад.
До лятната мидичка си скривам и кестенче.
И мъничко топлина.
Caribiana
# 520
8 септ. 2012, 00:19 ч.
Който не е гледал този клип, моля, нека да го гледа. Берен танцува на сватбата, на която беше! Под танцува да се има предвид, че не се спира цяла нощ
https://www.facebook.com/photo.php?v=266594276790926
Виж целия пост
https://www.facebook.com/photo.php?v=266594276790926
# 522
8 септ. 2012, 09:01 ч.
Добро утро ! 
Пожелавам ви вдъхновяващ и усмихнат ден ! Днес е Малка Богородица или Рождество на Дева Мария ! Нека бди над нас и любимите ни хора ! 
Кралицата ,
Виж целия пост
Пожелавам ви вдъхновяващ и усмихнат ден ! Днес е Малка Богородица или Рождество на Дева Мария ! Нека бди над нас и любимите ни хора ! Кралицата ,
# 523
8 септ. 2012, 10:12 ч.
Изгледах филма сега,след като започна повторението по Диема!Съжалявам,че се намесвам в разговора ви,знам,че е нелепо дори,но много ме развълнува тази невъзможна любов,а мъжът ми не е фен на турски серияли и няма с кого да споделя!Може би това ще е единствения ми пост тука,така че извинете!
Та да си кажа:
За мен най-големите виновници за тази драма са Аднан и Фирдевс!За Фирдевс е ясно-тя е изключителен егоист,на който Господ,незнайно защо е дал деца!Тя обича единствено себе си!Обрекла е децата си да раснат без любов,в невъзможна семейна обстановка на скандали и непрекъснат страх!Този страх и обърканост от детството бележи целия живот на човека!А те и двамата-Бихтер и Бехлюл се намериха с еднаква съдба!И Бехлюл е израсъл сирак-без майка и баща, в страх да не се откаже Аднан от него , в живот на подчиненост и послушание...
И Бихтер и Бехлюл са расли без любов-безусловна,майчинска,родителска и това е сложило силен отпечатък на живота им,на решенията им,на начина им на общуване,на начина им на обичане...
А Аднан....много симпатичен,разумен,улегнал...но защо Бихтер?????Той,разумния не видя ли голямата разлика в годините????Той не подозираше ли,поне малко,че парите му също имаха значение за женитбата му с Бихтер???Според мен богатството му даваше однование,макър и да не си го признаваше,че в него може да се влюби една толкова красива и толкова млада жена като Бихтер!Парите са подкопали устоите дори на толкова разумен и улегнал човек като Аднан!И не само парите-може би и загубата на любимия човек-на съпругата му!А изнасилването???Това беше върха на гнусотата,не можех да повярвам,че такова нещо се случва!Той умния,възрастен мъж...,непростимо беше!
Липсата на майчина любов беляза и живота на Нихал,парите също....Тя получаваше всичко,което искаше,вкл. и Бехлюл...И тя по същия начин беше объркана,търсеше опора в нещо познато,близко,...не познаваше истинския живот с проблемите и препятствията,не знаеше,че човек трябва да даде,преди да вземе...
За съжаление има много такива човешки съдби на емоционално осакатени хора!За това толкова ме развълнува този филм-дълбок психологичен разрез на човешката душа!
Та за мен да,Аднан и Фирдевс бяха в основата на драмата!А най съчуствам на Бихтер и Бехлюл!Те се обичаха,но не знаеха как да се преборят за любовта си,не можаха сами себе си да преодолеят,да преодолеят страховете си!Когато Аднан поиска развод,Бихтер каза-колко лесно било...но....друг да го направи,друг да вземе решението.На тях ,и на двамата това им беше невъзможно-заради живота,който бяха живяли ,заради скелетите,натрупани в гардеробите,заради страховете си!
Благодаря,че ме изтърпяхте,извинете!
Виж целия пост
Та да си кажа:
За мен най-големите виновници за тази драма са Аднан и Фирдевс!За Фирдевс е ясно-тя е изключителен егоист,на който Господ,незнайно защо е дал деца!Тя обича единствено себе си!Обрекла е децата си да раснат без любов,в невъзможна семейна обстановка на скандали и непрекъснат страх!Този страх и обърканост от детството бележи целия живот на човека!А те и двамата-Бихтер и Бехлюл се намериха с еднаква съдба!И Бехлюл е израсъл сирак-без майка и баща, в страх да не се откаже Аднан от него , в живот на подчиненост и послушание...
И Бихтер и Бехлюл са расли без любов-безусловна,майчинска,родителска и това е сложило силен отпечатък на живота им,на решенията им,на начина им на общуване,на начина им на обичане...
А Аднан....много симпатичен,разумен,улегнал...но защо Бихтер?????Той,разумния не видя ли голямата разлика в годините????Той не подозираше ли,поне малко,че парите му също имаха значение за женитбата му с Бихтер???Според мен богатството му даваше однование,макър и да не си го признаваше,че в него може да се влюби една толкова красива и толкова млада жена като Бихтер!Парите са подкопали устоите дори на толкова разумен и улегнал човек като Аднан!И не само парите-може би и загубата на любимия човек-на съпругата му!А изнасилването???Това беше върха на гнусотата,не можех да повярвам,че такова нещо се случва!Той умния,възрастен мъж...,непростимо беше!
Липсата на майчина любов беляза и живота на Нихал,парите също....Тя получаваше всичко,което искаше,вкл. и Бехлюл...И тя по същия начин беше объркана,търсеше опора в нещо познато,близко,...не познаваше истинския живот с проблемите и препятствията,не знаеше,че човек трябва да даде,преди да вземе...
За съжаление има много такива човешки съдби на емоционално осакатени хора!За това толкова ме развълнува този филм-дълбок психологичен разрез на човешката душа!
Та за мен да,Аднан и Фирдевс бяха в основата на драмата!А най съчуствам на Бихтер и Бехлюл!Те се обичаха,но не знаеха как да се преборят за любовта си,не можаха сами себе си да преодолеят,да преодолеят страховете си!Когато Аднан поиска развод,Бихтер каза-колко лесно било...но....друг да го направи,друг да вземе решението.На тях ,и на двамата това им беше невъзможно-заради живота,който бяха живяли ,заради скелетите,натрупани в гардеробите,заради страховете си!
Благодаря,че ме изтърпяхте,извинете!
# 524
8 септ. 2012, 10:58 ч.
vichom, много хубав пост !
Ще се радвам да продължаваш да споделяш размислите и страстите, които буди у теб любимото ни филмче ! 
Виж целия пост
ЗАБРАВЕНИ ВЪЛШЕБСТВА
Тази сутрин реших да се върна
към нещата, които оставих.
Към мечтите, които във тъмното
запокитих и там ги забравих.
С тих трепет открехвам вратите
на сърцето, които затворих...
Боже, всичко от прах е покрито
и не смее да ме заговори!
Там на рафта пред мене съзирам
очилата ми в розово /милите/-
колко хора през тях са преминали,
колко пъстро съм виждала в сивото!?
От страни - кротко сгушени,скромни
са крилете ми, дето ме носеха.
По перата пречупени спомних си,
че съм падала, но не съм просила.
До "кутийките-смях" и трапчинките
е нослето с връхче закачливо
- те напомнят за щастия минали
за приятелства - мъртви и живи.
Най-отгоре стои смелостта ми
със чертата-упорство на челото,
още дишат страстта, дързостта ми
/даже мисля по шепа да взема/.
Тъжна истина днес осъзнавам:
търся в другите - светлото, ценното,
а вълшебствата в мен съм забравила
да ме чакат безумно във времето!
Марияна Трандева
Тази сутрин реших да се върна
към нещата, които оставих.
Към мечтите, които във тъмното
запокитих и там ги забравих.
С тих трепет открехвам вратите
на сърцето, които затворих...
Боже, всичко от прах е покрито
и не смее да ме заговори!
Там на рафта пред мене съзирам
очилата ми в розово /милите/-
колко хора през тях са преминали,
колко пъстро съм виждала в сивото!?
От страни - кротко сгушени,скромни
са крилете ми, дето ме носеха.
По перата пречупени спомних си,
че съм падала, но не съм просила.
До "кутийките-смях" и трапчинките
е нослето с връхче закачливо
- те напомнят за щастия минали
за приятелства - мъртви и живи.
Най-отгоре стои смелостта ми
със чертата-упорство на челото,
още дишат страстта, дързостта ми
/даже мисля по шепа да взема/.
Тъжна истина днес осъзнавам:
търся в другите - светлото, ценното,
а вълшебствата в мен съм забравила
да ме чакат безумно във времето!
Марияна Трандева
vichom, много хубав пост !
Ще се радвам да продължаваш да споделяш размислите и страстите, които буди у теб любимото ни филмче ! Препоръчани теми